РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Петрич, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200613 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.Т.“ ЕООД, с EИK *********, със седалище и адрес на
управление гр.Петрич, ул.„28-ми о.“ № *, ет. *, представлявано от В.А., в качеството на
управител, против Наказателно постановление № 42-0006247 от 26.04.2023 г. на Директора
на РД "АА" - София, с което на дружеството-жалбоподател, за административно нарушение
по чл.7б, ал.1, изр. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.96г,
ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер
на 3000.00 /три хиляда/ лева.
В РС - Петрич делото е образувано, след като с Определение 1376/09.08.2023 г., постановено
по НАХД № 1054/2023 г. по описа на Районен съд-Благоевград, е прекратено
производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен съд-Петрич.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт,
издаден в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че първичният документ, който пряко
удостоверява придобитата от водача квалификация е не картата на водача, чиято функция е
вторична, доколкото установява не пряко квалификацията на водача, а притежаването на
Удостоверението за професионална компетентност. Твърди се в жалбата, че водачът А.
1
притежава такова, издадено на 22.10.2018 г., с валидност от 5 години, тоест до 22.10.2023 г.
от Република Словения. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. При
условията на алтернативност се иска да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законен или процесуален
представител. В писмени становище адв. П. П., процесуален представител на
жалбоподателя, обективира твърдения относно нарушение на материалноправни и
процесуалноправни норми на обжалваното наказателно постановление. Моли за отмяна на
наказателното постановление. Претендират се сторените по делото разноски.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но
в придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Прави се възражение за
прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП – Петрич, призовани в качеството й на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 28.03.2023 г. около 12:00 часа в гр.Благоевград, в
административната сграда на Областен отдел „Автомобилна администрация“, Благоевград,
служителите на РД „АА“ гр.София – свидетелите А. П. и С. К. в изпълнение на заповед №
РД-12-060/28.03.2023 г., извършили тематична проверка на превозвача „Н.Т.“ ЕООД,
притежаващ лиценз на Европейската общност № 15979, валиден до 23.08.2023 г. за
международен превоз на товари. В хода на проверката, проверяващите установили, че
превозвачът е извършил международен автомобилен превоз на товари с МПС от категория
N3, С. Р 560, с рег. № *****, като водачът В.А. не отговаря на изискването за квалификация
на водача и не притежава карта за квалификация за превоз на товари. Превозът е извършен
на 01.11.2022 г. видно от ЧМР товарителница от тези дати.
За така установеното нарушение, на 28.03.2023 г. актосъставителят А. П., в присъствието на
свидетеля С. К. и упълномощено от дружеството лице Д.Н., съставил на дружеството-
жалбоподател, Акт за установяване на административно нарушение Серия №
334148/28.03.2023 г., в който отразеното деяние е квалифицирано, като нарушение по чл.7б,
ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
2
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на упълномощеното от дружеството-
жалбоподател лице, което не е отразило, че има възражения. Писмени възражения по акта
не постъпили и в законоустановения седемдневен срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 26.04.2023 г. Директорът на РД „АА" - София издал и
обжалваното НП № 42-0006247, с което за описаното административно нарушение по чл.7б,
ал.1, изр. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.96г, ал.1, предл.2
от ЗАвПр, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000.00
лева.
НП е връчено срещу подпис на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател
Д.Н. на 09.06.2020 г., в законоустановения срок, на 23.06.2023 г., е постъпила и
разглежданата в настоящото производство жалба в РД „АА“ – гр. София.
В съдебно заседание се разпитаха актосъставителят А. П. и свидетеля по акта С. К.. При
разпита на двамата свидетели, същите изнасят, че при извършване на тематична проверка, за
резултатите от която е съставен констативен протокол, установили, че водачът, описан в
АУАН не притежава карта за квалификация за превоз на товари, като това обстоятелство е
установено при снемане на тахографските данни на превозното средство. Свидетелят К. в
разпита си пред съда, проведен в открито съдебно заседание от 24.10.2023 година заявява
още и че проверяващите нямат достъп до словенската система, за да се провери дали има
издадена такава карта.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
писмени и гласни/ и съдържащите се такива в административнонаказателната преписка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображения:
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото в
производството е да се установи по безспорен начин налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и ако да –
извършено ли е това деяние от посоченото в акта лице. Предпоставките са абсолютни, като
тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.
От друга страна, административно наказателното производство е строго формален процес,
като предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
3
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
В настоящия казус, дружеството жалбоподател е санкционирано за извършено
административно нарушение по чл.7б, ал.1, изр. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози, за това, че в качеството на превозвач е извършил международен автомобилен
превоз на товари с МПС от категория N3 „С. Р 560“, с рег. № *****, като водачът В.А. не
отговаря на изискването за квалификация на водача и не притежава карта за квалификация
за превоз на товари. Превозът е извършен на 01.11.2022 г., видно от ЧМР товарителница от
тази дата.
Преди да разгледа спора по същество, съдът е длъжен да прецени наличието на допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон при издаване на НП. Относно съставения
АУАС – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на ИА „Автомобилна
администрация“, РД „Автомобилна администрация“ – София, имащо правомощия за това,
по силата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. Освен това, в конкретния случай е издадена и Заповед
№ РД-12-1060/28.03.2023 г. на Директора на РД „АА“ – София, с която се възлага на
посочените в АУАН актосъставител и свидетел, които са инспектори в отдел „Контрол“ към
РД „АА“ – София да извършат проверка на транспортната дейност на дружеството-
жалбоподател.
При прегледа на съставения акт, съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
внимателно съдържанието му и съобразно наведените от жалбоподателя оплаквания следва
да обсъди наличието на реквизитите по смисъла на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът не споделя изложените в жалбата твърдения за неясно описание на нарушението,
доколкото е видно, че е налице описание на извършено нарушение в достатъчна степен на
конкретика и яснота. Както в АУАН, така и в НП е ясно посочено, кой, какво нарушение се
твърди да е извършил – на коя дата, с кое МПС, и в какво се изразява самото нарушение.
Описанието на нарушението съдържа съответстващо на визираната като нарушена законова
норма изпълнително деяние, изразяващо се в осъществяване на международен превоз. В
съставения АУАН и НП са описани и писмените материали, установяващи нарушението.
По делото не се спори, че дружеството-жалбоподател е превозвач по смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ЗАвПр, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превоз на
товари.
В настоящия казус, административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози, за това, че превозвачът е извършил международен автомобилен
превоз на товари с МПС рег. ***** от кат. N3, като водача В.А. не отговаря на изискванията
за квалификация на водача и не притежава карта за квалификация за превоз на товари, като
превоза е извършен на 01.11.2022 г.
4
Вменената за нарушена разпоредба на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ЗАвПр предвижда, че
лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от
категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на
водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или
сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.
Посочената норма представлява конкретно разписано задължение, изпълнението на което
водачът доказва посредством представяне на нарочно издаден документ, а именно – карта за
квалификация.
За съответствие с изискването за квалификация на водача, министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица
издават карта за квалификация на водача, която карта за квалификация на водач съгласно чл.
7б, ал. 6 ЗАвПр, се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по
смисъла на ал. 7 и ал. 8 на същия член, със срок на валидност 5 години.
От анализа на цитираната правна регламентация е очевидно, че освен изискването за
първоначална професионална компетентност, за водачите е въведено и допълнително,
отделно изискване за периодично обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки
пет години, което обстоятелство се удостоверява с карта за квалификация на водача.
В атакуваното наказателно постановление е описано, че водачът В.А. е извършил
международен превоз на товар на 01.11.2022 г., но водачът не е отговарял на изискванията
за квалификация на водача, като не притежавал карта за квалификация на водача.
От друга страна в разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр е предвидено, че: Който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Следователно, за да се понесе административно-наказателна отговорност по този текст е
необходимо да се установи по безспорен начин административно нарушение по закона, за
което не е предвидено друго наказание, да се индивидуализира правилно административната
отговорност и да се наложи предвиденото в закона наказание за това.
В настоящия случай превозвачът е наказан за това, че е извършил международен превоз на
товари от водач, който не отговаря на изискването за квалификация и не притежава карта за
квалификация за превоз на товари.
Тук съдът следва да посочи, че споделя доводите на жалбоподателя, че първичният
документ, който пряко удостоверява придобитата от водача професионална квалификация, е
не картата на водача, както неправилно е приел наказващия орган, а удостоверението за
професионална компетентност. И това е изрично посочено в съображение 7-мо и 15-то от
преамбюла на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003
5
г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни
превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета. Съображение 7-мо от нейния преамбюл предвижда: "За да докажат,
че водачът на превозно средство изпълнява своите задължения, държавите-членки трябва да
издадат на водача на превозно средство Удостоверение за професионална компетентност,
наричано по-долу "УПК", което удостоверява неговата или нейната начална квалификация
или продължаващо обучение". Следователно, очевидно е, че именно удостоверението за
професионална компетентност е този документ, който удостоверява придобитата
квалификация. Функцията на картата на водача пък е разяснена в съображение 15-то от
преамбюла на директивата: "За да удостовери, че шофьор, който е гражданин на държава-
членка, е притежател на един от УПК, предвидени в настоящата директива, и за да улесни
взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят
хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на
кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за
квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно от държавите-
членки, хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива.... ".
Казано иначе, картата за квалификация на водача е "Удостоверение за удостоверението", т.
е. нейната удостоверителна функция е вторична, доколкото установява не пряко
квалификацията на водача, а притежаването на Удостоверение за професионална
компетентност /УПК/, и е свързана преди всичко с улесняване взаимното признаване на
различните УПК от държавите – членки. В този смисъл Директива 2003/59/ЕО се явява
правилно транспонирана в националното ни законодателство като нейното транспониране е
извършено не в ЗАвПр, а в подзаконов нормативен акт – в Наредба № 41 от 4.08.2008 г. (вж.
§ 4 от ПЗР на същата). Така, с оглед принципа за примат на правото на ЕС над националното
законодателство и предвид изискването за тълкуването му в съответствие с буквата и духа
на Директива 2003/59/ЕО следва да се приеме, че придобитата от водача квалификация се
удостоверява пряко с удостоверението за професионална компетентност (УПК) и само
вторично – с карта за квалификация на водача.
В хода на съдебното следствие се представи Удостоверение за положен изпит за проверка на
знания за придобиване на начални квалификации, издадено от Министерство на
инфраструктурата на Репулбика Словения, издадено в град Любляна, Република Словения
на 22.10.2018 година за водача В.А., с отразяване в същото че до 22.10.2023 г. същият
отговаря на изискванията относно придобиването на началните квалификации и е
професионално квалифициран за превоз на стоки в автомобилния транспорт в съответствие
с Директива 2003/59/ЕО.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващия орган не е изследвал от фактическа
страна извършеното нарушение, а се е задоволил единствено с формална такава констатация
за липса на издадена такава карта за квалификация на територията на Република България. С
оглед приетото като доказателство по делото удостоверение за придобиване на
6
квалификация, издадена на 22.10.2018 г. от Република Словения - не оспорено от АНО по
надлежния ред в производството, съдът приема за недоказана фактическата обстановка,
описана в атакуваното наказателно постановление. В грубо нарушение на закона,
административнонаказващият орган е презюмирал наличие на нарушение, като е приел
съставомерност на деянието по административното обвинение без да изследва въпросът за
придобита от водача квалификация на територията на друга държава-членка на ЕС.
Невъзможността да стори справка в реално време в електронна среда за наличие на такава
квалификация на водача, извършил превоза на инкриминираната дата не го освобождава от
задължението му да издири обективната истина по случая и да ангажира отговорността на
нарушителя само и единствено при доказаност по несъмнен начин на
административнонаказателното обвинение, защото последното не може да почива на
предположения. Липсата на съставомерно деяние (каквато липса в случая е налице) води до
извод за липса административно нарушение въобще.
От всичко изложено, съдът намира, че предвид неправилното приложение на материалния
закон, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател за присъждане на
направените по делото разноски. Искането е направено своевременно, по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, дружеството жалбоподател е заплатило по
банков път на „з.Р., П. – адвокатско дружество“. От друга страна размерът на заплатеното
адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с разпоредбите на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като РД "АА" - София, следва
да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
360 /триста и шестдесет/ лева.
По делото са сторени и разноски за явяване в съдебно заседание на свидетеля П., които
също съдът следва да възложи в тежест на ответната страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0006247 от 26.04.2023 г. на Директора на РД
"АА" - София, с което на „Н.Т.“ ЕООД, с EИK *********, със седалище и адрес на
управление гр.Петрич, ул.„28-ми о.“ №*, ет. *, представлявано от В.А., в качеството на
управител, за административно нарушение по чл.7б, ал.1, изр. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози
е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляда/ лева.
7
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София, гр. София, ул.
„Витиня“ № 1, да заплати на на Н.Т.“ ЕООД, с EИK *********, със седалище и адрес на
управление гр.Петрич, ул.„28-ми о.“ № *, ет. *, представлявано от В.А., в качеството на
управител, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София, гр. София, ул.
„Витиня“ № 1, да заплати на Районен съд –Петрич, сумата от 38,82 /тридесет и пет лева и
осемдесет и две стотинки/, представляващи сторени по делото разноски за свидетел.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Благоевград.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8