Номер 250519.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100501990 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 41296/26.06.2020 г., депозирана от Събка Василева
Цокова с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Боровец“, ПИ 146, чрез адвокат
Ренета Стойчева от ВАК, с адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ № 10, ет.
1, срещу Решение № 2194 от 08.06.2020г., постановено по гр. д. № 17332 по описа на
Районен съд Варна за 2019г., 12 състав, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен срещу „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК
*********, за приемане на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 6 811,75 лева / шест хиляди осемстотин и единадесет лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за
периода от 09.02.2016г. до 03.07.2019г., за обект на потребление с кл. № ********** и
абонатен № **********, за която е издадена фактура от 27.09.2019г.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 51497/30.07.2020 г. от въззиваемата
страна Електроразпределение Север“ АД, действаща чрез адв. Лила Мачева.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт неправилен
и постановен в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят
твърди, че по делото не е било проведено пълно и главно доказване относно факта, че
извършената проверка на СТИ е законосъобразна, че отразените факти и обстоятелства в
едностранно изготвените частни документи отговарят на действителността, че е извършена
намеса в електроразпределителната мрежа, от която неправомерно се черпи електрическа
енергия, че количеството енергия, което е начислено и фактурирано служебно, е доставено
от дружеството и потребено от ищеца. Твърди, че по делото не се е установило между
страните да има сключен договор за заплащане на електроенергия по цени за технологичен
разход, поради което и не може да се изисква плащане по такава тарифа. Сочи, че
електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната продажба следва да се
подчинява на правилата за договор за продажба, поради което купувачът дължи заплащане
на реално предоставената стока, а в случая липсват данни за кои периоди е консумиран
начисления ток. Твърди, че служебно изчислената и дотаксувана ел. енергия не е
аргументирана с необходимите доказателства, поради което не следва да се приема като
достоверна. Заявява, че ответното дружество е следвало да представи доказателства, че
проверката и констатациите относно СТИ са законосъобразни и правилни, доколкото такива
действия могат да извършват само конкретни лица, оправомощени за проверка на СТИ и
компоненти и допълнителни устройства към тях. В заключение сочи, че клаузите на общите
условия на ответното дружество са неравноправни.
Жалбоподателят твърди, че е абсолютно невъзможно начисленото количество
електроенергия да е преминало през СТИ за процесния период. Намира, че ищецът е доказал
основанието на своята претенция, както и недължимостта на сумите, поради което моли за
отмяна на атакуваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде
уважен първоначално предявения иск. Претендира и разноски за двете инстанции.
Въззиваемото дружество намира въззивната жалба за процесуално допустима, но по
съществото си за изцяло неоснователна. Сочи, че правото на дружеството да начислява
суми в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по реда на
ПИКЕЕ е изрично предвидено в чл. 56 от правилата, които са в сила от 2019г., поради което
и съдът не дължи преценка за това дали дружеството има такова право. Сочи за
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че е останало недоказано по делото, че
между страните е налице договор за заплащане на елетроенергия по цени за технологичен
разход, тъй като на доказване подлежат само твърденията на страните и релевантните за
спора факти, а твърдение за такива факти в процеса не са наведени. Намира, че по делото
безспорно (доколкото заключението на вещото лице не е оспорено) се е установило, че
монтираният на 08.02.2016г. електромер е бил нов, като не е било възможно при
монтирането му да е имало показания различни от нулата, в който и да било от регистрите, в
това число и регистър 1.8.3. Сочи, че възражението, че служителите на дружеството не са
имали правомощията да извършват проверки СТИ, е неотносимо, тъй като по делото няма
такива твърдения, а служителите са извършили единствено проверка на измервателните си
системи за съответствието им с изискванията на ПИКЕЕ. Намира за неотносимо и
възражението за неравноправност на клаузите на ОУ на дружеството, доколкото в
конкретния случаи корекцията на сметката е извършена в съответствие не с тях, а по
правилата на действащите ПИКЕЕ.
Предвид изложеното в отговора, въззиваемото дружество моли за потвърждаване на
атакуваното решение, като моли за присъждане на сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 41296/26.06.2020 г., депозирана от
Събка Василева Цокова с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Боровец“, ПИ 146,
чрез адвокат Ренета Стойчева от ВАК, с адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. „Поп
Харитон“ № 10, ет. 1, срещу Решение № 2194 от 08.06.2020г., постановено по гр. д. № 17332
по описа на Районен съд Варна за 2019г., 12 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1990/2020 г. на ОС-Варна за 07.10.2020г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________