Р
Е Ш Е
Н И Е
№
142
гр. Хасково, 02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 154 по описа на Административен съд - Хасково за 2021г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Н.С.Х. -
гражданка на Афганистан, против Решение № УПХ-33/22.01.2021г. на Интервюиращ
орган към Държавна агенция за бежанците.
Оспорващата излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава
с твърдения за нарушения на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи
отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган
игнорирал факта, че причините оспорващата да напусне страната си били свързани
с наличието на заплаха за живота и сигурността ѝ. Жалбоподателката сочи,
че изложила подробно своята история пред административния орган и същата била
възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо
нея не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В
решението не се съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила
била явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с
обстановката в И. и А., с положението на различните етнически групи там,
обстоятелствата, свързани със заплахите, на които била обект в страната си на
произход, но всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани
в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към
основателността на молбата по същество. Липсата на мотиви в тази част на
решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били
посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.
Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още
повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи.
В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по
същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно
незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт.
Нарушението на материалния закон се аргументира още с това, че подадената от
жалбоподателката молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице
основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. На следващо място, неправилно бил
приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия
орган жалбоподателката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения
относно обстановката в И., където живяла през целия си живот, както и относно
факта, че положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало
да бъде разгледана молбата ѝ. Органът обаче приел, че жалбоподателката не
била обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността ѝ както в И.,
така и в Афганистан. Жалбоподателката твърди, че била в опасност и се чувствала
уязвима, а нямало към кого да се обърне за помощ. Оспорващата сочи, че заявила
пред административния орган, че ако ѝ бъде отказана закрила и бъде върната
обратно в И., ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален
риск за живота и личната ѝ сигурност. Всичко това идвало да покаже, че
изпитвала опасения за живота си там и че това била причината да напусне
страната, което обосновавало и страха ѝ от преследване в И.. Като
незаконосъобразен се изтъква и извода на решаващия орган относно прилагането на
чл. 9 от ЗУБ, която разпоредба представлявала транспонИ.е на чл. 15, буква „в“
от Директива 2004/83/ЕО. Заявява се, че обжалваното решение противоречи на
административно-производствените правила и на материалните норми на чл. 13, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и най-вече на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото
да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с
указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ,
РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозИ.а
по делото писмена защита, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция
„Миграция“, СДВНЧ - Любимец с вх. № 105450-6/04.01.2021г., и втората - подадена
чрез РПЦ – Харманли с вх. № 21/07.01.2021г., заведени в ДАБ под рег. № УП 16561/07.01.2021г.,
жалбоподателката е поискала международна закрила от Република България.
В Регистрационен лист рег.№ УП
16561/07.01.2021г. търсещата закрила е записана с имената Н.С.Х., гражданство:
А., родена на ***г.
в ***с постоянен адрес ***, религия – ***, етническа принадлежност – ***, професия - ***, ****, без документи
за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективИ.и данни
относно съпруга на чужденката, като е посочено, че същият в момента е с
местонахождение в Холандия.
С Писмо рег. № УП-16561/07.01.2021г.
на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.
С кандидата е проведено интервю по
реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са
отразени в Протокол рег.№ УП 16561/11.01.2021г. В хода на интервюто
жалбоподателката е посочила, че е родена в И., град Каем, на 25.07.1998 година.
До двадесетгодишната си възраст живяла в родния си град, а последните две
години в град М., И.. Заявила, че е гражданка на Афганистан. Имала паспорт, който бил
издаден от Афганистан през 2018 г. и се
намирал в И.. Имала и зелена
карта, издадена от И., но когато си извадила паспорта, ѝ я взели.
Имала и удостоверение за граждански
брак, издадено от афганистанското посолство в И. и вписано в регистрите за
гражданско състояние. То било при мъжа ѝ. Относно издадената в И. зелена
карта обяснила, че това била бежанска карта и с нея можела да ходи на училище,
имала право да работи, със същата карта можела да си направи здравна
застраховка и ако я спрат някъде, можела да докаже, че легално пребивава в И..
Никога не била ходила в Афганистан. Родителите ѝ били родени в град ***.
Приблизително от 23 години живеели в И.. Завършила дванадесети клас в град К.. Винаги работила
като шивачка, когато ѝ се налагало. Заявила, че е омъжена. Оженили се на
17.07.2019г. в И.. Съпругът ѝ се казвал С. С., гражданин бил на А. и на Н.. Съпругът
ѝ бил в Н. повече от десет години и в момента на интервюто летял към
България. На въпроса съпругът ѝ направил ли е опит тя легално да замине
при него в Нидерландия, отговорила, че не направили опит пред посолството на
Нидерландия в И., а освен това го затворили заради коронавируса. Заявила, че е с.
по етническа принадлежност. Били шиити, но не били хазари. Религията, която
изповядвала, била мюсюлманка-шиит. През месец октомври 2020 г. напуснала И.,
нелегално, без документи, пеша, и отишла в Турция, заедно със семейството на
съпруга си, без съпруга си. В град Кайсери се регистрирала като бежанка и
ѝ дали документ, с който да се движи и ако ѝ се наложи, да може с
него да се представи в болница. В този град била два месеца. Там срещу пари
ѝ дали фалшив нидерландски паспорт. Дошъл мъжът ѝ и с тяхна кола
стигнали до Одрин. В средата на месец декември 2020 година влезли през КПП-то
за България, турските власти я пуснали. Българските власти обаче я задържали, когато
разбрали за фалшивия паспорт. Мъжът ѝ останал десет дни тук, но после
заминал за Нидерландия. Заявила, че иска
да отиде в Нидерландия. Не била ходила в други държави преди. В Турция подала
молба за закрила, за да може да ходи на лекар и да се придвижва. Не останала в
Турция, защото целта ѝ била да отиде при мъжа си в Нидерландия, да живее
при него. Относно решението да напусне И. разказала, че основната причина била,
че искала да отиде при съпруга си в Нидерландия, нямало други причини. Не
членувала в политическа партия. Не била арестувана никъде. Не била осъждана и
нямало заведени съдебни дела срещу нея никъде. Нямала проблеми с властите нито
в И., нито в Турция. В България не била посещавала посолството на Афганистан, в
И. ходили в посолството за паспорта и за удостоверението за граждански брак. Не
била изтезавана и нямало заплахи към нея. Нямала проблеми заради
принадлежността си към етническата група на с.. Нямала проблеми заради
изповядваната религия на мюсюлманка-шиит. В Афганистан нямала семейство, нямала
никого. Ако се върнела в И., нищо нямало да ѝ се случи. Заявила, че ако
не може да отиде при мъжа си в Нидерландия, ще се върне при семейството си в И..
Относно това какво е конкретното ѝ искане към Република България,
отговорила, че моли да ѝ помогнат, да ѝ съдействат и да я изпратят
при мъжа ѝ в Нидерландия. Моли да ѝ се дадат два-три дни, за да
събере документите, които трябват и да ги предаде, за да ги обработят и колкото
се може по-бързо да бъде изпратена в Холандия.
С Решение № УПХ -33/22.01.2021г.
на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Н.
П., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Н.С.Х. на
основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителката и с държавата по произход,
административният орган е достигнал до извода за явна неоснователност на
подадената молба за международна закрила.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателката на 26.01.2021г., а жалбата срещу решението е подадена на 29.01.2021г.
(видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозИ.а в
преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана
страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Н. Б.П., младши експерт
в Регистрационно - приемателен център – гр.Харманли, определена със Заповед №
РД05-763/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10
от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло
неоснователни.
Оспореното решение е издадено в
ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрИ.ето на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В
случая чужденката е регистрИ.а на 07.01.2021г., а оспореният акт е издаден на 22.01.2021г.
Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл. 70, ал.
1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюИ.ия в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и
на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен
статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателката данни в бежанската й
история, така и обстановката в страната ѝ на произход. ОбективИ.ите в
решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на чужденката да разбере мотивите
на административния орган.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или
не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същата
е заявила като причини за напускане на И. такива, които са изцяло от личен
характер и са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ
основания. Посочила е, че основната причина да напусне И. била, че иска да
отиде при съпруга си в Нидерландия. Същата заявява, че не е била арестувана,
преследвана, обект на репресии или насилие, че не е имала опасения за
физическата си сигурност от страна на властите по повод етническата си
принадлежност и евентуална политическа ангажИ.ост, нито проблеми във връзка с
религиозната си принадлежност. Тоест същата не изтъква, нито обосновава осъществено
спрямо нея преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито посочва да
има риск от бъдещо такова. В този смисъл административният орган е извършил
единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на
жалбоподателката, и достигайки до обоснован извод относно липсата на
предпоставките за предоставяне на чужденката на статут на бежанец. Правилно е
отчетено, че причините, поради които същата е напуснала И., не попадат в
приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденката не може да бъде
предоставен статут на бежанец. Чужденката не навежда твърдения за наличие на
опасения от конкретни репресии, предприети спрямо нея или членове на
семейството ѝ по причините, визИ.и в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка,
от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо
чужденката преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в
действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице
субективният и обективният елемент на предвиденото в цитИ.ата разпоредба
понятие „основателни опасения от преследване“. При това положение правилен е
изводът, който прави ответникът, че оспорващата напуска държавата си, мотивИ.а
единствено от съображения, които не са релевантни за настоящото производство. В
този смисъл, административният орган е извършил единствената възможна преценка,
изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката и достигайки до
обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденката
на статут на бежанец.
Съдът намира за правилна и
обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1
и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденката
въобще не е навела като причина за напускането на родната си страна наличието
на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващата.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитИ.ата норма на чл. 9, ал. 1, т.
3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО
на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C-
465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по
отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15,
б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността
(голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл,
че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на
молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезИ.и с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително
понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е
преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда
на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на
факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-673/09.12.2020г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ,
относно Ислямска Република Афганистан, съответно в Справка с вх. № МД-30/15.01.2021г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ,
относно Ислямска Република И.. На основание чл. 21, т. 6 от Устройствения правилник
на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека.
ЦитИ.ите справки са изготвени от компетентен орган, в кръга на правомощията му,
представляват официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани
фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията
в Афганистан или в И. да сочи на наличие на широко мащабен „вътрешен въоръжен
конфликт“ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на
безогледност и повсеместност, тоест да обхваща цялата територия на съответната
държава, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази
територия, сам по себе си да е изложен на реален риск от посегателство. Тоест
не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или
на част от територията на Афганистан, съответно на И., който да се обхваща от
разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските
общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.).
При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на жалбоподателката по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и
основанията, визИ.и в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за
предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко
субективните опасения на жалбоподателката от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход, като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на
интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателката
не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.
146 от АПК, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Х. - гражданка на Афганистан,
против Решение № УПХ-33/22.01.2021г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: