№ 18
гр. Русе , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Г. Магардичиян
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500026 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Л. Р. Л., ЕГН: **********, с
постоянен адрес ******* чрез адв. Р.К., със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Кирил
Старцев“ № 12, офис 6, против Решение № 260434/19.11.2020 г. по гр.д. №
6268/2019 г. на РС – Русе, с което е било допуснато извършването на делба на
недвижим имот с идентификатор 63427.4.2368.3, находящ се в *******
представляващ гараж, със застроена площ от 18 кв. м, разположен в поземлен
имот с идентификатор 63427.4.2368, представляващ парцел XVIII-954 в
квартал 616, при граници и съседи на поземления имот: имоти с
идентификатори: 63427.4.2367, 63427.4.2369, 63427.4.2365 и 63427.4.2579 –
улица, между съсобствениците Г. Р. Л., ЕГН: **********, и Л. Р. Л., ЕГН:
**********, при права по ½ за всеки от тях.
В жалбата се излагат съображения за нарушение на
съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния и
процесуалния закон и за необоснованост на доводите на районния съд. Съдът
е нарушил принципите за равенство между страните и състезателното начало,
като е превишил правомощията си досежно принципа на служебното начало.
1
След приключването на устните състезания производството било
възобновено на основание представените 2 бр. решения по водени между
страните други дела, представени с писмената защита на ищеца.
Възобновяване на производството е допустимо, но не и при пасивно
процесуално поведение на ищеца и за да му се даде възможност да
организира защитата си и преодолее празнотите, като представи
преклудирани по време доказателства. В тежест на ищеца е било да докаже
принадлежността на правото на собственост, възникналата съсобственост и да
индивидуализира предмета на делбата, което не било сторено по делото. В
диспозитива на съдебното решение е бил допуснат до делба гараж, за който
като индивидуализиращи белези били посочени само квадратурата,
административният адрес и идентификатора по скица от 27.03.2019 г.
Липсвало описание на този гараж според възприетите в практиката белези,
необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, като
местонахождение, граници, площ и т.н. Това правело исковата молба
нередовна, защото в същата не се съдържали достатъчно данни за делбения
имот, а и не ставало ясно какъв бил предметът на делбата – доказан и
построен от наследодателя гараж или право на строеж на гараж. В
представената скица от 29.03.2019 г. квадратурата на поземления имот с
идентификатор 63427.4.2368, с адрес ******* била 374 кв. м, докато в
останалите приложени по делото документи тази площ била 380 кв. м.
Според същата скица Община Русе била собственик на 278 кв. м от този имот,
т.е. в нейна собственост е земята, върху която е построен гаражът, което
повдигало въпроса дали Общината следва да бъде конституирана като страна
в процеса. Не ставало ясно дали предмет на делбата било право на строеж на
гараж или доказано построен от наследодателя гараж. В този случай бил
приложим принципът на приращението съгласно чл. 92 ЗС. Освен това
отношенията между сънаследниците били уредени с нот. Акт № 53, том I, рег.
№ 1681, нот. Дело 50/08.02.2018 г. Моли за обезсилването на постановения
съдебен акт, а ако същият е допустим моли респективно за отмяната му и за
постановяване на ново решение, с което искът за делба да бъде отхвърлен.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Г. Р. Л., ЕГН: **********, с адрес ******* чрез
адв. Р.К. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 14,
вх. А, ет. 2, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор на
2
въззивната жалба, в който счита същата за допустима, но неоснователна, а
обжалваното решение – за правилно, законосъобразно и обосновано.
Неоснователни били възраженията за допуснати от съда съществени
процесуални нарушения. Съдът е дал указания в проведеното на 14.09.2020 г.
съдебно заседание за представяне на допълнителни доказателства, срещу
което ответникът не бил възразил. Неоснователно било възражението на
ответника, че ищецът не е доказал предмета, принадлежността на правото на
собственост, възникналата съсобственост и липсата на индивидуализиран
предмет на делбата. Гаражът е придобит по наследство от страните от
починалите им родители. С Договор, сключен между Л. И. И. – дядо на
страните, и Изпълнителния комитет на Градския народен съвет – Русе от
30.10.1954 г. на Л. И. било отстъпено право на строеж върху държавна земя –
парцел XIX – 24 в кв. 14, находящ се в гр. Русе, за построяване на жилищна
сграда. С нотариален акт за собственост № 39, том III, дело № 961/1979 г. на
нотариус Ц. М. Л. И. бил признат за собственик на построената сграда. С
Разрешение за строеж № 242-А2/20.09.1979 г. на Л. И. е разрешено да построи
гараж в кв. 588, парцел XIII. За този гараж нямало съставен типов договор за
отстъпено право на строеж, защото с Договора от 30.10.1954 г. на Л. И. било
отстъпено право на строеж върху целия парцел, което било в съответствие с
чл. 131, ал. 1 ЗТСУ (отм.), според която правото на строеж, отстъпено върху
държавна земя, включва и правото да се построят и второстепенни постройки
като гаражи и паркинги, поради което по силата на тази разпоредба
праводателят им е придобил право на собственост върху процесния гараж.
Неоснователно е възражението на въззивника за изтекла в негова полза
придобивна давност. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждането на сторените във въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Визираните от
въззивника действия на районния съд във връзка с допускането на
доказателства след първото съдебно заседание и след отмяната на хода по
3
същество не могат да бъдат основание за обезсилване на обжалваното
решение като недопустимо. Предвид задължението на въззивния съд да се
произнесе служебно по допустимостта на решението дори и при липса на
конкретно наведени твърдения в тази насока, във връзка с повдигнатия
въпрос относно евентуалното участие на Община Русе в делбата поради
обстоятелството, че земята, върху която е построен гаражът, е общинска,
настоящият съд следва да отбележи, че от представените по делото
доказателства и в частност Договор за отстъпване на право на строеж върху
държавна земя от 30.10.1957 г. и от текста на разпоредбата на чл. 131, ал. 1
ЗТСУ (отм.) става ясно, че съдът правилно не е давал указания на ищеца за
посочване на Община Русе като страна – съсобственик в делбеното
производство и евентуален задължителен необходим другар, защото по
делото не е доказано Общината да притежава изцяло или отчасти правото на
собственост върху процесния гараж.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, изчерпателна и съответства на доказателствата по делото,
поради което я възприема изцяло.
По делото се установява, че страните са наследници на починалия на
******* Р. Л. И. и съпругата му Г. Г. Т., починала на ******* Съгласно Скица
№ 15-276898/29.03.2019 г. поземленият имот с идентификатор 63427.4.2368, с
административен адрес ******* с площ 374 кв. м, е собственост на Община
Русе. С Договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от
30.10.1957 г., сключен на основание чл. 130, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ (отм.) между
Л. И. И. и изпълнителния комитет на Градския народен съвет – Русе, на Л. И.
– дядото на страните, било отстъпено право на строеж върху държавна земя –
парцел XIX – 24 в кв. 14, находящ се в гр. Русе, за построяване на жилищна
сграда. Следва да се отбележи, че съгласно редакцията на чл. 130, ал. 1, изр. 2
ЗТСУ (отм.) като форма на действителност за учредяване на право на строеж
върху държавна земя е бил необходим само писмен договор, а не нотариален
акт. С нотариален акт за собственост № 39, том III, дело № 961/1979 г. на
нотариус Ц. М. Л. И. бил признат за собственик на построената сграда. В
същия е записано, че парцел XIX-24 в кв. 14 на гр. Русе отговаря на парцел
4
XVIII-497 в кв. 588 по действащия тогава регулационен план. С Разрешение
за строеж № 242-А2/20.09.1979 г. на Л. И. е разрешено да построи гараж в кв.
588, парцел XVIII-497, т.е. в същия поземлен имот, за който през 1957 г. е
било учредено право на строеж върху държавна земя. Видно от свидетелските
показания и на двамата разпитани свидетели пред първоинстанционния съд –
K= И. К. и П. П. М., такъв гараж е бил построен от Л. И.. От приложената на
л. 79 от делото скица става ясно, че парцел XVIII-497 в кв. 588 съответства на
парцел XVIII-954 в кв. 616 по плана на гр. Русе от 12.05.1987 г., а съгласно
одобрената със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. кадастрална карта му е
определен идентификатор 63427.4.2368. По данните от Скица № 15-
276898/29.03.2019 г. в поземления имот има построени три сгради, като
едната, с идентификатор 63427.4.2368.3, е с предназначение хангар, депо,
гараж и с площ 18 кв. м. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 53, том I, рег. № 1681, нот. Дело 50/08.02.2018 г. ищецът Г.Л. е
прехвърлил на Л.Л. придобитата му по наследство ½ ид. ч. от недвижим имот,
представляващ едноетажна жилищна сграда, построена върху държавна земя
в УПИ от 380 кв. м, представляващ имот планоснимачен № XVIII-954 в кв.
616 по плана на *******, като сградата е с идентификатор 63427.4.2368.1. За
граници на сградата в нотариалния акт са посочени поземлен имот
63427.4.2368 – този, в който се намира прехвърлената едноетажна жилищна
сграда, и сгради с идентификатори 63427.4.2368.2 и 63427.4.2368.3. От
съдържанието на нотариалния акт е видно, че гаражът, предмет на делбата, с
идентификатор 63427.4.2368.3, не е бил предмет на тази сделка. На 11.06.2018
г. ищецът изпратил на ответника нотариална покана, с която поискал
последния да му заплати обезщетение в размер на 630 лв. за периода *******
до 11.06.2018 г., тъй като считал, че ответникът ползвал процесния
съсобствен гараж без правно основание. С Решение № 771/13.05.2019 г. по
гр.д. № 6921/2018 г. на РС – Русе, потвърдено с Решение № 379/24.10.2019 г.
по в.гр.д. № 416/2019 г. на ОС – Русе предявеният от Г.Л. против Л. Л. иск за
обезщетение за лишаване от ползването на процесния съсобствен гараж е бил
отхвърлен.
Наведените от въззивника твърдения за недостатъчно
индивидуализиращи данни на имота са неоснователни. В обстоятелствената
част на исковата молба, както и в петитума, е посочено, че става въпрос за
5
недвижим имот – гараж, находящ се в *******. Същият е посочен и чрез
кадастралния идентификационен номер, който, според чл. 26, ал. 2 ЗКИР, е
уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно за
територията на страната. С други думи не може да съществува друг имот със
същия номер. Дори и да се приеме, че липсват достатъчно
индивидуализиращи данни, предвид представените по делото писмени
доказателства и скици, това не е пречка да бъде прецизирано от настоящата
инстанция в диспозитива и мотивите на въззивното решение, като делбеният
гараж бъде индивидуализиран с повече белези като площ, граници, съседи и
т.н. Следва да се отбележи, че никъде по делото не са събрани доказателства
гаражът да е с площ от 35 кв. м както твърди ищецът, а се установява да е
само с 18 кв. м, както правилно е установил и районният съд. Тази разлика
между твърденията на ищеца и реално установеното обаче не може да
повлияе върху изхода на спора, защото предмет на настоящото производство
е установяване правата на страните върху горепосочения гараж, а не
установяването на неговата площ. От това следва изводът, че предметът на
делото е и ясно определен, макар и само посочен чрез административен адрес
и кадастрален идентификационен номер, поради което съдът счита, че няма
неяснота относно това какво право претендира ищецът – право на строеж или
право на вече построена постройка, макар че самото право на строеж не може
да бъде изкуствено отграничено от вече построена сграда, освен когато
същата е погинала – чл. 66, ал. 2 ЗС.
Твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения
при събирането на писмените доказателства след определението за отмяна на
ход по същество са неоснователни. Районният съд правилно е допуснал и
приел представените писмени доказателства – съдебни решения, Договор за
отстъпване на право на строеж върху държавна земя, нотариален акт за
собственост на жилище, построено върху държавна земя, протокол от
заседание на 25.07.1957 г. на изпълкома на ГНС – Русе и Скица на поземления
имот, в който се намира гаражът, по плана на гр. Русе съгласно Заповед №
182/12.05.1987 г. Макар и същите да са поискани и допуснати след първото
заседание по делото, за тях не е настъпила преклузия, защото с изготвения на
основание чл. 146, ал. 1 ГПК районният съд не е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за правото си на собственост върху гаража, тъй като нито едно
от представените с исковата молба писмени доказателства не представлява
6
титул за собственост върху него нито на ищеца, нито на праводателя му.
Поради това допуснато по-рано процесуално нарушение от районния съд не е
настъпила преклузия по отношение на представените по-късно писмени
доказателства.
Доводите на въззивника за недоказаност на правото на собственост на
ищеца върху процесния имот с идентификатор 63427.4.2368.3, находящ се в
******* представляващ гараж, със застроена площ от 18 кв. м, разположен в
поземлен имот с идентификатор 63427.4.2368, представляващ парцел XVIII-
954 в квартал 616, при граници и съседи на поземления имот: имоти с
идентификатори: 63427.4.2367, 63427.4.2369, 63427.4.2365 и 63427.4.2579 –
улица, са неоснователни. По делото се доказа, че дядото на страните – Л. И., е
построил преди около четиридесет години гараж в поземлен имот,
представляващ парцел XVIII-497 в кв. 588, който съответства на парцел
XVIII-954 в кв. 616 по плана на гр. Русе от 12.05.1987 г., а понастоящем е с
идентификатор 63427.4.2368 съгласно одобрената със Заповед РД-18-
91/15.12.2007 г. кадастрална карта. За построяването на гаража му е било
издадено Разрешение за строеж № 242-А2/20.09.1979 г. По силата на
Договора за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от
30.10.1957 г., според който на Л. И. му е учредено право на строеж върху
целия парцел, тълкуван във връзка с разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗТСУ
(отм.), отстъпеното му чрез договора право на строеж върху поземления имот
– държавна собственост, включва и правото да се построят и необходимите
второстепенни постройки като гаражи и паркинги. От това следва изводът, че
Л. И. приживе е придобил собствеността върху построения от него гараж,
което изключва придобИ.ето му по приращение от Община Русе по смисъла
на чл. 92 ЗС, изтъкнато като твърдение от въззивника. Видно от
представеното Удостоверение за наследници № 1-5643/26.09.2019 г. на
Община Русе наследници на Л. И. са Р. И.а – съпруга, И. Л. И. – син, но
починал на ******* без да остави низходящи наследници, и наследодателят
на страните Р. Л. И., който е наследил правото на собственост върху
построения от неговия баща гараж. След смъртта на Р. И. това право е
преминало върху неговите низходящи – страните по делото Л. и Г.Л.и.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че отношенията между
сънаследниците били уредени с нот. Акт № 53, том I, рег. № 1681, нот. Дело
7
50/08.02.2018 г., тъй като същият има предмет само жилищната сграда,
построена в същия парцел, където се намира и гаражът, но без да включва
последния по някакъв начин, освен в посочването му като граница на
сградата.
Макар в отговора на въззивната жалба въззиваемият да изразява
позиция по направеното от ответника в отговора на исковата молба бланкетно
възражение за изтекла придобивна давност, във въззивната жалба такова
твърдение не е навеждано, поради което този въпрос не следва да бъде
поставян на обсъждане от Окръжния съд.
Предвид гореизложеното обжалваното решение на районния съд следва
да бъде потвърдено като правилно, а жалбата – оставена без уважение.
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба на въззиваемия следва да
бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв. за осъществената процесуална защита пред втората инстанция.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260434/19.11.2020 г. по гр.д. №
6268/2019 г. на РС – Русе, с което е било допуснато извършването на делба на
недвижим имот с идентификатор 63427.4.2368.3, находящ се в *******
представляващ гараж, със застроена площ от 18 кв. м, разположен в поземлен
имот с идентификатор 63427.4.2368, представляващ парцел XVIII-954 в
квартал 616, при граници и съседи на поземления имот: имоти с
идентификатори: 63427.4.2367, 63427.4.2369, 63427.4.2365 и 63427.4.2579 –
улица, между съсобствениците Г. Р. Л., ЕГН: **********, и Л. Р. Л., ЕГН:
**********, при права по ½ за всеки от тях.
ОСЪЖДА Л. Р. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес ******* ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Р. Л., ЕГН: **********, с адрес ******* сумата от 600 лв. –
представляваща адвокатски хонорар за въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9