№ 964
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501102 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна
жалба на Д. Т. А., чрез адв.И. Д. от САК, насочена против Решение № 375/19.01.2025 г.,
постановено по гр.д. № 1021/2022 г. по описа на СГС, ГО с което е отхвърлен предявения от
въззивника срещу Т. Н. И. от гр.*** иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД, за обявяване за
окончателен на предварителен договор от 22.01.2018 г. за покупко продажба на поземлен
имот с идентификатор 68134.1600.604 с административен адрес: гр. София район
„Студентски“ ул. „***“ № 40, с площ 550 кв. метра, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), стар
идентификатор няма, номер по предходен план 604 квартал 11, при съседи: поземлени имоти
с идентификатори 68134.1600.4719, 68134.1600.606, 68134.1600.46, 68134.1600.602,
68134.1600.4663 и 68134.1600.4718, за продажна цена 70 000 лева.
Във въззивната жалбата се поддържа се поддържа неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна
и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. поради неправилно
приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до необоснованост на акта
на СГС.
Твърди се първоинстанционният съд изцяло да е игнорирал част от приобщените пред
него доказателства /гласни и писмени/, като не е взел предвид установените от тях
релевантни за предмета на спора факти /разписката от 22.02.2018 г. към предварителния
договор, документите от Дом за стари хора „Дълголетие“, показанията на нотариус Б./, а
друга част от тях е интерпретирал едностранчиво и превратно /изслушаните съдебно-
медицински експертизи/.
Тези процесуални нарушения препятствали СГС да установи точни релевантните за
предмета на спора факти, а от там и да приложи точно относимия материален закон, като
обоснове правилен извод за основателност на предявения иск.
1
По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение изцяло и по съществото на
спора се постанови уважаване на предявения иск за обявяване на сключения между страните
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна Т. И., чрез адв.С. Ц. от САК е
оспорила наведените в нея доводи и поддържа правилност на първоинстанционното
решение.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на доказателства.
Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав, като съобрази данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен конститутивен иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от
ЗЗД от Д. Т. А. срещу Т. Н. И., за обявяване за окончателен на предварителен договор от
22.01.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът Д. Т. А., като
купувач, е сключил на 22.01.2018 г. в гр.София с ответницата Т. Н. И., като продавач,
предварителен договор за продажба на следния недвижим имот, подробно
индивидуализиран, представляващ ПИ с идентификатор 68134.1600.604 с административен
адрес: гр. София район „Студентски“ ул. „***“ № 40, с площ 550 кв. метра, за продажната
цена от 70 000 лева.
Твърдяло се е ищецът-купувач да е заплатил сумата от 35 000 лв. при сключването на
договора, както и че с последния страните постигнали съгласие да сключат окончателен
договор пред нотариус В. Б. до 10 дни след снабдяване на необходимите документи от
страна на продавача, но не повече от 6 месеца. Освен това страните на уговорили
ответницата да изчисти имота, за да може ищецът да направи паркинг.
Поддържано е между страните да се е развило друго исково производство със същия
предмет, инициирано от ответницата Т. И., която предявила срещу ищеца иск по чл. 19 ал. 3
ЗЗД. По него било образувано гр.д. № 5769/2019 г. по описа на СГС, приключило с решение
за обявяване на предварителния договор за окончателен. Ответницата подала молба до ВКС
за отмяна на влязлото в сила решение, която била уважена от ВКС, като след отмяна на
решението на СГС било образувано ново гр.д.№ 10227/2021 г. пред същия съд. То било
прекратено, а исковата молба на ответницата - върната с разпореждане № 2963 от 03.09.2021
г.
Поддържано е междувременно по молба на ответницата да е образувано досъдебно
производство № 3382 ЗМИП № 15140/2020 г., пр.пр. № 784/2020 г. на СРП във връзка с
твърденията й, че не била подписвала предварителния договор. Досъдебното производство
било прекратено. В хода на производството ищецът установил, че ответницата е сключвала
разпоредителни сделки за същия имот и с други лица
По тези съображения и след прекратяване на гр.д.№ 10227/2021 г. по описа на СГС
ищецът е счел, че за него съществува правен интерес да поиска от съда да постанови
решение, с което да обяви обвързващия го с ответницата предварителен договор за
окончателен.
В отговора си по исковата молба ответницата, чрез процесуалния й представител, е
оспорила предявения иск по основание.
Оспорила е фактическите твърдения на ищеца да е сключвала с него предварителен
договор за покупко-продажба на собствения й недвижим имот, както и да е получавала
сумата от 35 000 лв. на основание на този договор.
Въвела е възражение за нищожност на същия договор, поради липса на валидно
формирана воля (съгласие) от нейна страна, като твърди към момента на сключване на този
договор да е била на 86 г., като поради напредналата си възраст и заболявания, вкл. със
зрението и слуха, не е била в състояние да разбере смисъла и значението на подобен
документ, нито някога е имала желание за сключи договор със соченото съдържание за
единствения си жилищен имот, с продажбата на който да остане бездомна.
В условието на евентуалност е възражение за унищожаемост на договора, като
2
сключен от недееспособен и при грешка, пак с твърдения, че поради възрастта си и
множеството си заболявания не е можела да разбира свойството и значението на постъпките
си и да се ориентира правилно в пазарните условия, не е била ориентирана за цените на
недвижимите имоти, както и правилно ориентирана по отношение на документа, който
подписва /ако подписът е неин/.
В условието на евентуалност е въвела и възражение за разваляне на договора поради
неизпълнение от ищеца, който не е заплатил посочената като платена при сключване на
договора сума от 35 000 лв.
Въвела е и възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на иска, с
твърдения че е предявен далеч след уговорените в договора срокове за сключване на
окончателен договор.
Софийският апелативен съд в решаващият състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение, с което
предявеният от него иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен.
Обжалваното решение е валидно и допустимо – същото е постановено от местно и
родово компетентния съд, по редовно предявен иск, в съответната форма и е подписано.
Разгледани по същество в по-голямата си част оплакванията за неговата
неправилност са неоснователни, а основателните не променят крайния извод за правилност
на първоинстанционното решение, по следните съображения:
Между страните по делото се е развило и приключило друго съдебно производство по
предявен иск със същото правно основание - това по гр.д. № № 5769/2019 г. по описа на
СГС, чието влязло в сила уважително решение е било отменено в производство по чл.303
ГПК от ВКС, а в последствие образувано под № 10227/2021 г. пред СГС, прекратено с
влязло в сила разпореждане от 03.09.2021 г. за връщане на исковата молба на Т. И..
На 22.01.2018 г. в гр.София страните по делото - въззивникът, като купувач, а
въззИ.емата, като продавач, са подписали предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, собственост на продавача, срещу цена от 70 000 лв., при посочените в него
права и задължения за всеки един от тях.
В чл.2.1.1 от договора е отразено, че при подписване на договора купувачът плаща в
брой сумата от 35 000 лв., като задатък на осн.чл.93 ЗЗД.
За получаването на сумата е била изготвена и нарочна разписка от същата дата,
според съдържанието на която купувача Т. И. е декларирала, че е получила сумата от 35 000
лв. в брой от купувача по предварителния договор Д. А..
Че подписите за „купувач“ и „продавач“ под договора, както и че подписът и името на
автора му под разписката за получаване на сумата са били изпълнени от лицата, сочени за
техни автори, съответно въззивникът А. и въззИ.емата И., е установено пред
първоинстанционния съд от изслушаните графически експертизи - единична, изпълнена от
вещото лице Л. Г., както и от тройната, изготвена от вещите лица Д. Г., И. А. и В. Ц. - всички
специалисти в НКК при МВР.
При наличието на тези доказателства обоснован и правилен се явява изводът на
първоинстанционният съд договорът да е автентичен документ - да е подписан от лицата,
сочени за негови издатели.
По спорния въпрос относно това дали при положения лично от нея подпис в договора и
разписката, удостоверяваща получаването на сумата от 35 000 лв. като задатък по същия,
въззИ.емата Т. И. е изразила валидно съгласието си за сключването на сделката при сочените
в нея права и задължения за всяка една от страните, вкл. е получила отразената за платена
3
като задатък сума.
Изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза, която
не е оспорена в нейната цялост от страните и следва да се кредитира, като безпристрастна и
компетентно изготвена, е дала еднозначен отговор, към момента на подписване на
обсъждания предварителен договор Т. И. не е страдала от психично разстройство /от такова
не страда и към момента на освидетелстването й по време на процеса/, което по същество да
нарушава способността й да осъзнава свойството и значението на извършваното от нея,
както и да ръководи постъпките си.
Според вещото лице обаче състоянието й към 22.01.2018 г. е доминирано от
затруднения в ежедневието при драстично увредено до отсъстващо зрение /наложило
оперативна интервенция две години по-късно - 28.02.2020 г./ и приемане на предложения за
грижа и подкрепа.
Това й състояние е определено от експерта като „на безпомощност“ /сензорна
депрИ.ция/, при което прочитането на текстове от предварителен договор е било
възпрепятствано напълно и е могла да стане лесен обект на манипулация при изчитане
от други лица. Горният извод е обоснован и от установеното при освидетелстването на
въззИ.емата, че тя никога не е желаела да напуска имота си, а е настоявала за подобрения
в него и/или допълнителна грижа.
Аргументи за извода си в горната насока експертизата черпи и от данните за
въззИ.емата, съдържащи се представените документи от дома за стари хора “Дълголетие“,
където последната е пребИ.вала за периода от 22.10.2018 г. - 08.11.2019 г. /т.е. след
подписване на процесния договор/ , според които Т. И. не се е адаптирала в дома и не се е
вградила в новите условия там и по време на краткия й престой всеки ден е правела
разходки до дома си, за са го наглежда. В представената оценка на индивидуалния план за
въззИ.емата от дома, чрез социален работник Е. А. и директора в графа „необходимост от
продължаване на услугата“ е отразено изрично, че освидетелстваната е силно привързана
към имота си - разполага с дворно място и има овощни насаждения - малко стопанство, за
което се грижи, и който посещавала ежедневно, независимо от престоя си в дома.
Друг подкрепа за този извод аргумент може да се извлече и от установените от
останалите ангажирани по делото писмени доказателства касателно проведените няколко
съдебни производства от Т. И., свързани със собствеността й по отношение имотът, предмет
на предварителния договор /освен обсъденото гр.д. № 5769/2019 г. по описа на СГС и гр.д.
№ 15607/2012 г. по описа на СРС, влязло в сила на 03.04.2018 г., с което е бил развален
сключени от нея договор за прехвърляне правото на собственост върху имота срещу
задължение за издръжка и гледане/. В посочените, независимо от интелектуалното си и
юридическо ниво, въззИ.емата е организирала защитата си по начин да охрани
собствеността си по отношение на имота, на който изключително много държи.
Експертизата докладва още, че настъпилите възрастово и органично обусловени
промени с лек когнитивен дефицит при Т. И. не възпрепятстват способността й да разбира
свойството и значението на нейните и на околните действия и да се грижи за своите
интереси, въпреки ниската юридическа култура и слабата подкрепа от страна на
роднините си, но нейното физическото състояние, нуждата от подкрепа и увреденото
зрение са основните фактори, позволяващи злоупотреба при разпореждането й с
процесния имот.
Горният извод не може да бъде опроверган от факта, че вкл. към 22.01.2018 г., а и към
момента на освидетелстването й въззИ.емата е ориентирана в реалността и във вътрешната
си проблематика - засилени и реално обосновани страхове за физическото си оцеляване, с
правилен мисловен процес , без данни за психопатология и при наличен лек когнитивен
дефицит и характеропатия с голяма давност.
Вещото лице психиатър е категорично, че подписването на предварителен договор
и/или декларация за получена сума по договора, не би могло да се реализира , ако
освидетелстваната би могла да се запознае в детайли със съдържанието на текста,
въпреки ниската й юридическа култура.
Категорично е още, че предаването на сума от 35 хиляди лева в брой на въззИ.емата -
4
възрастна жена /към момента на сключване на предварителния договор на 86 г.,/с увредено,
до отсъстващо зрение , без близки на нея свидетели, създава съмнение за манипулация
/“само по себе си звучи абсурдно“/, още повече, че самата въззИ.ема е заявила и този факт
може да се установи, че никога не е разполагала с такИ. средства.
По отношение на последния факт следва да се акцентира, че при въведеното
оспорване на твърдения от ищеца-въззивник факт да е предал сумата от 35 000 лв. в брой на
въззИ.емата при сключване на предварителния договор, като задатък, други доказателства от
негова страна за установяване на този факт вън от коментираните договор и разписка не са
ангажирани.
Заключението на вещото лице психиатър изцяло се подкрепя и от изводите на втората
изслушана и неоспорена от страните самостоятелна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице доц.д-р Д. Д. - специалист офталмолог, чиято основна задача е
била да се отговори на въпроса имала ли е възможност Т. И. към момента на сключване на
процесния предварителен договор да прочете текста му.
Според тази експертиза въззИ.емата има заболяване на очите - катаракта на двете
очи /тип сенилна нуклеокортикална/, която намалява централното зрение, а в по - късен етап
и периферното зрение, като процесът е с бавно развитие - между 8 и 15 години. Към
момента на освидетелстването й /експертизата е изготвена през м.юни 2024 г./ състоянието
на лявото й око позволява прочитането на текст Times new roman 12 с използването на
бресбиопични очила.
При наличните данни относно извършената й операция през 2020 г. на лявото око за
отстраняване на катаракта, както и от личния й преглед и изследването на наличните
документи, изпълнени ръкописно от въззИ.емата /вкл. тези от дом за възрастни хора
„Дълголетие“ през 2019 г./ вещото лице е категорично, че към 2018 година зрителната
острота /най-важната функция на окото/ на въззИ.емата е била не по-голяма от 0.3 на
дясното око и 0.1 на лявото, което дава възможност за прочитане на главни букви и части от
текста на предварителния договор, но не и свободен прочит на целия текст. Тази зрителна
острота би се постигнала с пресбиопични очила или при използването на допълнителни
средства за увеличение — например леща, която се поставя пред и върху текста,
посредством които човек с такава зрителна острота може да чете и по-малък шрифт. Към
момента на освидетелстване на въззИ.емата от експерта обаче същата е заявила, че не носи
очила /не е ползвала такИ. изобщо/.
Съвкупният анализ на обсъдените експертизи според въззивната инстанция
обосновават към момента на сключване на процесния договор въззИ.емата да не е страдала
от слабоумие или от душевна болест, които да й пречат да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си - т.е. от такИ., които да са основание за
поставянето й под запрещение и да опорочат волята й.
Същата обаче, макар и със запазена годност да разбира и ръководи постъпките си, е
била в състояние „на безпомощност“ /сензорна депрИ.ция/, поради напредналата си възраст
/86 г./ и липсата на реална подкрепа от близки хора /живее сама от дълги години/, вкл. е била
с увредено зрение - прогресираща катаракта тип сенилна нуклеокортикална, препятстващо
възможността й да чете свободно текстове с големина на шрифта, на който е изписан
процесния предварителен договор. Това й физическо и психическо състояние е препятствало
възможността й да се запознае лично, като го прочете, с текста на този договор /била е в
състояние да прочитане единствено главните букви и части от текста на предварителния
договор, но не и свободно целия текст/, респ. - със съдържанието му, и от там да изрази воля
за обвързването си по него.
Във връзка с неоспорените заключения на двете медицински експертизи следва да се
акцентира още, че по делото не се е твърдяло от нито една от страните, нито са ангажирани
доказателства, към момента на подписването на договора от въззИ.емата тя да е била
придружавана от свои близък, който да й укаже подкрепа при запознаването със
съдържанието на договора и неговите основни детайли, като й го прочете и разясни, вкл.
5
който да е възприел предаването на сумата от 35 000 лв., като задатък по същия /поради
размера на сумата самото й преброяване изисква добро зрение и сръчност/.
Предвид на всичко изложено въззивната инстанция приема за безсъмнено установен
фактът, че поради възрастта си, особеното й психо-емоционално състояние и влошеното й
зрение въззИ.емата не е могла да се запознае със съдържанието на процесния предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот в неговата цялост и действителен смисъл, в
т.ч. с неговия предмет, права и задълженията за страните по него и от там - да формира
валидна воля за сключването му.
Ето защо и като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, нито е приложил неправилно материалния
закон така, както се поддържа във въззивната жалба.
На оплакването в последната, че същият съд е игнорирал част от ангажираните
доказателства, като изобщо не ги е обсъдил /изготвените документи в писмен вид от
въззивницата в близки до сключването на договора периоди от време, вкл. тези, съдържащи
се в преписката от дома за стари хора „Дълголетие“, както и показанията на свидетелката В.
Б. - нотариус, в чиято кантора е бил заверен нотариално издаден от Т. И. документ/ следва да
се отговори, че дори да е допуснато, това процесуално нарушение не опровергава
формирания по-горе извод относно липсата на изразена валидна воля за сключване на
процесия предварителен договор от страна на последната, поради което и не е съществено.
Последното, доколкото документите, изпълнени лично от въззИ.емата, са обследвани
от изслушаните съдебно-графическа и медицински експертизи /психиатрична и от
офталмолог/, всяка от които е била обсъдена от първоинстанционния съд и съответно
кредитирана. Изложеното се отнася вкл. и до молбите, които И. е отправяла до директора на
дома за стари хора, като изрично следва да се подчертае, че не е твърдяно в хода на
производството същата да е неграмотна, нито да е изгубила зрението си до степен да не
може да напише самостоятелно текстове като обследваните от експертизите. Начинът на
изписването им /големината на буквите, структура и т.н./, са коментирани най-вече от
медицинската офталмологична експертиза в насока да мотивират извод за компрометиране
на зрителната й острота до посочените от експерта нИ..
От друга страна показанията на свидетелката В. Б. според настоящата въззивна
инстанция не установяват релевантни за предмета на спора факти, поради което и
необсъждането им от първоинстанционния съд не следва да се приема за съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
За прецизност следва да се подчертае, че същата е заявила категорично, че не си спомня
конкретния случай /този с въззИ.емата/ - не си спомня човека, явил се за извършване на
заверката или да е заявявала, че има някакви проблеми - в същия ден нотариус Б. е имала
общо 124 удостоверявания в регистъра.
Добавила е обаче, че винаги документът се изчита гласно или поне се пресъздава като
текст и се пита човека дали е запознат и хората, които трудно виждат, се изписват по
специфичен начин - подпират ръка, за да си изпишат името.
По нейна преценка заверения документ, подписан от въззивницата нямал такъв
проблем.
Настоящата инстанция приема показанията на посочената свидетелка да не установяват
относими към спора факти, предвид изричното й изявление, че изобщо не си спомня
конкретния случай /конкретния човек/ и показанията й отразяват общите правила на работа
в нейната кантора, без да държат сметка за конкретиката на случая. Освен това в последната
им част същите са в категорично несъответствие с кредитираната медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице офталмолог.
Ирелевантни за предмета на спора факти е установявал в показанията си и свидетеля Л.,
поради което и същите не се обсъждат по същество.
Приетите за установени факти предпоставят правен извод процесният предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот да е нищожен, като сключен при липса на
съгласие от страна на въззИ.емата-продавач, и като е стигнал до същия правен извод
първоинстанционният съд е приложил материалния закон правилно.
6
Относно правната природа на института на липсата на съгласие, закрепен в чл.26, ал.2,
предл.3 ЗЗД, е налице трайна, последователна, а и задължителна практика на касационната
инстанция /ТР № 1/07.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС и ТР № 5/
30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК на ВКС/.
В първото от цитираните тълкувателни решения е прието, че липсва съгласие по смисъла
на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и когато няма две насрещни противоположни по съдържанието си
волеизявления или тези волеизявления не се отнасят за един и същи предмет. Като всяко
основание за нищожност - липсата на съгласие, независимо от проявената форма, е тежък
порок. Той санкционира и двете страни по правоотношението, създаването на което е тяхна
цел, макар по правило да не предпоставя вина и всеки може да се позове на него.
Според задължителните постановки на второто от цитираните тълкувателни решения,
липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на
дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва
вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и
съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без
намерение за обвързване. Използваният от доктрината и съдебната практика
разграничителен критерий - „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ -
съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам
какво върша, имам ясна представа за постъпките и състоянието си“.
При съобразяване на дадените задължителни постановки във връзка с установените
в случая релевантни факти в насока въззивницата да не е могла да се запознае със
съдържанието на процесния договор в неговата цялост и смисъл - вкл. неговите предмет,
права и задължения на страните се налага, че макар дееспособна както към 22.01.2018 г.,
така и към приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, същата е
подписала договора без каквото и да е намерение да се обвърже по него.
Горният извод следва от факта за липсата на знание от нейна страна за основните
параметри на договора, която и е препятствала формирането на вътрешно волево решение в
насока да се обвърже със същия при посочените в неговия текст условия.
Поради това в случая не се установява да са налице две насрещни противоположни
по съдържанието си волеизявления /на купувача и продавача/ за постигането на съгласие по
клаузите на процесния договор, защото волеизявлението на въззИ.емата-продавач не се е
отнасяло за предмета на договора - както вече нееднократно се посочи - същата не могла да
прочете текста му в неговата цялост, да възприеме съдържанието му и да формира воля за
обвързването си по него.
Противно на поддържаното във въззивната жалба безсъмненият факт, че подписът на
въззИ.емата е поставен под процесния договор и изготвената във връзка с него разписка за
получаване на сумата от 35 000 лв., не обуславят извод договорното правоотношение да е
възникнало валидно, както и за действително извършено предаване на сумата.
Приетото за установено от фактическа страна относно физическото и психо-
емоционалното състояние на въззИ.емата към момента на подписване на процесния договор
изключва извод същата да е дала съгласие за създаване на процесното правоотношение -
предварителен договор за покупко-продажба на единственото й недвижимо имущество, вкл.
да е приела в брой сума от 35 000 лв.
Констатираните факти от анализа на доказателствата по делото относно: 1/ възрастта
и здравословното състояние на въззивницата към релевантия момент - 22.01.2018 г. - на 86 г.
в състояние „на безпомощност“ /сензорна депрИ.ция/, с установено очно заболяване на
двете очи - катаракта, довела до намаление на зрителната й острота съответно до 0,3 и 0,1
което дава възможност за прочитане на главни букви и части от текста на предварителния
договор, но не и свободен прочит на целия текст и неговото осмисляне; 2/привързаността й
към единствения й недвижим имот, до степен да не желае да се раздели с него при каквито и
да е обстоятелства, независимо от лошите битови условия в него, констатирани от вещото
лице психиатър, вкл. предоставените й възможности за насТ.ване в дом за възрастни хора
или в жилище, предоставено й временно за ползване от трето за спора лице; 3/ успешното
7
провеждането на няколко предходни съдебни производства, свързани със собствеността по
отношение на собствения й имот, единият от които все още не е бил приключил с влязво в
сила съдебно решение към датата на подписване на процесния договор /гр.д. № 15607/2012 г.
по описа на СРС/ обуславят еднозначен извод, че Т. И. не е имала представа за съдържанието
на предварителния договор, който й е бил поднесен за подпис, респ. - за сключването на
сделка като процесната, поради което и същата не е дала съгласие за нея /така и Решение №
185 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2018 г., III г. о., ГК/.
Липсата на съгласие от страна на продавача за сключването на процесния
предварителен договор за покупко-продажба на имот предпоставя извод за нищожност на
същия по смисъла на чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, а от там и за неоснователност на предявения
иск за обявяването му за окончателен, доколкото нищожната сделка не е породила правните
последици, целени с нея.
По изложените съображения първоинстанционното решение се явява правилно и
следва да се потвърди, а поради ненастъпване на вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявените в условието на евентуалност защитни възражения, въведени от
ответницата-въззИ.ем в процеса, въззивната инстанция не се произнася по тях.
По разноските.
ВъззИ.емата не е спорила разноски по настоящето производство, но в полза на
представляващия я адвокат, осъществяващ безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2
ЗАдв, следва да се определи възнаграждение при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия пред настоящата инстанция,
изчерпващи се в разглеждане на делото в едно о.с.з. без събиране на доказателства и при
съобразяване /само за информация/ установените размери на адвокатските възнаграждения в
Наредба № 1/2004 г.
При съобразяване на тези обстоятелства решаващият състав приема, че адвокатското
възнаграждение на адв.С. Ц. следва да се определи в размер на ½ от определения пред
първоинстанционния съд, а именно 1 715 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 375/19.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1021/2022 г. по
описа на СГС.
ОСЪЖДА Д. Т. А. - ЕГН ********** от гр.*** да заплати на адвокат С. И. Ц.
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв за осъществяваната от нея правна помощ и
съдействие в полза на въззИ.емата страна в размер на 1 715 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9