Р Е Ш Е Н И Е
№ 1029/18.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, в открито заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
2. К. ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Антоанета
Метанова и с участието на прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от
съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 1185, по описа на
съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с глава ХII от АПК.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от ОДМВР
Пазарджик, подадена чрез надлежно упълномощен представител – началник сектор
„Пътна полиция“ Пазарджик, против Решение № 260034 от 15.09.2020 година на
Районен съд - Пазарджик, постановено по АНД №
636/2020 година. С обжалваното решение въззивният съд е отменил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К, № 3340510, с който на К.А.Н., в
качеството му на ползвател на МПС за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева. В касационната
жалба се сочи, че обжалваното решение противоречи на материалния закон. Прави
се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърден
електронният фиш.
Ответната
по жалбата страна К.Н., чрез адвокат М., заявява становище за неоснователност
касационната жалба, за което представя своите доводи. Претендират се разноски
по представен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното
производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, намира
касационната жалба за неоснователна.
Съобразно
представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством
стационарна автоматизирана техническа система. Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 19.12.2019 г.
в 10:25 часа на АМ Тракия, км 69, в посока към гр. Пловдив, лек
автомобил с рег. № СВ6719КК е бил управляван и се е движел с превишена скорост
от 161 км/час при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140
км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо
средство (АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата
отчела движение със скорост от 166 км/час, с отчетени 3%, възможна технически
допустима грешка на техническото средство в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението от 21 км/час.
Съдът
е посочил, че са спазени изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и
процесуалните правила по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Мястото на разположение
на АТСС е било отразено и в съставения протокол за използване на АТСС. Във
връзка с направеното възражение относно място, съдът е отговорил аргументирано
за неговата неоснователност, което касационната инстанция споделя. Правилен
е изводът на РС, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за
измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно, видно от приетите като писмени доказателства удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка за техническа
изправност.
Районният
съд е установил, че собственик на процесното МПС е не физическото лице -
жалбоподателят Н., а „Уникредит Лизинг“ ЕАД. По делото няма приложени
доказателства за собствеността на автомобила, поради което касационният състав
не е наясно как се обосновават същите. Съдът е счел, че след като собственик на
процесния автомобил е „Уникредит лизинг“ ЕАД, съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
наказанието е следвало да бъде наложено на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. Тъй като
наказанието не е наложено на законния представител на „Уникредит лизинг“ ЕАД,
нито на посочено от него лице, а на жалбоподателя Н. в качеството му на
ползвател физическо лице на процесния автомобил, то Електронният е отменен като
незаконосъобразен.
Основните
възражения на касатора се обосновават с разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ І-45/24.2000г., чл. 140, ал. 2 от ЗДвП и приложимостта им пред общата
разпоредба на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Според касатора К.Н. е ползвател на МПС и
той правилно е санкциониран за установеното с ЕФ нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДВП отговорността е за собственика на
превозното средство, с което е извършено нарушението, или за всяко трето лице,
на което това превозно средство е било предоставено за ползване. Чл. 188, ал. 2 гласи, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Съгласно
чл. 4, ал. 3 от Наредбата физическо или юридическо лице, което използва
превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на
собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на
превозното средство по искане на собственика.
От
цитираните законови текстове е видно, че в чл. 188, ал. 1 от ЗДвП и чл. 4, ал.
3 от Наредбата законодателят е използвал понятието „ползване“, докато в чл.
188, ал. 2 е регламентирал „предоставяне“ на МПС от юридическото лице на лице.
Безспорно
по делото се установява, че собственик на МПС е "Уникредит лизинг"ЕАД,
така както са регистрирани данните за собственост на превозното средство. В
информационната система има официално регистрирани данни(представени с
касационната жалба) за лицето К.А.Н., вписан като ползвател на превозното
средство, поради което касационната инстанция счита, че са налице законовите
предпоставки електронният фиш да бъде издаден именно срещу него. В този
контекст по настоящия казус, са налице данни, че в информационната система на
МВР за регистрация на пътни превозни средства в Република България, са били
налични данни както за собственика на процесното превозно средство ("Уникредит
лизинг"ЕАД), така и за регистрирания ползвател на същото (К.А.Н.). След
като данните за ползвателя на превозното средство са били налични, то
фактически обосновано, на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, електронен фиш да е
издаден на ползвателя. Възможността да се освободи от отговорността, която е
вменената въз основа на декларирани и регистрирани в администрацията данни, е
била посредством съответната декларация, да посочи лицето, което реално е
осъществило деянието и което трябва да понесе отговорността за него.
При
извършената касационна проверка се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение. Районен съд - Пазарджик е постановил решение, при
което не е приложил правилно материалния закон.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260034 от 15.09.2020 година на Районен съд - Пазарджик, постановено
по АНД № 636/2020 година.
И
вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 3340510, с който на К.А.Н., в
качеството му на ползвател на МПС, за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/