№ 4
гр. Девин, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Антимова Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Антимова Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200089 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление
№ 21-0252-000190/15.07.2021г. на Началник група при РУ – Девин, издадено
на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради отказ на РП –Смолян, ТО -
Чепеларе, да образува ДП за извършено престъпление по чл.345, ал.2, във вр.
ал.1 от НК, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца като на основание Наредба № Iз-
2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки като незаконосъобразно,
издадено в противоречие на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Твърди, че атакуваното НП е издадено на основание
чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради това, че прокурор от РП- Смолян, ТО -Чепеларе
е отказал да образува наказателно производство срещу жалбоподателя,
който отказ е обективиран в посочено в НП - Постановление peг. № 1096/2021
г. от 17.06.2021 г., с което е постановено преписка с вх. № 1096/2021 г. на РП-
Смолян, ТО -Чепеларе да се прекрати и да се изпрати на началника на РУ -
Девин за реализиране на административно наказателна отговорност спрямо
1
Р.Д.. Счита, че от така изложеното в процесното НП не става ясно
административната преписка прекратена ли е или не. Освен това, процесното
НП е издадено на жалбоподателя, който притежава СУМПС № *********,
категория „В АМ“, води се на отчет в ОД МВР - Смолян и като водач на лек
автомобил „Ауди 100“ с peг. № ***** за вменено му допуснато от него,
виновно нарушение, а именно: Посоченото в НП „По път отворен за
обществено ползване управлява МПС -во, което не е регистрирано по
надлежния ред“, деяние по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че не е извършил
соченото нарушение, тъй като МПС посочено в НП е регистрирано по
надлежния ред, като същото, към сочената от административно наказващия
орган дата, на която се твърди да е извършено деянието, а именно: 17.04.2021
г. е с надлежна регистрация и с табели с регистрационен номер, който факт е
и установен и посочен и от самия АНО, а именно, че МПС - то е негова
собственост и е с табели с peг. № *****. Твърди, че е санкциониран за
нарушение квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като от така посочената
правна норма не става ясно, за какво точно е санкциониран жалбоподателя и
коя от хипотезите на управление на МПС, което да „не е регистрирано по
надлежния ред“, АНО е възприел виновно да е нарушена: - МПС не е
надлежно регистрирано; - е с табели с регистрационен № или, - че МПС е с
табели с регистрационен №, но същите не са поставени на определените за
това места. Твърди, че в обстоятелствената част на процесното НП липсва
пълно, точно и ясно фактическо описание на нарушението, което ограничава
правото на наказаното лице да разбере в какво точно нарушение е обвинено,
за да се защити, което пък е съществено нарушение на процесуалните
правила и основание за негована отмяна. Счита, че атакуваното НП е
издадено и в нарушение на чл.57, ал.1, т. 3, т.5, т.6 и т.10 и ал. 3 ЗАНН.
Описаното в един административен акт фактическо основание за издаването
му представлява юридическият факт, от който органът черпи упражненото си
право, въз основа на което се извършва последващата преценка за
законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите
обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване,
свързан с материалната му законосъобразност. Предвид изложеното счита, че
неправилно е прието от АНО, че жалбоподателя е осъществил
административно наказателния състав на чл. 175, ал.З пр.1 от ЗДвП и
неправилно същият е подведен под административно наказателна
2
отговорност, като неправилно са и наложените му административни
наказания с процесното НП. Претендира за разноски.
В о. с. з. жалбоподателят не се явява. За него пълномощникът му
адв. Г.М. поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени НП по изложените подробни съображения в писмени бележки.
Претендира за разноски по представения договор за правна защита и
съдействие.
В с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2
от ЗАНН /НП е получено на 22.07.2021г., жалбата е депозирана на
26.07.2021г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде потвърдено, по следните
съображения:
Установява се от показанията на свидетелите Е.Х., на длъжност
„младши автоконтрольор“, Ц.К., на длъжност „старши полицай“ в отделение
за охрана на обществения ред и В.Ч.- всички служители в РУ- Девин, че на
17.04.2021г. свидетелите Ц.К. и В.Ч. били наряд нощна смяна и около 00.40
часа на ул. Р. в гр. Д. спряли със светлинен сигнал лек автомобил марка
„АУДИ 100“, който спрял на паркинга пред ресторант „Ст. в.“. Свидетелите
се представили на водача и му поискали документите на автомобила и
свидетелство за управление, като водач на автомобила е бил жалбоподателя
Р.Д., който заявил, че не носи документи. При тях пристигнал и свид. Е.Х. на
длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ- Девин. Автомобила имал
поставени регистрационни табели, но чрез направена справка през таблета се
установило, че няма данни за такова МПС. Направили справка и в
оперативно- дежурната част и от там също се установило, че автомобила е
3
дерегистриран, липсва застраховка „Гражданска отговорност“.
За констатираното нарушение свид. Е.Х. в присъствие на
жалбоподателя му съставил три акта, в т.ч. АУАН № 145/17.04.2021г. за
нарушение на чл. 140 ал.1, пр. 1 от ЗДвП, който жалбоподателя отказал да
подпише. Отказът на жалбоподателя е удостоверен с подписа на свидетеля
Сл. М..
Издадено е Наказателно постановление № 21-0252-
000190/15.07.2021г.от Началник група при РУ на МВР- Девин-Р. Х.,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради постъпило на
21.06.2021 г. с вх.№ 252000-3400 в РУ- Девин Постановление за прекратяване
на наказателно производство на Районна прокуратура-гр. Смолян, ТО-
Чепеларе с рег. № 1096/2021/17.06.2021 г., с което отказва да се образува
досъдебно производство по преписка с вх. № 1096/2021г. по описа на РП-
Смолян, ТО-Чепеларе. Постановява се преписката да се прекрати и да се
изпрати на началника на Районно управление -Девин за реализиране на
административно наказателна отговорност спрямо Р. Б. Д., ЕГН **********,
за това, че на 17.04.2021 г. около 00.50 в гр. Д., на ул.Р. пред ресторант „Ст.
в.“ в посока от хотел "О." към магазин "С.", управлява собственият си лек
автомобил "АУДИ 100" с рег. № ***** и допуска следното нарушение: 1. По
път отворен за обществено ползване, управлява МПС-вo, което не е
регистрирано по надлежния ред. Автомобила е със служебно прекратена
регистрация на 19.07.2020г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП, без задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Първоначално е
образувана проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл.345,
ал.2, вр. ал.1 от НК, която е прекратена от РП- Смолян, ТО- Чепеларе, и е
извършил: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с
което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложил по т.1. По чл. 175
ал.3 пр. 1 от ЗДвП –Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
От представеното свидетелство за регистрация част I на лек
автомобил марка „АУДИ 100“ с рег. № ***** е видно, че автомобила е
собственост на Р. Б. Д..
4
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, посочено в
жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на АУАН и атакуваното наказателното постановление. Нарушението е
описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени
във фактическото описание, поради което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина
на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при
които е извършено нарушението, което от своя страна е описано в достатъчно
конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какво
конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Жалбоподателят е обвинен, че е нарушил разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От събраните доказателства безспорно се
установява, че на 17.04.2021 г. около 00.50 в гр. Д., на ул.Р. пред ресторант
„Ст. в.“ в посока от хотел "О." към магазин "С.", жалбоподателя е управлявал
собствения си лек автомобил "АУДИ 100" с рег. № *****.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството
няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със
служебно прекратена регистрация от 19.07.2020г., въпреки дадените указания
с Разпореждане № 124/11.08.2021г. за окомплектоване на цялата
административно-наказателна преписка. Липсват писмени доказателства,
удостоверяващи, в т.ч. справки от сектор „ПП“ - Смолян и Гаранционен фонд,
от които да се установи, че регистрацията на автомобила е служебно
прекратена на 19.07.2020г., както е посочено в НП.
Безспорно е, жалбоподателят като водач на управляваното от него
5
МПС по силата на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в
нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в
частност и към изискванията относно регистрацията на МПС. За последните е
действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен
акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните
работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. В посочената
Наредба I-45 от 24.03.2000 г. намира своята нормативна уредба и процедурата
по служебно прекратяване. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45
от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи регистрацията на
превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 18б, т. 8 от
цитираната Наредба регистрацията на превозно средство се прекратява
служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.
Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС,
посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в чл. 143 ал. 10 от
ЗДвП, според която когато служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
Въпреки липсата на писмени доказателства, удостоверяващи, че
регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 19.07.2020г., в тази
връзка приема за обективни показанията на свид. Е.Х.. От разпита на
свидетеля Е.Х. става ясно, че при извършената от негова страна електронна
справка се оказало, че няма данни за управлявания от жалбоподателя лек
автомобил, т.е. автомобила е дерегистриран, колегата му – М. също направил
справка, от която се установило, че автомобила е дерегистриран.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят
не е знаел, за прекратяване на регистрацията на автомобила, който е с
поставени регистрационни табели. Вярно, че от показанията на свид. Х., К. и
Ч. се установява, че автомобилът е бил оборудван с два броя регистрационни
6
табели, поставени на съответните места, но жалбоподателят, като
правоспособен водач и собственик на управлявания от него автомобил е
знаел много добре, а е бил и длъжен да знае изискванията на ЗДвП във връзка
с регистрацията на автомобила. Всеки гражданин е длъжен да познава закона
и липсата на такова знание на закона не го оневинява, поради което и няма
как да се сподели тезата, че липсва субективен елемент на деянието поради
обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена. Наред с посоченото, съдът намира за
необходимо да посочи и че, жалбоподателят като собственик на автомобила,
същия е с прекратена регистрация още на 19.07.2020г. а проверката е
извършена на 17.04.2021г., всичко това води до еднозначния извод, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение виновно.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателят Р. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност по същия текст.
Правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на
основание чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя Р. Д.
административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл.28 ЗАНН (вж. ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на
ВКС), тъй като не се отличават с по- ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи /не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства/ или, с оглед постигане на
посочените в чл.12 ЗАНН цели на административното наказание, съдът
намира, че резонно АНО е санкционирал същия за извършеното от него
административно нарушение.
Всичко гореизложено обосновава извода, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН ще следва да бъде потвърдено.
7
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0252-
000190/15.07.2021 г., издадено от Р. Х. –Началник група при РУ на МВР-
Девин, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, с коeто на Р. Б. Д., с ЕГН ********** от гр. Д., обл.
См., ул. Р. *, вх. *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложил по т.1.
По чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8