Решение по дело №51/2020 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№

                                  17. 03.  2020 г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на  деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар  Д. Б.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №51  по описа за 2020 год.

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

     Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба  от  ГДПБЗН – МВР, представлявана от гл .юрисконсулт И.В. срещу Решение № 236 от 08. 11. 2019 г. по гр. д. № 399/ 2019 г. по описа на Районен съд – Левски.

     Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението  на районния съд като  неправилно и незаконосъобразно  , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

      Въззиваемата страна  Е.З.Д. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. В.В., че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

      ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

        Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

              С обжалваното решение районният съд  е постановил следното:

ОСЪЖДА Главна дирекция  Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр.София, ул.”Пиротска”№171А,  ДА ЗАПЛАТИ на Е.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на  основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1572,86 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 237,952 часа за периода 05.06.2016г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 1913.52 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Е.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 279,56 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“ Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд – гр.Левски, сумата 62,91 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 221,60лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

 

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е достигнал до правните изводи, че разпоредбата на чл. 187, ал.3 от ЗМВР гласи, че редът за организацията и разпределянето на работно време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,  времето за отдих и почивките на държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение. Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл. 143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното работно време.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа месечно при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

 През процесния исков период - 05.06.2016г. – 31.03.2019г., са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

С всеки един от посочените е уредена нормална продължителност на работното време.

В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014 г. действала в периода 19.08.2014г. – 02.08.2016г. е   предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

          След отмяна на посочената наредба са издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.

Същите обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Налице е празнота в закона, като съдът намира за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.

Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

Увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ. Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Съдът не споделя аргумента на ответника, че нощният труд на служителите на МВР не следва да се преизчислява с посочения коефициент, доколкото максималната продължителност на и на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не 1.143, както при нормална продължителност на нощния труд от 7 часа. Това би довело до поставянето на служителите на МВР в по – неблагоприятно положение.

При наличието на непълнота специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, чиято разпоредба на чл. 9, ал.2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл. 9,ал.2 НСОРЗ и отработените от ищеца часове нощен труд да бъдат преизчислени с коефициент 1,143.

От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период ищецът е положил общо 1664 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 се равняват на 1901.952 часа. Положеният от ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен в увеличения размер, като за периода от 05.06.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а за останалата част – субсидиарно чл. 9, ал.2 от НСОРЗ.

От заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално положените такива и преизчислените с коефициент 1.143 – 237.952 часа не е било заплатено възнаграждение.

Съдът намира за неоснователен наведения от ответника довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения труд е било изцяло и своевременно изпълнено.

Преизчисляването на нощните часове с коефициент 1.143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер не изключва заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0.25 лв. съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд - в увеличен размер и допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд. Тези принципи са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ – чл. 8 и чл. 9, ал.2 и са дължат на различно основание.  

В решение №14/27.03.2012г. на ВКС по гр.д. 405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е с оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително възнаграждение  за нощен труд – 0.25 лв. на час. 

По делото е безспорно установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са били увеличени със съответния коефициент и за така увеличените часове не е било заплатено възнаграждение, то не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него нощен труд.

         Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на действащата нормативна база за  процесния период, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон при решаване на спора.

      Въззивният съд не възприема доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се  установява разлика от положен нощен труд, който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от първоинстанционния труд.

       С оглед изложеното въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия на основание чл.273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 300 лв.

           По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272  ГПК, V граждански въззивен състав

 

 

                                           Р     Е     Ш     И    :

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 236 от 08. 11. 2019 г. по гр. д. № 399/ 2019 г. по описа на Районен съд – Левски.

             ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК  ГДПБЗН – МВР- гр.София да заплати на Е.З.Д. с ЕГН********** направените по делото разноски  в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

             РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :