Р Е Ш Е Н И Е
№ 1249/16.7.2020г.
гр.Пловдив, 16.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието
на секретар С.К. като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 787 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Б.С.М. ***, против Решение № 2153-15-50 от 26.02.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-32/
30.01.2020 г. срещу разпореждане № **********/
прот. № 2139/ 06.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В СЗ и в писмени бележки процесуален
представител поддържа жалбата.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Между страните няма спор по фактите. Жалбодателят
е подал на 23.04.2019 г. заявление за отпускане на пенсия за ОСВ при условията
на чл.68, ал.3 от КСО. С Разпореждане
№ **********/ прот.
№ N01324/ 12.08.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е отпусната
исканата пенсия, считано от 20.04.2019 г. За определяне размера на пенсията е
определен ИК, формиран от осигурителен доход за периода 01.01.2000
г. – 13.12.2010 г. На основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО пенсията е спряна като
по-неблагоприятна от получаваната ПИОЗ.
Със заявление от 26.11.2019 г. жалбодателят
е поискал размерът на пенсията му да бъде определен с ИК, изчислен по реда на
чл.70, ал.4-7 от КСО от осигурителен доход за времето от 01.01.1985
г. до 31.12.1987 г. С разпореждане
№ **********/ прот.
№ 2139/ 06.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– Пловдив е отказано размерът на пенсията да бъде определен по този начин, тъй
като заявлението е подадено сред 6-месечния срок по § 22ц, ал.2 от КСО. С
обжалваното в настоящото производство Решение № 2153-15-50 от 26.02.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив жалбата е оставена без уважение.
Съгласно § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от
2019 г.) „До 1 януари 2023 г. едновременно
с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова
дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере
размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен
по реда на чл. 70, ал. 4–7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно
за него.“
Съгласно § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО „В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, лицата с подадени
заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата
след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до
влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на
избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата
начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице.“
И двете хипотези са неприложими за жалбодателя
- § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като се отнася само за лица, неподали
заявления до датата на влизане в сила на разпоредбата, а жалбодателят вече
е бил подал такова заявление, съответно § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО – тъй като жалбодателят не се е възползвал от предоставеното му от
закона право в предвидения преклузивен срок.
Неоснователно, но и безпредметно е да бъде обсъждано е
оплакването за нарушения на чл.34 и чл.35 от АПК, тъй като дори и такива да
бяха налице, същото оплакване е следвало евентуално да бъде направено в производство
по оспорване на първото разпореждане, с което пенсията е била отпусната.
Впрочем дори и да беше налице нарушение на посочените процесуални разпоредби,
същото би могло да доведе до евентуална незаконосъобразност на първото
разпореждане, но не и до неговата нищожност, а още по-малко до нищожност на
второто разпореждане, както се претендира в жалбата.
Неоснователно е и поддържаното от жалбодателя,
че за длъжностното лице съществувало
заявление да измени разпореждането от 12.08.2019 г., тъй като пенсията била
отпусната в неправилен размер, тъй като в случая не се касае за неправилно
определена пенсия, а за произнасяне по искането, както е било направено от жалбодателя. За пропуска
да се подаде заявление в срока по § 22ц не могат да бъдат държани отговорни
органите по пенсионно осигуряване, а този пропуск се дължи на бездействието на жалбодателя в указания законов срок, което дори да се дължи
на незнание на закона, не е извинително.
При така изложеното следва да бъде постановено решение, с
което да бъде отхвърлена жалбата на Б.С.М. ***, против Решение № 2153-15-50 от
26.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба вх. № 1012-15-32/ 30.01.2020 г. срещу разпореждане № **********/ прот. №
2139/ 06.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
При този изход на делото и съобразно
своевременно направеното искане следва да бъде осъден жалбодателят
да заплати на ТП на НОИ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.М. ***, против Решение № 2153-15-50 от
26.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба вх. № 1012-15-32/ 30.01.2020 г. срещу разпореждане № **********/ прот. №
2139/ 06.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
ОСЪЖДА Б.С.М. ***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: