№ 87/ 28.02.2023 г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ***, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 68/ 2023 г. по описа
на АдмС – *** и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал.
2, във връзка с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от С.Д., роден на ***
г. в Република Беларус, гражданин на Република Беларус, ЛНЧ **********, с
посочен адрес в Република България: гр. ***, ж.к. ***, бл. № 1, вх. В, ап. 2,
чрез адв. С.А., ДАК, срещу Решение № УПБ-15/ 30.12.2022 г. на Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата му за
предоставяне на международна закрила.
Жалбоподателят счита оспорения акт за
незаконосъобразен. Сочи, че при извършването на производството по разглеждане на
молбата за предоставяне на международна закрила, провеждането на интервюто и
прецизирането на изложените от него обстоятелства и факти, интервюиращият е
възприел неправилно фактологията, изложена от интервюирания. Настоява, че
неговата бежанска история разкрива необходимост от предоставянето на статут на
бежанец поради основателни опасения от преследване поради принадлежност към
определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Заявява,
че поради членуването в политически организации и общности е имал проблеми за
един дълъг период от време, като с постановения отказ се засягат пряко неговите
права и интереси, тъй като това означава, че трябва да се върне в Руската
Федерация или Република Беларус, където се опасява, че реално ще бъде застрашен
животът или свободата му.
Излага становище, че конституционните
поправки от 2020 г., даващи възможност на президента да запази властта си до
2036 г. и тези от 2021 г., предназначени да увеличат политическата
централизация за сметка на автономната власт, са достатъчно основание за
извършване на репресии върху него и други хора, споделящи същите възгледите за
„уродливостта на политическата система и авторитарното управление“. Изразява
несъгласие с изложените мотиви на стр. 6 от Решението по отношение на това, че
на база информационна справка с вх. № МД - 836/ 20.12.2022 г., Дирекция
„Международна дейност“, на ДАБ за Руската Федерация се твърди, че на нейна
територия не е налице широко мащабен конфликт. Същевременно признава, че може
да не е налице военен конфликт и гражданска война в Руската Федерация, но настоява,
че това не прави живота „по - лесен“ на хора, който се борят за по - добър
живот и повече свобода. Допълва, че ангажирането на целия държавен апарат за
оказване на натиск върху определени лица е само по себе си основание за
получаване на международна закрила.
Позовава се на твърденията за нарастващо
напрежение в Руската Федерация и засилването на желание за военна интервенция в
съседни страни и постоянни заплахи към държави - членки на ЕС и НАТО от страна
на президента на Руската федерация и на олигархичния кръг от неговото
обкръжение, като от това извежда, че бил налице ясен сигнал, че вече не е желан
в Родината си.
Иска отмяна на обжалваното Решение и
връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане на молбата му.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с адв. С.А., ДАК, който поддържа жалбата.
Жалбоподателят споделя доводите си да остане в България и да получи закрила,
като се позовава на същите обстоятелства, изложени по време на интервюто. Не
представя нови доказателства.
Ответникът, Интервюиращ орган при Държавна
агенция за бежанците (ДАБ) – Регистрационно – приемателен център (РПЦ), с. Баня,
редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. С вх. № 769/ 17.02.23 г., чрез юрисконсулт ***,
редовно упълномощен, представя Писмени бележки (л. 75 - 79), в които оспорва
жалбата и настоява да бъде оставена без уважение.
Окръжна прокуратура – ***, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало по молба
за предоставяне на международна закрила с вх. № 519/ 08.12.22 г. (л. 64) на РПЦ - с. Баня, от Д. (фамилно име) С. (собствено),
от мъжки пол, роден на *** г. в Беларус, гражданин на Беларус, етническа
принадлежност - беларус, вероизповедание: православен християнин, семейно
положение - женен, ЛНЧ ********** (л. 63). В молбата с вх. № 519/ 08.12.22 г. е
посочено, че лицето иска хуманитарен статут.
Приложена е молба-декларация (л. 57), в
която е декларирано, че ще пребивава на адрес в гр. ***, обл. ***, ж.к. ***,
бл. 1, вх. В, ет. 1, ап. 2 по време на производството по ЗУБ, с посочен мобилен
телефон и приложен договор за наем от 14.11.22 г. (л. 58) за жилището, посочено
по - горе.
Личните му данни са установени въз
основа на предоставен национален паспорт, копие от който е приложено по делото
и от него се установява виза за пребиваване в Република България, издадена на 23.08.22
г. със срок на валидност до 23.11.2022 г. (л. 61).
С кандидата за международна закрила е
проведено интервю на 08.12.2022 г. в условията на ускорено производство (изм. -
ДВ, бр. 89 от 2020 г.). Видно от Протокола от проведеното на 08.12.2022 г.
интервю от интервюиращия орган, ***, при преводач, ***, (л. 45 – 51), молителят
е напуснал Руската федерация на 27.08.2022 г. от гр. Москва за гр. Истанбул,
Турция, със самолет, легално с туристическа виза. Влязъл в Република България
на 28.08.2022 г. легално с автобус от Турция. Изявлението му е, че конкретният
повод да напусне страната и да дойде в Република България бил войната с
Украйна. Кандидатът твърди, че неговите проблеми в страната му на произход,
Беларус, започнали през 1996 г., когато имал административен арест за 15
денонощия. Твърди също, че през 2001 г., 2006 г., 2011 г. имал наложени глоби,
като през 2006 г. освен това пребивавал три денонощия в ареста. Някои от глобите
му били заплащани от Хелзинкския комитет, защото нямал пари. Заявява, че имал
административни осъждания, но нямал наказателни такива. Споделя, че проблемите
му в Беларус били за това, че говорил на беларуски, а не на руски език, заради
което през 2001 г. цивилни сътрудници на полицията му подстригвали косата
десетки пъти и бил вербално нападан. Тогава цивилни сътрудници на полицията си
слагали ленти на ръцете и патрулирали по улиците. Според него да си беларус,
било вид нацизъм, трябвало хората да говорят на руски, а не на беларуски език.
Когато бил младеж и пътувал в градския транспорт, говорил на беларуски, поради
което хората веднага имали специално отношение към него. Подавал заявление в
полицията, че бил подстригван насила, но бил гонен с полицейски палки. Твърди,
че бил ръководител на организация за общество за беларуски език, но властта
закрила тази организация през 2021 г., след като са минали изборите и
положението се променило тотално. От 26 г. в страната му властвал тоталитарният
режим на Лукашенко. Бил политически активист и основател на „Беларуската
християнска демокрация“ (партия), на която била отказана регистрация, а
заявителят за регистрация бил осъден на 20 години затвор. От 1998 г. членувал в
„Беларуски народен фронт“, чиито членове избягали от Беларус. Участвал в
религиозни обреди и дейности, но не са му били създавани проблеми заради това.
През 2010 г. го уволнили от работа и през 2011 г. заминал за Русия, където се
оженил и останал да живее до тръгването му за България. Прави оплакване, че в
Руската федерация не се чувства безопасно, както и в Беларус също. Сочи, че ако
преди 10 г. е напуснал Беларус, защото не се чувствал в безопасност и тръгнал
да търси работа, за да издържа детето си, то след 2020 г. и в Москва не се
чувствал в безопасност. Бои се от преследване и екстрадиция в Беларус. Добавя,
че живеел добре до започване на войната. Счита, че при задържане на бившата му
съпруга отправеният към нея въпрос къде се намира той, представлява непряка
заплаха към него. Иска да живее и работи тук легално. Взел решение да поиска
защита от България, след като на 25.11.22 г. му позвънила бившата му съпруга и
казала, че е минала полиграфски тест и го посъветвала да закрие профилите си в
интернет.
След проведеното интервю административният
орган счел, че за кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на
статут по чл. 8, и чл. 9 от ЗУБ, в резултат на което издал Решение № УПБ-15/ 30.12.2022
г. на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – с. Баня (л. 24 –
30), на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ,
с което е отхвърлена молбата на С.Д. за предоставяне на международна закрила. Същото
е съобщено на жалбоподателя на 24.01.2023 г., като той е бил запознат със
съдържанието му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу Решението е регистрирана в
АдмС – *** с вх. № 444 на 30.01.23 г.
По делото е представена Справка вх. № МД-836/
20.12.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно общото
положение в Руската федерация; спазване на човешките права; рискови групи; отношение
към ЛГБТИ общността (л. 32 – 41).
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното Решение е съобщено на
жалбоподателя на 24.01.2023 г., а жалбата е подадена на 30.01.2023 г., поради
което е допустима като подадена в срока по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, от активно
легитимирана страна, отправена до местно компетентния административен съд,
срещу годен за съдебен контрол административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното в настоящото производство Решение
е издадено от компетентен орган – ***, на длъжност младши експерт в Регистрационно
– приемателен център – с. Баня, определен със Заповед № РД05-297/ 13.04.2022 г.
на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ
орган (л. 42).
Процесният административен акт отговаря
на изискванията за форма и съдържание, мотивиран с посочване, както на
конкретни факти, на които се издава, така и със съответна правна обосновка.
Съдът не установява при постановяването на акта да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до
нарушение правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяната на оспорения
акт на това основание. Решението е съобщено надлежно на адресата на език, който
той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са
извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила
чужденец.
Оспореното Решение е издадено в ускорена
процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по
подадена от него молба за международна закрила. В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – с. Баня при ДАБ с чужденеца е проведено интервю,
което е отразено в нарочен Протокол, прочетен на интервюирания в присъствието
на преводач на разбираем за него език. При провеждането на интервюто е
предоставена възможност лицето да даде отговор на поставените въпроси.
Според настоящия състав оспореният акт е
в съответствие с материалния закон.
Причините, които българският законодател
установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете наличие на преследване, води ли то до нарушаване на основни права на
човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от Протокола
от проведеното интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, че е
напуснал страната си преди десет години, като е отишъл в Русия, за да търси
работа, след което там се е оженил и до идването в България е живял там.
Признава, че до започване на войната не е имал проблеми в Русия. Настоява
същевременно, че ако се върне в Русия, ще бъде екстрадиран в Беларус, неговата
родина, където се притеснявал от преследване, заради това че говорел на
беларуски, членувал в организации против управляващия режим.
При така изложените обяснения, според настоящия
състав изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно са
интерпретирани от органа като такива, които не установяват обстоятелството, че
спрямо търсещия закрила на основание на неговата раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група има
осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и
същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от
бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо
търсещия закрила поради причините, които се релевират в закона. Правилно
решаващият орган е отчел, че статутът на лицето следва да е породен от
обективна ситуация, съществуваща към настоящия момент, каквато не е била
установена. Изнесените в интервюто факти са правилно възприети, като е обсъдено
доброволното напускането, както на държавата по произход, така и на държавата
на пребиваване. В настоящото производство не се установява причините за
напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието
бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. За
държавата на пребиваване не се сочат или представят каквито и да е
доказателства, факти и обстоятелства, че е възможно преследване на лицето.
Твърденията за държавата по произход са само твърдения, неподкрепени с
доказателства, а голяма част от тях касаят период съществено далеч във времето
назад. Жалбоподателят твърди, че спрямо него е упражнявано физическо насилие и
е бил обект на репресии поради тези причини през 1996 г., но от споделеното от
него не може да се направи извод, че ще бъде подложен на бъдещо такова. Липсата
на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия
закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в
обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът,
че оспорващият претендира закрила, мотивиран единствено от съображения, които
не са релевантни за настоящото производство, както и че не сочи, че изпитва
основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в
чл. 8 от ЗУБ. По отношение изповядваната от него религия също заявява, че не е
имал проблеми във връзка с нея. Съдът счита, че след извършената преценка на
фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане
на страната по произход/пребиваване не са правно значими по смисъла на ЗУБ.
Реално в историята си чужденецът не навежда някакви конкретни твърдения за
репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да
се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата
като неоснователна е изцяло правилно. От изложеното от молителя не може да се
направи извод, че ще бъде подложен на бъдещо насилие и репресии. От проведеното
с него интервю става ясно, че официалната власт няма негативно отношение към
него. Той е напуснал страната си първоначално за Херсон, Украйна, след това се
е връщал обратно в Беларус, след което е заминал за Русия през 2011 г. Руската
федерация е напуснал легално със самолет с национален паспорт от Беларус,
издаден на 18.02.2022 г., доброволно и по собствено желание. Относно наложените
му глоби през 1996 г., 2001 г., 2006 г., 2011 г. жалбоподателят сам сочи, че са
административни, а не наказателни. Налага се изводът, че неговите проблеми са
от административноправен характер, възникнали поради неспазване от него на
законите страната му, не са предизвикани нито от държавен орган, нито от
организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства.
Освен това правилно административният орган е съобразил, че властите от
страната му на произход са издали на С.Д. национален паспорт през 2022 година.
Ако е представлявал интерес за тях, то те са имали възможност да го задържат,
но в противовес на това са му издали паспорт и той е имал възможност легално да
напусне страната, необезпокояван от никого. Очевидно е, че към него не е проявено
отрицателно отношение. Той е влязъл в Република България на 28.08.2022 г., а
подава молба за международна закрила в ДАБ едва на 08.12.2022 г., т.е. след
изтичане на срока на визата му, независимо че изложените от него проблеми в
Руската федерация са му били известни още по време на влизането в Република
България и са били причина да напусне Руската федерация. Жалбоподателят сочи,
че конкретният повод да напусне страната и да дойде в Република България бил
войната с Украйна, същевременно обосновава молбата си с твърдения за репресии
спрямо него в период от повече от 10 години назад в Беларус. Тези негови действия
потвърждават извода на ответника, че молбата за международна закрила е, за да бъде
узаконен престоят на молителя в Република България, както изрично заявява и той.
С оглед изложеното, се установява, че
чуждият гражданин няма релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне
държавата си по произход и да остане извън нея, както и че спрямо него не е
осъществено „преследване“ по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и риск от
бъдещо такова. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ „преследване“ е нарушаване на основните
права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на
основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или
повторяемост, което не се установява в процесния случай. Изводът, че не са
налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя е
съответен на закона.
Правилна и обоснована е преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут, в какъвто смисъл изначално е искането на жалбоподателя, на
основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от
ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или
екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Издаването на паспорт
през миналата година сочи, че никой не е предприел спрямо лицето действия по
смисъла на чл. 9 от ЗУБ, а му е предоставена възможност да напусне страната. Установената
фактическа обстановка не дава основания да се приеме и, че жалбоподателят е бил
принуден да напусне Руската федерация, където е пребивавал последните десет
години, поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция“ по чл. 9,
ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спрямо чужденеца няма повдигнато обвинение и той не е бил
арестуван или осъждан там. Изрично заявява, че е напуснал страната легално, с
национален паспорт, по собствено желание. Става ясно, че официалната власт и в
Русия няма отрицателно отношение към него. Не са налице твърдения, нито
доказателства, че спрямо него е имало или има опасност от изтезание, нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ.
Напротив самият молител споделя, че се е чувствал добре в Русия и не е имал
проблеми с държавата.
Третото обстоятелство, което обосновава
извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ
- наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт. Съдът приема, че тази предпоставка също не е налице по отношение на
жалбоподателя. За такъв конфликт не може да се говори на територията на
Беларус, не се и претендира наличието му от жалбоподателя. Последният настоява,
че е напуснал Русия поради войната с Украйна. В този смисъл административният
орган е обсъждал ситуацията на територията на Русия, където живее през
последните десет години жалбоподателят. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т.
3 от ЗУБ е в синхрон с чл. 15, б. „в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО)
относно минималните стандарти за признаването и правното положение на
гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица,
които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно
съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по
дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van
Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за
приложението на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на
Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011)
постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на
молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на
неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може
по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В
настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган
се позовава на факти, които се съдържат в представената Справка от ДАБ. На
основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира
база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща
географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за
правната уредба и за спазването на правата на човека. Така представената Справка
относно Руската федерация е изготвена от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да
приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез
други надлежни доказателства.
Видно от Справката, липсват данни
ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен
конфликт“ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на
безогледност и повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на държавата,
както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия.
Международен (вътрешен) въоръжен конфликт е налице, когато съществува
продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени
групи или между такива групи на територията на държавата. Актуалната ситуация в
Руската федерация не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт, т.е.
общата ситуация по отношение на сигурността не изпълнява предпоставките на чл.
9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен
конфликт на цялата или на част от територията на Руската федерация, който да се
обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на
Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива
2004/83 ЕО (отм.).
Анализът на информацията от Справката не
сочи, че на територията на Руската федерация е налице широко мащабен въоръжен
конфликт. Видно от събраната информация, не са установени сериозни и потвърдени
основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на
територията на Руската федерация, жалбоподателят би бил изправен пред реален
риск да стане обект на заплаха. Самият той в жалбата си заявява, че може да не
е налице военен конфликт и гражданска война в Руската федерация, но това не
правело живота „по – лесен“ на хора, които се борят за по – добър живот и
повече свобода. При липса на други противопоставими доказателства, които да
оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за
основателност на молбата за предоставяне на статут на беларуския гражданин и по
реда на чл. 9 от ЗУБ.
Не са изложени доводи, нито са налице
доказателства, които да обосновават предоставяне на хуманитарен статут на
основанията, посочени в чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут
се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен
хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на
чужденеца на територията на страната, и доколкото това е съвместимо с личния им
статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 от ЗУБ. В случая за
настоящата си съпруга жалбоподателят сочи, че живее в Москва, а бившата му
съпруга и дъщеря му – в Беларус.
Не са налице и доводи, нито
доказателства, които да са съответни на основанията, посочени в чл. 9, ал. 8 от
ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други
причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в
заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на
обединените нации за бежанците, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
С оглед горното, в хода на съдебното
производство не се събраха доказателства в подкрепа на доводите в жалбата,
респ. доказателства, които да сочат, че за жалбоподателя са налице причини от
хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл. 9 от ЗУБ, поради което и с оглед това правно основание Решението
на административния орган е правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от спора на жалбоподателя
не се дължат разноски.
Мотивиран така, Административен съд – ***,
Първи състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д., роден на ***
г. в Република Беларус, гражданин на Република Беларус, ЛНЧ **********, с
посочен адрес в Република България: гр. ***, ж.к. ***, бл. № 1, вх. В, ап. 2,
срещу Решение № УПБ-15/ 30.12.2022 г. на Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на
международна закрила.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: