Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. Велико Търново, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, IV състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
711/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Същото е
образувано по жалба на И.П.П., действащ като ЕТ „И.П.-***-04001119006973-091-001/30.04.2020
на ТД на НАП – Велико Търново в частта, потвърдена с Решение № 139/15.08.2020
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП (ДОДОП – Велико Търново), с който по реда на чл.
102, ал. 3, т. 2 от ДОПК са установени допълнителни задължения
за ДДС за данъчни периоди от 29.08.2015 г. до 30.11.2015 г. общо в размер на 907,10
лв. и лихви върху тях в размер на 409,40 лв.
Жалбоподателят
оспорва РА като незаконосъобразен - издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДС и при особено
съществени нарушения на процесуалните правила на ДОПК.
На първо място, претендира нарушение на основни принципи, залегнали в
разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от ДОПК. На следващо място, оспорва
наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - твърди, че
представените от него доказателства изключват възможността да е извършвал
дейност, свързана с хотелиерски услуги. Тези обстоятелства опровергават и
нуждата от водене на счетоводна отчетност. В жалбата се акцентира на
разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от ДОПК, поради което се настоява и че
използването на гласни доказателства, които са в противоречие с останалите
събрани доказателства, е довело до незаконосъобразно установяване на данъчното
му задължение. От друга страна, оспорва наличието на предпоставките на чл. 102
от ЗДДС, като твърди, че не са събрани достатъчно доказателства, които да
обосновават извод за приложението на тази разпоредба. По изложените в жалбата
възражения жалбоподателят иска да се отмени РА като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не са явява и не се
представлява.
Ответникът
по жалбата – директорът на ДОДОП – гр. Велико Търново, чрез процесуалния си
представител юк. Яна Георгиева, оспорва жалбата с
мотиви изложени в потвърдителното решение за
законосъобразност на РА. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително
тези в ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Производството
по издаване на процесния РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р- 04001119006973-020-001/31.10.2019 г., издадена от И.К.–
началник сектор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Велико Търново, надлежно оправомощен със Заповед № 6/03.01.2017 г. на директора на
ТД на НАП – Велико Търново, връчена по електронен път на 07.11.2019 г. на
ревизирания (л. 55, папка 1). С цитираната заповед е възложена ревизия, която
да установи задълженията по ЗДДС за периода от 29.08.2015 г. до 30.11.2015 г.
на И.П.П., действащ като ЕТ „И.П.-***. Определен е 3-месечен
срок за приключване на ревизията.
Срокът
за извършване на ревизията е удължен
с месец последваща ЗВР № № Р-04001119006973-020-002/05.02.2020 г., издадена от И.К.–
началник сектор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Велико Търново, като тази ЗВР
също е връчена по електронен път, на 05.02.2020 г. (л. 57, папка 1).
В хода
на ревизионно производство е връчено ИПДПОЗЛ № Р-
04001119006973-040-001/10.12.2019 г. (л. 60 и сл., папка 1), с което от
ревизирания са изискани доказателства - първични счетоводни документи,
договори, справки и др. във връзка с предоставяните от ЕТ „И.П.-Туризъм“ услуги
в семеен хотел „Къщата“ и във връзка с дейността му като земеделски стопанин. В
отговор на искането, лицето не е представило никакви документи и писмени
обяснения, като е заявило в изпратено до ревизиращите органи електронно
съобщение от 12.12.2019 г. (л.63, папка 1), че всички
документи, свързани с дейността му като земеделски производител са били
предоставени вече на орган по приходите в предходно производство, както и че
някои документи не могат да бъдат представени, тъй като фирмата през това време
не е функционирала.
За целите на настоящата ревизия с Протокол № Р-04001
П9006973-ППД-001/21.01.2020 г. са присъединени доказателства, съдържащи трайни
факти и обстоятелства, събрани в хода на извършена ревизия на И.П.П. с ЕТ „И.П.-Туризъм“, приключила с PA
№ Р - 04000419002824-091-001/06.12.2019 г., който не е обжалван по
административен ред и е влязъл в сила (л. 1, папка 2). С Протокол №
Р-04001119006973-ППД-002/28.01.2020 г. са присъединени доказателства, съдържащи
трайни факти и обстоятелства, събрани в хода на извършена Проверка за
установяване на факти и обстоятелства на И.П.П. с ЕТ
„И.П.-Туризъм“, приключила с Протокол № П-04001117149364-073-001/02.03.2018 г.
(л. 1, папка 3).
В хода
на горепосоченото ревизионно производство е извършена ПУФО, завършила с
Протокол №П-04001117149364-073-001/02.03.2018 г. (л. 3 и сл., папка 3).
Проверката за установяване на факти и обстоятелства е започнала с посещение от
органите по приходите в обект семеен хотел Къщата на адрес с.Рибарица, община
Тетевен, ул. Даковото 80, за което е
съставен Протокол №1019877/31.08.2017 г. (л. 1, папка 6). Установено е, че
обектът разполага с осем стаи и предлага нощувка, храна, басейн (включени в
цената). Към момента на посещението същият се обслужва от 5 бр. наети по
трудови договори лица. В обекта не е установено наличие на софтуер за
управление на резервации и продажби, както и касов апарат. Представено е
Удостоверение за утвърдена категория на обекта от Община Тетевен, издадено на
името на „ВИГ ЦАНКОВА 2012" ЕООД с ЕИК *********, с обяснението, че
разрешителното не е сменено. Констатирано е, че за обекта се води регистър по
чл. 116 от Закона за туризма.
На
29.09.2017 г. от ревизираното лице са представени документи и писмени обяснения
(л. 3, папка 6), които са му били изискани при извършеното от органите по
приходите посещение. Съгласно дадените обяснения, И.П. е започнал да стопанисва
обекта в качеството си на ЕТ „И.П. – Туризъм“, считано от м.03.2017 г. Преди
това обектът бил стопанисван от „ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД по силата на Договор за
наем от 29.06.2013 г. с наемодател - ЕТ „И.П. – Туризъм“. Представени са два
договора за наем от дата - 29.06.2013 г. Единият договор (л. 14, папка 6) има
за предмет отдаване под наем на недвижим имот, състоящ се от земя и сграда, с
уговорка имотът да се ползва като жилище за срок от 3 години, срещу което
наемателят се задължава да прави подобрения, да продължава строителството на пристроящата се в него сграда за собствена сметка, като при
неспазване на това си задължение дължи 400,00 лв. месечен наем. Вторият
представен договор (л.15, папка 6) е с предмет - поземлен имот с изграден в
него туристически обект „Самостоятелни стаи Къщата“, с право на наемателя да си
служи с него за срок от 1 година, с опция за продължаване на срока, срещу
задължение на наемателя да заплаща всички разходи и консумативи във връзка с
използването му, както и да извършва вътрешни реконструкции и преустройства на
наетите помещения след писмено съгласие на наемодателя съобразно нуждите си.
Представен е и трети договор за наем между същите страни от 30.06.2016 г.
(л.16, папка 6), със срок до 31.03.2017 г., като наемателят има задължение да
продължи извършването на подобрения и на строителството на пристроящата
се в същия имот сграда за собствена сметка. Към договорите за наем са
представени договори за поръчка (л. 17 и сл., папка 6) за периода на
проверката, съгласно които „ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД възлага на И.П.П. да сключи договори с туроператорски и турагентски дружества за предоставяне на туристически
услуги.
Видно
от обясненията на И.П. сумите, изплатени от тези дружества, постъпвали по
личната му банкова сметка (***), след което били внасяни от него в касата на
„ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД, за което били издадени приходни касови ордери (ПКО).
Представени са 29 броя квитанции към приходни касови ордери, с издател „ВИГ
ЦАНКОВА 2012“ ЕООД, за периода от 01.01.2015 г. -
31.03.2017 г., от които 12 броя квитанции за 2015 г. с общ размер на сумите – 47
862,65 лв.
Във
връзка с връчените при ПУФО искания за представяне на документи и писмени обяснения,
от страна на ревизираното лице са представени - извлечения от личните му банковите
сметки, в резултат на което се установява, че сумите в представените квитанции
съответстват на получените преводи по сметките на И.П.П.
в „ОББ“ АД и „УниКредит Булбанк“ ЕАД през съответния
месец.
С
ИПДПОЗЛ изх. № П-04001117149364-040-002/20.12.2017 г. (л. 24 и сл., папка 3) от
проверяваното лице са изискани документи и доказателства за произхода на
средствата, посочени в представените квитанции към ПКО за изплатени суми на
„ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД за периода 2015 г. - 2017 г. Подобни доказателства не
са представени до приключване на ревизията.
Предвид
дадените обяснения, че до м. 03.2017 г. обектът е бил стопанисван от друг
търговец, в хода на извършваната проверка на И.П.П. с
Протокол № П-04001117149364-ППД-001/22.01.2018 г. (л. 29, папка 6) са приобщени
доказателства, събрани в хода на приключила проверка за установяване на факти и
обстоятелства на „ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД. Сред
въпросните доказателства е установено наличието на нотариално заверено
пълномощно от 22.11.2012 г. (л.98-гръб и л. 99, папка 6), по силата на което И.П.П. е упълномощен представител на „ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД от
момента на учредяване на дружеството.
В хода
на ПУФО на „ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД, на В.Й.Ц., в качеството й на управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството (до 17.09.2017 г.), е връчено
Искане № П-04001117149336-041-007/16.10.2017 г. (л. 110, папка 6) за
предоставяне на информация относно основната дейност на дружеството в периода
01.01.2015 г. - 31.08.2017 г. относно лицата,
извършвали оперативната дейност, счетоводното обслужване на дружеството и
разпореждането с банковите му сметки, както и относно договорните и финансови
взаимоотношения с лицето И.П.П.. От дадените писмени
обяснения (л.114, папка 6) се установява, че В.Й.Ц. не знае каква е основната
дейност на дружеството, къде се намира обектът на дружеството, кое лице
извършва оперативната дейност, кое лице е извършвало счетоводното обслужване, кое
лице е оперирало с банковите сметки на дружеството и че самата тя не е
извършвала никаква дейност. Не е предоставяла документи на новия собственик,
защото не е притежавала такива, не е получавала парични средства от И.П.П.. Потвърждава, че представените документи (ордери) ги е
подписвала, но по молба на И.П.П., за което не е
получавала пари.
В
резултат на установените факти и обстоятелства са извършени множество насрещни
проверки, в това число на Община Тетевен (л. 31 и сл., папка 6), „Чез Електро България“ АД (л. 93 и сл., папка 6), „Грабо Медия“ АД (л. 89 и сл., папка 6), „Вип Оферта БГ" ООД и физически лица - С.Е.С., Р.В.В., В.И., И.Д.-И., Т.Г., И. Р., К.О.,
С.Е., Р.Г., П.З.-П., С.Т.и др.
При
извършена насрещна проверка на „Грабо Медия“ АД, приключила с ПИНП №
П-16001617150966-141-001/27.09.2017г. (л.1 и сл., папка 5) е установено, че
между дружеството, като наемодател и И.П.П., като
наемател, има сключен Договор от 16.04.2015 г. за наем на виртуално
пространство на информационната платформа Grabo.bg. От „Грабо Медия“ АД са
представени писмени обяснения, че няма взаимоотношения с ЕТ „И.П. -
Туризъм", а единствено с И.П.П.. Акционерното
дружество посочва, че дължимите на И.П.П. суми от
ваучери са изплатени по негови лични банкови сметки - в „ОББ“ АД по сметка с IBAN
*** „Уникредит Булбанк“ ЕАД по сметка с IBAN ***. Според
обясненията, всички оферти са били за обект „Къщата“ с адрес с. Рибарица, ул.
Даковото 80. Към всяка оферта има издадени от „Грабо
Медия" АД анекси, като при проверката са представени такива за периода от
16.04.2015 г. до 12.05.2017 г. По данни на „Грабо
Медия“ АД през периода 16.04.2015 г. до 31.12.2015 г. са издадени 218 бр.
ваучери на обща стойност – 31 865 лв., от която сума 5 542,19 лв. е прихваната
комисионна от дружеството и 26 322,81 лв. - изплатени на И.П.П., като са му издадени 11 бр. фактури за наем на виртуално
пространство (задържаната комисионна).
При
извършена насрещна проверка на „Вип оферта" БГ ООД, приключила с ПИНП
№П-02000217223886-141-001/08.01.2018 г. е установено, че от дружеството са издадени
на И.П.П. 6 броя фактури за комисионни през 2015 г. и
една фактура през м.03.2017 г. Аналогични са обясненията на това дружество, а
именно - „Вип оферта БГ“ ООД има сключен договор с
„ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД, копие от който е представен, с предмет - реклама и
сътрудничество при запълване на легловата база на
хотелиера. Предлаганите оферти били за двудневен уикенд пакет (99,00 лв.) и
петдневен делничен пакет (227,00 лв.) за двама със закуски и вечери в семеен
хотел „Къщата". По нареждане от клиента, част от сумите по договора били
превеждани по банкови сметки в „ОББ“ АД и „УниКредит
Булбанк“ ЕАД с титуляр - И.П.П. и фактурите за
комисионните били издадени на същото лице.
Тези
факти ревизиращия екип е приел за безспорни, доколкото, видно от предоставените
извлечения от банковите сметки на И.П.П. е
установено, че освен от „Грабо Медия“ ООД и „Вип оферта“ АД, по тях има извършени множество преводи и
вноски от различни физически лица с посочено основание - „капаро“, „капаро за брой нощувки“, „авансово плащане“, „резервация“ и
др.
В хода
на ПУФО от страна на Община Тетевен е постъпил отговор с вх. №14848/19.09.2017
г., (л. 31 и сл., папка 6) от който се установява, че от страна на „ВИГ ЦАНКОВА
2012“ ЕООД са подадени Справки - декларации по чл. 116, ал.3 от Закона за
туризма по месеци от м. 01.2015 г. до м. 07.2017 г. за обект семеен хотел
„Къщата“, находящ се в с. Рибарица, ул. Даковото 80. Съгласно цитираните
справки, реализираните нощувки са, както следва: за 2015 г.- 0 бр.; за 2016 г.
- 0 бр., за 2017 (до 31.07.2017 г.) – 87 бр.
По
данни на „Чез Електро България“ АД (в хода на ПУФО е получен
отговор с вх. №17052/25.10.2017 г.- л. 93 и сл., папка 6) на „ВИГ ЦАНКОВА 2012“
ЕООД са издавани фактури на основание Заявление (техен вх. №**********/03.02.2014 г.), подадено от пълномощника И.П.П.. От м.02.2016 г.
партидата за обекта при тях била сменена, като обектът бил заведен на името на „Алекс
15“ ЕООД с ЕИК *********, с управител С.А.Х.. Смяната била извършена на база
представен договор за наем на недвижим имот от 26.01.2016г., съгласно който ЕТ
„И.П. – Туризъм“ отдава под наем на „Алекс 15“ ЕООД обект „Къщата“ и приложена
декларация от 26.01.2016г., собственоръчно подписана от И.П.П.,
че „ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД не е наемател на обекта, находящ се в с. Рибарица,
ул. Даковото 80.
След
извършена справка в информационната система на приходния орган, ревизиращият екип
е установил, че за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2016
г., „ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД няма назначени лица на трудов договор, няма
подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физически лица, а в
подадената Декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2015 г. и 2016 г. е
декларирано, че дружеството не е извършвало дейност.
В хода
на ПУФО са извършени и насрещни проверки на физически лица, които са дали
писмени обяснения, че информация за обекта е намерена в интернет, че при
резервацията е контактувано със собственика на вилата
(И.) и че извършените от тях преводи представлявали пълния размер на дължимата
сума и на място в обекта не е доплащано.
Аналогични
писмени обяснения са дали и други 16 физически лица, на които са извършени
насрещни проверки в хода на ревизията на жалбоподателя, приключила с влезлия в
сила PA № Р-04000419002824-091 - 001/06.12.2019 г. В хода на тази (предходна)
ревизия на И.П. е връчено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от № Р-04000419002824-040-002/12.09.2019 г. (л. 37, папка 2), с което е изискана информация във връзка с получените по
банковите му сметки парични средства. Представени са писмени обяснения (л. 40,
папка 2), че преведените по сметките на жалбоподателя суми от клиенти за
туристически услуги са били внасяни в брой, в касата на „ВИГ Цанкова 2012“
ЕООД. Получаваните суми били от предлаганите оферти. Заявено е, че не може да
даде обяснения в детайли относно периода на престой и броя на нощувки на
лицата, както и че, не може да представи други доказателства по връченото му
искане, тъй като със сайтовете „Грабо Медия“,
„Групово“, „ВИП оферта“ и „Букинг“ е работило
дружеството „ВИГ Цанкова 2012“ ЕООД.
Тъй като, в
съвкупност, тези обстоятелства осъществяват хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от ДОПК, на И.П. е връчено Уведомление №
Р-04001119006973-113-001/28.01.2020 г. (л. 68, папка 1), с което ревизираното
лице е уведомено, че основата за облагане с данък върху добавената стойност за
периода от 29.08.2015 г. до 30.11.2015 г. ще бъде определена по реда на чл.
122-124 от ДОПК. Едновременно с това на жалбоподателя е връчено Уведомление по
чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04001119006973-139-001/28.01.2020 г. (л. 71,
папка 2), относно правата на задължените лица по този кодекс и последиците от
неизпълнение на задълженията им и ИПДПОЗЛ изх. №
Р-04001119006973-040-002/28.01.2020 г. (л. 64, папка 2), с което е изискано
представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди. С електронно съобщение (л.
67, папка 2) едноличният търговец е отговорил, че всички документи са изпратени
при предходно производство.
Определените от
ревизията укрити приходи са приети за облагаем оборот за целите на ЗДДС. Съобразно
горното, органите по приходите са приели, че към 31.07.2015 г. за И.П.П. с ЕТ „И.П. – Туризъм“ е възникнало задължение за
регистрация по ЗДДС, тъй като натрупаният оборот за последните 12 месеца е
надвишил стойностният праг за задължителна регистрация от 50 000 лв., като е
достигнал сумата 52 848,23 лв.
Поради
обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде
заявление за задължителна регистрация по ЗДДС до 14.08.2015 г., на основание чл.
102, ал. 3, т.2 от ЗДДС, с РА са определени-допълнително данъчни основи за
облагане с ДДС за данъчни периоди от 29.08.2015 г. до 30.11.2015 г. При
съобразяване с приложимата данъчна ставка за туристически услуги по чл. 66, ал.
2 от ЗДДС в размер на 9%, както и с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС,
според която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че
данъкът се дължи отделно, с РА в обжалваната част е определен дължим ДДС за
данъчните периоди от 29.08.2015 г. до 30.11.2015 г. общо в размер на 907,10 лв.
и лихви за просрочие - 409,40 лв.
За резултата от
ревизията е издаден Ревизионен доклад № Р-04001119006973-092-001 /17.03.2020
(РД), връчен на 08.04.2020 г.
В
рамките на срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, срещу РД не е подадено възражение и
въз основа на доклада е издаден процесния РА.
Тези
задължения са обжалвани пред директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" –
Велико Търново с жалба вх. № 13052/09.06.2020 г. по описа на ТД на НАП - Велико
Търново, който с Решение №
139/10.08.2020 г. е отменил РА, в обжалваната по ЗДДС част, относно
определените за данъчен период 29.08.2015 г. - 31.08.2015 г. задължения за ДДС
в размер на 478,30 лв. и лихви в размер на 224,60 лв. В
останалата му обжалвана част по ЗДДС, в която за данъчни периоди от 29.08.2015
г. до 30.11.2015 г. са определени задължения за ДДС общо в размер на 907,10 лв.
и лихви върху тях общо в размер на
409,40 лв., РА № Р-04001119006973-091-001/30.04.2020 г. е потвърден.
Така предмет на
настоящето производство са тези
потвърдени допълнително установени задължения за ДДС общо в размер на 907,10
лв. и лихви върху тях общо в размер на
409,40 лв.
Потвърдителното решение на ДОДОП е
връчено на ревизирания на 27.10.2020 г., според приложеното известие за
доставяне – обратна разписка.
След получаването
му, ревизираният е оспорил РА, в потвърдената му по административен ред част пред
настоящия съд и въз основа на тази жалба, подадена на 10.11.2020 г., е
образувано настоящето дело.
В хода на съдебното
следствие като писмени доказателства по делото са приобщени материалите, съдържащи
се в ревизионна преписка изх. № 1782/18.11.2020 г. по описа на ДОДОП, гр.
Велико Търново.
Още с разпореждането
за насрочване на делото в съдебно заседание, настоящият състав е разпределил
доказателствената тежест и е указал на жалбоподателя, че трябва да докаже основанието
за получените приходи по личните си сметки и да опровергае съдържанието на
многобройните писмени доказателства, посочени и анализирани от ответника в потвърдителното му решение и РА, ако ги оспорва, а на
ответника – че трябва да ангажира доказателства за наличието на фактическо и
правно основание за облагане на лицето и размера на претендираните
задължения и за валидното възлагане на ревизията и издаване на РА.
Допълнителните
доказателства не са представени от жалбоподателя до последното по делото
заседание.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
срещу РА от ревизирания субект, след изчерпване на фазата на административния
контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава
е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по
същество същата е неоснователна по следните мотиви:
След служебно
извършена проверка, съдът установи, че РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок,
надлежно определен от органа, който я е възложил и РД е съставен в срока,
определен от чл. 117, ал. 1 от кодекса. С оглед изложеното, не се установяват
пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА.
В
тази връзка, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
допуснати нарушения при прилагане на процесуалните норми на ДОПК във връзка със
събирането и анализа на доказателствата, разписани в чл. 2 – чл. 4 от ДОПК. По
предвидения в ДОПК ред от приходния орган са събрани допустими доказателства,
обективно са анализирани и това е довело до независими изводи. На задълженото
лице е осигурена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и
сведения в хода на извършваната му ревизия, бил е редовно уведомен както за откриването
на ревизионното производство, така и за всички последващи
действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от
значение за установяване размера на данъчните му задължения. Несъгласието с
изводите на приходния орган не е предпоставка за отмяна на крайния акт на
ревизията. Съдът е инстанция по съществото на правния спор и при направеното
разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят, в условията на пълно
насрещно доказване и при абсолютна допустимост на установяването на относими
факти и обстоятелства, има възможност да докаже наведените от него възражения и
фактически твърдения.
Последното
възражение за процесуална незаконосъобразност (което има значение и за
материалната такава) – това за наличието на предпоставки за облагане по
особения ред, съдът намира за неоснователно като краен резултат, защото
единствено укриването на приходи е повод за облагането му по аналогия, а в хода
на процесната ревизия приходната администрация е събрала всички доказателства
за относимите в случая обстоятелства, като е обсъдила
представените от жалбоподателя и трети лица такива. Доколко направените изводи,
от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото на
спора и съдът ще обсъди тези въпроси в частта на решението за материалната
законосъобразността на РА.
Основният спорен
фактически въпрос, който рефлектира, както на извода за основанието за
регистрация по ЗДДС на лицето, така и към начисляването на ДДС за периода след
възникването на това основание е въпросът за това осъществявал ли е И.П. с ЕТ „И.П. – Туризъм“
редовно и по занятие независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗДДС, с цел получаване на постоянен доход или е действал като посредник за
друго дружество.
В хода на ревизията
са събрани доказателства, които са обосновали извода, че жалбоподателят е
действал като търговец за своя сметка и е придобил доходи от предоставяне на
хотелиерски услуги, които не е декларирал. След анализ на събраните и приобщени
доказателства е установено, че И.П., в личното си качество, е получавал по
личните си банкови сметки суми от физически лица, както и суми от дружества,
притежаващи сайтове за предлагане на оферти на техни клиенти - наематели на
виртуално пространство, като е опровергана защитната му теза, че касово е
предоставял сумите на „ВИГ ЦАНКОВА 2012“ ЕООД, за което има издадени квитанции
към ПКО.
Преди всичко, следва
да се посочи, че безспорно, от различни физически лица са извършени множество
парични преводи по личната банкова сметка И.П., като всички преводи са с
основание „капаро“ „капаро за брой нощувки“,
„резервация“ и др., които парични преводи жалбоподателят не оспорва, че е
получавал в посоченият от приходната администрация размер. Същевременно, именно
с обясненията на лицата, извършили тези преводи е свързано и едно от основните му
възражения, а именно - в нарушение на чл. 57, ал.4
от ДОПК, приходната администрация кредитира писмените обяснения на
множество физически лица.
Съгласно чл. 57, ал.1
от ДОПК с писмени обяснения могат да се установяват факти от
значение за ревизията, които са възприети от трето лице, като съобразно чл. 57, ал. 4
от ДОПК, обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички
други данни и като се вземе предвид тяхната заинтересованост от резултата на
ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. В
конкретните взаимоотношения на И.П. с лицата, на които същият е предоставил
хотелиерска услуга не е налице заинтересованост от тяхна страна от определянето
на данъчните му задължения. По тази причина, те са и максимално обективни като
посочват с кого са контактували при наемане на обект „Къщата“ в с. Рибарица,
каква цена са платили и по чия сметка. Така например, С.Е.С. (л. 257, папка 5),
Р.В.В. (л. 259, папка 5), В.И. (л. 247, папка 5), И.Д.-И. (л. 213-гръб,
папка 4), Т.Г. (л. 127, папка 2), И. Р. (л. 131, папка 2), К.О. (л. 137, папка
2), С.Е. (л. 140, папка 2), Р.Г. (л. 144, папка 2), П.З.-П. (л. 159, папка 2), С.Т.(л.
165, папка 2) и др., независимо един от друг, потвърждават, че са почивали в „Къщата“,
с. Рибарица, комуникирали са с г-н П., а за резервациите са превели парични
суми по негови сметки, като на място, в семейният хотел, също са контактували с
него. Не на последно място, в тежест на жалбоподателя е да ангажира в хода на
ревизията, а и в хода на съдебното производство доказателства, чрез които да
установи изгодни за себе си факти. Липсата им, ведно със събраните множество си
документи в обратен смисъл, дава основание на съда да счита, че ревизиращите
обективно са анализирали всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност и коректно
са мотивирали своите изводи.
Освен това, цитираните
по-горе писмени обяснения, дадени от множество физически лица кореспондират и с
доказателствата, представени при извършена насрещна проверка на „Грабо Медия“ АД и „Вип
оферта БГ“ ООД, както и с извлеченията от банковите сметки на жалбоподателя.
От доказателствата
по делото се установява, че между „Грабо Медия“ АД, като наемодател и И.П.П.,
като наемател, има сключен Договор от 16.04.2015 г. за наем на виртуално
пространство на информационната платформа Grabo.bg. Същевременно от „Грабо Медия“
АД са представени писмени обяснения, че няма взаимоотношения с ЕТ „И.П. –
Туризъм“, а единствено с И.П.П.. Според обясненията,
всички оферти са били за обект „Къщата" с адрес с. Рибарица, ул.
„Даковото" 80. Към всяка оферта има издадени от „Грабо
Медия“ АД анекси, като при проверката са представени такива за периода от
16.04.2015 г. до 12.05.2017 г. По данни на „Грабо
Медия“ АД, през периода 16.04.2015 г. до 31.12.2015 г. са издадени 218 бр.
ваучери на обща стойност – 31 865 лв., от която сума 5 542,19 лв. е прихваната
комисионна от дружеството и 26 322,81 лв. - изплатени на И.П.П., като са му издадени 11 бр. фактури за наем на виртуално
пространство (задържаната комисионна). От „Грабо Медия“ АД е посочено още, че дължимите на И.П.П. суми от ваучери са изплатени по негови лични банкови
сметки - в „ОББ“ АД и в „Уникредит Булбанк“
ЕАД.
Аналогични са
писмените обяснения и на „Вип оферта БГ“ ООД. От
дружеството обясняват, че има сключен договор с „ВИГ ЦАНКОВА 2012" ЕООД, копие
от който е представен, с предмет - реклама и сътрудничество при запълване на легловата база на хотелиера. Предлаганите оферти били за
двудневен уикенд пакет (99,00 лв.) и петдневен делничен пакет (227,00 лв.) за
двама със закуски и вечери в семеен хотел „Къщата". Но по нареждане от
клиента сумите по договора били превеждани по банкови сметки в „ОББ“ АД и „УниКредит Булбанк“ ЕАД с титуляр - И.П.П.
и фактурите за комисионните били издадени на същото лице, които са 6 броя
фактури за комисионни през 2015 г. и една фактура през м.03.2017 г.
Не могат, на
следващо място, да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че получените по
личните му банкови сметки суми в последствие са внесени в брой, в касата на „ВИГ
ЦАНКОВА 2012“ ЕООД, съгласно представени ПКО за процесния период (л. 74 и сл.,
папка 2). Теоретично, ПКО (каквито се твърди, да са издавани от страна на
дружеството при касови постъпления) е документ, който се използва за
документиране приемането на парични средства в каса на предприятие, като тези
постъпления, следва да намерят счетоводно отражение. Принципно, организацията
на счетоводното отчитане на паричните средства в касата изисква воденето на
касова книга, в която се описват всички приходни и разходни ордери за деня,
откъдето те получават своя пореден номер. В края на всеки ден се установява
касовата наличност, като остатъкът по касовата книга в края на даден отчетен
период следва да се равнява с остатъка по сметка 501 Каса в левове, респ.с/ка 502 Каса във валута. По тези сметки се отчитат всички
постъпления и плащания на парични средства в и от касата на предприятието. Подобно
счетоводно отчитане на сумите, за които се твърди да са внесени касово, няма.
Несъмнено ПКО е счетоводен документ, който обаче, без проверка на касовата
наличност, сам по себе си, не е достатъчен, за да докаже такова плащане.
Изводите, че „ВИГ
ЦАНКОВА 2012“ ЕООД фактически не е стопанисвало и отдавало под наем обекта не
се опровергават и от представените два договора за наем от 29.06.2013 г.,
сключени между ЕТ „И.П. – Туризъм“- наемодател и „ВИГ ЦАНКОВА 2012" ЕООД -
наемател. Твърдяното наемно правоотношение не е намерило отражение в
счетоводната отчетност на дружеството. Доход от наем не е деклариран и от
наемодателя. Нещо повече, в подадената декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г.
дружеството, което претендира да е наемател на обект „Къщата“ в с. Рибарица е
декларирало, че не извършва дейност, а пред Община Тетевен са декларирани
нулеви данни за реализирани нощувки. Все в тази връзка, в публикувания ГФО за
2015 г. и 2016 г. няма отчетени приходи и разходи.
В корелация с обоснованите
по-горе изводи са и писмените обяснения на В.Й.Ц. (управител на „ВИГ ЦАНКОВА
2012“ ЕООД) (л.114, папка 6), в които е посочено, че не знае каква е основната дейност
на дружеството; не знае къде се намира обектът на дружеството; не знае кое лице
извършва оперативната дейност на дружеството и самата тя не е извършвала
никаква дейност; не знае кое лице е извършвало счетоводното обслужване и кое
лице е оперирало с банковите сметки на дружеството; не е предоставяла документи
на новия собственик, защото не е притежавала такива; не е получавала парични
средства от И.П.П.; представените документи - ордери
ги е подписвала по молба на И.П.П., но пари не е
получавала.
Очевидно, продажбите на хотелиерска услуга нито са
единични случаи, нито са с инцидентен характер, като системното им извършване,
в продължителен период от време сочи, че И.П. е осъществявал редовно и по
занятие независима икономическа дейност, по см. на чл. 3, ал.2 от ЗДДС.
На база на
констатациите, че за процесния период, жалбоподателят е действал като търговец,
като е предоставял хотелиерски услуги в обект „Къщата" в с. Рибарица, за
които е получавал заплащане по личните си банкови сметки, както от „Грабо Медия“
АД и
„ВИП оферта БР“ ООД, така и от различни физически лица, доходите от която
дейност не са декларирани в годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ
правилно е прието от органите по приходите, че жалбоподателят не е изпълнил
изискването по чл. 96, ал. 1
от ЗДДС да подаде заявление за регистрация по този закон,
след като облагаемият му оборот за последните 12 месеца е надхвърлил сумата от
50 000 лв. Ревизията е намерила, че към 31.07.2015 г., И.П. е надхвърлил прага
по цитираната норма, тъй като е достигнат облагаем оборот в размер на 52 848,23
лв. Тези изчисления са формирани, като са взети предвид установените обороти и приложимата
по чл. 66, ал.2 от ЗДДС данъчна ставка за туристически услуги в размер на 9 %, както
и при съобразяване с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, според който,
когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, същият се приема за включен в договорената цена.
Така правилно е
установено, че И.П. с ЕТ „И.П. – Туризъм“ е следвало да бъде регистриран за
целите на ЗДДС към 31.07.2015 г. и доколкото това не е сторено до 14.08.2015
г., приходната администрация законосъобразно е приложила разпоредбата на чл. 102, ал.
3 от ЗДДС, според която за определяне на данъчните задължения на
лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация
до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, както и за периода
от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на
която са отпаднали основанията за регистрация.
При тези
доказателства и доколкото изложените констатации и правни квалификации не са
опровергани от жалбоподателя, съдът намира за обосновани и законосъобразни
определените с РА допълнителни данъчни основи за облагане с ДДС за периода от 29.08.2015
г. до 30.11.2015 г. и дължимия ДДС, както следва: за данъчен период 29.08.2015
г. – 31.08.2015 г., данъчна основа в размер на 241,75 лв. и дължим ДДС в размер
на 21,73 лв.(241,75 х 9%); за данъчен период от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г.,
данъчна основа в размер на 2 225,57 лв. и дължим ДДС в размер на 201,95
лв.; за данъчен период от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., данъчна основа в
размер на 3 340,64 лв. и дължим ДДС в размер на 300,66 лв.; за данъчен
период от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г., данъчна основа в размер на
4 252,52 лв. и дължим ДДС в размер на 382,73 лв. Данъчните основи са
формирани като сбор от получените през периода суми от „Грабо
Медия“ АД, „ВИП оферта БГ“ ООД и физически лица във връзка с реализирани от И.П.П. хотелиерски услуги. Върху така определените данъчни
основи е начислен дължим ДДС общо в размер на 907,10 лв. и са определени лихви
в размер на 409,40 лв.
Предвид горното, РА
в тази част е законосъобразен, поради което оспорването срещу него следва да
бъде отхвърлено.
При този изход на делото основателни са претенциите на
ответника за присъждане на разноски в размер на 322.16 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съразмерно на
материалния интерес, определен съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.П.,
действащ като ЕТ „И.П.-*** против Ревизионен акт №
Р-04001119006973-091-001/30.04.2020 на ТД на НАП – Велико Търново в частта,
потвърдена с Решение № 139/15.08.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА И.П.П., с ЕГН **********,
действащ като ЕТ „И.П.-***, с ЕИК *********, да плати
НАП, гр. София сумата от 322.16 лева (триста двадесет и два лева и шестнадесет
стотинки), представляваща разноски за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: