Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2921 11.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 20825 по
описа за 2013 година.
Предявен е отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците А.Д.Т., М.Д.Т., Е.К.В., Г.А.Г. и Е.А.Г.
твърдят, че са собственици и владеят вилни постройки в иглолистна гора намираща
се в границите на имот №***** по картата на възстановените имоти /КВС/ в м. „Ю. х. З.“, в землището на с. Г.***********.
Собствените на ищците вилни сгради с №****** и №***** били построени съответно
в северната и южната част на посочения имот, въз основа на предоставено през
1961 и 1962 г. на наследодатели на ищците ползване върху земи и гори от горския
фонд. Твърди се, че като лица и наследници на лица построили законно и владеещи
сгради върху земи от горския фонд ищците отговарят на изискванията на § 123, ал.4
от ПЗР на ЗИД на Закона за горите /отм./ поради което били подали заявления за придобИ.е на право на собственост върху предоставени за
ползване зами от горския фонд. Процедурата обаче, била възпрепятсвувана
от обстоятелството, че с решение № ********/14.06.2000г.
на П.к. Р. ответниците се легитимирали като собственици на имот №*****,
възстановен по земеделска реституция като „затревена нива“ във въпросната
местност. Твърди се, че земята където е възстановена нивата, никога не е имала
земеделски характер и предназначение, представлява борова гора с възраст от
около 100-120 години и е включена в отдел 193, подотдел „к“ по
лесоустройствения проект от 1999г. на Горско стопански участък „Б. ч.“ на
Държавно лесничейство П. / понастоящем подотдел 193 – р, по сега действуващ
ЛУП от 2009г./. Поради това възстановяването на този имот като земеделска земя
било извършено в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ, тъй като имотът никога не
бил имал подобно предназначение. Тъй като съществуването на това решение се
явявало пречка за придобиване на предоставената им за ползуване
земя ищците твърдят, че за тях е налице правен интерес да заведат иск чрез
който да бъде установено, че ответниците не са собственици на процесния имот.
Ответниците възразяват срещу наличието на правен
интерес от водене на иска, като излагат доводи, че той е недопустим. Освен това
поддържат, че искът е неоснователен, тъй като са били налице предпоставките за
възстановяване на имота. Поддържат, че са налице последващи
разпореждания с правото на собственост върху имота, от наследниците на лицето,
комуто той е бил възстановен, поради което срещу тях искът се явява
неоснователен. Освен това ответниците П.Б., Е.Б. и А.Х., поддържат, че първите
двама са придобили чрез покупко-продажба имота от останалите ответници, които
се легитимирали с решението на поземлената комисия по ЗСПЗЗ. След това първите
двама от тях били прехвърлили собствеността на третата / тяхна дъщеря/ с
договор за дарение. След придобиването му, Б. били установили владение върху
имота, което било неоспорвано и необезпокоявано и продължило в период повече от
пет години, което било достатъчно да придобият имота по давност, тъй като
владението им било добросъвестно. Евентуално правят възражение, че дори да се
приеме, че не са били добросъвестни владелци, фактическата им власт от датата
на сключване на договора за продажба и при присъединяване на владението на
родителите Б., към това на тяхната дъщеря /ответницата Х./ е продължила 10
години, поради което ответницата Х. е придобила имота поради изтичане на
давността по чл.79, ал.1 ЗС.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
С решение № **** от 16.03.1995г.
П. к. О. Р. е възстановила на наследниците на А.С.Д. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на недвижими имоти, находящи
се в землището на с. Г., сред които затревена нива от 1,546 дка, девета
категория, местност „Ю./ х. З.“, съставляваща имот № **** по картата на
землището при граници: ………………………………../
лист 498/. Това решение е било изменено с
решение под същия номер, но от 14.06.2000г., като изменението засяга площтите на възстановените имоти / лист 494/. Възстановяването
е постановено въз основа на представена по преписката Декларация от заявителя А.С.Д.
в която е посочено, че наследодателят му е притежавал в землището на с. Г. нива
от 1,5 дка в м. „Ю.“ при граници: ******************* / лист 501 и 502/.
С договор за покупко-продажба от 06.02.2004г., обективиран в нотариален акт № ************ на Н. ******
лицата С.А.Т., С.А.С., Г.А.Д., К.А.Д. и Р.А.К., като наследници на А.С.Д.
прехвърлили на ответника П.Г.Б. правото на собственост върху процесната нива, съставляваща имот № ********* в землището
на с. Г. /лист 183/. В последствие
с договор за дарение от 06.06.2013г., за който е
съставен нот. акт № ************. на н. *********, П.Б.
прехвърлил правото на собственост на дъщеря си – ответницата А.П.Х. / лист 185/.
Ищците А.Т., М.Т. и Е.В. са наследници по закон на Д.А.В.,
поч. на 13.03.1986г., видно от представеното
удостоверение № 2741/27.09.2005г. / лист
19/. На наследодателя В. през 1961 г. е
било разрешено да построи дървена брака в местността „Х. „З.“ обозначена с №69 / лист 18/.
Вторите ищци Г.Г. и Е.Г. са
наследници на А.Г.Г. /лист 25/, комуто през 1962 г.
също е било разрешено да построи дървена барака също в местността „Х.„З.“ / лист 24/.
Установява се от представените по делото заявления / лист 26 – 29/,
че ищците са поискали, съобразно пар. 123 от ПЗР на
ЗИДЗГ / отм./ да закупят земята върху която са разположени постройките.
По делото не е спорно и се установява от извършеното
от първоначалната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.Й.,
геодезическо заснемане, че в границите на възстановения с решенето на ПК имот №
******* попадат вилните имоти на ищците –съответно обозначение на скицата на / лист 723/ с
номера *** и ***. Първата вила №** се
намира в северната част на имота, а втората -№** в южната, непосредствено под
преминаващия през имота черен път.
От заключението на комплексната съдебно-геодезическа
и лесотехническа експертиза, се установява, че при сравняване между решенията
на поземлената комисия относно възстановяване на собствеността и описанието на
имота в м. „Ю.“ в декларацията, послужила като доказателство не се установява
пълно покритие. При огледа на място вещото лице Г. не е установило съществуващи
на терена трайни топографски елементи, които да могат да бъдат охарактеризирани
като стари реални граници по смисъла на чл.18а ППЗСПЗЗ / лист 901/. При
извършено изследване на представените и приети по делото стереодвойки
от аерофотоснимка – кадър 2633 от филм 12, летене
1952г. и наслагването на изображението върху цифров модел на едромащабната
топографска карта на района / картен лист К-35-62-(247), координатна система
1950г./ вещото лице е установило, че процесния имот попада в засЕ.територия. Това е онагледено от приложение №3 и №4 на
изготвеното заключение /листи 918 и 919/.
При извършеното измерване на височината
на посочените в приложение №4 шест броя дървета
намиращи се в различна части на терена се установява, че тя варира между
12 и 18 метра /при възможна техническа грешка от 1 до 3 метра/. Въз основа на
тези измервания вещото лице геодезист дава заключение, че имотът се намира в
стара гора, която е обрасла с храсти и млади дървета, между старите такива.
Според лесотехническата част на тази експертиза, при анализа на съществуващите
за местността лесоустройствени планове от 1951, 1999 и 2009г. и измерването на
годишните пръстени на пречупено дърво, намиращо се в имота, може да се обоснове
извод, че възрастта на боровото насаждение е около 110 – 120 години.
Заключението е, че имотът попада в терен с характер на гора от много по-рано от
1951г., като земята там не е била използвана за селскостопански нужди, поради
наситеността на горската растителност /
лист 913 и 914/.
Съдът намира, че следва да възприеме повторната,
комплексна експертиза, тъй като същата почива на изследване, върху по-богат
картен материал, както и на нарочно изготвени за нуждите на топографията
фотографски изображения от времеви период, който е максимално близък към
момента на колективизацията на земите. Поради по-голямата широта на
анализираните материали, тази експертиза има по-висока степен на научна
обоснованост, от становището възприето от първата лесотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице Г..
Освен това, изводите на повторната
експертиза относно възрастта на боровото насаждение, се потвърждават от
събраните по искане на ищеца гласни доказателства. Така свидетелят В.Д.В.,
който притежава вилен имот в съседство с този на ищците, сочи, че през 1960
година дърветата в боровата горичка са били с височина и дебелина на възрастни
дървета / лист 850/. Свидетелят сочи, че когато неговият баща е строил
неговата барака, се е налагало да се изрязват клоните на намиращите в съседство
борове. В. поддържа също, че семействата на ищците, както и преди тях техните
наследодатели са обитавали и ползвали вилите.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Относно допустимостта на иска е
направено възражение за липса на правен интерес. Тъй като искът е отрицателен
установителен и за право на собственост наличието на правен интерес следва да
се докаже от ищците, докато ответниците следва да докажат основанието на което
са придобили правото на собственост върху имота.
Установи се по делото, че ищците са
наследници на лица, които са получили право да построят вили върху горска
територия, поради което те се ползват с възможността уредена в параграф 123 от
ПЗР на ЗИДЗГ / отм./ да закупят земята върху която са разположени постройките.
Същите са заявили такава претенция, което означава, че биха придобили права
върху недвижимия имот, ако отрекат правата на ответниците върху него. В този
смисъл следва да се приеме, че за тях е налице доказан по смисъла на
Тълкувателно решене №8/2012г. на ОСГТК ВКС правен интерес от водене на иска.
Ответниците, които носят тежестта да докажат правото
си върху процесния имот се позовават на решенията на поземлената комисия
относно възстановяване на имота в стари реални граници. Земеделската реституция
е правопораждащият факт, както за ответниците които
са наследници на А.С.Д., така и за ответниците П.Б., Е.Б. и А.Х., относно които
са налице транслативни придобивни
основания – описаните по-горе покупко-продажба и дарение. Това е така, защото за
да придобият правата по сделките, следва прехвърлителите
им да са собственици на имота.
Съгласно чл.10, ал. 5 ЗСПЗЗ се
възстановяват правата на собствениците върху залесени и самозалесили
се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които
собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с
изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. За да подлежат
на реституция съгласно тази норма и да бъдат в обхвата на компетентността на
съответната поземлена комисия е необходимо земите да са имали селскостопански
характер към дата на отнемането им, респективно включване на
трудовокооперативни земеделски стопанства, като едва в последствие да са се самозалесили или били залесени. Съдът намира, че тези
предпоставки на закона не се установяват по настоящото дело, тъй като съобразно
възприетото от съда заключение на лесотехническата експертиза възрастта на насаждението
е такава, че изключва то да е залесено след 1951- 1952г. Тоест теренът, върху
който е разположен спорният имот е представлявал гора, а не земеделски земи.
Анализът на приетия по делото картен материал, данните от запазените
лесоустройствени планове и заключението на повторната лесотехническа експертиза
дават основание за фактически извод, че територията в която се намира имота, е
била включена като част от горския фонд и е извадена едва с лесоустройствения
план от 2009г. /в този смисъл
обстоятелствената част на лесотехническата експертиза – лист 908/. От това следва, че не е подлежала на земеделска
реституция, поради което и възстановяването й е било извън материалната
компетентност на поземлената комисия, предвид видна и предназначението на
територията. Тъй като ищците не са участвували в
административното производство, в което са издадени решенията за възстановяване
на собствеността, настоящият съд може инцидентно да се произнесе относно
валидността на акта, който им се противопоставя, по арг.
от чл.17, ал.2 ГПК. Липсата на компетенност по
материя е тежък порок на административния акт, който всякога води до неговата
незаконосъобразност. Поради това, настоящият състав счита, че цитираните
по-горе решения на поземлената комисия са нищожни административни актове и не
могат да породят правни последици за лицата, които се ползват от тях.
Следователно те нямат и конститутивен ефект относно
възстановяване на правото на собственост.
Горното налага извод, че при
сключването на договора за продажба от 06.02.2004г. П.Б. е договарял с
несобственици, които не са могли да му прехвърлят права върху имота. Същото се
отнася и до договора за дарение, на който се позовава ответницата А.Х..
С оглед това, че носят тежестта да изчерпят
основанията на които са придобили собствеността ответниците следва да са
провели и пълно главно доказване на възражението си относно придобиване на
имота чрез давностно владение.
Съгласно чл.79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на
10 години.
Настоящият състав намира, че по делото не се събраха
доказателства от които по несъмнен начин да може да се установи, че ответниците
са упражнявали трайна и непрекъсната, спокойна и явна фактическа власт върху
процесния имот. Показанията на единствения свидетел разпитан по искане на
ответниците - В.В.Ц.
/лист 850/
не сочат на действия, от които да може да се направи извод за установена трайна
фактическа власт. Свидетелят, сочи само, че Г.Б. го е водил в имота, няколко
пъти, че е помагал да се поставят колчета, които да го обозначат. Освен това
обаче сочи, че имотът не е бил ограден. Този свидетел изобщо не дава информация
за това, дали праводателите на Б., са упражнявали
фактическа власт върху имота.
Съдът намира, че представените доказателства относно
провеждани от П.Б. и А.Х. процедури по промяна на предназначението на имота и
изготвяне на проекти за застрояването му /
лист 780 и сл./ не могат да обосноват
категоричен извод относно упражнявано владение. Това е така, защото те не
доказват кой и в какъв период от време е упражнявал фактическа власт. Тоест
макар да съставляват индиция за намерението, не могат
да доведат до пълен извод относно наличие на упражнявано в релевантен срок
владение.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците дължат на ищците деловодни
разноски в размер на 8543,22 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн.
124, ал.1 ГПК, в отношенията между страните, по заведения от ищците А.Д.Т.
ЕГН **********, М.Д.Т.
ЕГН **********, Е.К.В.
ЕГН **********, Г.А.Г.
ЕГН **********, Е.А.Г.
ЕГН **********, всички със съдебен адрес
***, адв. Г.С. иск, че ответниците А.П.Х.
ЕГН ********** с адрес ***, П.Г.Б.
ЕГН ********** с адрес ***, Е.А.Б.
ЕГН ********** са адрес ***, ,З.А.С. ЕГН
********** са адрес ***,М.И.Ч. ЕГН ********** с адрес ***, , К.И.Т. ЕГН**********
с адрес ***, А.Г.Д. ЕГН ********** с адрес
***,М.Д.Д. ЕГН **********, с
адрес *** П.Г.Д. ЕГН ********** с адрес ***, В.Г.Д. ЕГН **********,
Г.К.Д. ЕГН ********** И.К.Д. ЕГН **********
всички с постоянен адрес ***, Р.А.К.
ЕГН ********** с адрес *** НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим
имот: затревена нива от 1,543 дка, девета категория, местност „Ю./ х. З.“,
съставляваща имот №***** по картата на възстановената собственост на с. Г.,
съставляващ УПИ ***** при граници: **********************..
ОСЪЖДА А.П.Х. ЕГН ********** с адрес ***, П.Г.Б. ЕГН **********
с адрес ***, Е.А.Б. ЕГН ********** са адрес ***, З.А.С. ЕГН ********** са адрес
***,М.И.Ч. ЕГН ********** с адрес ***, , К.И.Т. ЕГН********** с адрес ***, А.Г.Д.
ЕГН ********** с адрес ***,М.Д.Д. ЕГН **********, с
адрес *** П.Г.Д. ЕГН ********** с адрес ***, В.Г.Д. ЕГН **********, Г.К.Д. ЕГН ********** И.К.Д. ЕГН ********** всички с постоянен
адрес ***, Р.А.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на А.Д.Т. ЕГН **********, М.Д.Т. ЕГН **********, Е.К.В. ЕГН **********,
Г.А.Г. ЕГН **********, Е.А.Г. ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, адв. Г.С., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 8543,22 лв./осем хиляди петстотин четиридесет и три лева и 22 ст./,
представляваща деловодни разноски.
На осн. чл.115 ЗС съдът дава
на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на
който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД