№ 1825
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IIIА СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100502403 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение №
774/05.07.2021 г , постановено по гр.д. 10722 /2020 год по описа на ВРС ,в частта в която са
отхвърлени предявените искове.Твърди се ,че решението в обжалваните части е
незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна по изложени подробни съображения
във въззивната жалба .
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от П. В. В., ЕГН: **********срещу
„Р. **" ЕООД, ЕИК ********** , обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т.2 и чл. 220, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
1
заплати на ищцата сумата от 340,00 лв. (след допуснато изменение в цената на иска по реда
на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците
февруари и март 2020 г. включително, сумата от 1220,00 лв., представляваща обезщетение за
неспазения срок на предизвестието за прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба - 31.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 33,00 лв., представляващо
мораторна лихва за периода 31.03.2020 г. - 30.08.2020 г. върху главницата за трудово
възнаграждение.
Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № **/**.**.**** г. е работила
като „сервитьор" в предприятието на ответника. Падежът на трудовото възнаграждение бил
уговорен ежемесечно до последния календарен ден на месеца, следващ този, за който е
възникнало възнаграждението. На 31.03.2020 г. й е било връчено предизвестие № 20, че
ТПО се прекратява на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ след изтичане на двумесечния срок
на предизвестието. Въпреки това, на следващия ден 01.04.2020 г. е връчена Заповед №
29/01.04.2020 г. за прекратяване на ТПО считано от същата дата. Поради неспазване срока
на предизвестието и се дължи обезщетение от 1220,00 лв. Твърди, че не са й заплатени
трудовите възнаграждения за месец февруари и март 2020 г., в общ размер на 915,00 лв.
Претендира и законна лихва от 33,00 лв. върху тази сума за периода 31.03.2020 г. -
30.08.2020 г. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Р. **" ЕООД, е депозирал отговор ,
с който оспорва изцяло по основание и размер исковете. Твърди, че за месец февруари 2020
г. ищцата има отработени 8 работни дни. На 13.03.2020 г. дейността на дружеството била
преустановена в резултат на обявеното извънредно положение в страната във връзка с
пандемията от COVID-19 и Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването за въвеждане на противоепидимични мерки. На основание чл.173а, ал.1 от
КТ ответникът предоставил на ищцата без нейно съгласие 3 дни платен годишен отпуск,
считано от 16.03.2020 г. до 18.03.2020 г., а по нейно искане и разрешил ползването на 9 дни
неплатен отпуск, считано от 19.03.2020 г., като така за месец март 2020 г. ищцата е
отработила 6 работни дни. След получаването на предизвестието на 31.03.2020 г., ищцата
подписала и връчила работодателя декларация, че желае да не спазва посочения в
предизвестието срок от 2 месеца, както и трудовото й правоотношение да бъде прекратено,
считано от 01.04.2020 г., в резултат на което, ответното дружество издало заповедта от
01.04.2020 г. Поради отказа на ищеца да спази срока на предизвестието на чл.220, ал.2 от КТ
на работодателя се дължи обезщетение в размер от 1220,00 лв. За месец февруари ищцата е
имала да получава по ведомост чиста сума от 286,90 лв. дължими до 30.04.2020 г., а за март
2020 г. 288.67 лв., дължими до 31.05.2020 г. Във връзка с тези задължение работодателят е
извършил плащания: на 18.03.2020 г. 100,00 лв. аванс за февруари 2020 г., за което ищцата е
подписала РКО; на 31.07.2020 г. 150,00 лв. част от работна заплата за февруари 2020 г. за
което ищцата е подписала РКО; на 31.08.2020 г. 325,57 лв. доплащане за февруари и март
2
2020 г., която сума е платена с пощенски запис. В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане на сумите за дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за
забава върху него, със задължението й към ответника за сумата от 1220,00 лв.,
представляващо дължимо от нея обезщетение по чл. 220, ал.2 от КТ за неспазения
двумесечен срок на предизвестието. По изложените съображения се моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените становища по спора , като досежно
представената с отговора декларация, сочи, че е изготвена предварително от работодателя за
да се ползва при необходимост както в случая, а служителят само е поставил подпис и е
посочил ЕГН. Декларацията не е породила действие, тъй като страната е декларирала
неизгодни за себе си факти и обстоятелства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата е работила като „сервитьор" в сладкарница управлявана от ответника с
основно трудово възнаграждение от 610,00 лв., уговорено е двумесечно предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение/ ТПО/ и двадесет дни платен годишен отпуск /
ПГО/ . Ищцата е ползвала ПГО в размер от три дни за периода 16.03.2020 г. - 18.03.2020
г./ заповед № 1/24.03.2020 г. / и девет дни неплатен годишен отпуск от 19.03.2020 г. -
31.03.2020 г./ въз основа на молба от 24.03.2020 г. / г.
С предизвестие № 20/31.03.2020 г. ищцата е уведомена, че на основание чл. 326
от КТ, вр. чл. 328, ал.1, т.12 от КТ след изтичане на договорения срок от два месеца ще се
прекрати ТПО, а при неспазване на предизвестието от страна на работодателя ще й се
изплати обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ.
С декларация от 31.03.2020 г.,/ с попълнени реквизити на ищцата/ е направено
волеизявление да не се спази посоченият в предизвестието от 31.03.2020 г. срок и трудовото
правоотношение да бъде прекратено считано от 01.04.2020 г.
Със заповед № 29/01.04.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата считано от 01.04.2020 г., на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ.
По делото са представени са присъствена форма за м.02.2020 г. и за м.03.2020 г.,
за работните смени на служителите в предприятието на ответника и разплащателни
ведомости за ищцата за м.02.2020г. и м.03.2020г., както и съответните им платежни
бележки.
Ответникът е представил РКО от 18.03.2020 г. и от 31.07.2020 г., подписани от
ищцата срещу получаване на сумите от 100,00 лв., съответно 150,00 лв. Представена е
разписка за прием на паричен превод № **********/31.08.2020 г. от ответника до ищцата в
размер на 325,57 лв. с посочено основание „работна заплата за 02.2020 и 03.2020 г. "
Като доказателство по делото е приета преписката от Дирекция „Инспекция по
труда" - Варна по съставяне на протокол № ПР******/20.08.2020 г. за проверка на трудовото
законодателство извършена в ответното дружество.
По делото са разпитани свидетели.
По делото е приета ССчЕ , съгласно която дължимото трудово възнаграждение
за м.02.2020 г. е 286,90 лв., за м.03.2020 г. - 288,67 лв., като същото е заплатено - 100,00 лв.
с РКО на 18.03.2020 г., 150,00 лв. с РКО от 31.07.2020 г. и 325,57 лв. с паричен превод на
31.08.2020 г. Размерът на обезщетението по чл. 220, ал.1 и ал.2 от КТ е в размер на 1344,44
лв.
Предвид така установеното от фактическа страна,настоящият въззивен
3
състав изцяло възприема правните изводи на ВРС, като препраща към тях на
осн.чл.**2 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи :
По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че от събраните по делото
доказателства е установено по безспорен начин, че трудовото възнаграждение на ищцата за
процесния период възлизащо на 575,57 лв., е погасено от ответника чрез плащания в брой
с РКО на 18.03.2020 г. и 31.07.2020 г. за 100,00 лв . и 150,00 лв., както и с паричен превод
чрез Еконт на 31.08.2020 г. за 325,57 лв./ видно от ССчЕ/ . Правилно и законосъобразно
ВРС е приел, че ищцата не само че не е оспорила подписите положени за нея в РКО от
18.03.2020 г. и 31.07.2020 г., както и истинността на разписката от Еконт за превод на
сумата от 325,57 лв. на 31.08.2020 г., както и потвърдителното писмо от 06.11.2020 г..,
поради което правилно и законосъобразно ВРС е приел,че предявеният иск е
неоснователен ,поради извършено плащане , а за горницата над 325,57 лв. до сумата от
340,00 лв., претенцията за дължимо трудово възнаграждение следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед извършеното плащане на 31.08.2020 г. неоснователна се явява и
акцсорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изаплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Правилно и законосъобразно ВРС е определил и началната дата на забавата
- 01.04.2020 г., като правилно и законосъобразно е определил и размера на
претендираната лихва
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
По изложените от ВРС мотиви в обжалваното решение, към които настоящият
въззивен състав препраща, правилно и законосъобразно е решението на ВРС и в тази
обжалвана част
Безспорно е обстоятелството, че процесното ТПО e прекратено.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел за недоказано възражението на
ищцата, по реда на чл. 143, ал.2 от ГПК, че декларацията за неспазване на предизвестиено,
не я обвързва защото е предварително попълнена при възникване на ТПО и същата е
антидатирана, поради което, като е прекратила трудовото правоотношение преди срока на
предизвестието дадено на 31.03.2020 г., на основание чл. 220, ал.2 от КТ работодателят не
дължи обезщетение за неспазено предизвестие и предявеният иск по чл. 220, ал.2 от КТ е
неоснователен и следва да се отхвърли ведно с акцесорната претенция за законната лихва за
забава.
В обобщение,решението на ВРС в обжалваната част като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди. В останалата част решението на ВРС не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 774/05.07.2021 г , постановено по гр.д. 10722
/2020 год по описа на ВРС в частта в която се :
- ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„П." № ** срещу „Р. **" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „М.Д." № ** иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 325,57 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месеците февруари и март 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на депозиране на исковата молба - 31.08.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, поради извършено плащане в хода на процеса, на основание
чл.235, ал.3 от ГПК, както и за разликата над сумата от 325,57 лв. до пълния претендиран
размер от 340,00 лв., като неоснователен.
- в частта в която се ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 16,38 лв. до
пълния претендиран размер от 33,00 лв., като неоснователен
- в частта,в която се ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „П." № ** срещу „Р. **" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „М.Д." № ** иск с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1220,00 лв., представляваща
обезщетение за неспазения срок на предизвестието за прекратяване на ТПО, ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба - 31.08.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5