Решение по адм. дело №212/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Образувано е по жалба от М. Н. П. [ЕГН], чрез адв. Т. Ц. против изричен отказ с изх. № 25-00036-1/24.01.2025 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.

Жалбоподателят посочва, че оспорения отказ е издаден в нарушение на чл. 37б, ал.2 ЗЗЛД, чл.25, ал.5 от ЗА и чл. 15-22 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Незаконосъобразно не му е предоставен документа, който е основание за събиране на вземане. Отправено е искане за отмяна на оспорения отказ и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне. Претендира за присъждане на сторените разноски.

Ответник – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с представители З. С. Б. и Д. М. М. /заедно и поотделно/, чрез адв. Р. Й. оспорва жалбата. Изтъква, че оспореното писмо не е отказ за упражняване на права на лични данни. В съдебно заседание излага, че жалбата е недопустима, в условията на евентуалност неоснователна, тъй като адв. Т. Ц. е нямало пречка да се яви в офиса на ответника и да представи искания оригинал на пълномощно предоставено от жалбоподателя. Намира, че настоящото производство е инициирано единствено с интерес от присъждане на сторени разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От М. Н. П. е подадено Заявление за упражняване на право на достъп до информация вх. № 24-00416-1/30.12.2024 г. до „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, чрез адв. Ц., в което е посочено, че с настоящото заявление упражнява правото си на достъп до лични данни съгласно чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на М. П., в качеството на негов пълномощник. Отправено е искане да му бъде предоставен достъп до личните данни на М. П., които „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД обработва, като му бъдат предоставени всички копия от документи, в които се съдържат лични данни на М. Н. П., включително, но не само договор за кредит, договор за цесия и други. Посочен е електронен адрес, на който да се изпрати исканата информация. Писмото е подписано с електронен подпис от адв. Ц.. Към него е приложено пълномощно от М. Н. П. за адв. Ц. за процесуално представителство пред ответника /л. 10 – 11 от делото и л. 8 от адм. преписка/.

С писмо наименувано „отговор“ изх. № 24-00389-1/31.12.2024 г. издадено от юрисконсулт Х. Г. в „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е уведомен жалбоподателя, че дружеството е финансова институция, която съобразява законодателството и прилага високи стандарти в областта на защитата на личните данни и мерки срещу изпиране на пари, поради което изисква нотариално заверено пълномощно, когато същото е изпратено по имейл или чрез куриер, съответно за да се приеме представеното пълномощно, то следва да се представи в оригинал лично от адвоката и същия да удостовери самоличността си в офис на дружеството в [населено място], посочен е адрес.

От жалбоподателя, чрез адв. Ц. е изпратен отговор становище на 02.01.2025 г. видно от датата на електронния подпис и от представената кореспонденция по електронна поща /л.7 и л. 10-11 от адм. преписка/, в който е изложеното, че искането да се яви на адрес на дружеството не е съобразено с чл.25, ал.1 ЗА, чл. 37б, ал.2 ЗЗЛД, чл. 25, ал.5 ЗА и Регламент /ЕС/ 2016/679. Уточнено е, че заявлението е подписано с квалифициран електронен подпис /КЕП/. Върху пълномощното също е поставен КЕП, като по този начин е заверено за вярност.

Издадено е писмо изх. № 25-00036-1/24.01.2025 г. от юрисконсулт Х. Г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, в което е изложено, че съгласно чл.12, §6 Регламент /ЕС/ 2016/679 е предвидена възможност администратора на лични данни да поиска допълнителна информация, необходима за потвърждаване самоличността на субекта на лични данни. Разписването на приложено пълномощно с КЕП на упълномощеното лице, а не на упълномощителя /субекта на лични данни/ не следва да се приема и разбира като изпълнение на тази норма. Няма изрична забрана, която да ограничава правото на администратора да поиска пълномощното да бъде заверено. „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, е финансова институция, която има допълнителни задължения според ЗМИП. За изпълнение на тези задължения и защита интересите на субекта на лични данни е въведена допълнителна мярка искането да бъде представено или нотариално заверено пълномощно, когато то се изпраща по електронна поща или куриер, а в случаите когато е представено адвокатско пълномощно се дава и възможността упълномощителя да ни представи лично в наш офис съответното адвокатско пълномощно и се легитимира като адвокат. За избягване на всякакво съмнение уточняваме, че отговорът е изпратен в едномесечния срок по чл.12 ОРЗД.

С писмо № ПНП-01-301#1/20.03.2025 г. от председател на КЗЛД по искане на съда е дал информация, че в КЗЛД е направена служебна проверка на 18.03.2025 г. и е установено, че не е налице висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от М. Н. П. срещу писмо № 25-00036-1/24.01.2025 г. издадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.

Съдът приема от правна страна следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Законът за защита на личните /ЗЗЛД/ данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент(ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни /чл.38, ал.1 от ЗЗЛД/ и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК /чл.39, ал.1 от ЗЗЛД/. Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал.4 на чл.39 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда.

По делото с писмо № ПНП-01-301#1/20.03.2025 г. от председател на КЗЛД е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично, с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор.

Жалбоподателят е отправил искане по чл.37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД не оспорва че е, а и същият безспорно попада в хипотезата на определението по чл.4, т.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 Общ регламент за защита на личните данни /ОРДЗ/, предвиждащ, че „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

От ответникът не са представени доказателства за конкретното облигационно отношение между него и жалбоподателя, въпреки че това е било искането от жалбоподателя. След като ответникът не оспорва, че жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството-ответник, съдът приема, че като субект на това обработване жалбоподателят има право на достъп до обработваните му от администратора лични данни, които се предоставят по реда и съгласно чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679.

Ответникът се е произнесъл с оспореното писмо, в което е посочил: „За избягване на всякакво съмнение уточняваме, че отговорът е изпратен в едномесечния срок по чл.12 ОРЗД“, от което следва, че той го възприема като акт относно искането за предоставяне на информация издаден на основание чл.12, §3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, която норма предвижда, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. След като ответникът в качеството на администратор на лични е заявил, че се произнася с акт по чл.12 от ОРЗД, следва да се приеме, че е налице изричен отказ за предоставяне на исканата информация, който е годен за оспорване.

Изричен отказ с изх. № 25-00036-1/24.01.2025 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е връчен на жалбоподателя на 27.01.2025 г. по електронна поща, жалбата е подадена на 30.01.2025 г. в срока по чл. 149, ал.1 АПК, вр. 39, ал.1 ЗЗЛД.

Относно основателността на жалбата:

Изричният отказ с изх. № 25-00036-1/24.01.2025 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е издаден от юрисконсулт Х. Г.. С Пълномощно № 24-00104-1/26.08.2024 г. издадено от З. Б., в качеството на изпълнителен директор на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е упълномощен юрисконсулт Х. Г. с т.3 от пълномощното, със следните права: въз основа на издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листове да образува изпълнителни дела и да води същите, като има право да извършва всички правни и фактически действия с оглед защитата правата и интересите на дружеството. Посочено е, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на представителната власт на пълномощника. Процесният отказ е издаден от длъжностно лице – юрисконсулт в „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, на което е предоставено право във връзка с изпълнителните производства водени от дружеството да извършва всички фактически и правни действие, поради което съдът приема, че е от компетентен орган. Ответник по спора не е юрисконсулта издал оспорения отказ, а „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, тъй като дружеството е администратор на лични данни съгласно чл.4, т.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и в случая е неприложим чл. 153, ал.1 АПК.

Съобразно чл.4, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице".

Съгласно чл.4, §2 от Регламент (ЕС) 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, е предвидено "право на достъп на субекта на данните", като в §1 е прието, че "субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните... ".

Според чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, "администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване“.

В конкретния случай отправеното от жалбоподателя искане от 30.12.2024 г. до ответника, който е администратора на лични данни има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържат реквизитите по чл. 37в, ал.1 и 2 от ЗЗЛД. Разпоредбата на чл.37в, ал.2 ЗЗЛД, предвижда, че при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. Заявлението е подадено по електронен път, съобразно чл. 37б, ал.2 ЗЗЛД, подписано е от адвокат Т. Ц. с валиден електронен подпис и към него е било приложено пълномощно от М. Н. П. за адв. Ц., като пълномощното е заверено от адв. Ц. с електронен подпис на 30.12.2024 г. Съобразно пълномощното, П. е упълномощил адв. Ц. да го представлява пред ответника, като прави справки, получава информация и копия от документи във връзка с всички договори за креди, производства, договори и всякакви други документи, по които е страна упълномощителя. Да упражнява всички негови права, уредени в Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД, включително правото му на достъп по чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и да подава и получава всякакви документи, заявления, молби и други. В нарушение на чл.12, §2 от Регламент (ЕС) 2016/679 ответникът е изискал от жалбоподателя пълномощното да бъде нотариално заверено или да се представи в оригинал в офиса на ответника. Няма спор, че адв. Т. Ц. е адвокат, вписан е с [ЛНЧ] в Софийска адвокатска колегия. На основание чл.18, ал.1 от АПК пред административен орган, какъвто е ответника, гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс. От тази норма следва, че за да осъществи процесуално представителство пред ответника адв. Ц. е следвало да представи пълномощно в оригинал или заверено за вярност съгласно чл. 32, т.1 от ГПК /Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: 1. Адвокатите/. В случая представеното пълномощно е отговаряло на изискванията на чл.33 от ГПК, вр. чл.18, ал.1 АПК, било е заверено за вярност с електронен подпис от адв. Ц., поради което не е следвало да се изисква да се представи нотариално заверено или в оригинал.

След като пълномощното е за адвокат не е следвало да има нотариална заверка, защото такава се изисква, само когато в административното производство процесуалното представителство се извършва от лице което е извън кръга на лицата по ГПК, по арг. на чл.18, ал.2 АПК /Пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации/.

Съгласно чл. 12, §6 от Регламент /ЕС/ 2016/679, без да се засягат разпоредбите на член 11, когато администраторът има основателни опасения във връзка със самоличността на физическото лице, което подава искане по членове 15—21, администраторът може да поиска предоставянето на допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на субекта на данните. Дори и да се приема, че ответникът е имал съмнение в истинността на представеното пълномощно, след като не го зачита е следвало уведомлението за представяне на пълномощното в оригинал, да се изпрати лично до М. Н. П., чиито адрес в [населено място] е посочен в заявлението от 30.12.2024 г. Уведомлението наименувано отговор изх. № 24-00389/31.12.2024 г. е изпратено до М. П., чрез адв. Ц.. Следва, че ако се приеме становището на ответника, че адв. Ц. е без представителна власт, тогава ответникът е връчил уведомление до жалбоподателя, чрез лице което няма право да го представлява и същото е нередовно връчено в нарушение на чл.18а, ал.8, т.1 АПК. Това е довело до произнасяне на ответника преди да се предостави възможност на М. Н. П. да представи оригинал на пълномощното в нарушение на §12, ал.2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, с което е допуснато съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съдът уточнява, че излага мотиви в тази насока само за пълнота на изложението, като не споделя становището на ответника, че в случая са били налице предпоставките по чл.12, §6 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и е имало необходимост пълномощното да се представя в оригинал. Както вече беше отбелязано поради това, че жалбоподателят в административното производство е упълномощил адвокат е нямало и необходимост пълномощното да е нотариално заверено.

Разпоредбата на чл. 12, §2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, предвижда, че администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22. В случаите, посочени в член 11, §2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15—22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните. В случая поради посочване на име, ЕГН и адрес на жалбоподателя в заявлението от 30.12.2024 г. е била възможна идентификацията му, поради което не са били предпоставките на посочената норма за отказ за предоставяне на исканата информация.

В оспорения отказ са изложени мотиви, които от една страна касаят допустимостта на заявлението, защото ответникът е изложил, че представеното пълномощно не е в оригинал или нотариално заверено, но от друга страна е посочено, че актът се издава в едномесечния срока по чл.12 от ОРЗД. Ответникът от една страна излага мотиви, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 37в, ал.2 от ЗЗЛД, като в този случай е следвало да издаде акт за прекратяване на производството по реда на чл.56, ал.2 АПК, вр. чл.30, ал.2 АПК, който подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел ІV от АПК. Ответникът е посочил, че издава отказа в едномесечния срок по чл.12 от ОРЗД, от което следва, че той възприема изявлението си като акт по чл.12, §3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, поради което съдът разглежда отказа за предоставяне на информация по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Оспореният отказ е издаден в писмена форма, но по изложените мотиви съдът приема, че в същия липсва ясна и недвусмислена разпоредителна част, с което е допуснато нарушение на чл. 59, ал.2, т. 5 АПК. Това нарушение в случая е съществено, защото препятства правото на защита на жалбоподателя и води до невъзможност съда да установи точната воля на ответника, съответно е самостоятелно основание за отмяната на оспорения административен акт.

Относно наличието на материалноправно основание за отказ на ответника да предостави на жалбоподателя достъп до заявените лични данни, съдът съобрази следното:

Подаденото от жалбоподателя искане от 30.12.2024 г. е във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и съгласно чл.15, §3 от същия регламент, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта.

Копието на лични данни не би следвало да се отъждествява с копие от документи, в каквато насока е било отправеното от жалбоподателя до ответника искане за предоставяне на всички копия от документи, в които се съдържат лични данни на М. Н. П., включително, но не само договор за кредит, договор за цесия и др. Разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – например сключени договори и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по см. на чл.15, §1 Регламент /ЕС/ 2016/679.

Не се установява по делото личните данни на жалбоподателя да не са в процес на обработка към датата на иницииране на производството пред ответника. Такива факти не са установени или посочени от ответника.

Не са налице също така и ограничения по смисъла на чл.23, §1 и §2 от Регламент /ЕС/ 2016/679 по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл. 12-22 Регламент /ЕС/ 2016/679 на администратора на лични данни /чл.37а ЗЗЛД/.

Това обосновава извод, че ответника, в качеството на администратор на лични данни, е следвало да изпълни задължението си по чл.15 §3 Регламент /ЕС/ 2016/679 като предостави на субекта на данните – М. Н. П., поисканите лични данни, които са били основание за изпращане на съобщения на личния телефон на жалбоподателя.

Относно възражението на пълномощника на ответника, че в случая е налице превратно упражняване на права от страна на жалбоподателя и производството се провежда заради адвокатското възнаграждение, съдът приема, че дори документите, които са станали основание за изпращане на съобщения по телефон за дължимостта на задължения да са известни на жалбоподателя, липсва правно основание, което да даде възможност на ответника да лиши жалбоподателя да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка със съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения.

С отказа на администратора на лични данни, на практика физическото лице е било възпрепятствано да упражни правата, които му предоставя чл. 14, §1, б. „в“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, а именно правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването. По този начин субектът е поставен в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и ОРЗД. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателя и от "правото на защита на личните данни", което му се предоставя с чл. 8, §1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл. 8, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

П. И. за проверка на пълномощни и идентифициране на лицата и Насока 01/2022 относно правата на субектите на данни – право на достъп, версия 2.1 приета на 28.03.2023 г. са вътрешноведомствени актове за ответника. Те нямат силата на нормативен акт, за да пораждат действие в настоящия случай и не могат да обосноват наличие на основание за процесния отказ. В този смисъл е Решение № 7173/26.02.2025 г. по адм. дело № 2067/2025 г. на ВАС.

По изложените съображения жалбата е основателна, оспореният отказ на ответника, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави достъп до лични данни по подаденото от жалбоподателя заявление от 30.12.2024 г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката се върне на администратора на лични данни за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174 от АПК, поради това, че не е необходимо събиране на допълнителни доказателства за произнасяне на ответника съдът определя 14 – дневен срок за произнасяне.

Относно разноските:

Направено е искане за заплащане на 10 лева, заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат за оказана безплатно правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева. Ответникът на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъде осъден да заплати в полза на М. Н. П. сумата от 10 лева.

В Договор за безплатна правна помощ от 29.01.2025 г. между жалбоподателя и адв. Т. Ц. е посочено, че първият е близко лице на адвоката, поради което са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.3 ЗА за оказване безплатно адвокатска помощ и съдействие. В списък на разноските е посочено, че се претендира сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал.2 ЗА и чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. следва да се определи възнаграждение за адв. Т. Ц. в размер на минимално предвиденото - 1000 лева за оказаната безплатно правна помощ на жалбоподателя. На основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на адв. Т. Ц. Ц. сумата от 1000 лева за оказана безплатно адвокатска помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, във връзка с чл.173 ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изричен отказ изх. № 25-00036-1/24.01.2025 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.

ВРЪЩА административната преписка на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД за произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, по подаденото Заявление за упражняване на право на достъп до информация вх. № 24-00416-1/30.12.2024 г. от М. Н. П., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М. Н. П. [ЕГН] сумата от 10 /десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Т. Ц. Ц., [ЛНЧ] в Софийска адвокатска колегия сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на М. Н. П. безплатно адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закон за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.