Решение по дело №2026/2021 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 12.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети май март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                   

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                              Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                               МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 2026 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20254291 от 20.11.2020г. по гр. дело № 68437/2019г., СРС, І ГО, 174 състав е признал за установено на основание чл. 439, ал.1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът К.М.  Б., ЕГН **********,***, БУЛСТАТ *****сумата 100 лв. –  представляваща административно наказание – глоба, наложена с Наказателно постановление № 265260/10.03.2016г., влязло в сила на 13.12.2016г. въз основа на което е образувано изпълнително дело № 2019838044672 по описа на ЧСИ М.Б., поради погасяване на вземането по давност. С посоченото решение съдът е осъдил ответника С.О. да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство С.О., действаща чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.Ц.с мотиви, изложени в нея. Сочи се, че от една страна ищецът действително е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.. От друга страна по отношение на това задължение на ищеца  не е изтекла абсолютната погасителна давност, която следва да се прилага към това вземане като публичноправно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като неправилно и да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият К.М.Б. не е депозирал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание изразява становище, че същата е неоснователна. Твърди, че ответника – С.О. не е ангажирала доказателства, че  е предприела каквито и да е действия по събиране на вземането след влизане в сила на наказателното постановление, поради което глобата е погасена по давност. Твърди, че обжалваното решение е правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски за въззивната инстанция при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА. .

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

 

От фактическа страна:

С Наказателно постановление № 265262 от 2016г., издадено от Заместник-кмета на С.О. на ищеца К.М.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Постановлението е влязло в сила на 13.12.2016г.

На 25.09.2019г.  със заявление вх. № 53489, депозирано през ЧСИ М.Б. С.О. на основание чл. 209 от ДОПК е поискала образуване на изпълнително дело срещу ищеца за събиране на дължимата от него сума от 100 лв. по Наказателно постановление № 265262 от 2016г. С Разпореждане  от 25.09.2019г. ЧСИ М.Б. е образувал изп. дело № 20198380404672 срещу длъжника К.М.Б., ЕГН **********.

На 27.09.2019г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника Б. покана за доброволно изпълнение. Същата е връчена на 03.10.2019г.

На 27.09.2019г. са  изпратени запорни съобщения до ЦКБ АД, Първа инвестиционна банка“ АД и „Ти Би Ай банк“ АД.

Частният съдебен изпълнител е спрял изпълнението на 10.12.2019г. в изпълнение на представена от длъжника обезпечителна заповед  от 28.11.2019г., издадена от Софийски районен съд, 174 състав във връзка с определение № 288 от 28.11.2019г.  по гр. д. № 67437/2019г. по описа на  СРС.

 

От правна страна:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се основава само на факти настъпили след стабилизиране на наказателното постановление. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесната сума, която е административна санкция „глоба“. Глобата е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение. Именно спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност и за изпълнението на административното наказание. Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4 (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.), която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Твърдението на въззивника, че по отношение на процесното вземане следва да се прилага абсолютната давност е неоснователно. Съобразно въприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., постановено по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид административно наказание. Като такова по отношение на него е приложим е чл. 82, ал. 1, б. "а" вр. ал. 2 от ЗАНН, който предвижда, че глобата не се изпълнява ако са изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е наложена. В конкретния случай наказателното постановление, с което е наложено наказанието на ищеца е влязло в сила на 19.12.2016г. Изпълнителното дело за събиране на сумата от 100. 00 лв., с която е санкциониран ищецът е образувано на 25.09.2019г. Това означава, че изпълнетелната давност е за събиране на глобата по принудителен път е изтекла още на 19.12.2018г. Въззивникът-ответник, чиято е доказателствената тежест, не е представил по делото  доказателства, че в периода от влизане в сила на наказателното постановление, до образуване на изпълнителното дело е предприел действия, които по естеството си са в състояние да прекъснат започналата да тече давност. Ето защо към 19.12.2018 г. тя е изтекла и с това задължението на ищцата се е трансформирало в естествено такова, което може да бъде изпълнено само доброволно, при желание от негова страна.

По изложените съображения настоящият състав като взе предвид, че наказателното постановление е влязло в сила на 15.12.2016г. и до изтичане на изпълнителната давност от две години  ответникът не е предприел активни действия по събиране на вземането, намира, въззивната жалба е неоснователна По изложените съображения исковата  претенция е основателна.

С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

По отношение на разноските:

 С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т.В.З. от САК, оказал безплатна помощ на ищеца К.М.  Б. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА /предвид представения договор за правна защита и съдействие/ адвокатско възнаграждение.  Същото, определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – чл. 10, т. 1, е отменена с влязло в сила решение № 5419 от 08.05.2020 г. по адм. д. № 14384/2019 г. на ВАС е в размер на 300 лв., която на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗА следва да бъде присъдено на адвоката. 

На основание чл. 280, ал. 3, ГПК с оглед цената на предявения иск  настоящото решение е окончателно.

            Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20254291 от 20.11.2020г. по гр. дело № 68437/2019г., СРС, І ГО, 174 състав.

            ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *****представлявана от Й.Ф., с адрес гр. София, ул. „*****да заплати на адв. Т.В.З., ЕГН **********, от САК, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 300 лв. (триста лева) адвокатски хонорар за въззивно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.