Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260212/26.11.2020г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и трети ноември 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 716/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и от Кодекса на труда.

 

 Искова молба от пълномощник на С.М.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” № 17. Ищцата сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с ответника, за длъжността “координатор правни въпроси” в дирекция „Гражданска регистрация, информационно и правно обслужване“, прекратено със заповед № ЧР-63/03.04.2020г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – непритежаване на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Претендира признаване незаконността на уволнението, неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през което е останала без работа, за 6 месеца /5322 лева/ и законна лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното плащане, както и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и основателността на предявените искове, така и по фактите на които се основават. Признава, че между него и ищцата е съществувало твърдяното в ИМ правоотношение, прекратено на посоченото основание. Сочи, че уволнението е законосъобразно. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

 

 

В открито съдебно заседание страните, лично/ищцата/ и с представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори от страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата изпълнявала длъжността “координатор правни въпроси” в дирекция „Гражданска регистрация, информационно и правно обслужване“, прекратено със заповед № ЧР-63/03.04.2020г., връчена на същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – непритежаване на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Длъжностното разписание на персонала в Общинска администрация – Община Шумен, с което се въвежда промяна в наименованието на длъжността и нови изисквания за образование и професионална квалификация, съответно от “координатор правни въпроси”, в „юрисконсулт“ и от степен „бакалавър“, в „магистър“ професионална област право и придобита юридическа правоспособност, било утвърдено и в сила от 01.04.2020г.. Длъжностната характеристика, с отразени в нея тези изисквания, не била връчена на ищцата. Преди влизане в сила на длъжностното разписание, на 18.03.2020г., ѝ било връчено предложение по чл. 331 от КТ, за прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение, в размер на 4 брутни заплати, което ищцата не приела. Ден преди връчване на заповедта за прекратяване на трудовото и правоотношение/02.04.2020г./, Кмета на Общината отправил искане и получил съгласие от СРС на КТ“Подкрепа“, за прекратяване на трудовия и договор. Според представена справка от ответника, към 30.04.2020г. преименуваната длъжност „юрисконсулт“, била вакантна, а в посочения от ищцата период 01.01.2020г. – 30.04.2020г. били назначени 172 лица /повечето на длъжност „личен асистент“/.  

Не са посочени съответно събрани доказателства, които да обосноват изводи в насока оборване презумпцията от чл. 8, ал. 2 на КТ, нито такива за твърдените нарушения на КТД свързани с подготовката и утвърждаването на длъжностното разписание в Общинската администрация.      

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – За законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е необходимо да са на лице следните предпоставки – съществува несъответствие между притежаваното от работника образование или професионална квалификация и изискванията за изпълняваната работа.  

В конкретния случай предвид приложените писмени доказателства посочените са налице. Право на работодателя е да установява изискванията към работника за изпълнение на работата, като това право не подлежи на съдебен контрол, от където и следва, че работодателят въобще не е необходимо да установява, нито в акта за прекратяване на правоотношението, нито в съдебен процес, причините да въведе или промени конкретни изисквания за образование или квалификация, или настъпили във времето изменения в тях, най-малко поради това, че е възможно да са предстоящи. Поради това и основните ищцови аргументи за незаконност на извършеното уволнение са несъстоятелни – без значение е колко време преди въвеждане на ново изискване, в случая за по висока степен образование, работникът е изпълнявал същата работа, нито дали новото изискване е отразено в щатно разписание, а и ищцата изпълнява тази длъжност от 07.03.2012г. – л. 46. Последното би било относимо, при случаи, когато в предприятието повече от един работник изпълняват една и съща работа, съответно необходимо би било новите изисквания да важат за всеки от тях, какъвто настоящият случай, не е. Въведеното изискване не е в противоречие нито с индивидуален или колективен трудов договор, нито с нормативен акт. Никое от приложените писмени доказателства, не установяват недобросъвестност на работодателя, напротив отношението му към ищцата е било даже добронамерено – предложено и е било прекратяване на правоотношението срещу обезщетение. Не почива на нормативни разпоредби, погрешното схващане на ищцата, че работодателят е бил длъжен да и предложи да заеме друга свободна длъжност в същата администрация, каквито според нея имало и тя отговаряла на изискванията за тях, върху което почива основния и аргумент, за недобросъвестност. Също така, абсолютно безпредметно е било, да и се връчва нова длъжностна характеристика, съдържаща нови изисквания за длъжността, при условие, че правоотношението и се прекратява. Даже и това да е нарушение на чл. 8 от КТД, то е незначително и не прави уволнението незаконосъобразно, нито само по себе си, нито в съвкупност с изложените, но недоказани подозрения на ищцата.     

Изложеното налага извода за наличие на всички предпоставки, за законност на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради което искът, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се отхвърли, като неоснователен.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2  от КТ –  само поради характера на съединяване на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

       По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – същият не е доказан по основание, предвид изхода на другите два, и следва да бъде отхвърлен.

   

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника сумата от 150 лева разноски в производството на настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” № 17, искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване на уволнението на С.М.Д., ЕГН : **********, извършено със заповед № ЧР-63/03.04.2020г., на посоченото в нея основание – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – “координатор правни въпроси” в дирекция „Гражданска регистрация, информационно и правно обслужване“, при Общинска администрация на Община Шумен и осъждане на ответника да и заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението, в размер на 5202 лева(за период от 6 месеца), в едно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските в производството, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА С.М.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Община Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” № 17, сумата от 150 лева разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от 27.11.2020г., съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: