№ 1794
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216037 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М.К.Р. – управител на „хххххххх“ ЕООД
/след промяна на правноорганизационната форма от 25.01.2022г./, ЕИК
ххххххх, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Славия“, бл.
31, вх. А, ет.3, ап. 10 против Наказателно постановление № 37/05.03.2021г.,
издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните –
София град, с което на „хххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххх, на основание чл.
128, ал. 2, вр с ал. 1, т. 1 от Закона за храните /ЗХ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 4000, 00 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 4, ал. 1
от ЗХ.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се
фактическите изводи в АУАН и НП. Твърди се, че при издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
обжалваното НП не съответства на изискванията на чл. 57 ЗАНН. Твърди се,
че в НП не са описани всички съставомерни признаци на нарушението и е
налице несъответствие между словесното му описание и приложената
санкционна разпоредба. Изтъква се, че не става ясно дали отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за съхраняване на негодни за консумация храни
или за съвместното им съхраняване с годни такива. Излагат се съображения,
че наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения се претендира отмяна на наказателното
постановление.
1
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. В.Б., която прави искане за отмяна на наказателното
постановление по доводите в жалбата. Подробни съображения излага в
писмени бележки. Претендира адвокатско възнаграждение и представя списък
с разноски.
Въззиваемата страна ОДБХ – София град се представлява от адв. В.Б.,
която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Изтъква, че административнонаказващият орган
в съответствие с кръга на предоставените му правомощия съгласно ЗХ е издал
законосъобразно НП, при стриктно спазване на материалния закон и
процесуалните правила. Навежда, че от събраните в съдебното следствие
доказателства е доказано с категоричност извършването на нарушението.
Излага аргументи, че същото не е маловажно. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното юридическо
лице, както и срещу подлежащо на обжалване НП. Съдът приема, че жалбата
следва да се счете и подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН. Към материалите
по административнонаказателната преписка е приложено известие за
доставяне, в което обаче не е удостоверена по надлежен начин датата на
връчване на НП - графата "дата и час на получаване" не е попълнена. Ето
защо и с оглед защита правата на въззивника, съдът приема, че жалбата е
подадена при спазване на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и подлежи
на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно удостоверение за регистрация № 30898/15.01.2015г., издадено
от Директор на ОБДХ - София - град обект "кафе - аперитив", находящ се в
гр. София, район "Възраждане", ул. "ххххххххххх" № 35, стопанисван от
"хххххххх" ЕООД, е регистриран като обект за обществено хранене със
следните групи храни: месо и месни продукти; зърнени храни и храни на
зърнена основа; картофи и кореноплодни; зеленчуци - сурови, сготвени,
консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове;
плодове - пресни, замразени, изсушени, консервирани, под формата на
нектари и плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти; ядкови
плодове и маслодайни семена; захар, захарни и шоколадови изделия, мед;
безалкохолни напитки, боза, натурални минерални, изворни и трапезни води;
пиво, вина и високоалкохолни напитки; кафе, чай, какао; други храни; готови
за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен
вид. Определени са видовете храни, приготвяни в обекта: студени мезета,
студени и топли предястия, аламинути, сосове, скара, грил, супи,
2
многокомпонентни ястия, кухненски десерти, хляб и хлебни изделия, тестени
изделия, сандвичи, хамбургери, приготвяни на място, топли напитки, сокове,
приготвяни на място.
Към месец ноември 2020г. обектът бил с работно време от понеделник
до петък.
На 02.11.2020г. /понеделник/ от служители на ОДБХ – София град -
свидетелите В.Н. – главен инспектор в отдел „Контрол на храните и граничен
контрол“, сектор "Контрол на търговски обекти, заведения за обществено
хранене и пазари" при ОДБХ – София град и В. Д. ИВ., била извършена
планова проверка в обект – кафе-аперитив, находящ се в гр. София, район
„Възраждане“, ул. „ххххххххххх“ № 35. При извършване на проверката на
работа в обекта проверяващите установили С.Д. - сервитьор и свидетелката Л.
И. - готвач. По време на проверката обектът работел, имало клиенти и се
приготвяла храна. При извършване на проверката контролните органи
установили, че в кухненското помещение има две хладилни съоръжения в
работен режим. В едно от тях проверяващите установили, че се съхраняват
съвместно 1,150 кг месна заготовка- Баварска наденица, охладена, с партиден
номер № L241020, с надпис "използвай преди 29.10.2020г.", производител
„Сххххххххххх“ ЕООД, съхранена в тарелка, заедно със свежи зеленчуци.
За констатациите от проверката бил съставен констативен протокол №
0057671/02.11.2020г. от свидетеля В.Н.. На установения в обекта сервитьор
била връчена и покана на 04.11.2020г. да се яви законният или упълномощен
представител на "хххххххх" ЕООД в ОБДХ - София град за приключване на
процедурата по извършената на 02.11.2020г. проверка. На 04.11.2020г. в
присъствието на законния представител на дружеството - жалбоподател -
М.Р. и на свидетелката В.И., свидетелят В. Н. съставил АУАН №
2001811/04.11.2020г., с който повдигнал против "хххххххх" ЕООД
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 4 ал. 1 ЗХ -
затова, че търговецът съхранява съвместно в едно хладилно съоръжение
годни с негодни за консумация храни, а именно 1,150 кг месна заготовка-
Баварска наденица, охладена, с партиден номер № L241020, с надпис
"използвай преди 29.10.2020г.", производител „Сххххххххххх“ ЕООД, която
към датата на проверката била с изтекъл срок на годност и се съхранявала
заедно със свежи зеленчуци. Актът бил предявен на законния представител на
дружеството - въззивник, която го подписала без възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. На 04.11.2020г. на законния
представител на дружеството - жалбоподател било връчено и разпореждане за
насочване на храни № 51/02.11.2020г., с което било указано спиране на
реализацията и унищожаване в екарисаж на 1,150 кг месна заготовка-
Баварска наденица, охладена, с партиден номер № L241020, поради изтекъл
срок на годност.
Въз основа на съставения АУАН на 05.03.2021г. Директор на ОДБХ -
София град издал обжалваното Наказателно постановление №
37/05.03.2021г., с което на основание чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 ЗХ наложил на
дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 4000, 00
/четири хиляди/ лева за нарушението по чл. 4, ал. 1 ЗХ .
3
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите В.И., В.Н. и Л. И., както и
писмените доказателства - констативен протокол № 0057671/02.11.20г.,
заповед № ОСПД - 3410/02.11.2020г. на изпълнителен директор на БАБХ,
заповед № ОСПП – 42/04.08.2017г. на изпълнителния директор на БАБХ,
разпореждане за насочване на храни № 51/02.11.20г., покана от ОДБХ гр.
София за приключване на процедурата по извършена проверка от 02.11.20г.,
удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене №
30898/15.01.2015г., АУАН № 2001811/04.11.2020г., НП № 37/05.03.2021г.,
известие за доставяне, всички приобщени на основание чл. 283 НПК.
Съдът изцяло се довери на показанията на свидетелите В.Н. и В.И.,
които оцени като еднопосочни, последователни, безпротиворечиви,
съответни на писмените доказателства. Тези свидетели са извършили
проверката в обекта за обществено хранене и в показанията си пред съда
съобщават обстоятелствата по протичане на проверката и констатациите от
същата. Констатира се противоречие между показанията на служителите на
ОДБХ - София град от една страна и показанията на свидетелката Л. И. от
друга по отношение на обстоятелството дали месната заготовка с изтекъл
срок на годност се е съхранявала съвместно с други годни за консумация
храни или самостоятелно. Така докато свидетелите В. Н. и В. И. са
категорични в твърденията си, че месната заготовка е била съхранена в
хладилно съоръжение съвместно със свежи зеленчуци, свидетелката Л. И.
заявява, че в хладилника не е имало други храни. Съдът намери, че не следва
да кредитира показанията на свидетелката Л. И., тъй като те се явяват
изолирани от останалите гласни доказателствени средства, като наред с това
са налице и основания за заинтересованост на тази свидетелка от изхода на
производството - свидетелката Л. И. съобщава, че и към датата на съдебното
заседание се намира в трудовоправни отношения с въззивния жалбоподател.
По тези съображения съдът намери, че не следва да кредитира показанията й
и ги изключи от доказателствената съвкупност, въз основа на която изгради
фактическите си и правни изводи.
Съдът цени и писмените доказателства, които са еднопосочни,
последователни, непротиворечиви и кореспондират на показанията на
свидетелите В. Н. и В. И..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи
съгласно чл. 138 ал. 1 т. 1 ЗХ и чл. 139 т. 1 ЗХ. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от свидетеля В.Н., назначен на
длъжност "главен инспектор" в сектор "Контрол на търговски обекти,
заведения за обществено хранене и пазари", отдел "Контрол на храните" при
ОБДХ - София град, съгласно Заповед № ОСПД 3410/01.11.20г. на
изпълнителния директор на БАБХ, каквото е изискването на чл. 138, ал.1, т.1
от ЗХ. Наказателното постановление е издадено също от орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност, съгласно нормата на чл. 139, ал. 1,
4
т. 1 ЗХ – д-р Камен Н., директор на ОБДХ - София град, съгл. Заповед №
ОСПП – 42/04.08.2017г. изд. от изпълнителния директор на БАБХ.
АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
Не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН,
който е съставен в присъствието на законния представител на въззивника и на
един свидетел, който е присъствал и при установяване на нарушението.
АУАН е предявен на законния представител на дружеството - жалбоподател,
подписан е от съставителя, свидетеля и управителя на санкционираното
дружество.
Съдът намери, че както в АУАН, така и в НП, при това при пълна
идентичност са описани всички елементи от състава на нарушението, като са
посочени времето, мястото на извършването му, както и нарушената законова
разпоредба. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че не са описани
всички елементи от състава на нарушението и за несъответствие между
словесното описание на нарушението, сочената за нарушена разпоредба и
санкционната норма. Не е основателно оплакването, че от описанието на
нарушението в АУАН и НП не става ясно дали въззивникът е санкциониран
за съхранение на стока с изтекъл срок на годност или за съвместното й
съхранение с годни за консумация стоки, в който случай е следвало да намери
приложение санкционната разпоредба на чл. 131 ал. 1 т. 3 ЗХ. Никъде в
АУАН и НП не се съдържа позоваване на изискванията, условията и
информацията, посочени от производителя, така че да съществува съмнение
по отношение на това какво конкретно нарушение се твърди да е осъществил
въззивникът. Посочването в обстоятелствената част на АУАН и НП, че
месната заготовка с изтекъл срок на годност е съхранявана съвместно с годни
за консумация свежи зеленчуци не само, че не води до неяснота на
административнонаказателното обвинение, а дори напротив. Следва да се
посочи, че не е абсолютно забранено съхранението на странични животински
продукти по см. на чл. 3 параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за
установяване на здравни правила относно странични животински продукти и
производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински
продукти), какъвто продукт представлява месната заготовка, която след
изтичане срока й на годност не е годна за консумация от човека, в обектите за
обществено хранене, но това следва да става при условия, изключващи
кръстосано замърсяване и, по целесъобразност, в специално предназначена за
тази цел част от обекта /чл. 26 параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009/,
което не е било изпълнено в случая. Видно от свидетелските показания на
свидетелите В. И. и В. Н.а месната заготовка с изтекъл срок на годност по
никакъв начин не е била отделена от годната за консумация храна в същото
хладилно съоръжение.
Не е основателно и възражението, че в АУАН и НП не е посочено по
кои от критериите по чл. 4 ал. 1 ЗХ е негодна установената храна. Съгласно
чл. 24 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент
5
и на Съвета от 25 октомври 2011 година „за храните, които от
микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина след
кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за
човешкото здраве, срокът на минимална трайност се заменя със срок на
годност. След крайната дата на „срока на годност“ се счита, че дадена храна
не отговаря на изискванията за безопасност в съответствие с член 14,
параграфи 2—5 от Регламент (ЕО) № 178/2002". Ето защо с изтичане срока на
годност на съответната храна следва да се приеме, че тя представлява
опасност за човешкото здраве, поради което и не е необходимо
актосъставителят и наказващият орган да въвеждат критериите, поради които
приемат, че храната е негодна.
Не се споделя и следващото възражение в жалбата, а именно, че в НП не
са посочени всички елементи от състава на нарушението, тъй като не е
обосновано качеството на жалбоподателя "бизнес оператор", което обуславя
приложението на по-тежката санкционна разпоредба на чл. 128 ал. 2 ЗХ.
Съгласно чл. 9 ЗХ бизнес операторите произвеждат, преработват или
дистрибутират храна. Макар да не е изрично посочено в АУАН и НП, и в
двата акта са изложени достатъчно твърдения, от които да се направи извод,
че санкционираното дружество има качеството "бизнес оператор", тъй като
стопанисва заведение за обществено хранене - кафе - аперитив, в което се
преработва храна.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалния закон. От
събраните в съдебното следствие доказателства се установи, че дружеството -
въззивник е нарушило чл. 4 ал. 1 ЗХ. Цитираната разпоредба гласи, че храната
трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични,
химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не
представлява опасност за човешкото здраве. В обекта, стопанисван от
въззивника, е установена месна заготовка с изтекъл срок на годност, която
след изтичане срока й на годност представлява опасност за здравето на
човека. Същевременно месната заготовка не е съхранява отделно и обособено
от годната за консумация храна, така че да се приеме, че тя е била приготвена
за унищожаване.
Санкционирано е юридическо лице, чиято отговорност е обективна,
безвиновна и се ангажира за неизпълнение на задължението му към
държавата при осъществяване на дейността му.
Съдът намери, че нарушението не е маловажно, тъй като обществената
му опасност не е по-ниска в сравнение с други нарушения от същия вид.
Съхраняването на храна с изтекъл срок на годност съвместно с такава, която е
годна за консумация, крие висок риск от кръстосано замърсяване и увреждане
здравето на клиентите. Нарушението е формално, за съставомерността му не
се изисква настъпването на вредни последици, поради което липсата на
такива не може да се преценява като аргумент за маловажност на
нарушението. На следващо място не се споделя довода, че нарушението е с
по-ниска степен на обществена опасност, тъй като проверката е извършена в
понеделник, а съботните и неделни дни са неработни за заведението.
Съгласно означението на опаковката на месната заготовка същата е следвало
6
да се използва преди 29.10.2020г. /четвъртък/, което означава, че същата е
била на разположение в заведението и на 30.10.2020г. /работен ден - петък/,
както и при извършване на проверката - понеделник. На следващо място,
установява се, че негодната за консумация храна е преседяла поне три дни
съвместно с годна такава и предназначена за консумация, което създава висок
риск от кръстосано замърсяване /според свидетелските показания на
свидетелката Л. И. при извършване на проверката в понеделник новото
зареждане все още не е било пристигнало, което води до извода, че
зеленчуците, установени в същото хладилно съоръжение, са преседявали там
поне от петък - последния работен ден за заведението преди извършване на
проверката/.
Съгласно чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 ЗХ на бизнес оператор, който
извърши нарушение по чл. 4 ал. 1 ЗХ, се налага имуществена санкция в
размер от 4000 до 6000 лева. Наказващият орган е наложил на въззивника
имуществена санкция в минималния законов размер, който е съответен на
обществената опасност на нарушението и е съобразен с обстоятелството, че
липсват данни за други сходни по вид нарушения, извършени от "хххххххх"
ООД. На следващо място и по арг. от чл. 27 ал. 5 ЗАНН така определеният
минимален размер на санкцията не може да бъде намаляван.
Предвид гореизложеното и като намери, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалният закон е правилно
приложен, съдът счете, че жалбата не е основателна и наказателното
постановление следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ЗАНН има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена в съдебното
заседание. Въззиваемата страна е представлявана от упълномощен
представител в съдебното производство и доказва извършването на разноски
в размер на 400, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които
следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37/05.03.2021г.,
издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните -
София град, с което на основание чл. 128, ал. 2, вр. 128, ал. 1, т. 1 от Закона
за храните на "хххххххх" ЕООД, ЕИК ххххххх, е наложена имуществена
санкция в размер на 4000, 00 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 4, ал. 1
от Закона за храните.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН "хххххххх" ЕООД, ЕИК
ххххххх ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция по безопасност на храните -
София град с адрес град София, бул. "ххххххххххххх" № 7, сумата от 400, 00
7
/четиристотин/ лева - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8