РЕШЕНИЕ
№ 3381
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.А. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Административно наказателно дело №
20241110202445 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. Г. срещу електронен фиш (ЕФ), серия К,
№ ............., издаден от СДВР, с който на жалбоподателката за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 лева на
основание 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП.
С жалбата се атакува електронният фиш с аргументи за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
1
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
Такъв характер безспорно има давността за реализиране на
отговорността като материалноправен институт. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство, съгласно чл. 24, т. 3 НПК давността е една от предпоставките,
при наличието на които наказателното производство следва да бъде
прекратено. На второ място законодателят е предвидил, че след изтичане на
определени в закона срокове реализирането на наказателната отговорност се
преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение
на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска
обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват
изрични разпоредби в тази насока, по въпросите, свързани с изтичането,
спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар.
абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и
сл. на Наказателния кодекс. В частност в процесния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Следва да се
посочи и че с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС
е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се
създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на
деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са
административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално
правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности - т. нар.
преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за
реализиране на административнонаказателно преследване, след изтичането на
която се погасява възможността на компетентния орган да реализира
правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и
давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
вече наложената административна санкция, намират приложение и в
административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението или нарушението - чл. 80, ал. 3 НК, и тече до
реализиране на съответната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се
прилагат и в административнонаказателното производство.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните
2
органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 НК.
Абсолютната давност изключва наказателното и съотв.
административнонаказателното преследване независимо от спирането и
прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 НК. В чл. 34 ЗАНН са
изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената
погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени
са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия
тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за
издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват
необходимите действия на държавата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца. След издаването на
НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като
предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване на
наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален
давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена
погасителна давност в размер на 3 години. В случая не може да намери
приложение двугодишният срок по чл. 82 ЗАНН, доколкото приложението му
би довело до смесване между двата основни вида давност - преследвателна и
изпълнителна. Преследвателната давност тече от извършване на нарушението
до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната
давност по чл. 82 ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с
който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е приложим
срокът по чл. 82 ЗАНН, НП следва да е влязло в сила. Предпоставка за
влизане в сила на НП е надлежното му връчване. Преди връчването и
съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл. 82 ЗАНН, а
общата преследвателна давност по НК.
С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата
норма на чл. 11 ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и абсолютна погасителна давност
в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 НК.
В процесния случай ЕФ е издаден на 02.06.2020 г., от която дата е
започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за
връчване на ЕФ, а ЕФ е връчен на 24.01.2024 г., като няма доказателства
давността да е спирана или прекъсвана, а и не се твърдят такива. При това
положение следва, че обикновената давност е изтекла на 02.06.2023 г., т. е.
преди датата на връчване на процесния ЕФ, с оглед на което възможността на
компетентния орган да реализира правомощията си по
3
административнонаказателното правоотношение е погасена преди връчването
на ЕФ. Отново следва да се подчертае, че липсват доказателства за спиране
или прекъсване на обикновената давност, поради което тя следва да се
приложи, респ. безпредметно е обсъждането на абсолютната преследвателна
давност, която би имала значение в случай, че обикновената давност е спирана
или прекъсвана.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а
атакуваният ЕФ следва да бъде отменен, тъй като
административнонаказателната отговорност е погасена поради изтекла
погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс
/ АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за
разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК "поемане на разноски от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. Следователно в случая разноските
следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е - СДВР.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателката в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие е
удостоверено възнаграждението да е заплатено. Не е налице прекомерност,
тъй като по делото е изготвена жалба и са представени писмени бележки.
Поради, което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 350
лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № .............., издаден от СДВР, с
който на С. П. Г. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от Закон за
движението по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в
4
размер на 400,00 лева на основание 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на С. П. Г. сумата от 350 лева,
представляваща направени разноски по делото за процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5