Определение по дело №1480/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 ДОПК.

Образувано е по жалба на „Емили лукс“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител, против Ревизионен акт (РА) № Р-02000222002246-091-001/14.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, частично отменен с Решение № 67/13.07.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП.

Административен съд - Бургас при служебно извършената проверка на допустимостта и редовността на тази жалба, установи следното:

С РА № № Р-02000222002246-091-001/14.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас на „Емили лукс“ ЕООД, ЕИК ********* са установени задължения по ЗДДС за м. 09.2017 г. в общ размер на 24 464,11 лв., от които 16 195 лв. главница и лихви в размер на 8 269,11 лв.

С Решение № 67/13.07.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, горепосочения РА е отменен над размера от 9 238,99 лв. до установените 16 195 лв. както и в частта на начислените лихви над размера от 4 843,16 лв. до установените с РА лихви в размер на 8 269,11 лв. С посоченото решение на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП и въз основа на възраженията изложени от дружеството в подадената по административен ред жалба, решаващият орган е приел, че предмет на разглеждане при административното обжалване на РА са само допълнително определените задължения по ЗДДС за д.п. м.09.2017 г. в размер над 9 238,99 лв., ведно с лихвите за просрочие. Изложил е мотиви относно основателността на подадената жалба, а именно, че не е налице свързаност между страните по процесиите доставки на недвижими имоти „Емили лукс“ ЕООД и Николаос Караискос, данъчната основа на същите следва да бъде определена по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, а не по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1, б. “а“ от ЗДДС. Решаващият орган на стр.9 от решението си е посочил, че жалбоподателят не оспорва, че дължи ДДС за така извършена продажба на недвижими имоти. Според самото ДЗЛ данъчната основа се определя върху всичко което купувачът е заплатил по сделката и на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е следвало да е в размер на 46 194,97 лв. /55 433,96 х 100/120/, а дължимият ДДС на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС следва да е в размер на 9 238,99 лв. Съответните лихви за просрочие съгласно чл.175 от ДОПК следва да бъдат в размер на 4 843,16 лв. вместо определените с РА в размер на 8 489,56 лв. Решаващият орган е приел, че така посочените задължения - главница в размер на 9 238,99 лв. и лихви за просрочие в размер на 4 843,16 лв. по ЗДДС не се обжалват /дори са определени от самото задължено лице/, като над посочените определени с акта размери, жалбата е основателна и РА следва да се отмени. В диспозитива на решението е посочено , че следва да се отмени като незаконосъобразен PA № Р-02000222002246-091-001/14.12.2022 год. за задължения за данъци по ЗДДС над размера от 9 238.99 до 16 195,00 лв., т.е. 6 956.01 лв. главница и съответните лихви за просрочие в размер на 3 646.40 лв. произтичащи от неправилно приложение на чл. 27, ал. 3, т. 1, б. “а“ от ЗДДС. Така постановеното решение е връчено на процесуалния представител на дружеството на 17.07.2023 г. В тази връзка е подадена жалба на 01.08.2023 г. от адв. И., видно от която дружеството „Емили лукс“ ЕООД не е съгласно и оспорва определения с решението на директора на „ОДОП“ – Бургас дължим размер на ДДС главница 9 238.99 лв. и определените лихви, като излага нови възражения и твърди, че друга следва да е вече данъчната основа по сделките, съответно дължимия ДДС следва да е в размер на 3216.67 лв. и дължима лихва 1 961.73 лв.

При така установените факти, настоящия състав на АС - Бургас намира, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс изисква жалбоподателят да е изчерпал административния ред за обжалване като задължителна процесуална предпоставка за развитие на съдебното производство. Видно от подадената жалба (л. 36-40) до директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, жалбоподателят е оспорил начина и реда, по който е начислен установения данък по ЗДДС. На стр. 4 от жалбата, изрично е посочил, че тъй като в случая не се касае за сделка между свързани лица следва да намери приложение чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, като данъчната основа се определи върху всичко, което купувачът е заплатил по сделката и при съблюдаване на правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗЗД: 19 300 лв. и 18 475 евро или това е сумата в общ размер на 55 433,96 лв. с ДДС, данъчна основа 46 194,97 лв., и ДДС в размер на 9 238,99 лв. Жалбоподателят е цитирал и съдебна практика на ВАС – Решение № 5298/24.04.2018 г. по адм. д. № 14526/2017 г., като е изложил, че при установяване на различен размер на ДДС, съответно са различни и дължимите лихви.

Според настоящия съдебен състав на АС – Бургас, с така подадената жалба по административен ред, дружеството само е определило както данъчната основа, върху която е следвало да бъде определен данъка, така и съответния размер на дължимото ДДС и начислените лихви. В тази връзка горестоящият административен орган правилно е приел, че предмет на оспорване са били само допълнително определените задължения по ЗДДС за д.п. м.09.2017 г. в размер над 9 238,99 лв., ведно с лихвите за просрочие. С решението на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас е уважено възражението на лицето, поради което тъй като РА е отменен в тази му част, той не подлежи на обжалване пред Административен съд Бургас на основание чл. 156, ал. 3 от ДОПК. Видно от подадената до Административен съд – Бургас жалба, дружеството „Емили лукс“ ЕООД не е съгласно и оспорва определения именно от него с жалбата си до директора на ДОДОП Бургас дължим размер на ДДС главница 9 238,99 лв., като излага нови възражения и разширява предмета на спора който е не е бил висящ при административното обжалване. В жалбата до АС – Бургас са изложени твърдения, че данъчната основа по сделките следва да е в друг размер, съответно дължимия ДДС следва да е 3216,67 лв. и дължима лихва 1 961,73 лв., което съдът счита за недопустимо, тъй като в тази му част РА не е бил оспорен по административен ред, като вече е преклудирано правото на дружеството да стори това.

Предвид на изложеното, жалбата като процесално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 159, т. 1 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл. 156, ал. 2 ДОПК.

При този изход на спора и на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр с чл. 9, ал. 1, във вр с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Национална агенция по приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горното, Административен съд – Бургас, XXV състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Емили лукс“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител, против Ревизионен акт (РА) № Р-02000222002246-091-001/14.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, частично отменен с Решение № 67/13.07.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1480/2023 по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА „Емили лукс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: