О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 354
гр. Шумен, 30.07.2020г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на тридесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1.К. Моллов
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Маринов, в.ч.гр.д.
№ 202 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 3103
от 29.05.2020г. депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, р-н Люлин, бул. ...№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4 представлявано от изп. директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт И.Н.Н. срещу
разпореждане № 769 от 13.04.2020г. на РС – Нови Пазар, по ч.гр.д. № 128/2020г.,
в частта, в която частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т.И.Х. с ЕГН ********** *** за сумата от 158.40
лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
от 11.10.2018 г., за сумата от 73.17 – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 11.10.2018г. до 31.01.2020г. и за сумата от 1188лева - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, както и в частта за разноските за сумата над 28.43 лева до
пълния претендиран размер. Жалбоподателят намира така постановеното
разпореждане за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Излага,
че сумата по допълнителните услуги е конкретно договорена като размер и като
разноски, които ще компенсира, съобразно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК,
както и че не се дължи за неограничен период и законът предвижда възможност за
включване на подобни такси, затова необосновано се твърди противоречие с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Касаело се за извършване на действия, които формират
разходи за кредитора, които не са свързани с усвояването и управлението на
кредита, вкл. и по договора за застраховка, чийто престации също не са свързани
с усвояването и управлението на кредита
и ЗПК в чл. 10а, ал. 1 позволявал на кредитора да събира такси и комисионни за
допълнителни услуги, в който смисъл цитира и съдебна практика на Окръжен съд –
Бургас. По отношение на договора за застраховка твърди, че същият не е
предпоставка за отпускане на кредита и застрахователната премия договорена по
него, не се включвала в ГПР и не
оскъпявала кредита, поради което, моли съда да отмени изцяло разпореждането и
да се произнесе по съществото на въпроса.
Частната жалба
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* гр. София, действащо чрез
пълномощника юрисконсулт А.Б.против Т.И.Х. с ЕГН ********** *** за парично вземане, произтичащо от договор
за заем CrediHome № 1192-00038259/11.06.2018г. и Договор за допълнителни услуги към договора за заем, сключен между
„Микро Кредит“ АД и Т.И.Х. с ЕГН ********** ***. В заявлението се сочи, че вземанията по двата договора са прехвърлени в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/, по силата на Приложение № 01/10.01.2019 г. към Рамков договор
за продажба на вземания от 16.01.2015г.. Паричното вземане е за 1555.62
лева – главница по договор за заем CrediHome 1192 - 00038259 от 11.06.2018 г.; 207.15
лева – договорна лихва за периода от 11.06.2018 г. до 11.06.2019 г.; 158,40
лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
от 11.10.2018 г. до 11.06.2019 г.; 1188.00 лева – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги; 95.79 лв.
–лихва за забава по договор за заем за периода от 11.10.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда; 73.17 лева – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 11.10.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е
приел, че по отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 158.40 лева - за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 11.10.2018 г. до 11.06.2019 г. е налице неравноправна
клауза по см. на чл.143, ал.1 от ЗЗП и е отхвърлил подаденото заявление в тази
му част, вкл. и за лихвата в размер на 73.17лева, както и в частта за
претендираната сумата от 1188,00 лева –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги и е уважил заявлението
в останалата му част. За да отхвърли заявлението за процесните суми, съдът е
приел, че по отношение на искането за заплащане на сумата от 158.40 лева – по
договор за допълнителни услуги е налице неравноправна клауза в договора за
допълнителни услуги към заем CrediHome 1192-00038259 относно предложения пакет
„Преференциално обслужване“. Съществувала неопределеност на престацията от
страна на заемодателя, като „право на участие в специални промоции“,
„преференциално обслужване в офиса“ и „преференциално одобрение“, срещу които
престации се искало от заемополучателя да заплати по 17,60 лева в продължение
на 12 месеца или общо 211,20 лева, от които със заявлението се претендират
оставащите 158,40 лева. Не ставало ясно каква точно услуга и коя от изброените
ще получи заемополучателя срещу посоченото обслужване, но от него се иска да
заплати точно определена сума и позовавайки се на разпоредбата на чл. 143, ал.
1 от ЗЗП е отхвърлил заявлението, в частта му в която са претендирани
вземанията за тези сума, както досежно главното вземане, така и досежно акцесорното
– за лихва за забава върху сумата по договора за допълнителни услуги в размер
на 73.17 лева.
По отношение на искането за сумата от 1188.00 лева,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, е
приел, че са налице условията на чл. 22 от ЗПК, тъй като договора не отговарял
на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – представено е нечетливо копие, от
което не могат да се разчетат конкретно договорените условия между страните,
още повече, че и страна по договора не е заявителя, а друго дружество. С оглед
отхвърлените претенции е отхвърлил и заявлението, в частта му за разноските за
сумата над 37.17 лева, а именно за сумата от 28.43лева.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд. Заповедният съд е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със
закона и добрите нрави, а по силата на
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането не може да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка
съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат
субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва
и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжника и „Микро
Кредит“ АД с ЕИК ********* със седалище в гр. София представлява договор за
потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и
това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени изчерпателно
различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на
ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят
на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но
трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. По силата на
сключеният договор за допълнителни услуги към заем CrediHome 1192 - 00038259 от 11.06.2018 г.
потребителят се
е задължил да заплати за предоставения му пакет от допълнителни услуги сума в
размер на 17.60лева месечно за срок от 12 месеца, който пакет включва:
Посещение вкъщи или на удобна място за събиране на вноска, Безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД,
безплатно внасяне на вноска директно в офиса на „Микро Кредит“ АД, право на
участие в специални промоции, преференциално обслужване в офиса и
преференциално одобрение. Част от посочените услуги в пакета са свързани с
усвояването и управлението на кредита, поради което в случая намира приложение
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му
по предоставяне на кредита и същите не са допълнителни. По отношение на
останалите описани услуги в пакета е налице нееквивалентност на двете насрещни
престации – тази на кредитора и тази на заемателя, което е значително и то в
ущърб на последния. Искането за заплащането на възнаграждение от потребителя за
допълнителни услуги, не касае реално предоставяни услуги, а се дължи за
хипотетична възможност на длъжника да се възползва от тях по време на действието
на договора и то след като получи съгласието на кредитора, т.е. то е дължимо
само за "възможността за предоставянето" на изброените в пакета
услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност
и справедливост при договарянето, залегнал и в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава, като размерът и действието за
което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в
процесния случай не е посочено за всяка една от шестте услуги какъв е размерът
на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, поради което настоящата инстанция намира, че искането досежно
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се основава на
неравноправни клаузи и правилно на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, в тази му част е отхвърлено. Цитираната от жалбоподателя
съдебна практика, не представлява задължителна такава, а и разрешението дадено
в нея касае точно договорена сума, като размер и като разноски, които ще
компенсира, каквато определеност и конкретизираност в случая не е налице,
доколкото размерът и действието за което се събира допълнителната такса е общо
посочен за шест вида допълнителни услуги включени в пакета.
Правилно е отхвърлено и
заявлението, в частта му за претендираната сума в размер на 1188 лева –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
доколкото и пред настоящата инстанция не е представен екземпляр от договора
отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Отделно от това, съдът счита
клаузата за заплащане на застраховка по пакет
"Премиум Живот", за неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя с цена, значителна по размер /1584.00
лв./ в сравнение с предоставената в заем сума /2000.00 лв./, при срок на
застраховката само 12м./. Налице е нееквивалентност на
престациите в степен на накърняване на
добрите нрави и същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя и в случая отново е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Освен
това, с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се
нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР. В договора за кредит е уговорен ГПР 50,00%. Разходите за заплащане на
процесната допълнителна услуга са част от общите разходи по кредита, съгл. §1,
т. 1 от ДР на ЗПК и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което в
случая води до нарушаване на сочената норма. Също така, не е посочена и общата
сума дължима от потребителя, съгласно чл.11, т.10 от ЗПК.
Ето защо
разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК е
отхвърлено в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 769 от 13.04.2020г. по ч.гр.д. № 128/2020г. по описа на РС – Нови
Пазар, в частта, в която частично е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, р-н Люлин, бул. ...№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Т.И.Х. *** за сумата от 158.40 лева – сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 11.10.2018 г., за сумата
от 73.17 – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
11.10.2018г. до 31.01.2020г. и за сумата от 1188лева - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, както и в частта за разноските за сумата над 37.17 лева до пълния претендиран размер.
На основание
чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, определението е окончателно и
неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.