Р Е Ш Е Н И Е №
242
гр. Пазарджик, 03.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на тридесети юли............…..….…………………………
през две хиляди и деветнадесета година.........................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина
Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 379 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 270/01.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 1461/2019 г. Пещерският районен съд е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР София, представлявана от Директор на ГД“ПБЗН“ Главен Комисар
Н. Н., административен адрес гр.София, ул. "Пиротска“ № 171А, да заплати
на Н.И.В., ЕГН ********** ***, на длъжност „Водач на специален автомобил първа
степен, ТОЙ и Пожарникар в PC „ПБЗН“
гр.Пещера, към РД „ПБЗН“ Пазарджик при ГД „ПБЗН“ МВР следните суми: сумата от
1670.05 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 08.11.2016 г. - 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 1670.05 лв., считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на
паричното вземане; сумата от 147.91 лв., представляваща обезщетение за забава
върху размера на главния иск.
Осъдил е Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София да заплати
на Н.И.В. сумата от 350 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
Осъдил е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София
да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Пещера сумата от 416.85 лв., от които 116.85 лв. държавна такса и 300 лева разноски от бюджета на Съда за извършената експертиза.
Против така постановеното решение в законния срок е
постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София
с оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят счита за неправилен изводът
на съда, че ако се приеме, че служителите на МВР полагат нощен труд в размер на
8 ч. за всеки 24 ч., те ще бъдат третирани неравнопоставено спрямо служителите,
чиито правоотношения се уреждат от КТ. Направен е детайлен исторически анализ
на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, уреждащи трудовите правоотношения на
служителите в системата на МВР, с основен извод, че ЗМВР е специален по
отношение на КТ, тъй като работата в системата на МВР е специфична, насочена
към охрана и защита на обществения интерес, поради което специалният закон
урежда редица права и задължения на служителите в МВР по различен начин от
общия закон – КТ. Там, където специалният закон препращал към КТ, ставало с
изрично препращане към точно определена правна норма, поради което не можело да
се приеме, че КТ има субсидиарно приложение спрямо неуредените в ЗМВР
правоотношения. От доказателствата по делото не било доказано, че е налице
незаплатен положен извънреден труд за съответното тримесечие. Съдът не бил
направил разграничение между нощен и извънреден труд, като не бил взел предвид
факта, че претенцията била за допълнително възнаграждение за извънреден труд,
който всъщто попадал в рамките на 24-часовите дежурства на сружителя. При това
положение трудът, положен по график и в рамките на установената законова норма
не можел да бъде определен като извънреден. Ако съдът приемел, че приложима в
случая е НСОРЗ, претенцията на ищеца отново не следвало да бъде удовлетворена,
тъй като по тази наредба положеният нощен труд се преизчислявал с коефициент
1.143 и по този начин 7 часа нощен труд се приравнявали на 8 часа дневен труд,
следователно в тези случаи работникът или служителят не работел извънредно по
смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. Сочи се практика на съдилищата в страната.
Искането е решението на районният съд да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна с присъждане на разноските. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК,
тъй като не била налице фактическа или правна сложност.
В
законния срок не е постъпил писмен отговор от ответника. Депозирана е писмена
молба с изложен допълнителен довод, че продължителността на нощния труд за пръв
път е дефинирана в ЗМВР със ЗИДЗМВР, обнародван в бр.60ДВ/07.07.2020 г. и тя е
определена на 8 ч. за всеки 24-часов период, положени в периода от 22.00 ч. до
6.00 ч. Това означавало, че до обнародването на това изменение този въпрос не е
бил уреден, т.е. била е налице пазнота в закона, която следвало да бъде
запълнена чрез прилагане по аналогия на общия закон – вслучая КТ.
Окръжният
съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и
допълнителната молба на ответника, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изложени в съдебно заседание и при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София ищецът Н.В. е
твърдял, че работи като ПОЖАРНИКАР-ВСА-ТОИ при PC „ПБ“ЗН гр. Пещера, към ГД „ПБЗН“ към МВР -
София. Работата в системата на ГД „ПБЗН“ била организирана на смени - от по 24
часа непрекъснати денонощни дежурства /или 12 - часа/, по предварително
утвърдени графици за смените .
Твърдял е, че
през периода 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г. е изпълнявал служебните си
задължителни смени, всяка от които
включвала полагането на нощен труд - в часовия интервал от 22.00 ч.-до 06.00 ч.
на следващия ден. Така общо за посочения период бил отработил 230 нощни
смени.
Твърдял е, че
положеният от него труд при сумирано изчисляване на работното време следвало да
се изчислява съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3, ЗМВР в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според
чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън
редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служители работещи на смени .Така от организацията
на работа на служителя на 24 - ,респ. 12- часови смени, при сумирано
изчисляване на работното време следвало, че в настоящия случай
отношенията се уреждали съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5 - 6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени. В настоящия
случай намирала приложение и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.
Това било така,
защото според чл. 187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурства,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на
Министъра на вътрешните работи. В процесния период действащи били Наредба №
8121з -592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з -776/29.07.2016 г. В тези наредби липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен и
тази липса не следвало да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
на МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време на неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето на отдих и
почивката на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следвало субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласяла, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време, или коефициент 1.143.
Неприлагането
на тази разпоредба щяла да доведе до поставяне на държавните служители,
работещи в системата на МВР, в неравностойно положение спрямо другите държавни
служители, което било недопустимо.
Към датата на
завеждане на ИМ положеният извънреден труд - неизчислен и незаплатен от
работодателя, за исковия период 08.11.2016 г. - 08.11.2019 г. бил 250 часа, в
парична равностойност от 1 500 лева. Задължението на работодателя за заплащане
на възнаграждение за извънреден труд било част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното бил установен срок. Ищецът счита, че
съобразно чл. 84, ал.І ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение. Ето защо
ответникът дължал и обезщетение за забава - общо за тригодишния исков период в
размер на 220 лева.
Искането е да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР София, представлявана от Директор на ГД „ПБЗН“ - Главен Комисар Н. Н., да
му заплати сумата от 1 500 лева, представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба
до окончателното изплащане на паричното вземане, както и сумата от 220 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху размера на основния иск. Претендирал е
и разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер с основен
аргумент, че в случая била неприложима НСОРЗ и предвиденото от тази Наредба
преизчисляване и коефициент на нощен към дневен труд, а приложими били
специални наредби, отнасящи се до държавните служители в МВР, съобразно
чл.187ал.І и ІІІ ЗМВР.
В проведеното на
05.03.2020 г. открито съдебно заседание, по
реда на чл. 214 ал. І ГПК и съобразно приетото заключение на икономическата експертиза, ищецът е
направил изменение в размера на предявените искове и съдът е уважил това
искане, в резултат на което главният иск е увеличен до размер от 1670.05 лв., а
акцесорното искане за лихва за забава е намалено до размер на 147.91лв.
Безспорно е между
страните, а се установява и от представените по делото доказателства, че ищецът
работи като „ПОЖАРНИКАР-ВСА-ТОИ при PC „ПБЗН“ гр.
Пещера, към ГД „ПБЗН“ към МВР – София на длъжност „Водач на специален автомобил
първа степен, ТОЙ и Пожарникар в PC „ПБЗН“
гр.Пещера към РД „ПБЗН“ Пазарджик при ГД „ПБЗН“ МВР.
Безспорно е
също така, че работата на ищеца е организирана на смени по предварително
утвърдени графици за смените, като през периода 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г. ищецът
е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд в часовия интервал от
22.00 ч. до 06.00 ч. на следващия ден.
За изясняване
на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана икономическа
експертиза, която е установила, че положеният от ищеца нощен труд за заявения
исков период - 08.11.2016 г.- 08.11.2019 г. възлиза на 1677 часа, равняващи се на 210 броя
нощни смени. Положеният нощен труд от 1 677 часа е заплатен съгласно Заповед № 8121з- 791/28.10.2014
г. на Министъра на Вътрешните работи по 0.25 лв./на час. Брутният размер на
паричната равностойност на действително положения и незаплатен и неотчетен от работодателя
нощен труд съобразно методиката въведена в Наредба за структурата и
организацията на работната заплата на база общия брой отработени нощни часове,
изчислен съгласно разпоредбите на чл.187 ал.6 от ЗМВР с 50% увеличение върху месечното основно
възнаграждение е 1 670.05 лв., а размерът на обезщетението за забава върху
главницата в сумарна величина е 147.91 лв. Експертизата е приета в с.з. и не
е оспорена от страните поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и
изчерпателно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци,
обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да се разреши конкретния спор е необходимо да се анализират
текстовете на закона, уреждащи спорните отношения.
Относимия текст на ЗМВР е чл.187, ал.1, 2 и 3, който
има следното съдържание: „Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часаседмично при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители, които
изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота
и здравето, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт
на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период.
Това
е редакцията на текста преди последното му изменение /ДВ бр.60 от 2020 година/.
С последното изменение текстът е добил
следната редакция:
“Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За държавните
служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и
рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81
от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение
второ, в сила от 1.02.2017 г., изм., бр. 60 от 2020 г.) Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1.
Тези въпроси са разрешавани и в разпоредбите на КТ. В
чл.140 на КТ изрично е предвидено, че нормалната продължителност на работното
време през ноща е 7 часа през периода от 22.00 ч. до 6.00 ч. За определяне на
допълнителните трудови възнаграждения в чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е прието, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
За приложението на ЗМВР също са издавани наредби. Първо
е издадена НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.).
В чл.31 ал.2 на тази наредба е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
В следващите наредби при абсолютно идентичен такст на
закона , такава разпоредба няма. За периода на претенцията е действала НАРЕДБА
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.). Както в нея,
така и в действащата към момента НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, такъв текст няма.
Съдът прави този анализ на развитието на
законодателството, за да обърне внимание на непоследователността на самия
законодател, защото счита, че от анализа на текстовете, уреждащи положението на
работещите в МВР, може да се направи извода, че до последното изменение на
закона /бр.60/2020 година/, конкретният относим към спора въпрос, а именно
каква е нормалната продължителност на работното време през нощта и как следва
да се извършва отчитането и заплащането му при сумирано отчитане на работното
време, всъщност не е бил уреден в специалния закон. С последните си действия по
изменението на текста на чл.187 от ЗМВР законодателят на практика изцяло
подкрепя тази теза. Отделен е въпросът за приложимостта на разпоредбата на ал.4
на същия тест след изменението, като се има предвид, че нормалната
продължителност и на дневното, и на нощното работно време е 8 часа, но този
въпрос касае настоящото производство.
Изложеното до тук мотивира съдът да приеме, че към
релевантния за спора момент законодателят не е определил нормалната
продължителност на работното време през нощта за категорията служители, за
които се прилага ЗМВР.
С дължимото уважение към автора на представената по
делото правна консултация, съдът не възприема тълкуването на нормата на чл.187
от ЗМВР направено в нея. Като се има предвид разпоредбата на ал.3 на чл.187 от ЗМВР преди изменението, не става ясно как нормата на ал.1 би се приложила в
смисъла, който се влага в представената правна консултация.
След като в специалния закон е налице пропуск,
празнота, тя следва да се запълни с прилагане на правото по аналогия. Действията
на законодателя с последното изменение на закона в тази част показват, че
действително тези отношения не са били уредени или не са били уредени
достатъчно конкретно. Прилагането на нормите на КТ, респ. подзаконов акт към
него, вече е приемано от ВКС при постановяването на ТР № 8/2013 година на ОСГК.
Нормата на чл.188, ал.2 от КТ също дава основание за това.
За да се разреши спорният въпрос, следва да се приложи
нормата на чл.140 от КТ респективно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
При прилагане на тези текстове следва да се съобрази
заключението на експерта, прието по делото, чрез което се установява, че
положеният от ищеца нощен труд за периода 08.11.2016 г.- 08.11.2019 г. възлиза
на 1677 часа,
равняващи се на 210 броя нощни смени. Паричната равностойност на действително
положения, незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд на база общия брой
отработени нощни часове, ако бъдат приложени разпоредбите на НСОРЗ през
процесния период е в размер на 1 670.05 лв. (брутен размер). Сумата на
обещетението за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от
тримесечните периоди до датата на завеждане на исковата молба, е 147.91лв.
Като е уважил исковите претенции до тези размери,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивна инстанция, защото
спорът е сложен от правна страна и уговореното и платено възнаграждение е
напълно адекватно на усилията, положени от упълномощеия процесуален пълномощник
за подготовката и провеждането на процесуалните действия във връзка с
реализиране правата на ищеца.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270/01.04.2020 г., постановено по гр.д. № 1461/2019 г. по описа на Пещерския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР София, представлявана
от Директор на ГД „ПБЗН“ Главен Комисар Н. Н., административен адрес гр.София, ул.
„Пиротска“ № 171А, да заплати на Н.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: