Р Е Ш Е Н И Е

16.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и шести май

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: ПЕТЯ АНТОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 14 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №19-0938-000349 от 30.01.2019г. ***на сектор "Пътна полиция" към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на И.К. ***, административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.К.Й., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. Н.Д., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление. Освен това навежда доводи, че изложеното в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не съответства на действителното фактическо положение. Навежда правни доводи, че описаните в обжалваното наказателно постановление действия на контролния орган са извършени в нарушение на разпоредбите на чл.61 ал.1, ал.3 и ал.4 и на чл.58 ал.1 и ал.2 от Инструкция №8121-749 на МВР за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №189308 от 19.01.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в  22:22 часа в община Плевен, на път Гара Бяла - Плевен - Луковит - Корита -Ябланица - Ботевград, ПП-3, км.112, / до бензиностанция „***“ - с. ***/ с посока на  движение към гр. Плевен, жалбоподателят Й. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** и  е извършил следното: Не спира на подаден сигнал със „Стоп-палка“ по образец „С-8“ от униформен служител на МВР. Сигнала подаден на осветен участък /изкуствено осветление в непосредствена близост до търговски обект – бензиностанция „***“ с. ***/, като стоп-палката е допълнително осветена с фенер от полицейския служител. Сигналът за спиране е подаден на прав пътен участък при идеална видимост. Автомобилът последван и спрян чрез подаване на светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил в района на км.110+895 на ПП-3. Водачът заявил, че е възприел полицейския служител.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Д.Б.Д. и свидетеля В.В.К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – ежедневна форма на отчет от дата 19.01.2019г., смяна 19.00-07.00часа, служебно МПС рег.№***, състав на наряда: 1.Д.Д. и 2. В.К.. От показанията на актосъставителя Д. и от показанията на свидетеля К. се установява, че на 19.01.2019г. в  22:22 часа в община Плевен, на път Гара Бяла - Плевен - Луковит - Корита -Ябланица - Ботевград, ПП-3, км.112, / до бензиностанция „***“ - с. ***/ с посока на  движение към гр. Плевен, жалбоподателят Й. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** и  не е спрял на подаден сигнал със „Стоп-палка“ по образец „С-8“ от униформен служител на МВР. И актосъставителят Д. и свидетелят К. са категорични, че сигналът за спиране е подаден на прав пътен участък при идеална видимост, на осветен участък - изкуствено осветление в непосредствена близост до търговски обект – бензиностанция „***“ с. ***, като стоп-палката е била допълнително осветена с фенер от полицейския служител. Според показанията на актосъставителя Д. освен, че мястото, където е осъществяван контрола е осветено добре от лампите и табелата с цените на горивата на бензиностанция „***“ с. ***, той е осветил със силен фенер стоп-палката. От показанията на актосъставителя Д. се установява, че униформеното облекло на служителите в Пътна полиция е със светлоотразителни  кантове, а личното му облекло е изцяло в сигнално жълто с множество светлоотразителни ленти по него. Актъставителят Д. е категоричен, че водачът на лек автомобил „***“ с рег. № *** е възприел сигнала за спиране, намалил е скоростта, но не е спрял, а е продължил движението си. От показанията на актосъставителя Д. и от показанията на свидетеля К. се установява, че същите със служебния автомобил са последвали лек автомобил „***“ и със светлинен и звуков сигнал са го спрели след отбивката за с.Крушовица. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Д. и свидетеля К., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от страна на жалбоподателя Й. и не спирането на подаден сигнал със стоп-палка. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Й. в нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН нарушителят – жалбоподател в настоящето производство, не е направил възражения относно невъзприемането от него на подадения сигнал за спиране. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Й. не е доказал, че е спрял на подаден сигнал за спиране от органите за контрол и регулиране на движението. Твърденията на жалбоподателя Й., че не му бил подаден ясен и видим сигнал за спиране, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се по категоричен начин от показанията на актосъставителя Д. и свидетеля К. и от приобщената като писмено доказателство по делото ежедневна форма на отчет от дата 19.01.2019г., смяна 19.00-07.00часа, служебно МПС рег.№***, състав на наряда: 1.Д.Д. и 2. В.К.. От тази ежедневна форма на отчет се установява, че на същата дата на същото място за контрол – ПП I-3, км 112, през тъмната част на денонощието, от същите полицейски служители – *** Д. и К., са спрени за проверка двадесет и пет МПС-ва. В тази насока съдът не кредитира показанията на свидетелите Б.Г. и В.Й., тъй като тези свидетели предвид обстоятелствата, че първата е в близки приятелски отношения с жалбоподателя, а втората е негова съпруга, са пряко заинтересовани от изхода на делото. Освен това показанията им не са последователно и логически изложени и се опровергават по категоричен начин от показанията на актосъставителя Д. и свидетеля К.. В тази насока са и извършените от съда очни ставки между свидетеля К. от една страна и от друга - всеки един от свидетелите Г.и Й.. Обстоятелството, че на органите за контрол и регулиране на движението не са констатирали други нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателя, не може да се приеме за индиция за невъзприемането на подадения сигнал за спиране. Още повече, че от показанията на актосъставителя Д. се установи по категоричен и несъмнен начин, че водачът е възприел подадения сигнал за спиране и  е намалил скоростта за движение, но не е спрял, а е продължил движението си. Лишено от всякаква логика е твърдението на жалбоподателя, че не е възприел подаден сигнал за спиране, тъй като на същото място, по същото време и при същите условия са спрени за проверка 24-ри  МПС-ва, освен управляваното от жалбоподателя.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят И.К.Й. е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от същия закон. В хода на настоящото производство се доказаха по един безспорен и категоричен начин обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и неговото виновно поведение. Посочената разпоредба задължава водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Безсъмнено от показанията на актосъставителя Д. и свидетеля К. се установява, че на процесната дата и място, при ясно и разбираемо подаден сигнал от полицейски служител със стоп-палка по образец да спре, жалбоподателят Й. не е изпълнил задължението си, произтичащо от горецитираната разпоредба на ЗДвП. Сигналът за спиране е бил подаден от оправомощен орган на МВР, който съгласно чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е осъществявал контролна дейност чрез извършване на проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия, като освен така подадения сигнал със стоп-палка е бил подаден и знак с фенер, но въпреки това водачът не е изпълнил задължението си да спре. Предвид изложеното неспирането на жалбоподателя при подадения сигнал от униформен полицай следва да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението, като с това си поведение жалбоподателят Й. е осъществил от обективна страна фактическия състав на нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Изложеното в жалбата, че не е видял нито полицейския служител, нито подадените от него сигнали да спре, поради неосветеност на пътя, настоящият съдебен състав приема за негова защитна теза, за което по-горе бяха изложени съображения. Ако в действителност полицейските органи не са му подали сигнал и на са искали да го спрат, то те нямаше да предприемат неговото преследване и настигане. Тезата на жалбоподателя не беше подкрепена с необходимата категоричност и от показанията на свидетелите Г.и Й., които дори потвърждават както, че са възприели служителите на МВР и служебният им автомобил, така и че впоследствие полицейските органи са преследвали жалбоподателя със същия служебния автомобил. При това положение и с оглед презумптивната доказателствена сила на АУАН, която в случая не беше оборена, съдът обосновава извод за извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.

За административното нарушение по чл. 103 санкционната норма на  чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание "глоба" в размер от 50 до 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца. Така наложените наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, в своята съвкупност и кумулативност съответстват на тежестта на извършеното нарушение и ще спомогнат в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН - да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействуват възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. В тази връзка законосъобразно и обосновано административнонакзавшият орган при определяне размерите на наложените наказания съобразно разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН е съобразил освен тежестта на извършеното нарушение, така и множеството наложени административни наказания на жалбоподателя Й. – с 13 наказателни постановления и със 7 фиша, за извършени от него нарушения по ЗДвП.

Неоснователни са наведените от процесуалния представител на жалбоподателя Й. адв.Д. правни доводи, че сигналът за спиране е извършен в нарушение на разпоредбите на чл.61 ал.1, ал.3 и ал.4 и на чл.58 ал.1 и ал.2 от Инструкция №8121-749 на МВР за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Понятието "подаден сигнал за спиране" е визирано в разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със "стоп" - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл. 207 от ППЗДвП изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция - Спри!". Следователно, за да е осъществен състава на нарушение по  чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини в разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя Д. и свидетеля К. се установява по безспорен и несъмнен начин, че на жалбоподателя Й. в качеството му на водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** е подаден сигнал със „Стоп-палка“ по образец „С-8“ от униформен служител на МВР, като стоп-палката е била допълнително осветена с фенер от полицейския служител. Следователно актосъставителят Д. и свидетелят К. в качеството си орган за контрол и регулиране на движението са изпълнили задълженията си съобразно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, като на жалбоподателя Й. е  подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС  е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за негои той следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Посочените от процесуалния представител на жалбоподателя Й. адв.Д. правни разпоредби на ИНСТРУКЦИЯ No8121з-749 ОТ 20 ОКТОМВРИ 2014 Г. ЗА РЕДА И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНТРОЛ НА ПЪТНОТО ДВИЖЕНИЕ, издадена от ***на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр.90 от 31 Октомври 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 29 Декември 2017г., не са нарушени от полицейските служители-***, тъй като разпоредбата на чл.61 ал.1 пр.2 от Наредбата само предоставя възможност през нощта и в условията на намалена или ограничена видимост да се използва и червен светлинен сигнал, т.е правната норма не е императивна и не съдържа задължително правило за поведение. Следователно за органите за контрол и регулиране на движението не съществува задължение при подаване на сигнал за спиране през нощта да използват червен светлинен сигнал. Същите са изпълнили задълженията си съобразно по-високите по степен нормативни актове – разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, и на жалбоподателя Й. е  подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на ***на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Д., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на ***на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0938-000349 от 30.01.2019г. на ***на сектор "Пътна полиция" към О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на И.К. ***, административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: