Определение по дело №3381/2018 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

Номер    2398   Година  27.11.2018         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, І отд.,  XIV състав

 

на 27 ноември 2018 година

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа док­лад­ваното от  съдия ГЕОРГИЕВА частно административно дело № 3381 описа за 2018 година.

Производството пред Административен съд – Пловдив е започнало по повод жалбата на В.В.А.,***, чрез адв. И. В., против мълчалив отказ за спиране на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618005375-020-001/ 05.09.2018 г., изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618005375-020-002/03.10.2018 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице.

В жалбата си лицето посочва, че с молба от 17.10.2018 г. е поискал спиране на ревизионното производство за срок от три месеца, като писмото било получено в ТД на НАП – Пловдив на 19.10.2018 г., поради което счита, че е налице мълчалив отказ на административния орган да се произнесе. Поради това е налице правен интерес от оспорването му пред настоящата инстанция. По същество намира, че постановеният мълчалив отказ е неправилен. Твърди се, че в молбата от 17.10.2018 г. са изложени обективни причини за представянето на документи. Това е обстоятелството, че спрямо ревизираното лице е наложена мярка „задържане под стража“и същият се намира в следствения арест в гр. София. Според жалбоподателя при изтърпяването на наложената мярка за неотклонение следва да се съблюдават редица строги отраничения и рестрикции, както по отношение на срещите му с трети лица, а също и по отношение на внасянето на документи от всякакъв характер, което прави обективно невъзможно оказването на съдействие от страна на задържания във връзка с извършваната ревизия. В тази връзка моли съда да отмени мълчаливия отказ и на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК да спре ревизионното производство за срок от три месеца.

От страна на ответника, чрез процесуалния си представител, в нарочно становище се излагат съображения за допустимост на жалбата, но се твърди нейната неоснователност. По същество се твърди, че участието на лицето в ревизионното производство може да се извърши и с упълномощено лице, както в случая е сторено. Изтъква се, че ревизията е на начален етап, при който предстои събирането на доказателства, а спирането й би лишило органите на приходната администрация да съберат тези доказателства. Претендират се разноски.

След като направи по отделна и съвкупна преценка на доказателст­ва­та събрани по делото, съдът намира за установено от фактическа и прав­на страна следното.

Жалбата е подадена от лице, легитимирано за това с правен интерес и в срок, което я прави допус­ти­ма за разглеждане по същество.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618005375-020-001/ 05.09.2018 г., е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя. Същата е изменена със заповед ЗВР № Р-16001618005375-020-002/03.10.2018 г. В срока за извършване на ревизията ревизираното лице, чрез упълномощен представител, е подало молба от 17.10.2018г. до ТД на НАП – Пловдив, с която е поискал спиране на производството, на основание чл. 34 ал.1, т.4 ДОПК.  Органът не се е произнесъл.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Административното производство по постановяване на оспореното решение, е проведено по реда на чл. 34 от ДОПК, от материално компетентен орган - възложил проверката, като е завършило без обективирането на надлежен отказ, поради което законът е приравнил това непроизнасяне на мълчалив отказ.

Основанията за спиране на производството са изброени в чл. 34, ал.1, т.1-5 от ДОПК. В т.4 е предвидена възможност за спиране при подадена молба на субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца. Действително, законодателят не е обвързал тази разпоредба с конкретно посочени обстоятелства, при които следва да се допусне спиране на производството на това основание.

Последното не означава, че компетентният орган по приходите следва само на база на направеното искане за спиране, да го уважи. Компетентният орган действа в условията на оперативна самостоятелност при преценка на обстоятелствата относно наличието или липсата на основания за спиране на ревизионното производство. Същият следва да извърши преценка доколко изложените в молбата обстоятелства се основават на уважителни причини. Аргумент за това е разпоредбата на ал.3 на чл. 34 от ДОПК, съгласно която при наличие на основание по ал.1 или 2 преценката за спиране се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване - от решаващия орган, като производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица, като т.4 на сочената ал.1 не е изключена от този обхват. В този смисъл, за да извърши компетентният орган обективна и обоснована преценка, би следвало в искането на субекта да са посочени конкретни обстоятелства, придружени с доказателства, които затрудняват или препятстват временно развитието на производството, както и такива обстоятелства, във връзка с които би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта. С други думи, съответният административен орган действа в условията на оперативна самостоятелност, при която законът му е дал свобода да преценя конкретния казус, обстоятелствата и фактите, за да вземе най-правилното и най-целесъобразно решение.

В конкретния случай по делото, а също така и в административното производство, не са доказани сочените основания, които затрудняват или препятстват физическото лице да упражни в пълен обем правото си на защита, включително и относно твърденията му за наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Едва след представяне на такива доказателства за съществуването на пречки за осъществяване правото на защита на ревизираното лице в пълен обем или за пречки, които действително възпрепятстват възможността да бъдат представени исканите от данъчната администрация документи от значение за установяване задълженията на данъчнозадълженото лице, органът би могъл да извърши обоснована преценка налице ли са основания за спиране на ревизионното производство.

Отделно от това, с разпоредбите на ДОПК са предоставени различни възможности на ревизираното лице да участва пълноценно в производствата по извършване на ревизии, включително и да иска удължаване на срока за предоставяне на документи, както и извършване на проверката на счетоводната му документация в офис/обект на дружеството, като за оказване на съдействие на ревизиращият екип може да се определи лице за контакт с органите по приходите. При установените данни по делото, може да се приеме, че искането за спиране е с цел неоправдано забавяне на ревизионното производство.

Неоснователни са изложените в жалбата до съда доводи, че само при подаване на искането органът по приходите е длъжен да спре производството, без да трябва да му се сочат конкретни обстоятелства, които да налага спиране на производството.Издаденият мълчалив отказ съответства на целта на закона и принципите за бързина и ефективност на ревизионното производство.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че мълчаливият отказ за спиране на започнало ревизионно производство е правилен, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски, такива се следват на ответника по делото за осъществената юрисконсултска защита. На ответника ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – І отд., ХІV състав :

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.А.,***, чрез адв. И. В., против мълчалив отказ за спиране на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618005375-020-001/ 05.09.2018 г., изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618005375-020-002/03.10.2018 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив.

ОСЪЖДА В.В.А., ЕГН **********,***, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за осъществената юрисконсултска защита.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :