№ 527
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Лилия М. Руневска
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т. С.“ ЕАД срещу решение
№ 57/20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1043/2022 г. по описа на
РС- Елин Пелин, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените установителни искове от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ............. със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.” №..., за признаване за
установено по отношение на С. П. П., ЕГН ********** от гр.С., район
Л., С. о., ул. „К.“, №.., вх.. ет.., ап.. вземането на ищеца за следните
суми: 1624,66 лева главница, представляваща стойност на потребена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до
месец 04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 28.06.2022 г до
изплащане на вземането, 285,76 лева мораторна лихва за забава
считано от 16.07.2019 г. до 06.06.2022 г., както и суми за дялово
разпределение - 49,03 лева главница за периода от месец 05.2019 г. до
месец 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11,02
лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С., район Л., С. о., ул. „К.“, № .., вх. ., ет. . ап. .,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 851/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.
1
Въззивникът излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано, постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон. Посочва, че неправилно и в противоречие с
действителното фактическо и правно положение
първоинстанционният съд е приел, че не е налице облигационна
връзка между ищеца и ответницата, тъй като не е собственик или
ползвател на топлоснабдения имот. Излага съображения, че по делото
са представени доказателства, които по безспорен начин доказват, че
наследодателят на ответницата П. С.П. е бил собственик на имота, а
единствен негов наследник е ответницата С. П.. Излага, че е налице
деривативен способ за придобиване на собственост при условията на
общо правоприемство. По изложените съображения моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените
искове. Претендира присъждане и на сторените разноски.
Въззиваемата страна С. П. П., чрез пълномощника си адв. П. Х.,
в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор, с който оспорва
въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка
съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, но по
същество частично неправилно.
Първоинстанционното производство е образувано по искова
молба на „Т. С.“ ЕАД против С. П. П. от гр. С., с която са предявени
обективно съединени установителни искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи
заплащане на сумата 1624,66 лева главница, представляваща стойност
на потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец
05.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със законната лихва считано от
28.06.2022 г до изплащане на вземането, 285,76 лева мораторна лихва
2
за забава считано от 16.07.2019 г. до 06.06.2022 г., както и суми за
дялово разпределение - 49,03 лева главница за периода от месец
05.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.06.2022
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
11,02 лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., район Л., С. о., ул. „К.“, № ..,
вх. ., ет. . ап. ., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 851/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е възразил
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. РС-Елин Пелин е отделил за безспорни
и ненуждаещи се от доказване фактите относно доставката,
количеството, стойността на топлинната енергия и начина на
отчитането й за процесния период както и формиране на размера. За
да постанови решението си, районният съд е приел, че ищеца не е
доказал качеството на потребител на топлинна енергия на
ответницата, поради което същата не дължи на топлопреносното
предприятие цената на доставената топлинна енергия.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК
парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли
лихви. Ето защо, съдът дължи произнасяне по посочения в
заявлението размер и вид на предявеното материално право в
заповедното производство, като искът се счита за предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се
цели да се установи дали оспореното в заповедното производство
вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение
влиза в сила и следва въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен
лист.
В настоящия случай основателността на предявените искове за
главница за стойност на топлинна енергия зависи от установяване на
обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия
през посочения период в твърдените количества и на посочената
стойност- т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период.
Основният довод наведен във въззивната жалба е, че по делото
са представени доказателства, че наследодателят на ответницата П.
С.П. е бил собственик на имота, а единствен негов наследник е
3
ответницата С. П..
Видно от нотариален акт за собственост върху жилище,
построено върху държавна земя чрез възлагане от жилищно
строителна кооперация № ... том .. дело ..../.... г. по описа на Първи
нотариус при Софийски народен съд е, че П. С.П. и Н. Т. П. са
придобили собствеността върху апартамент № . на втори етаж, вход .
от жилищна сграда, находяща се на улица К. № .., гр. С..
От удостоверение за наследници № ..../.......... г., на район Л., С.
О. е видно, че П. С.П. е починал на 26.04.2012 г. и е оставил като свой
наследник дъщеря си С. П. П..
Представен е списък за броя на живущите по апартаменти в
жил. сграда на ул. „К.“ № .., в който като собственик на ап.., ет.., вх.. е
вписан П. С.П..
От писмо изх. № .-..../......... г. по описа на „Т. - С-“ ЕАД,
адресирано до С. П. е видно, че същата е уведомена на основание
чл.63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на клиенти в гр.С., че при смърт на клиент - физическо
лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на
договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят
писмено топлопреносното предприятие в 30-дневен срок, чрез
подаване на заявление за промяна на партидата. В тази връзка С. П. е
вписана като титуляр на партида с абонатен № ............. за заплащане
на топлинна енергия за апартамент № ., находящ се на ул. „К.“ № ..,
вх.А. Приложена е обратна разписка за връчване на писмото.
С писмо вх. № .-..../.......... г. по описа на „Т. - С-“ ЕАД С. П. П. е
уведомила ищцовото дружество, че желае да бъде заличена като лице,
което дължи суми на „Т. - С-“ ЕАД за периода от месец 01.2013 г. до
м.10.2016 г. съгласно съдебно решение по гр.д. № 6922/2020 г. на
СГС.
По делото е представено индивидуална справка за ползване на
топлинна енергия за абонатен №............., формуляр за отчет и
фактури касаещи процесния период.
Съдът от правна страна намира следното:
Основателността на предявените по делото установителни
искове е предпоставена от установяване пасивната материално-правна
легитимация на ответника да отговаря по същите. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда, етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
4
потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ).
Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия
е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище в
топлоснабдяваната сграда или титуляр на вещно право на ползване, за
да се счита за потребител. При това той остава такъв дори и да
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост.
Видно от нотариален акт за собственост върху жилище,
построено върху държавна земя чрез възлагане от жилищно
строителна кооперация № ... том .. дело ..../.... г. по описа на Първи
нотариус при Софийски народен съд е, че П. С.П. и Н. Т. П. са
придобили собствеността върху апартамент № . на втори етаж, вход .
от жилищна сграда, находяща се на улица . № ... Данни за лицето Н. Т.
П. не се съдържат по делото, но от представения нотариален акт съдът
приема, че лицата са придобили имота при условията на разделност-
всеки по ½ идеална част. Ищецът е доказал по несъмнен начин
твърденията се, че след смъртта на Петко Петков, притежавана от него
½ идеална част от имота е наследена от единствения му наследник по
закон, неговата дъщеря С. П. П.. Като собственик на ½ ид. ч.имота,
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, С. П. се явява
потребител на топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна
енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както
изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина - изричен или презюмиран, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. С
оглед изложеното съдът приема, че ответникът като собственик на
имота, е лице, ползващо топлинна енергия за битови нужди в
процесното жилище, и по смисъла на цитираните по-горе разпоредби
е придобил качеството потребител на топлинна енергия.
Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия
е без значение – достатъчно е да е собственик или вещен ползвател на
5
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител.
Предвид изложеното се налага извод, че районният съд при
неправилно приложение на закона е отрекъл наличието на договорна
връзка между страните.
Не се спори относно доставката, количеството, качеството и
стойността на отчетената топлинна енергия за процесния период,
както относно формиране на размера й. Ето защо, в качеството си на
потребител на топлинна енергия, ответницата ще дължи половината
от тази стойност.
По правопогасяващото възражение по чл. 111,б.”в” от ЗЗД,
надлежно релевирано от ответника с отговора на исковата молба:
Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия e
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения (спр. ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС). Ето
защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от
деня на падежа. Тъй като не се спори, че искът е предявен в срока по
чл. 415 от ГПК съобразно изричната разпоредба на чл. 422, ал. 1 от
ГПК, се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - в случая от 28.06.2022 г. При това
положение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
28.06.2019 г. са погасени по давност, при което съдът приема
възражението за частично основателно, като изчислявайки по реда на
чл. 162 от ГПК приема, че исковете са основателни - до размера на
сумата от 1580,35 лв. от общо дължимата главница в размер на
1624,66 лв., както и до сумата от 276,56 лв., от общо претендираната
лихва в размер на 285,76 лв. Исковете са основателни и за сумата
главница за дялово разпределение – до размера на сумата от 44, 07
лева от общо претендирана главница от 49,03 лева, както и до сумата
от 10,09 лева от общо претендираната лихва от 11, 02 лева.
От така изчислените суми, ответницата ще дължи ½ както
следва: 790,17 лева главница представляваща стойност на потребена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до
месец 04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 28.06.2022 г до
изплащане на вземането, 138,28 лева мораторна лихва за забава
считано от 16.07.2019 г. до 06.06.2022 г., както и суми за дялово
разпределение - 22,04 лева главница за периода от месец 05.2019 г. до
6
месец 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5,05
лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С., район Л., С. о., ул. „К.“, № .., вх. ., ет. . ап. .,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 851/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита
въззивната жалба за частично основателна, поради което
първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде
отменено, а вместо него – постановено ново, с което предявените
искове бъдат уважени частично.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в заповедното производство – 43.36 лева – за държавна
такса и юрисконсулстско възнаграждение, разноските в
първоинстанцинното производство – 76.40 лева, както и разноските
във въззивното производство – 76. 40 лева, съразмерно с уважената
част от иска.
На въззиваемата страна се следват разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска. За заповедното производство – 180.27 лева,
за първоинстанцинното производство – 257,54 лева и разноски за
въззивното производство – 257,54 лева.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и предвид цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 57/20.03.2023 г., постановено по гр.д. №
1043/2022 г. по описа на РС- Елин Пелин, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените установителни искове от „Т. С.” ЕАД,
ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Я.” № ...,
за признаване за установено по отношение на С. П. П., ЕГН
********** от гр.С., район Л., С. о., ул. „К.“, №.., вх.. ет.., ап..
вземането на ищеца за следните суми: 790,17 лева главница
представляваща стойност на потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със
законната лихва считано от 28.06.2022 г до изплащане на вземането,
138,28 лева мораторна лихва за забава считано от 16.07.2019 г. до
7
06.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение - 22,04 лева
главница за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 5,05 лева лихва за периода от
01.07.2019 г. до 06.06.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.С., район Л., С. о., ул. „К.“, № .., вх. ., ет. . ап. ., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
851/2022 г. по описа на РС Елин Пелин, както и в частта за
разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. П. П., ЕГН ********** от гр.С.,
район Л., С. о., ул. „К.“, №.., вх.. ет.., ап.. дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
............., с адрес гр. С., ул. „Я.“ №... следните суми: 790,17 лева
главница представляваща стойност на потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г.,
ведно със законната лихва считано от 28.06.2022 г до изплащане на
вземането, 138,28 лева мораторна лихва за забава считано от
16.07.2019 г. до 06.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение -
22,04 лева главница за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 5,05 лева лихва за
периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.С., район Л., С. о., ул. „К.“, № .., вх. ., ет. . ап. ., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 851/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57/20.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 1043/2022 г. по описа на РС- Елин Пелин, с което са
отхвърлени като неоснователни предявените установителни искове от
„Т. С.” ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. ”Я.” № ..., за признаване за установено по отношение на С. П. П.,
ЕГН ********** от гр.С., район Л., С. о., ул. „К.“, №.., вх.. ет.., ап..
вземането на ищеца за следните суми: горницата над сумата 790,17
лева до претендираната 1624,66 лева главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със законната лихва
считано от 28.06.2022 г до изплащане на вземането, за разликата над
138,28 лева до 285,76 лева мораторна лихва за забава считано от
8
16.07.2019 г. до 06.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение -
за разликата над 22,04 лева до 49,03 лева главница за периода от
месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със законната лихва от
28.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
разликата над сумата от 5,05 лева до 11, 02 лева- лихва за периода от
01.07.2019 г. до 06.06.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.С., район Л., С. о., ул. „К.“, № .., вх. ., ет. . ап. ., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
851/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. П., ЕГН
********** от гр.С., район Л., С. о., ул. „К.“, №.., вх.. ет.., ап.. да
заплати на „Т. – С.“ ЕАД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Я.“ № ..., разноски за заповедното
производство – 43.36 лева, разноските в първоинстанцинното
производство – 76.40 лева, както и разноските във въззивното
производство – 76. 40 лева, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. – С.“ ЕАД, ЕИК:
............., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.“ № ... да
заплати на С. П. П., ЕГН ********** от гр.С., район Л., С. о., ул. „К.“,
№.., вх.. ет.., ап.., разноски за заповедното производство – 180.27 лева,
разноските в първоинстанцинното производство – 257.54 лева, както и
разноските във въззивното производство – 257.54 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ищеца - „Б. Б.“ ООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9