РЕШЕНИЕ
№
256
гр. Враца, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 12.07.2023 г. /дванадесети юли две
хиляди и двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 284 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.
211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г.А.Г.,
депозирана чрез пълномощника му адв. Д.П. ***, против Заповед № 369з-1002/11.04.2023
г. на Директора на ОД на МВР - Враца, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на
заповедта – 20.04.2023 г., на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 и
чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при
издаването ѝ, както и в противоречие с целта на закона. В подкрепа на
тези възражения са изложени подробни аргументи, че в обжалваната заповед и
справката, въз основа на която е издадена, фактическата обстановка не е
изяснена в достатъчна степен, в резултат на което действията на жалбоподателя
неправилно са квалифицирани като дисциплинарно нарушение на посоченото в същата
правно основание.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, лично и чрез процесуалния
си представител адв. П., поддържа и доразвива изложените в жалбата
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска отмяната
ѝ от съда. Претендират се разноски по делото.
Ответникът Директорът на ОД на МВР – Враца, редовно
призован, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Д.П. в съдебно заседание, излага
мотиви за законосъобразността на издадената заповед. Счита, че не са допуснати
твърдените в жалбата процесуални нарушения при постановяването й, деянието е
установено и квалифицирано правилно и отправя искане заповедта да бъде
потвърдена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнително, съображения
по същество на спора са изложени в писмени бележки.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган дисциплинарна преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложената с дисциплинарната
преписка Кадрова справка рег. № 369р-3897/23.02.2023 г. (л.49-50), към момента
на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят заема изпълнителска длъжност,
мл. автоконтрольор I
степен в „Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение“ в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Враца.
Със Заповед рег. №369з-321/09.02.2023
г. (л. 21 и сл.), Директора на ОД на МВР – Враца е разпоредил да се извърши
проверка срещу мл. инспектор Г., въз основа на постъпили данни в Доклад рег. № 967р-719/30.01.2023
г. по описа сектор „ПП“ при ОД на МВР - Враца, относно публикация в
информационна агенция „ZOVNEWS“,
че полицейския служител участвал в незаконен лов. За изясняване на обстоятелствата
по случая с цитираната по-горе заповед за образуване на проверка е определен
персонален състав на дисциплинарно разследващ орган, състоящ се от председател
и двама членове, посочени са задачите – да се извърши проверка по постъпилите
данни, като н-к сектор „ПП“ при ОД на МВР – Враца, следва да окаже пълно
съдействие на проверяващата комисия за събиране на необходимите и е указан
срок, в който председателят на комисията в писмена справка следва да докладва
резултата от проверката – 02.03.2023 г.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 14.02.2023 г., което е видно от отбелязването върху нея и
положения от него подпис.
Разследващата комисия е направила
предложение с рег. № 300р-2876/24.02.2023 г. (л. 122) до Директора на ОД на МВР
– Враца, срокът на проверката да бъде удължен до 31.03.2023 г., с цел получаване
на допълнителна информация, извършване на анализ на същата и изготвяне на
справка с резултатите. Върху Предложението е поставена резолюция „Съгласен“ с
дата 27.02.2023 г. и подпис на Директора на ОД на МВР – Враца, като е определен
нов срок до 31.03.2023 г.
Комисията е извършила възложената
проверка, като е обективирала констатациите и заключенията си от нея в изготвена
и подписана от членовете ѝ Справка рег. № 300р-4111/20.03.2023 г. – л. 26
и сл. В справката в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства,
които са установени, както и действията, които са предприети по изясняване на
случая. В хода на проверката е установено, че на 29.01.2023 г. (неделя),
жалбоподателят участвал в разрешен групов лов на хищници, който е следвало да
се проведе в ловище № 6 на ловно стопански район Руска бела от определен за
това ръководител на лова - лицето Ц.К.К. За лова от ЛРД „Мездра - Роман“ е било
издадено писмено разрешително за групов лов серия СЗ № 072572, съгласно
разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). На
същата дата, служители от ИАГ – София, са извършили внезапна проверка по време
на провеждане на лова и констатирали няколко нарушения, а именно: че ловците
ловуват в горски фонд, че един от ловците – В.П.Р. от с.Бели извор е убил
животно „див заек“ и, че Х.Ц.Й. от град Бяла Слатина е без заверени ловни
документи за 2023 г. Потърсено е и оказано съдействие от страна на служители на
РУ-Мездра, които са посетили сигнала на място. За извършеното от единият от
ловците нарушение - отстрелян див заек, в РУ - Мездра е образувано досъдебно
производство (ДП) № 44/29.01.2023 г., за извършено престъпление по смисъла на
чл. 237, ал. 2 от Наказателния кодекс. В последствие, на следващия ден -
30.01.2023 г. (понеделник) на интернет платформата на информационна агенция
„ZOVNEWS“, е била качена публикация със заглавие: „Спипаха катаджия от Враца да
бракониерства в Руска Бела“ и текст (начален): „Г.А., който работи към Сектор
„пътна полиция“ - Враца е бил заловен да бракониерства в неделя по обяд,
съобщиха добре информирани източници на „Зов нюз“.
Установено е, че публикацията е
написана по повод проведения на 29.01.2023 г. лов в землището на с.Руска Бела,
и свързана с установените нарушения от служителите на ИАГ- София. Същата е анонимна и съдържа
твърдения, неотговарящи на действителността и по същество внушава, че
служителите на МВР извършват незаконни действия, т.е. полицайте не спазват
закона, полицайте са от другата страна на закона и т.н. Комисията е формирала
извод, че публикацията притежава много от характеристиките на т.нар. „фалшиви
новини“ - (гръмки и сензационни заглавия привличащи погледа, думи само с главни
букви и възклицания, фалшиви снимки, анонимни източници и т.н.), и явно не цели
да повиши общественото доверие към служителите в МВР.
Установено е още, че жалбоподателят Г.
притежава ловен билет и членска карта, заверени за 2023 г., за лова е имало
издадено писмено разрешително за групов лов, при което същият е имал право да
ловува на 29.01.2023 г. На 07.03.2023 г., повече от месец след датата на лова, на
Г. А. Г. е бил съставен акт за установено административно нарушение на чл. 44,
ал. 4, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от ЗЛОД. Според проверяващите
обаче, за да се приеме, че има извършено нарушение на разпоредбите на ЗЛОД,
следва не само да е издаден АУАН, но и НП, в което да се наложи съответно
наказание на нарушителя, т.е. за да се приеме че е извършено нарушение, то
следва да е подведено под съответна наказваща норма и санкционният акт да е
влязъл в сила. Тъй като към момента на проверката няма влязло в сила НП,
комисията е приела, че не е безспорно установено извършено от Г. нарушение на
нормите, касаещи спазване разпоредбите на ЗЛОД.
Независимо от тези констатации,
проверяващият екип е формирал изводи, че след като жалбоподателят е завършил
специализиран курс и успешно е положил теоретичен и практически изпит през 2010
г., за което му е издадено Удостоверение № 10124/02.11.2021 г. от ДГС – Враца,
е следвало да може да се ориентира дали се намира в горска територия и ловува в
гора, или се намира на открито място и ловува в поле. В проведения групов лов,
в който са участвали общо 17 ловци, присъствието на Г. и разпознаването му,
като служител на МВР, са дали повод за написване на въпросната публикация,
която въпреки, че не отговаря на действителността, носи единствено негативно
отношение към служителите на МВР.
Прието е, че Етичният кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, изисква поведение на полицейския
служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да
уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност
за действията си. Съгласно разпоредбата на т. 20 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, държавният служител следва да насърчава хората,
да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Като не е изпълнил
задълженията си, произтичащи от типова длъжностна характеристика рег. №
3286р-19542/11.11.2015 г., утвърдена със Заповед рег. № 3286з-21/ 05.01.2015 г.
на Директора на ГД „НП“, по отношение спазване на принципите и нормите на
поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, Г. е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е съставомерно по чл. 200, ал.
1, т. 12 от ЗМВР, предвиждащо дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца до 1 година и е предложено да му бъде наложено такова наказание в
законоустановения минимум.
Изготвено е и Становище до Директора
на ОДМВР – Враца с рег. № 369р-7151/06.04.2023 г., в което описаното в
справката дисциплинарно нарушение е прието за безспорно установено и доказано,
при спазване на административнопроизводствените правила, със събрани всички
необходими и възможни доказателства, а проверката е проведена в срок, поради
което е предложено на Г. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Директорът на ОД на МВР – Враца е
запознат със Справката от проверката на 27.03.2023 г., видно от резолюцията „Съгласен“
с подпис върху нея.
Жалбоподателят е запознат с
резултатите от проверката, обективирани в писмената справка на 24.03.2023 г.,
видно от собственоръчно изписани дата, час, имена и подпис върху същата.
На същата дата на оспорващия е връчена
Покана рег. № 300р-4110/20.03.2023 г., с
която му е предоставена възможност в 24 часов срок от връчването ѝ, да
даде писмени обяснения или възражения по случая, адресирани до Директора на ОД
на МВР – Враца.
В установения в поканата срок, жалбоподателят е депозирал
Писмени обяснения рег. № 369р-6094/27.03.2023 г., в което изразява несъгласие с
констатациите в справката и твърди, че не е извършил нарушение на нормативно
регламентираното в ЗЛОД,
поради което липсва и извършено нарушение на т. 20 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР.
Директорът
на ОД на МВР – Враца, в качеството си на ДНО е приел, че установеното в справката
дисциплинарно нарушение е доказано и на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал.
1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 200, ал. 1, т. 12, при спазване на
процедурата по чл. 206, ал. 1, 2 и 4 от ЗМВР и в срока по чл. 195, ал. 1 от
същия закон е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която на мл.
инспектор Г.Г. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество е и основателно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото производство
акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е
законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от компетентен
орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура,
уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а от ЗМВР Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021
г., за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, обн. ДВ. бр. 59 от
16.07.2021 г.
Настоящият съдебен състав счита, че
оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, какъвто е
издателят ѝ, който съгласно този текст има право да налага наказания от
вида на процесното, квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Заповедта отговаря на императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за
форма и съдържание, като съдържа изискуемите от посочената разпоредба
реквизити, изложени са фактически и правни основания за издаването й, има ясна
разпоредителна част и е подписана от нейния издател. С оглед на това съдът
приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на
изискването за форма и съдържание на административния акт и не са налице
нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и
т. 2 от АПК.
Дисциплинарното производство е
проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР,
която норма повелява, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. От своя страна, разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР постановява, че
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, а разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от закона
определя, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. В случая, материалите от дисциплинарното производство са станали
известни на ответника с постъпването на изготвената Справка - 27.03.2023 г.,
видно от резолюцията върху нея. Следователно издадената на 11.04.2023 г.
заповед е в съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно
производство.
Жалбоподателят е запознат с
обстоятелството, че срещу него е образувана дисциплинарна проверка, видно от
подписа му върху заповедта и е дал писмено сведение, като в последствие е
запознат и с материалите и констатациите от тази проверка, обективирани в
справката и в съответствие с чл. 34, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021
г., му е връчена покана за даване на писмени обяснения или възражения до
дисциплинарно наказващия орган, от която правна възможност оспорващия се е
възползвал и е депозирал писмено обяснение.
Независимо от изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че в хода на дисциплинарното производство има допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до
неправилно приложение на действащите материални разпоредби на закона, които по
отделно и съвкупно представляват основание за отмяна на наложеното наказание.
Преди да наложи дисциплинарното наказание,
ДНО е следвало да обсъди и прецизира всички събрани по случая доказателства и
съобразно законовите изисквания на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, да изясни в пълен обем
фактическите обстоятелства. Въпреки предоставената възможност на наказаното
лице да представи писмени обяснения след запознаването му с резултатите от
проверката, в оспорената заповед същите не са обсъдени от
дисциплинарнонаказващият орган нито отделно, нито в съвкупност с останалите доказателства
по административната преписка, с което е нарушено правото на защита на
служителя, предвидено в чл. 206, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР. Този извод се подкрепя
и от обстоятелството, че след запознаването със справката на комисията на 27.03.2023
г., ответникът е поставил резолюция „Съгласен“, т.е. изразил е съгласие, както
с изведените констатации от проверката, така и с направеното предложение за
наказание, с което е формирал намерение да наложи процесното наказание преди да
е обсъдил писменото обяснение на жалбоподателя.
Дисциплинарнонаказващият орган има
задължение да събере всички необходими за установяване на обективната истина и
относими по случая доказателства – както обвинителни, така и защитни.
Съвкупността от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост,
като се посочат конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение
е необосновано и дава превес на обратното. Като е посочил единствено, че за
действията си Г. не дава правдиво обяснение, без да пояснява защо не дава вяра
на същите или да посочи доказателства, които да разколебават защитната теза, съдът
намира, че в конкретния случай такава преценка не е извършвана.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорената заповед и с оглед установените с помощта на
доказателствата релевантни за спора факти, съдът намира, че наличието на
основание за налагане на дисциплинарно наказание не е доказано по несъмнен
начин от административния орган. При постановяване на правните си изводи, съдът
изхожда от обстоятелството, че като нарушение на служебната дисциплина следва
да се окачестви всяко виновно неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно
не съответства на правно дължимото поведение на служителя.
В оспорената заповед е прието нарушение
на т. 20 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР, деянието е квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 и съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12
от ЗМВР. В случая жалбоподателят е наказан за извършени от него деяния, които
според дисциплинарно наказващия орган са несъвместими с етичните правила
на поведение, като според
цитираната норма от Кодекса, държавният служител следва да насърчава хората да
спазват закона, давайки личен пример с поведението си.
Принципно вярно е, че отговорността на
държавните служители в МВР е различна от дисциплинарната отговорност по Кодекс
на труда или по Закона за държавния служител, като нарушенията на Етичния
кодекс представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание за
дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание и за
наказателна или административнонаказателна отговорност. В този смисъл са
мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния
административен съд по тълкувателно дело № 4/2007г. според което: „Неспазването
на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за
последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе
до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност”.
За да бъде реализирана дисциплинарната
отговорност на служител в МВР и в конкретния случай, за да се приеме, че Г. е
извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение и не е дал личен
пример по спазването на закона, следва да са налице годни и неоспорими
доказателства, кои разпоредби и от кой закон действително е нарушил, което чрез
публикацията е станало известно на широката общественост. По делото, обаче няма
нито едно годно доказателство, което пряко или косвено да сочи за извършено от
жалбоподателя нарушение на установения правен ред.
Цитираният в справката и оспорената
заповед Акт за установено административно нарушение на чл. 44, ал. 4, вр. чл. 43,
ал. З, т. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от ЗЛОД, съставен
срещу жалбоподателя, не може да се приеме за такова доказателство. Това е така,
защото според проверяващата комисия, предвид липсата на влязъл в сила
санкционен акт, не е безспорно установено извършено от жалбоподателя нарушение
на нормите, касаещи спазване на разпоредбите на ЗЛОД. На следващо място
цитираните разпоредби не съдържат правила за поведение, неспазването на които
да е скрепено от законодателя със санкция. Нормата на чл. 43, ал. З, т. 1 от
ЗЛОД, към която е направено препращане е дефинитивна. Съгласно цитираната
разпоредба, ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено
от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Няма спор,
а и жалбоподателят сам посочва в сведението си, че пушката му била на рамо, отворена,
без муниции в цевите, но това не навежда на поведение, което да е в
несъответствие с установеното в закона.
Напротив, именно в хода на проверката
е безспорно установено, че Г. е завършил специализиран курс и успешно е положил
теоретичен и практически изпит през 2010 г., за което му е издадено
Удостоверение № 10124/02.11.2021 г. от ДГС – Враца, притежава ловен билет и
членска карта, заверени за 2023 г., за лова е имало издадено писмено
разрешително серия СЗ, № 072572, в което в съответствие с изискването на чл. 58
от ЗЛОД е вписано името му, номера на ловния билет, номера на членската карта и
положен от него подпис за получен инструктаж, при което на посочената в
заповедта дата 29.01.2023 г. е имал право да участва в групов лов. От друга
страна разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ППЗЛОД лимитативно в десет точки
изброява задълженията на ръководителя на лова, който в случая е лице различно
от жалбоподателя и за евентуално неизпълнение на тези задължения не може да се
търси административна и/или дисциплинарна от последния.
Няма данни, липсват и твърдения по
време на извършената от служители на ИАГ – София проверка, жалбоподателят да е
парадирал със служебното си положение или по някакъв начин да е осуетил проверката,
което би могло да се квалифицира, като поведение несъвместимо с етичните
правила и основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.
Обстоятелството, че съществува
публикация в информационна агенция „ZOVNEWS“, носеща негативно отношение към служителите
на МВР, не може да се вмени във вина на Г. първо, защото в справката е
установено, че тази информация не отговаря на действителността и второ, защото
не се подкрепя от никакви доказателства, които да сочат, че „катаджия от Враца
бракониерства в Руска Бела“.
Както ДРО, така и ДНО не са положили
никакви усилия за разкриване на обективната истина, чрез събиране на
доказателства, а са подходили с изначално формирано намерение за налагане на
наказание, в отговор на очакванията в провокативната публикация, че полицейския
служител ще бъде наказан, което не само, че не кореспондира с целта на закона,
но и в никаква степен не увеличава общественото доверие в институцията и не
засилва обществената подкрепа за цялостната полицейска дейност.
Доколкото налагането на дисциплинарно
наказание е форма на осъществяване на юридическа отговорност по отношение на
конкретен правен субект, като неблагоприятните последици, които същият следва
да претърпи, във всички случаи засягат в съществена степен неговата правна
сфера, то наказващият орган в изпълнение на императивното изискване на закона,
следва обективно да прецизира всички събрани доказателства, обвинителни и
оправдателни, след което да изложи съответни съображения относно вида и размера
на санкцията. В настоящият случай е подходено преднамерено и такава преценка не
е извършвана.
Съдът намира, че дисциплинарното
нарушение, а и дисциплинарното наказание не са индивидуализирани в необходимата
степен от фактическа и правна страна, в нарушение на разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, като липсва конкретно посочване на обстоятелствата, при
които е извършено визираното дисциплинарно нарушение, формата на вината,
тежестта на това дисциплинарно нарушение и настъпилите вредни последици.
Непосочването на конкретно действие или поведение представляващо нарушение на
конкретна норма от Етичния кодекс прави издадената заповед незаконосъобразна,
издадена при неправилно приложение на материалния закон. В заповедта не са
посочени конкретните нарушения, които е извършил служителят, а само
декларативно са изписани нормите на ЕК.
При издаване на заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание, органът формално е приложил разпоредбата на чл.
206, ал. 2 ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е
самостоятелно основание за отмяната й. Съгласно тази разпоредба при определяне
вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата. В съдържанието на оспорената заповед, заповедта на ДНО за
извършване на проверка и обобщената справка липсва преценка за наличието или
липсата на настъпили от нарушението последици (по вид и тежест), формата на
вината на служителя и цялостното му поведение по време на служба. Формалното
посочване в заповедта на критериите по чл.
206, ал. 2 ЗМВР не изпълнява изискванията на закона, т. к. не представлява
оценка за неговата дейност. Оспорената в настоящото производство заповед не
съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано
само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, авторство и виновно
поведение на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът счита, че са
допуснати съществени нарушения на материалноправните разпоредби, регламентиращи
предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание, като незаконосъобразно е
ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия. Не са налице
доказателства, които безспорно и категорично да установяват извършване на
твърдените от ответника нарушения на служебната дисциплина, както от обективна,
така и от субективна страна, поради което оспорената заповед следва да бъде
отменена.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
от него деловодни разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева, включващи
държавна такса от 10 лева /л. 3 от делото/ и адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева /л. 11/.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
369з-1002/11.04.2023 г. на Директора на ОДМВР – Враца, с която на Г.А.Г. - мл.
автоконтрольор I
степен в „Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение“ в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Враца, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта – 20.04.2023 г., на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал.
2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Г. *** сторените разноски
по делото в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.
АДМ.
СЪДИЯ: