РЕШЕНИЕ
№ 1558
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.ЦВ. Д.
при участието на секретаря Х. СЛ. С.
като разгледа докладваното от Я. ЦВ. Д. Административно наказателно дело
№ 20221110216453 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх. № 52-00-56-8244/1/14.11.2022г. по описа на РД“АА“ от В.
С. Д. с ЕГН ********** с адрес за призоваване в гр.София, ул.“Оралица“ № 24, чрез адв. Ц.
И. срещу Наказателно постановление N 42-0003402 от 17.10.2022г. , издадено от началник
РД“АА“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания , както следва :
1. на основание чл. 93б, ал. 4, т. 2 от ЗАП - глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.
7, изр. 1 от Регламент 561/06 на ЕИО, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАП и 2 . на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното НП. Сочи се, че
същото е издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон –
излагат се съображения за липса на точно и пълно описание на нарушението и в частност, че
в двата акта /АУАН и НП/ не е отразено с колко точно е превишен установеният период на
управление от четири часа и половина. В допълнение жалбоподателят изтъква
несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената от наказващия
орган правна квалификация. В заключение с жалбата се иска прилагане на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Процесуалният
представител на жалбоподателя, редовно уведомен, също не се явява.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и
не изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното:
На 07.09.2022 г., около 12:30 часа, Б. Б. - инспектор в РД "АА"- София извършил
проверка в гр. София, кв. „Бенковски“, бул. „Лазар Михайлов“, на кръстовището с ул.
„Новачки“ на влекач МАН от категория № 3, с рег. № СА 6341 ХН, оборудван с дигитален
тахограф марка "Сименс" със сер. № 00009733 и прикачено към него полуремарке от
категория 04 марка "Шмитц" с рег. № С5186ЕР, извършващ международен превоз на товари
по маршрут гр. София кв. „Бенковски“ до с. Негован, видно от пътен лист №
549587/07.09.2022 г. При проверката инспектор Б. установил, че водач на влекача е
жалбоподателят В. Д. и че същият за периода от 06:29 ч. на 05.09.2022 г. до 16:14 ч. е
управлявал 08 часа и 20 минути без да направи прекъсване /почивка/ от минимум 45 минути
след период на управление 4 часа и 30 минути, с което не е спазил изискването на чл. 7, изр.
1 от Регламент 561/06 г., а именно след период на управление от 4 ч. и 30 мин. водачът да
ползва непрекъсната почивка от поне 45 минути. В хода на проверката жалбоподателят не е
представил и контролен талон към свидетелството за управление на МПС /СУМПС/.
Отчитайки горните обстоятелства, инспектор Б. съставил срещу водача АУАН №
328178 от 07.09.2022 г. за нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 вр. с чл. 78, ал. 1,
т. 1 ЗАвПр и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което бил
предявен на нарушителя, който го подписал на 28.10.2022 г. без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление /НП/, с което при идентична фактическа обстановка и правна квалификация,
е наложена имуществена санкция на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на актосъставителя Б. Б., дадени в хода на съдебното следствие; разпечатка от
дигиталната карта на водача; пътен лист; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., ведно с
длъжностна характеристика към нея; Заповед № 355/19.09.2022 г.
Съдът възприе като логични, последователни и съответни на събраните по делото
писмени доказателства показанията на св.Б. Н. Б., който в качеството си на инспектор е
извършил проверката на водача на влекача и е констатирал нарушенията. Следва да се
отбележи, че изложеното от него в хода на съдебното следствие кореспондира напълно на
съставения АУАН, както и на писмените доказателства, представени по делото. Съдът прие
изцяло приобщените по делото писмени доказателства на осн. чл. 283 НПК като
непротиворечиви и спомагащи за изясняване на обективната истина по делото.
Така приетата фактическа обстановка обосновава следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
2
страна – санкционираното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както
и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен
от компетентен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Оттук и извода, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са съществени и да обосновават нарушения на чл. 42, ал. 1
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
По отношение на изтъкнатото от жалбоподателя възражение за липсата на пълно и
точно описание на нарушението съдът намира същото за неоснователно. Видно от
обстоятелствената част на АУАН и НП е изрично посочен периодът, в който
жалбоподателят е управлявал МПС без да направи задължително прекъсване /почивка/ от
минимум 45 минути. И в двата акта ясно е обозначен времевия интервал от 06.29 ч. на
05.09.2022 г. до 16.14 ч. на същата дата, като общият брой часове е изписан и сумарно – 08
часа и 20 минути.
По отношение доводът на жалбоподателя за несъответствие между фактическото
описание на нарушението и дадената от административнонаказващия орган /АНО/ правна
квалификация, съдът намира същото за основателно. И в АУАН и в НП нарушението
неправилно е субсумирано под нормата на чл. 93б, ал. 4, т. 2 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвПр/, доколкото указаната норма санкционира поведението на водач, неспазил
изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в Регламент (ЕО) №
561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, като АНО е приел, че водачът е превишил
непрекъснатото време на управление от 30 до 90 минути. Видно от двата акта обаче,
въпросното превишение всъщност е с над 90 минути, с оглед на което относимата правна
квалификация следва да бъде по чл. 93б, ал. 4, т. 3 ЗАвПр. Съдът намира, че е допуснато
нарушение на материалния закон, като наказващият орган е приложил грешна санкционна
норма. Видно от съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление жалбоподателят е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06, вр. чл. 78, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр, като в конкретния случай е приложена неправилна
административнонаказателна разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7 съдът може
да измени акта по чл. 58д само в случай, че се касае до приложение на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението или когато става въпрос за намаляване размера на наложеното
3
административно наказание или до неговата замяна с по-леко по вид от предвидените за
същото нарушение. Видно от текста на приложимата в случая норма на чл. 93б, ал. 4, т. 3
ЗАвПр, предвиденото административно наказание е „глоба“ в размер на 500 лева, като
същото се явява по-тежко в сравнение с това по т. 2 на същата разпоредба.
Относно второто нарушение съдът констатира, че в АУАН и НП същото е посочено
достатъчно ясно и прецизно и в достатъчна степен, за да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отчитайки характера на
нарушението – липса на контролен талон към свидетелството за управление на МПС и
непредставяне на същия при поискване от страна на контролния орган, съдът счита същото
за безспорно установено. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ предвижда наказание „глоба“ в размер 10 лв. за водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство.
В обобщение, съдът намира, че първото, така формулирано, административно
обвинение следва да бъде отменено като повдигнато в нарушение на материалния закон и в
частност при неправилно приложение на релевантната административнонаказателна норма,
а второто нарушение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №42-0003402/17.10.2022 г., издадено от
директора на РД "Автомобилна администрация"-София, в частта, в която на В. С. Д. с ЕГН
********** е наложено административно наказание: по т. 1 - на основание чл. 93б, ал. 4, т. 2
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ - „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на
чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламентът/, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4