ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34138
гр. София, 24.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело
№ 20231110121613 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, подадена от длъжника [фирма], чрез пълномощника си адв. В.П., с
искане за допълване на постановеното по делото Определение № 1627/12.01.2024 г. с
присъждане на сторените от дружеството разноски в размер от 400 лева. В молбата се
посочва, че със съдебния акт е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, тъй като заявителят не е предявил в едномесечния срок
иск за установяване на вземанията. Поддържа се, че в настоящото производство [фирма] е
направило разноски за адвокатски хонорар в размер от 400 лева, съгласно приложен към
възражението договор за правна защита и съдействие. Ето защо, се отправя искане за
присъждането им.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор-становище насрещната
страна – заявителят [фирма], чрез пълномощника си М. Л., излага съображения за
необходимостта от съобразяване от съда на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/2022 г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и при липсата на оправдан интерес
да не я прилага. Предвид това и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото
при подаване на бланкетно възражение, прилагането на размер на възнаграждението,
определен според правилата на Наредбата не отговаря на легитимна цел и съдът не е
обвързан от минималните прагове, установени в последната. С тези доводи се отправя
искане, при присъждане на адвокатско възнаграждение, последното да бъде определено в
размер по преценка на съда, при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на извършените действия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес – длъжника по делото [фирма]. С оглед
1
изложените в същата доводи, съдът намира, че се касае за искане за допълване на
постановеното по делото определение от 12.01.2024 г., тъй като се твърди, че такова искане е
направено от длъжника с депозираното по делото писмено възражение по чл. 414 ГПК, но
съдът не се е произнесъл по същото.
По същество искането се явява частично основателно, предвид следните
съображения:
Настоящото производство е образувано по заявление, подадено от [фирма] с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма].
Съдът е уважил изцяло заявлението и по делото е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023 г., с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора следните суми: 745,18 лева, представляваща стойност на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 18.12.2020 г. до 19.11.2022 г. до
водоснабден имот с адрес: [адрес], ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, 13,50
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.01.2021 г. до 19.11.2022 г., държавна
такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева -
разноски по делото.
По делото в срок е постъпило писмено възражение по образец от длъжника [фирма],
чрез пълномощника му адв. В.П., с което е оспорена дължимостта на вземането по
издадената заповед за изпълнение, без изложени доводи по същество. Във възражението е
обективирано искане за присъждане на разноски, съгласно приложен договор за правна
защита и съдействие.
С разпореждане от 02.11.2023 г. съдът е указал на заявителя [фирма] възможността в
едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането да предяви иск за
установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена по
делото, предвид депозираното от длъжника писмено възражение.
С Определение от 12.01.2024 г. издадената по делото Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023 г. е обезсилена поради това, че в указания
му едномесечен срок дружеството – заявител не е предявило искове за установяване
съществуването на вземанията си, респ. не е депозирало в срок доказателство за това.
С оглед изхода на делото – обезсилване на издадената заповед за изпълнение и
основанието за това – непредявяване от страна на заявителя на установителни искови
претенции за вземанията, удостоверени в същата, съдът намира, че поначало на длъжника
[фирма] се следват сторените разноски – по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК.
Изясни се, че същият е представляван в производството от процесуален представител
по пълномощие съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 18.08.2023 г.
(л. 16 от делото) и пълномощно към същия. В договора е отразено, че уговореното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
настоящото дело, в размер от 400 лева, е изплатено на адвоката изцяло и в брой. Предвид
това и съобразявайки разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че по делото е
установено реалното извършване на разхода от длъжника.
В депозираното становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят [фирма] оспорва
претендирания размер от 400 лева, считайки, че с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото, съдът не е обвързан от минималния размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. и следва да определи възнаграждението под установените в същата прагове,
което възражение по същество е възражение за прекомерността на претендирания разход по
2
чл. 78, ал. 5 ГПК.
При съобразяване с така релевираното оспорване и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, обусловена от неговия предмет и конкретно извършените от
пълномощника на длъжника процесуални действия, изразяващи се единствено в подаване на
писмено възражение по чл. 414 ГПК, съдът намира, че претендираното от длъжника
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева. В тази връзка
съдът взе предвид, че защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез
депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, не е обусловена от материалния интерес.
Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. В проведеното заповедно производство извършеното от
пълномощника на длъжника процесуално действие се изчерпва единствено с подаването на
възражение. Така определеният размер съответства на минималния такъв, следващ от
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, (в приложимата редакция към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие), намираща приложение по аналогия –
в т.см. Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А
въззивен състав, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д
въззивен състав, Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС.
Същевременно съдът намира, че макар с оглед даденото разрешение в Решение на
Съда на ЕС ог 25.001.2024 г. по дело С-438/22 г. по отправено преюдициално запитване при
определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на
разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът да не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минимални размери, като възнаграждението следва да бъде определено при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената
работа, то при съобразяване с предмета на делото и извършените процесуални действия от
страна на процесуалния представител и участието му в процеса, при отчитане на
положените усилия от пълномощника на страната, така определеното възнаграждение е
справедливо и не следва да бъде намалявано под минималния размер, установен в
Наредбата.
По изложените съображения, процесното искане следва да бъде уважено частично,
като предвид липсата на произнасяне по този въпрос в определението на съда от 12.01.2024
г., същото следва да бъде допълнено и заявителят да бъде осъден да заплати на длъжника
сумата от 200 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, и да бъде оставено
без уважение в останалата част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по настоящото дело
Определение № 1627 от 12.01.2024 г., като ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище
и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на [фирма], с
ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] сумата от 200 лева,
представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
3
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4