Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262175 05.08.2021
година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10241 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г.С.Д., ЕГН **********
против Б.Х.И., с която е предявен иск с правна квалификация по чл.87, ал. 3 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че през **** г. ищцата
и съпругът й Д. Д. придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр. ********************,
представляващ Апартамент № **, с идентификатор ******************, в жил. блок
№ **, ет. *, със застроена площ от 56 кв.м., ведно с избено помещение № 20 с
площ от 2,60 кв.м., ведно с 1.081 % ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху терена на комплекса.
На ********** г. сключили договор за продажба
срещу задължение за гледане с ответницата /*******/, тогава – непълнолетна,
представлявана от баща си, обективиран в нотариален акт, вписан в СВ - Пловдив
с вх. рег. № *************г., том ***, стр. ***. Било уговорено до навършване
на пълнолетие на купувача, задължението за гледане да се изпълнява от баща й Х.
Д., а продавачите запазили правото на пожизнено и безвъзмездно право на
ползване на апартамента и продължили да го обитават.
Твърди се, че нито бащата, нито ответницата
изпълнявали задължението за гледане спрямо двамата прехвърлители. Изпълнение от
страна на ответницата било и фактически невъзможно, т.к. от около 15 г. живеела
извън територията на РБ. За това време веднъж гостувала на баба си за няколко
часа. Не предприела каквито и да е действия, чрез които да демонстрира
изпълнение на задълженията си.
През 2001 г. съпругът Д. починал, като оставил
двама наследници по закон – ищцата и дъщеря от предходен брак, които го
наследили при равни права.
С оглед изложеното и доколкото ищцата имала нужда
от постоянни грижи и подкрепа, предвид напредналата си възраст и необходимостта
от материална и физическа подкрепа за подсигуряване на ежедневни нужди, а
ответницата не осигурявала същите като изпълнение по договора, вкл. спрямо
починалия прехвърлител, се моли за разваляне на договора поради неизпълнение до
притежаваните ¾ ид.ч. /вкл. по наследство от съпруга й като кредитор/.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор.
Възразява за изтекла погасителна давност по
отношение на частта от иска за ¼ ид.ч., наследена от ищцата от съпруга
й.
Ответницата действително от около 15 г. живеела в
чужбина, но при завръщанията си посещавала баба си и откликвала на молби за
предоставяне на парични средства за извършване на ремонтни дейности в апартамента.
По няколко пъти – близки на ответницата – сестра и съпруг, посещавали ищцата от
нейно име. Твърденията в ИМ за преустановяване на контакт и пълна отчужденост
били неверни.
Заявява се наличие на относителна симулация, като
с договора страните прикрили действителните си отношения.
Твърди се наличие на уговорки между бащата на
ответницата, ищцата и съпруга й, имотът да бъде продаден на Х. Д. или
ответницата, като се запази пожизнено право на ползване за прехвърлителите,
срещу продажна цена в размер на остатъка по съществуващ заем на Г.Д., отпуснат
от ДСК за придобиване на апартамента през **** г. Цената тогава била платена
със собствени на ищцата средства от 315 лв. и заем от ДСК в размер на
12 000 лева. Лицата уговорили продажната цена да бъде платена предварително от страна на Д.
със спестени от него средства от работа в чужбина, но вместо да я плати в брой
на продавачите, да внесе същата на няколко вноски по сметка на Д. за погасяване
на съществуващия дълг към ДСК. В началото на 1991 г., но преди сключване на
договора, Д. на четири пъти внесъл по сметка на Г.Д. сумата от общо 10 197
лева. След като продавачите били наясно и уведомени от Д., че е изпълнено
изцяло задължението за погасяване на пълния размер на заема към ДСК към тази
дата, пристъпили към събиране на документи за сделката по прехвърляне на имота.
Непосредствено преди сключването й, решили да
прикрият действителните правоотношения по продажба между тях с процесната
симулативна сделка по продажба срещу задължение за гледане. Причината за това
била спестяване на съществени по размер за това време разноски за данъци и нот.
такси. Разликата в общия размер на разноските по сделка на продажба с
материален интерес 10 197 лева и тези по продажба на имот срещу задължение
за гледане между роднини по произход /при дан. оценка на имота 3560 лв./,
надхвърляла трикратния размер на МРЗ за страната към онзи момент от 435 лв.
Средствата се явявали съществени, особено след изчерпване на спестяванията на Д.
в резултат на погасяване на съществуващия дълг
на Д..
През годините страните държали поведение,
произтичащо от прикритото между тях правоотношение, а не от привидното. До
предявяване на ИМ, ищцата или съпругът й не предявявали устно или писмено
претенции за изпълнение спрямо ответницата или баща й. Напротив, в разговори
през годините, изрично признавали, че имотът е продаден, заради изплатения от Д.
заем, а сделката е изповядана по този начин, за да се спестят разходи по
действителна продажба.
В подадена дан. декларация от ответницата през
1998 г. бил попълнен начин на придобиване
- „покупка“, но не и продажба срещу задължение за гледане, като
ползвателите поставили собственоръчно подписи в графа „запознат съм с данните“,
което било косвено доказателство за извършената симулация.
Поддържа се, че договорът е нищожен на осн. чл.
26, ал.2, пр. 5 ЗЗД, при което не пораждал правни последици. Валиден бил този
за покупко – продажба на имота, по който цената била платена, а изискванията на
чл. 17, ал. 1 ЗЗД – изпълнени.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид становищата на страните, на основание чл.
153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: на 29.03.1991 г. между ищцата и
съпруга й Д. Д., в качеството им на продавачи и Б.Х.И. – купувач, тогава –
непълнолетна, представлявана от баща си Х. Д., бил сключен договор, обективиран
в нотариален акт, вписан в СВ - Пловдив с вх. рег. № *************г., том ***,
стр. ***, за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане, придобит в
режим на СИО, описан в исковата молба; прехвърлителят Д. Д. е починал на ************
като негови наследници по закон са ищцата и трето за спора лице; че ответницата
живее в чужбина от около 15 г. /вж. Определение № 1131/24.01.2020 г. – л.58-59 /.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави със събраните
по делото писмени доказателства.
С исковата молба ищцата е поискала договорът да бъде
развален, поради допуснато неизпълнение спрямо двамата прехвърлители.
Наследственото приемство не е спорно.
Ответницата своевременно е въвела възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на субективните права, които ищцата
упражнява като наследник по закон на починалия си съпруг.
Със смъртта на единия от прехвърлителите, договорът по
отношение на него е прекратен, при което задължението за гледане също е
прекратено. Тъй като е засегната неделимостта на задълженията /по аргумент на чл. 128, ал. 2 ЗЗД/, за ищцата като
преживял кредитор – наследник по закон на починалия, е възникнало правото освен
да получи част от наследственото имущество, още и да поиска разваляне на
договора поради неизпълнение, което е било допуснато, докато прехвърлителят е
бил жив, в рамките на обема на притежаваните от нея наследствени права /в т.вр.
- Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, ВКС/. Следователно искът е
допустим, но в частта относно тези права – неоснователен. Това е така, защото -
със смъртта на прехвърлителя правото му по договора да иска гледане се е прекратило.
Правото за разваляне на договора, може да бъде наследявано и е придобито от
ищцата, но това придобиване е станало още към ************ г., когато е било
открито наследството. Качеството на кредитор за наследника на прехвърлителя
възниква от момента на смъртта на последния, т.е. от този момент за наследника
възниква правото на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
При това положение следва извод, че правото е могло да
бъде валидно упражнено по съдебен ред от ищцата до 2006 г. Настоящата искова
претенция е предявена на 19.06.2019 г.
Тъй като направеното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност за упражняване на правото да се иска разваляне на
договора с оглед наследствените права е основателно, искът следва да бъде
отхвърлен по отношение на 1/4 идеална част.
В останалата част, искът също се приема за
неоснователен, поради доказване твърденията на ответника за привидност на
сделката. От събраните по делото писмени и гласни док. средства според съда се
установява категорично, че целта на договора не е била ответницата да придобие
имота срещу задължение за гледане на баба си и дядо си, а чрез покупко –
продажба, с плащане на цената от трето лице в нейна полза. С категоричност се
установява, че към момента на придобиване на имота от тяхна страна през **** г.
– това е станало с лични средства от 315 лева и заемни такива от ДСК в размер
на 12 000 лева. От представените от ответника писмени документи – вносни
бележки в ДСК от 25.01.1991 г., 08.02.1991 г. и две от 18.03.1991 г. се
установява, че бащата на ответницата е погасил сумата от общо 10197 лева в полза
на ищцата Г.Д., с цел изплащане именно на тегления заем за покупка на
процесното жилище. Не се приема оспорването, че една от сумите за 1000 лева не
касаела заемното отношение, т.к. няма спор, че парите по тази бележка са
платени в полза на ДСК по сметка на ищцата от страна на Х. Д., като по делото
не се установява да е имало други различни правоотношения или причини такава
сума да бъде платена точно в полза на кредитора на Д. или с друга цел освен
плащане на заема. Поради това и всички суми се приема да са погасили задължение
на ищцата към ДСК по заема. След така извършените плащания, на 29.03.1991 г.
/т.е. няколко дни след последното плащане/, бива изповядана процесната сделка
по прехвърляне на имота в полза на ответницата срещу задължение за гледане.
Според показанията на св. М. М. /****** на ищцата и
сестра на ********/ - по обща договорка между баща й, баба й и дядо й,
процесният апартамент следвало да бъде прехвърлен на ****** й. Спомня си
момента, защото родителите й се притеснявали тя да не се почувства онеправдана.
Обяснили й, че сестра й е първородна дъщеря и имало по – голяма уговорка между
бащата, лелята и бабата, според която на другата първородна внучка – И., се
прехвърлял друг апартамент на прабабата, а на сестра й – този на бабата на ул.
„Ч.“ № *. Родителите й обяснили, че са изплатили едно задължение на бабата Г. –
ипотечен кредит към ДСК, с който тя е закупила апартамента. Знае, че баща й е
платил заема с лични средства и спестявания от ************. Периодично ставало
дума през годините, че **** й трябва да гледа баба й, на което св. се учудвала
предвид възрастта й, но, когато попитала родителите си, те й обяснили, че не
става дума за гледане, а сделката е направена така, за да се спестят данъци и
такси, но уговорката е била имотът да се прехвърли, предвид плащането на заема
от баща й.
Посочва, че през годините, никой не оспорвал тази
сделка, баба й и дядо й нямали възражения, те били съгласни и това било тяхно
съвместно решение, въпреки че дядото бил по – мълчаливият, т.к. апартаментът
бил придобит от бабата, покрай работата й **********. Твърди , че решението да
се прехвърли апартаментът на сестра й било взето, т.к. баща й изплатил дълга
към ДСК. Целият кредит бил платен от бащата преди сделката, за да може бабата
впоследствие да разчита на пенсията си, а не да изплаща заем. Твърди, че поради
плащането на заема, имотът е прехвърлен на сестра й.
Съдът кредитира показанията на свидетелката и след
съобразяване нормата на чл. 172 ГПК, т.к. са ясни, последователни, логични,
конкретни, а и кореспондират на събраните писмени доказателства. Не се приемат
доводите на ищцата в ПЗ в обратна насока, док. свидетелката е била очевидец на
проведените разговори между своите роднини, като е била на достатъчна възраст,
за да възприеме направените уговорки. Изнесените данни от нея са непосредствени,
житейски обясними и не се опровергават от други доказателства по делото.
Показанията се ценят относно уговорките и за установяване, че изразеното в
документа съгласие е привидно, на база чл. 165, ал. 2 ГПК, предвид приетата по
делото декларация по чл. 14 ЗМДТ. Тя може да се приеме за начало на писмено
доказателство, док. макар да е подадена от ответницата, съдържа изрично
посочване, че имотът е придобит от нея чрез „покупка“ /а не прехвърляне срещу
задължение за гледане/, като в същата изрично фигурира подписът на ищцата,
декларирала, че е запозната с описаните данни.
С оглед изложеното и предвид събраните по делото
доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, съдът
приема, че процесната сделка е привидна – целта е била да се извърши продажба в
полза на ответницата, чрез плащане на цената от нейно име от баща й, което е и
сторено. Следва да се отбележи, че договорът не е такъв и за издръжка, а само
за гледане, което представлява още една индиция, че страните не са имали за цел
да се обвържат от същия, а от такъв за покупко – продажба, по който цената е
била предварително платена от страна на бащата на ответницата. В тази връзка
резонни и доказани са и доводите в ОИМ /установени и от св. показания/, че
прехвърлянето е извършено чрез процесната сделка, за да се спестят разходи по
изповядването й. Видно от заключението на ССЕ, което се кредитира като ясно и
компетентно изготвено, платените разноски по вписването й /ДТ, местен данък,
др. такси/ са били в размер на 323,96 лева, докато при сделка по покупко –
продажба, разноските биха били в значително по – висок размер – 927,93 лева.
Правото на разваляне на двустранен договор е уредено в
чл. 87 и чл. 88 ЗЗД, като то е субективно, преобразуващо право на изправния
кредитор да развали двустранен договор при виновно неизпълнение на задълженията
по него от страна на длъжника, но за да бъде упражнено, то следва да е налице и
валидна облигационна връзка. Възражението на ответницата, че договорът е
привиден, а като такъв – нищожен, съгл. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, е доказано. А
щом договорът е нищожен, той не е породил правно действие, в правната сфера на страните по него не са възникнали
посочените в същия права и задължения, в това число и задължение на ответницата
да поеме гледането на прехвърлителите, поради което не би могъл да бъде
развален поради неизпълнението на тези задължения от нейна страна.
Ето защо
и предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД като неоснователен
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответницата на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 180 лева –деп.
ССЕ и 1450 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на
което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок –
приключване на устните състезания по делото/. Пътни разноски от 200 лева не
подлежат на присъждане, тъй като
това не е съдебно - деловоден разход, а се прави по преценка на страната, която
сама избира дали да изпрати процесуален представител, респ. вида на транспорта
и неговата цена. Пътните разходи за придвижване на адвокат не са разноски по
производството по смисъла на чл. 78, ал.1 ГПК, а и когато е упълномощен такъв, разходите на същия във връзка с
поръчката следва да се считат включени в уговореното възнаграждение. Освен
това, ГПК не въвежда задължение за страната да присъства в съдебно заседание. Същевременно
няма и доказателства за направата им.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.Д., ЕГН ********** против Б.Х.И., ЕГН ********** иск за разваляне
до размера на ¾ ид.ч. на договор от ********** г. за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане, обективиран в нотариален акт № **,
том *, дело № ******* г. на нотариус при Районен съд – Пловдив, вписан в СВ -
Пловдив с вх. рег. № *************г., том ***, стр. ****.
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН **********, с адрес:
***, ст.12 да плати на Б.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1630 лева /хиляда шестстотин и тридесет
лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ