МОТИВИ по НОХД № 1445/2013г.
Обвинението против подсъдимият М.Х.Б.,
е за това, че:
На 27.11.2012г. На главен път I-8, км. 203+800. посока гр.
Пазарджик – гр. Пловдив при управление на МПС – л.а. „Мерцедес Бенц МL270“ тип
джип с английски регистрационен номер VA****,
собственост на Х.Б., като е нарушил правилата за движение по пътищата – движел
се е с превишена за извън населено място скорост от 95 км/ч при максимално
разрешена скорост от 90 км/ч
и при избиране на скоростта за движение не се е съобразил с конкретните пътни
условия, не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, като не е
намалил скоростта в случай на необходимост и да спре при възникване на опасност
и с поведението си е поставил в опасност
живота и здравето на хората и при настъпилото ПТП по непредпазливост е причинил
средни телесни повреди на возещия се на задната седалка на автомобила С.Й.В. ***
изразяващи се в:
- избиване на 2-ри горен десен резец
при наличие на антагонист, причинило избиване на зъби, без които се нарушава
дъвченето при фазата на отхапването и говоренето по смисъла на чл.129 от НК.
- разкъсно-контузни рани /временно разстройство на здравето,
неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/, след своето зарастване
довело до образуването на груби белези, причинили обезобразяване на лицето по
смисъла на чл.129 от НК, като деянието е извършено в пияно състояние – 0.61
промила алкохол в кръвта, установено, чрез съдебно-химическа експертиза –
Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта и урина №1054/28.11.2012 г. на СХЛ при МБАЛ „ Пловдив“ АД – престъпление
по чл.343, ал.3, б. „а“, във връзка с чл.343, ал.1, б. „б“, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.5, ал.3, т.1, във връзка с чл.20, ал.1 и
ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.3 от ППЗДвП.
В хода на съдебното заседание
пострадалият С.В. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец, като в
същото приет предявеният от него граждански
иск за разглеждане срещу подсъдимия М.Х.Б. за претърпените от процесното деяние
неимуществени вреди в размер на 15000 /петнадесет хиляди/ лева, в едно със
законната лихва считано от 27 ноември 2012г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските по делото.
Проведено е предварително изслушване на
страните, на което подсъдимият се признава за виновен по така предявеното му
обвинение, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът прецени събраните по делото
доказателствата и при условията на чл. 373, ал.3 НПК прие за установено от
фактическа страна следното:
На 26.11.2012г. срещу 27.11.2012г.,
подс. М.Б. заедно със пост. С.В. и Симеон Биков всички от с. Мокрище били на
заведение в селото. Там тримата употребили алкохол. Подс. М.Б. бил с лек
автомобил „Мерцедес Бенц МЛ 270“, джип с английски рег. № VA ****, с десен
волан.
След полунощ на 27.11.2012г., тримата
решили да отидат до град Пловдив. Подс. М.Б. седнал на шофьорското место /дясна
седалка/. Отпред на лявата седалка бил седна Симеон Биков. Двамата си сложили
предпазните колани. На задната седалка на автомобила седнал пост. С.В. без
предпазен колан.
Подс. М.Б. се движел с лекия автомобил
по главен път I-8 посока гр. Пазарджик – гр. Пловдив. Път I-8 бил с двупосочно
движение от първостепенната Републиканска пътна мрежа със запазено асфалтово
покритие.
Път I-8 бил прав път и по принцип бил с
неограничена обзорност. В района на км. 203+800, /посока гр. Пазарджик – гр.
Пловдив / имало отбивка за село Говедаре, след което отново следвало прав пътен
участък с неограничена обзорност. От лявата страна на завоя имало отбивка за
автобусна спирка с остров пред нея. От двете страни на главен път I-8 имало
затревена площ и наличието на канавки и канал.
Метеорологичните условия в този ден
27.11.2012г. били – лошо време с наличие на гъста мъгла и ограничена видимост
напред 600 метра.
Пътните платна били с мокро асфалтово покритие.
Подс. М.Б. включил фарове за мъгла и
автопилот на скорост около 90
км/ч. В района на км. 203+800м, в завоя, при отбивката
за село Говедаре, подс. М.Б. възприел, че в неговото платно имало насрещно
движещи се автомобили и навил волана на дясно. Л.а.преминал земната и затревена
част от банкета и попаднал в напоителен канал, изминал 49.50м. по канала и след
като попадал в същия, се ударил с предната си дясна част в дърво.
Подс. М.Б. и Симеон Биков излезли от
автомобила и видели, че пост. С.В. бил с окървавено лице. Симеон Биков и подс. М.Б.
помогнали на пост. С.В. да излезе от автомобила. С. Биков подкрепил постр. С.В.
и го отвел към пътя. След това, постр. С.В. ***. Постр. С.В. около 04,30 часа
на 27.11.2012г. бил приет в Неврохирургично отделение при МБАЛ гр. Пазарджик с
диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, контузия на
главата, сътресение на мозъка, разкъсано контузна рана на носа. Престоят на
пост. С.В. ***.2012г.
Пострадалият С.В. нямал спомен, по
какъв начин е настъпило ПТП.
Подс. М.Б. останал на место до
пристигането на оперативната група.
На место бил извършен оглед на
местопроизшествие, изготвен фотоалбум.
От назначената и изготвена
автотехническа експертиза и приложената скица е видно:
В района на ПТП – км. 203+800м. в
завоя, при отбивката за село Говедаре, параметрите на пътя били следните.
Общата ширина на пътя била 10,50 метра.
Пътят бил ограничен от двете страни с непрекъсната бяла ограничителна линия.
Пътят бил разделен на две ленти за движение с бяла непрекъсната линия. Лентата
за движение в посока гр. Пазарджик - гр.
Пловдив била с ширина 5,90 метра. След нея следвало банкет с ширина 4,50 метра.
В банкета, до асфалтираната част на пътното платно имало наличието на локва с
размери с дължина 3,40 метра и ширина 1,85 метра. Локвата се намирала успоредно
на надлъжната ос на пътното платно и след нея по ширината и следвало напоителен
канал, обрасъл с растителност. Каналът бил с ширина 5 метра и дълбочина 1,16
метра.
Л.а. Мерцедес преминал през локвата и
оставил динамични следи с обща дължина 99 метра от приетия ориентир, като 49,50
метра по канала и след като попаднал в същия, се ударил с предната си дясна
част в дърво. Дървото се намирало на северния бряг на канала на разстояние
42,75 метра от приетия ориентир в посока изток и на разстояние 10 метра от
бялата ограничителна линия в посока юг. Ударът в дървото бил на височина 1,10
метра от земята.
След настъпилото ПТП, автомобилът бил
със следното местоположение:
предна
лява ос се намирала на разстояние 1,13 метра от северния бряг на канала в
посока юг, а задната лява ос била на 4 метра от северния бряг на канала също в
посока юг.
Л.а. „Мерцедес Бенц МЛ 270“, джип с
английски рег. № VA ****, бил технически изправен преди ПТП и техническото му
състояние не е в причинно следствена връзка за настъпилото ПТП
Скоростта на автомобила преди
настъпването на ПТП била около 95 км/ч
Скоростта на автомобила в момента на
удара била 13-14 км/ч.
От приетата по делото съдебно
медицинска експертиза е видно:
При извършения преглед на 14.01.2013г. на
пострадалият С.В. били установени следните травматични увреждания: Наличие на
цикатрикси, получени в резултат на зарастването на хирургично обработени
разкъсноконтузни рани – зашити по лицето: в областта на носа с деформация на
носната пирамида, над лявата вежда, горната устна на устата и дясната ушна
мида; Травматично избиване на 2 горен десен резец и отчупване част от коронките
на 3 горен десен зъб, 1 горен ляв резец и 2 долен ляв резец, потъмняване на 1
горен десен резец.
Гореполучените травматични увреждания
били резултат от действието на твърд, тъп предмет чрез удар или върху такъв и
добре отговаряли да са получени при ПТП – автомобилна травма – пострадал
пасажер, без поставен предпазен обезопасителен колан вътре в л.а. при сблъсък
на автомобила към инкриминираната дата. Всички травми били получени вътре в
купето на л.а. от съприкосновението на главата и лицето с елементи от
обзавеждането на автомобила.
Контузията на главата, протекла със
сътресение на мозъка, изразяващо се в зашеметяване, обърканост, сънливост т.е.
степенно разстройство на съзнанието, без пълна загуба на съзнание до степен на
комоционна кома, причинило на пострадалия С.Й.В. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Избиването на 2 горен десен резец при
наличие антагонист е причинило избиване на зъби, без които се нарушава
дъвченето във фазата на отхапването и говореното, по смисъла на чл.129 от НК.
Останалите травматични увреждания по
зъбите са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Разкъсноконтузните рани /временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/,
след своето зарастване са довели до образуването на груби белези /цикатрикси/ и
са причинили на пострадалия С.Й.В. обезобразяване на лицето, по смисъла на
чл.129 от НК.
Останалите травматични увреждания
/охлузвания по лицето/ са причинили на пострадалия болка и страдания, по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК, за около 2-5 дни от датата на травмата.
От назначената и извършена химическа
експертиза на СХЛ при МБАЛ гр. Пловдив, протокол №1054/28.11.2012г. е видно:
В кръвта на подс.М.Б. било доказано
наличие на алкохол в количество 0.61 промила.
Съдът кредитира всички събрани в
досъдебното производство доказателства – докладни записки, автотехническа
експертиза, съдебно медицинска експертиза, протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, справка на сектор КАТ – ОД
на МВР Пазарджик, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица,
справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, протоколи за разпити на свидетели.
Както и дадените обяснения от подсъдимия М.Б. на досъдебното производство и
направените от него самопризнания в съдебното следствие и с оглед съпоставката им с останалите доказателства
са непротиворечиви и последователни, изграждащи по-горе описаната фактическа
обстановка.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, безспорно се доказва, че подс. М.Х.Б. от обективна и
субективна страна по непредпазливост е осъществил състава на престъпление по
чл.343, ал.3, б. „а“, във връзка с чл.343, ал.1, б. „б“, във връзка с чл.342,
ал.1 от НК, тъй като на 27.11.2012г. на главен път I-8, км. 203+800. посока гр.
Пазарджик – гр. Пловдив при управление на МПС – л.а. „Мерцедес Бенц МL270“ тип
джип с английски регистрационен номер VA****,
собственост на Х.Б., като е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5,
ал.3, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.3 от ППЗДвП.
От обективна страна състава на това
престъпление е осъществен при редица
нарушения на правилата за движение, което налага следните правни изводи.
С поведението си на пътя, подсъдимият М.Б.
е нарушил вмененото му задължение по чл.5, ал.3 от ЗДвП, а именно да не
управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол. Безспорно е, че
подсъдимият Б. е управлявал МПС в пияно състояние – с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0.5 промила, а именно 0,61, видно от приложеният по делото протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол и кръв в урината, представляващо
квалифициращ признак по чл.343, ал.3 от НК във връзка с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Във връзка с горното в Наказателния кодекс липсва легална дефиниция, т.е.
не дава точно определение на понятието „пияно състояние“. Съгласно ППВС № 1/1983 год., „пияно състояние” е когато по
време на произшествието в кръвта на водача на МПС има алкохолно съдържание не
по- малко от 0,50 промила.
На следващо място, като водач на МПС
подс. М.Б. е длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява, като самият водач в частност подс.Б. е длъжен при избиране на
скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението, като при наличие на някое от тези
обстоятелства водачът е длъжен да намали скоростта в случай на опасност. При
управлението на МПС лек автомобил марка „Мерцедес Бенц МЛ 270“ тип джип, подс.
Боснаков не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, като на
инкриминираната дата времето било лошо с наличието на гъста мъгла и ограничена
видимост напред 600 метра
– видно от информацията предоставена от метеорологична справка приложена в хода
на досъдебното производство, като не е намалил скоростта в случай на
необходимост и да спре при възникване на опасност, като с това свое поведение
не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Нарушил е също и забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП, да не
превишава скоростта на движение от 90 км/ч при управление на МПС извън населено
място, като в момента на извършването на ПТП се е движил със скорост от 95
км/ч.
Подсъдимият е нарушил и разпоредбата на чл.3
от ППЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да спазва правилата за
движение по пътищата и да пази живота и здравето на другия.
Тези груби нарушение на правилата за
движение, допуснати от подс. Боснаков са
единствената причина за настъпилото пътно транспортно произшествие, в резултат
на тях неизбежно е последвало излизането на МПС от асфалтовата настилка на път I-8 км.203+800м /посока гр.
Пазарджик – гр. Пловдив/, последвало от преминаването през земната и затревена
част от банкета и попадането в напоителен канал. Нарушаването на посочените в
чл.5, ал.3, т.1, чл.20, ал.1 и 1л.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.3 от ППЗДвП
изисквания е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат квалифициран по чл.343, ал.3, б. „а“, във връзка с чл.343, ал.1, б.
„б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК изразяващо се в причиняването на средни телесни повреди на возещия се на
задната седалка на автомобила С.Й.В. ***.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия виновно по непредпазливост с форма на вината небрежност.
Той не е предвиждал възникването на ПТП и настъпилите в причинна връзка с него
телесни повреди, но е бил длъжен и е могъл да предвиди обществено опасните
последици.
При определяне вида и размера на
наказанието, като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът
съобрази, че подсъдимият М.Б. е личност с ниска степен на обществена опасност –
не е осъждан, по скоро с положителни характеристични данни, направените
самопризнания, изразеното искрено съжаление за стореното, оказаната помощ на
пострадалия С.В. и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство,
а като отегчаващо управлението на МПС след употреба на алкохол, което завишава
степента на обществената опасност на извършеното деяние от подсъдимия, макар и
да е част от квалификацията на състава.
Причините, поради които е извършено престъплението
следва да се търсят в самонадеяното и безотговорно отношение на подсъдимия при
управление на МПС-во и неспазване на императивните разпоредби, предвидени в
ЗДвП и Правилника за приложението му.
Съдът прецени, че при определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия М.Х.Б. не може да се
приложи института за освобождаване от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание, който е визиран в чл. 78А от НК. Неговата
неприложимост се обосновава от обстоятелството, че в момента на извършването на
пътното транспортно произшествие подсъдимият е бил в пияно състояние. Съгласно
разпоредбата на чл.78А, ал.7 от НК, която гласи: „Алинеи
1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или
смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество
престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт
при или по повод изпълнение на службата му.
С оглед, на което при определяне видът
и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за
извършеното престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, във връзка с чл.343, ал.1, б.
„б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.5, ал.3, т.1, във връзка
с чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.3 от ППЗДвП, съдът взе предвид
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
При спазване разпоредбата на чл.58А, ал.1 от НК във
вр. с чл.54 от НК, съда определи
наказанието на подсъдимия при превес на смегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства – подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност –
не е осъждан, по скоро с положителни характеристични данни, направените
самопризнания, изразеното искрено съжаление за стореното, оказаната помощ на
пострадалия С.В. и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство.
С оглед, на което съдът:
Наложи на подсъдимият М.Б. наказание
лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА/ две години
лишаване от свобода, които при спазване разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК са
намалени с 1/3/.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИ изтърпяването на определеното наказание за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като съдът смята, че за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия М.Х.Б. и за постигане на
останалите цели на наказанието, визирани в чл.36 НК, не се налага ефективното
му изтърпяване, като ВЪЗЛАГА възпитателната работа с условно осъдени по време
на изпитателния срок на Наблюдателна комисия при Община – Пазарджик.
На
основание чл.343 Г от НК, ЛИШИ подсъдимия М.Х.Б. от правото да управлява МПС са
срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като от така определеното наказание следва
да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен
ред.Съдът при налагане на това наказание взе в предвид , че подсъдимият е
управлявал автомобила в пияно състояние, както и, че не е преценил пътните
обстоятелства и време.Взе в предвид и обстоятелството, че от ПТП са причинени
средни телесни повреди на едно лице.
Съдът, като призна
подсъдимия за виновен, счете за основателен предявения и приет за съвместно
разглеждане от пострадалия В. граждански иск за неимуществени вреди в размер на
8 000 / осем хиляди / лева, тъй като са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата и вина за това, поради, което дължи
обезщетение за причинените на постр. В. телесни повреди изразяващи се.
- избиване на 2-ри горен десен резец
при наличие на антагонист, причинило избиване на зъби, без които се нарушава
дъвченето при фазата на отхапването и говоренето по смисъла на чл.129 от НК.
- разкъсно-контузни
рани /временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК/, след своето зарастване довело до образуването на грубни
белези, причинили обезобразяване на лицето по смисъла на чл.129 от НК.
Предвид това съдът смята, че в хода на съдебното производство
гражданският иск е доказан по своето основание. С оглед правилата на деликтната
отговорност и на справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския
ищец болки и страдания – пострадалият е трайно обезобразен, бил е няколко дни в
болница, наложило се оперативно лечение, предстоят още операции, от една страна, а от друга страна съдът взе в
предвид доброволното му качване в лекия автомобил управляван от подс. Б.,
въпреки че е знаел, чеподс.Б. е употребил албкохол и неслагането на предпазен
колан от негова страна при сядането му на задната седалка, паради което съдът
счете за доказан гражданският иск в размер на 8000 лв., с оглед на което
Съдът ОСЪДИ
подсъдимия М.Х.Б. да заплати сумата от 8000 /осем хиляди/ лева представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.343, ал.3, б. „а“, във връзка с
чл.343, ал.1, б. „б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.5, ал.3,
т.1, във връзка с чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.3 от ППЗДвП, в
едно със законната лихва, считано от 21.11.2012г. до окончателното изплащане на
сумата, като разликата между предявения и приет граждански иск в размер на 7000
/седем хиляди/ отхвърли като
неоснователна. Съдът приема, че по този начин в пълна степен ще бъдат
репарирани причинените на пострадалия морални и физически страдания и, че това обезщетение е справедливо и
съответстващо на обществената опасност на извършеното престъпление.
Предвид осъдителната
присъда подсъдимият М.Х.Б. и на основание чл.183, ал.3 от НПК в негова тежест е
да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на
320 /триста и двадесет/ лева в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт.
Подсъдимият М.Х.Б.,***,
ал.3 от НПК съдът осъди да заплати на С.Й.В.
сторените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева – аквокатско
възнаграждение.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Б. са присъдени
и разноските по делото в размер на 225,00 / двеста двадесет и пет/ лева - за
експертиза платима в полза на Държавата
по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и 15.00 /петнадесет/ лева – за
експертиза платима по сметка на Районен съд – Пазарджик.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :