Определение по дело №14921/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3730
Дата: 3 ноември 2023 г. (в сила от 12 януари 2024 г.)
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20231110214921
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3730
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. Т. М.
като разгледа докладваното от А. Т. М. Административно наказателно дело
№ 20231110214921 по описа за 2023 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 144 – 178 от АПК. Образувано по
жалба на Е. П. Б., ЕГН **********, чрез адв. Т. Ч. – САК срещу Заповед за
задържане на лице № 226зз-2325 от 08.10.2023г. издадена от полицейски
орган при 02 РУ-СДВР. С жалбата се прави искане за освобождаване от
държавна такса, като се сочи, че жалбоподателят не притежава движимо и
недвижимо имущество, трудоустроен с 75% трайно намалена
работоспособност поради психическо заболяване, не работи и не получава
доходи, има инвалидна пенсия в размер на 480 лева. Приложени са
декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК и експертно решение на ТЕЛК.
Съдът, след като се запозна с жалбата и искането за освобождаване от
внасяне на държавна такса по делото, следва да бъде оставена без уважение.
Съображенията за това са следните:
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване
съдът взема предвид: 1. доходи на лицето и на неговото семейство; 2.
имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното
положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и
7. други констатирани обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице кумулативно
1
предвидените в законовите разпоредби предпоставки за освобождаване от
заплащане на държавна такса по делото. Целта на освобождаването от такси и
разноски е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати
материални права и/или интереси на лица, чието имуществено състояние не
позволява поемането (изцяло или частично) на разходите. Видно от
събраните от съда доказателства представени от процесуалният представител
на жалбоподателя, последният разполага с парични средства, от които може
да бъде заплатена дължимата държавна такса в размер на 10 лв., тъй като
получава инвалидна пенсия в размер на 480.00лева. Не без значение е и
обстоятелството, че размерът на държавната такса е сума в много нисък
размер, поради и което няма пречка да бъде внесена, като няма да
представлява такава трудност за жалбоподателя.
Действително от представените писмени доказателства се установява,
че жалбоподателят има заболяване, заради което е с намалена
работоспособност, но същата не изключва възможността му да полага труд,
какъвто се сочи, че не полага. Целта и смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал.
2 от ГПК е доказване на относително трайна липса на средства, която
препятства заплащането на д. т. по такъв начин, че отделянето дори на
минимална парична сума би лишило заплащащият от средства за посрещане
на други, жизнено необходими потребности. Случаят не е такъв, предвид
обстоятелството, че жалбоподателят получава доход от пенсия, която му
позволява да внесе такса от 10 лева за разглеждане на делото, упълномощил е
адвокат, който да го представлява, като с оглед липсата на частта от
пълномощното представляваща договор за защита и съдействие, съдът не
може да извлече информация дали е заплатено адвокатско възнаграждение
или не, но тези обстоятелства обуславят извод, че за жалбоподателя не са
налице всички кумулативно изискващи се обстоятелства, които да дават
основание на съда да приеме, че искането за освобождаване от заплащането
на държавна такса по делото е основателно, поради което същото следва да
бъде оставено без уважение.
Внасянето на дължимата държавна такса за образуване и разглеждане
на делото е положителна предпоставка, за която съдът следи служебно,
поради и което на жалбоподателя следва да се даде възможност да внесе
същата, предвид отказа на съда да го освободи от това му задължение.
2
Водим от горното и на основание чл. 83 ал.2 от ГПК вр. чл. 144 вр.
чл. 158 ал. 1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЗНАВА, че жалбоподателят Е. П. Б., ЕГН ********** няма
достатъчно средства, за да заплати необходимата държавна такса в размер на
10 лева за образуване и разглеждане на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. П. Б. да бъде освободен от
внасяне на дължимата държавна такса в размер на 10 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ подлежи на обжалване с
частна жалба пред Административен съд – София – град в 7-модневен срок от
получаване на съобщението за него.
ДАВА на жалбоподателя Е. П. Б. 7-дневен срок от получаване на
съобщението да внесе държавна такса в размер на 10 лева по сметка на СРС,
дължима за образуване на настоящото дело на основание Тарифа № 1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. В
същия срок следва да представи и доказателства за внасяне на таксата по
делото.
Предупреждава жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените
указания в срок на основание чл. 158 ал. 3 от АПК, жалбата ще бъде оставена
без разглеждане и производството по делото – прекратено.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя чрез неговия
процесуален представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3