Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6769 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника З. „Б.И.“ АД срещу решение от 27.04.2020 г. по гр.д. №45657/2019 г.
по описа на СРС, 77 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да
заплати на В.Е.М. на основание чл.226 ал.1 вр. чл.223 КЗ отм. вр. чл.45 вр.
чл.86 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, в резултат на ПТП на 19.08.2016 г., причинено виновно от водач на
л.а. „Пежо 306“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника по полица №BG/02/115003085527 с период на
застрахователно покритие 16.12.2015 г. - 15.12.2016 г., за разликата над сумата
от 1000,00 лв. до пълния присъден размер от 3000,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане, както и разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че ищецът не е доказал
продължителни болки и страдания, такива с особен интензитет, както и
продължителен възстановителен период. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли иска за
разликата над сумата от 1000,00 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна В.Е.М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта,
в която искът с правно основание чл.226 ал.1 вр. чл.223 КЗ отм. вр. чл.45 вр.
чл.86 ЗЗД е уважен до размера на сумата от 1000,00 лв., и от ищеца в частта, в
която искът с правно основание чл.226 ал.1 вр. чл.223 КЗ отм. вр. чл.45 вр.
чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 3000,00 лв. до пълния
претендиран размер от 4000,00 лв., поради което решението в тези части е влязло
в законна сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но
частично неправилно в обжалваната му част, поради следното:
Тъй като
решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то
основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, поради
което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
От
приетото и неоспорено пред СРС заключение на СМЕ, което настоящият съдебен
състав кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия на гръдния кош без увреждане на гръдни и коремни органи. Вещото лице
сочи още, че по делото няма данни за остатъчни явления, с оглед получените
травми, и за съпътстващи заболявания, които да повлияят на лечението и на
възстановяването, като обичайният възстановителен период при получените от
ищеца травми е 15-20 дни.
От
показанията на свид. Любка Иванова се установява, че при процесното ПТП ищецът
е получил натъртени ребра и гръдна кост, имал е болки при вдишване и издишване,
които болки са продължили около 3 мес. Свидетелят сочи още, че след ПТП ищецът
е прегледен и му е назначено домашно лечение – обезболяващи и мазила, като не е
бил на работа 1 седмица.
Съгласно чл.52 ЗЗД
размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва
да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като критерии
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Настоящият съдебен
състав, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че
контузията на гръдния кош е заболяване без риск за живота на пострадалия, че
интензивността на болката не е била значителна, че на ищеца е проведено само
консервативно лечение, периодът на възстановяване е с малка продължителност и
не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, нито същият се е
нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП ищецът е бил на 39 години, т.е. в млада и трудоспособна възраст,
както и че тези болки са отзвучали и към настоящия момент няма остатъчни
травми. С оглед на изложеното по-горе и предвид икономическата конюнктура към
момента на настъпване на ПТП, съдът счита, че справедливо обезщетение за
претърпените травматични увреждания е в размер на 2000,00 лв. При определяне размера на обезщетението не
следва да бъдат отчитани обстоятелствата, касаещи негативните психически
преживявания на ищеца, с оглед получените от неговата дъщеря травми, доколкото
същите не са предмет на настоящето производство, и които обстоятелства
неправилно са взети предвид от първоинстанционния съд.
С оглед изложеното, въззивната инстанция приема,
че определеното от първата инстанция обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в завишен размер, както се твърди от въззивника. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
първоинстанционният съд е извършил нарушение на разпоредбите на материалния
закон /чл.52 ЗЗД/ и не се е съобразил изцяло със събраните по делото
доказателства.
Поради изложеното,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е искът е уважен
за разликата над сумата от 2000,00 лв. до пълния присъден размер от 3000,00
лв., а в останалата част, в която искът е уважен над посочения по-горе размер,
решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се отмени и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за разликата над
сумата от 447,50 лв.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят допълнително разноски в първоинстнационното производство в общ
размер на сумата от 176,25 лв. и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 20,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 210,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 150,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата
страна и адв. Н.Н., според който ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 300,00 лв. Съгласно ТР
№6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е в рамките на този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №76968/27.04.2020 г.,
постановено по гр.д. №45657/2019 г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в, в частта,
в която е уважен предявеният от В.Е.М., ЕГН **********, адрес: ***, срещу З.
„Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
осъдителен иск с правно основание чл.226
ал.1 вр. чл.223 КЗ отм. вр. чл.45 вр. чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от
2000,00 лв. до пълния присъден размер от 3000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на ПТП на 19.08.2016 г., причинено виновно от водач на
л.а. „Пежо 306“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника по полица №BG/02/115003085527 с период на
застрахователно покритие 16.12.2015 г. - 15.12.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане, и в частта,
в която З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, е осъден да заплати на В.Е.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за
разликата над сумата от 447,50 лв., и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Е.М., ЕГН
**********, адрес: ***,
срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл.226 ал.1 вр. чл.223 КЗ отм. вр. чл.45
вр. чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 2000,00 лв. до пълния присъден размер
от 3000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на ПТП на 19.08.2016 г., причинено виновно от водач на
л.а. „Пежо 306“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника по полица №BG/02/115003085527 с период на
застрахователно покритие 16.12.2015 г. - 15.12.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
В.Е.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 176,25 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 230,00 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,да заплати на В.Е.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 150,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.