Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №2067 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Виндферм
Балчик 4“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.З, ап.10-11, представлявано от управителите Р.П.
и М.Р.Х., със съдебен адрес:***, чрез адв.Ю.С., против “Енерго-Про Продажби“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К., действащи чрез адв.А.Т., със съдебен адрес:***, с която са предявени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца дължимата по Договор за изкупуване на
електрическа енергия №153/02.09.2010г. преференциална
цена на електрическа енергия произведена от вятърна електроцентрала в общ
размер на 91971.66лв., от която 59533.68лв., представляваща цена на ел.енергия
месец юли 2019г. по Фактура №********** от 31.07.2019г.,
24038.16лв., представляваща цена на ел.енергия за месец август 2019г. по
Фактура №********** от 31.08.2019г. и
8399.82лв., представляваща част от цена на ел.енергия за месец септември 2019г.
по Фактура №********** от 30.09.2019г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, ***лжимите суми, а именно сметка с
IBAN: ***.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна
електрическа централа “Тригорци“, с обща инсталирана мощност от 2.000 kW,
находяща се в с.Тригорци, общ.Балчик, по регулирани от КЕВР преференциални цени
на електрическа енергия, която се изкупува от ответника съгласно Договор за
изкупуване на електрическа енергия №153/02.09.210г. Вятърната електрическа
централа на ищеца е въведена в експлоатация на 06.07.2010г. и присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия
№ДУА-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г. от 10.07.2009г.
Твърди се, че за произведената електрическа енергия за месеците юли, август и
септември през 2019г., ищеца е издал съответно Фактури №№ ********** от 31.07.2019г. на стойност от
59533.68лв., ********** от 31.08.2019г. на стойност от 24038.16лв. и **********
от 30.09.2019г. на стойност 11615.76лв., като задълженията по първите две
фактури не са заплатени изцяло, а по третата е налице неплатен остатък от
8399.82лв. Сочи се, че без да налице основание ответникът е решил едностранно
да извърши прихващане, като с Уведомления с изх.№№ EPRS-2072/10.09.2019г.,
EPRS-2239/27.09.2019г. и №EPRS-2554/28.10.2019г., е уведомил ищеца, че на
основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД, е извършил прихващане на гореописаните
вземания с надплатената от първия сума от 91971.66лв. по издадено от втория
Дебитно известие №********** от 30.09.2015г. към Фактура
№**********/11.09.2015г. Поддържа се, че с отказът си да плати сумата от
91971.66лв., ответникът виновно не е изпълнил задълженията си по сключения
между страните договор за изкупуване. Сочи се, че с Писмо с изх.№466/03.10.2019г.,
ищеца е оспорил извършените от ответника прихващания като неоснователни и
извършени в разрез с действащите разпоредби на ЗЗД. Поддържа се, че извършените
прихващания, са невалидни и извършени в противоречие с действащото
законодателство и като такива не са породили действие между страните. Твърди
се, че в случая не е налице “вземане“ в полза на ответника в претендираният от
него като надплатен размер, тъй като същият правилно и доброволно на
27.10.2015г., е заплатил на ищеца сумата от 91971.66лв. На следващо място се
поддържа, че дори да е съществувало такова вземане, то същото като произтичащо
от договора за изкупуване на електрическа енергия, се е погасило с изтичането
на тригодишна давност, тъй като има характер на периодично плащане. Ето защо се
сочи, че дори да е съществувало
претендиралото от ответника вземане, то същото се е погасило по давност,
поради което с него не може да бъде извършено прихващане. Сочи се още, че
съгласно чл.103 от ЗЗД за да е налице подлежащо на прихващане вземане в полза на
ответника, то същото следва да е изискуемо и ликвидно, като в случая нито една
от посочените предпоставки не е налице, респективно не може да бъде извършено
прихващане. Твърди се, че вземане на ответника не е налице вземане и защото той
е заплатил доброволно сумата по процесното дебитно известие. В заключение се
поддържа, че на основание сключения между страните договор за изкупуване на
електрическа енергия /чл.24/, ответникът, в качеството му на купувач, дължи на
ищеца сумата от 91971.66лв., представляваща сбор от цената на произведена
електрическа енергия за месеците юли, август и септември на 2019г., за което са
издадени процесните фактури, като плащането е следвало да се извърши в срок до
15 работни дни от издаване на съответната фактура.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в
качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при
условията на същата норма, като част от електрическата енергия-до размера на
нетното специфично производство на електрическа енергия, се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част-за количества надхвърлящи
нетното специфично производство, по цена за излишък на балансиращия пазар. Не
се оспорва, че ищеца е произвел и доставил процесните
количества електрическа енергия през 2019г., както и стойността им, отразена
във Фактури №№ **********/31.07.2019г., **********/31.08.2019г. и
**********/30.09.2019г., но се поддържа, че въпросните задължения са погасени,
чрез извършени от него извънсъдебни прихващания с вземане за недължимо платена
на ищеца сума в размер на 91971.66лв. Твърди се, че посочената сума, съставлява преференциална цена за произведена
електрическа енергия през м.август 2015г., е недължимо платена, тъй като
въпросното количество ел.енергия надхвърля, определеното с Решение
№СП-1/2015г., съответно Решение №СП-5/27.03.2019г. на КЕВР, нетно специфично
производство, съответно дължимата за него цена, е като за излишък на
балансиращия пазар, а не преференциална. Сочи се, че в периода до м.август
2015г. процесната централа, е достигнала нетно специфично производство от 2000
кВтч за 1 Квт инсталирана мощност, като произведената над това НСП ел.енергия
през м.август в размер на 439.190 МВтч, ищецът първоначално е фактурирал по
усреднена за периода цена за излишък от 13.78 лева /МВтч /. В последствие
ищецът е издал счетоводен документ за корекция на тази цена до размера на
преференциалната цена, доколкото е счел, че именно тази цена му се дължи, а
именно Дебитно известие №70/30.09.2015г. към Фактура №69/11.09.2015г. за сума от 91971.66лв., съставляваща
цената на 439.190 МВтч ел.енергия от ВтЕЦ “Тригорци“, която е произведена през
м.08/2015г. над 2000 кВтч нетно специфично производство /до 2250 часа/, като
сумата е заплатена от ответника в срок. Ответникът, в изпълнение на чл.94 от
ЗЕ, е включил стойностите по ДИ №70/30.09.2015г., в общата цена на енергията,
подлежаща на заплащане от обществения доставчик “НЕК“ ЕАД, като последното
дружество, е възразило относно дължимостта на същата, тъй като производителят е
надхвърлил нетното си специфично производство за 2015г. и на основание чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ за тях не се дължи преференциалната цена, а такава за излишък.
Ответникът е уведомил ищеца с Писмо изх.№EPRS-2957/18.12.2015г. относно отказа
на обществения доставчик да приеме за дължима стойността на ДИ №70/2015г. и е
изискал ищецът да издаде кредитно известие към Фактура №69/11.09.2015г., както
и да възстанови надплатената сума в размер на 91971.66лв., като последният не е
изпълнил искането. Сочи се още, че на 13.02.2018г. “НЕК“ ЕАД е подало жалба в
КЕВР, с която възразява срещу начина, по който ответника прилага нетното специфично
производство и преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия,
произвеждана от ВяЕЦ, в това число и от процесната централа. С Решение
№Ж-537/03.10.2019г. на КЕВР, е установено, че в нарушение на чл.31, ал.5, т.1
от ЗЕВИ, ответникът е изкупил цялото количество електрическа енергия,
произведено през м.август 2015г. от производителите, в това число от ищеца по
преференциална цена, вместо по цена за излишък, като е задължило дружеството да
възстанови на крайния купувач на електрическата енергия надвзетите суми в
резултат на неправилното прилагане на посочената разпоредба. В изпълнение на
решението ответникът, е възстановил на “НЕК“ ЕАД въпросната сума, с платежното
нареждане от 25.10.2019г. Твърди се, че в резултат от горното, ответникът е направил
процесните изявления за прихващане на задълженията си за заплащане на ищеца на
цената на продадената му електрическа енергия през м.юли и м.август, и част от
м.септември 2019г. в общ размер на 91971.66лв., като остатъка от задължението
последния месец в размер на 3215.94лв. е заплатено по банков път. В подкрепа на
валидността на извършените прихващания, се поддържа, че според чл.20 от
договора за изкупуване на ел.енергия, ако производителят е получил от купувача
неследваща му се по-висока цена за електрическата енергия, то той дължи да я
върне на купувача в 7 дневен срок от писмената покана за това. Купувачът има
право по своя преценка да прихване своето вземане за надплатената цена до
пълното му покриване, срещу свои последващи задължения към производителя. Сочи
се, че действително въпросната хипотеза е различна от настоящата, доколкото
предвижда различно основание за недължимост на преференциалната цена-липса на
издаден от КЕВР сертификат за произход на електрическата енергия, но е напълно
приложима по аналогия за всички случаи на заплащане на преференциална цена,
която не е дължима. Твърди се, че съгласно чл.20 от ЗЗД договора, следва да се
тълкува при изследване на действителната обща воля на страните, при съпоставка
на отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Сочи се, че приложимата към момента на сключване на
процесния договор нормативната уредба, е предвиждала цялостно изкупуване по
преференциална цена на електрическата енергия, а за процесния период уредбата
въвежда ново основание за недължимост на преференциалната цена, а имено
произведената електрическа енергия, да е над прага на утвърденото от КЕВР нетно
специфично производство. Ето защо се поддържа, че общата воля на страните и
добросъвестността при изпълнение на договорните задължения води до приложимост
на уговорката на чл.20, ал.2 и ал.3 от договора и при другите случаи на
получаване на неследваща се преференциална цена от производителя. В тази връзка
се поддържа, че извършеното едностранно прихващане от страна на купувача, е
способ за възстановяване на надплатените суми, който е предвиден, както в
договора, така съставлява и способ за погасяване на задължения, уреден в чл.103
и чл.104 от ЗЗД, с което прихващане ответника е погасил процесните задължение,
респективно претенциите на ищеца са неоснователни. На следващо място, в условие
на евентуалност, ако се установи основателност на исковете, се претендира за
извършване на съдебно прихващане на вземането на ответника с вземанията на
ищеца, до размера на по-малкото от тях. Развити са подробни съображения за
приложимата нормативна уредба към договора за изкупуване на ел.енергия,
включително настъпилите изменения, според която след достигане на нетното
специфично производство на съответната вятърна централа, дължимата цена на
произведената ел.енергия от възобновяеми източник, подлежи на заплащане по цена
за излишък. Моли се за отхвърляне на исковете, доколкото прихващането е
проявило своя материално правен погасителен ефект на падежа на вземанията на
ищеца.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите, изложени в
отговора на исковата молба. Доразвити са подробни съображения в подкрепа на исковите
претенция, както и за неоснователност на доводите на ответника за приложимост
към процесната хипотеза на разпоредбата на чл.20 от договора между страните и
на отношенията, развили се между ответника и трети лица-КЕВР и “НЕК“ АД.
С подаденият
отговор на допълнителната молба, се доразвиват съображения за неоснователност
на исковете и се оспорват доводите на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, моли
за уважаване на исковете и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки
са доразвити доводи в подкрепа на основателността на претенциите.
Ответника, чрез пълномощник, оспорва исковете,
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на претенцията. Депозира писмени
бележки в подкрепа на становището за неоснователност на иска.
Трето лице помагач на
страната на ответника-“Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана
от Петър Асенов Илиев, чрез юрисконсулт е депозирало писмено становище за
неоснователност на претенциите, основано на съображения за възприемане на
тълкуването на правната уредба като изключваща ползването на двете
преференциални цени от един и същ производител за една календарна година.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е
налице спор и от събраните доказателства се установи, че ищеца е производител
на електрическа енергия от вятърна електрическа централа “Тригорци“, с обща
инсталирана мощност от 2.000 kW, находяща се в с.Тригорци, общ.Балчик, която е
въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия
№ДУА-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г. от 10.07.2009г. Безспорно е, че ответното
дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия. Не се спори и че между
страните е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия
№153/02.09.2010г., като за дължимата цена на произведената електрическа енергия
от процесната централа през месеците юли, август и септември на 2019г., ищецът
е издал Фактури №№ ********** от 31.07.2019г. на стойност от 59533.68лв.,
********** от 31.08.2019г. на стойност от 24038.16лв. и ********** от
30.09.2019г. на стойност 11615.76лв. Няма спор, че за произведената ел.енергия
от процесната централа през м.август 2015г. 439.190 МВтч, след достигнато нетно
специфично производство от 2000 кВтч за 1 Квт инсталирана мощност, с Дебитно
известие №70/30.09.2015г. към Фактура №69/11.09.2015г. на стойност от 91971.66лв., ищецът е коригирал цената на
ел.енергията от усреднена за периода цена за излишък от 13.78лв./МВтч до
размера на преференциалната цена при надхвърлени 2000 кВтч нетно специфично
производство /до 2250 часа/, която сума е заплатена от ответника в срок.
Безспорно е още, че количествата
ел.енергия по процесните фактури за месеците юли август и септември през
2019г., са доставени от ищеца на ответника.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В разглежданият
казус първият от спорните въпроси, е дали съществува нормативно ограничение в
рамките на едногодишен период ВяЕЦ да попадат едновременно в две ценови
категории за заплащане на преференциални цени определени с решение на КЕВР.
Според настоящия съдебен състав, отговора на този въпрос е положителен. По силата на
чл.31, ал.1 от ЗЕВИ в редакцията действаща към м.август 2015г., ответникът, като краен снабдител на ел.енергия, е
задължен да изкупува ел.енергия, произведена от възобновяеми източници по
преференциална цена, действаща
към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ на енергийния обект за
производство на електрическа енергия, а за обектите по чл.24, т.1-към датата на
заявлението за извършено монтиране на инсталация за производство на
електрическа енергия, подадено до разпределителното предприятие по реда на
наредбата по чл.116, ал.7 от ЗЕ. Наред с това според ал.4 на чл.31, ал.1 от
ЗЕВИ цената на електрическата енергия от възобновяеми
източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал.2, освен в
случаите по чл.32, ал.4, като след изтичане на този срок преференции за цените
не се предоставят. Съгласно изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ /в сила от
24.07.2015г./ обществения доставчик, съответно крайните снабдители, са
задължени да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена, като за определяне на количествата ел.енергия, се използва
критерият-“нетното специфично производство на ел.енергия“. В §1, т.29 от ДР на
ЗЕВИ е дадено легално определение на “нетно специфично производство на
електрическа енергия“, а имено това е средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. На
основание § 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране
приема решение, с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
След отмяната на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, комисията е приела Решение №СП-5/27.03.2019г., което се
прилага, считано от 31.07.2015г., като обратното действие на административния
акт, е придадено със закон, тъй като административният орган е задължен по
силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме решение, с което да се установи нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон. С Решение №СП-5/27.03.2019г. на КЕВР, е определено нетно специфично производство
на електрическа енергия за вятърни електрически централи /каквато е централата
на ищцовото дружество/ в размер на 2000 kWh при централи работещи до 2250 часа
при цена за изкупуване определена
с Решение №Ц-010 от 30.03.2011г. във връзка с Решение № Ц-013 от 28.06.2006г.
на КЕВР, т.е. в размер на 188.29лв./MWh, без ДДС.
Видно от справка в
системите на Ад.ССГ и ВАС, понастоящем с невлязло в сила Решение
№6355/29.10.2019г. по адм.д.№4422/2019г., по описа на Ад.ССГ, е прогласено за
нищожно Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, с което обаче не се спира
изпълнението и приложението на атакувания адм.акт, тъй като съгласно чл.13,
ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а
искането за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение, е
недопустимо, освен в изчерпателно посочени хипотези, сред които не попада процесната
такава. В горецитираната норма е предвидено изключение от общото правило в
административния процес, че оспорването има суспензивен ефект и спира
изпълнението на акта. В случая със специален закон изрично е дерогирано
суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания
индивидуален административен акт, уредено в общия закон. Ето защо и към момента
Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР подлежи на изпълнение и намира приложение в
отношенията между страните по спора.
Както се посочи по
горе с въпросното решение, считано от 31.07.2015г. по отношение на процесният
ВяЕЦ е установено НСП на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа
на която следва да се определя преференциална цена и по конкретно според т.8 от
Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР във връзка с Решение №Ц-013/28.06.2006г. на
КЕВР. В този смисъл последователното преминаване от една тарифна група за
преференциално изкупуване в следваща, при надхвърляне на заложените прагове
/случая от т.8 в т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г./, е недопустимо. Това е
така предвид въведеното с изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ, ограничение на
количеството ел.енергия произведена от възобновяеми източници, което
общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да
изкупуват по преференциална цена, определено въз основа НСП на ел.енергия.
посочената разпоредба е приета с цел охраняване на обществения интерес, в
резултат от което същата е от императивен порядък. Извода за недопустимост за
преминаване от една тарифна група в друга, се подкрепя от мотивите към
законопроекта за изменение на въпросната норма от ЗЕВИ, където изрично е
записано, че замяната на понятието “средногодишна продължителност на работата“
с “нетно специфично производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по
преференциални цени да бъдат изкупувани, само онези количества ел.енергия,
“които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Очевидно целта на
изменението на закона, е да се постигне баланс между разходите на обществения
доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните. Съгласно чл.18, ал.1 от еднотипните договори за изкупуване на ел.енергия
сключени между всеки от ищците и ответника, цената за изкупуване на ел.енергия
е регулирана и се определена от КЕВР, като в ал.4 е заложен праг от 2250 пълни
ефективни часове на работа годишно, при който произведената ел.енергия ще се
изкупува по максимална преференциална цена, след което заплащането става по
занижена цена. Поначало правата и задълженията на страните по договора се
определят съобразно закона, действал в момента на сключване на сделката, ако
обаче новият закон е императивен, за в бъдеще правата и задълженията се
определят от него. Тук е мястото да се посочи, че в случая не се касае за
обратно действие на закона, а за действие спрямо заварени правоотношения
възникнали на основание гражданскоправни сделки, които се преуреждат за в
бъдеще от повелителните норми на закона. Следователно, след влизане в сила на
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, договора за продажба на ел.енергия, е
изменен от императивната разпоредба на закона и Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР издаденото на основание §17 от ПЗР на ЗИД
на ЗЕ.
На следващо място следва
да се има предвид, че промяната, наложена от законодателя с въвеждането на
понятието “нетно специфично производство“, не съставлява промяна на критериите,
въведени с Решение Ц-13/2006г. на ДКЕВР за определяне на две групи
преференциални цени. Посоченото решение определя преференциална цена за
продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни централи,
съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на ветровите
генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна
производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните
пълни ефективни часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно
количество ел.енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана
мощност на ветровата централа. В България, тези ефективни часове на работа на
ветровите генератори трябва да са съобразени с изследванията на БАН за
потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка райони на
страната. Съгласно тези изследвания, България може условно да бъде разделена на
две ветрови зони: зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори до 2250 часа включително; зона с пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори над 2250 часа. Въз основа на горните показатели
в решението се определят два вида преференциални цени за ел.енергията,
произведена от ветрови генератори-за ветрови генератори с пълни ефективни
годишни на работа до 2250 часа и за такива с пълни ефективни годишни на работа
над 2250 часа. Изложеното сочи, че подхода на законодателя е принципен и се
ръководи от параметрите на централата и възможността ѝ за ефективна
работа, поради което извода, че една вятърна централа може да попада
едновременно в две тарифни групи, е неприемлив. Освен това този извод
противоречи на формалната икономическа логика, тъй като ако централа работеща
по принцип до 2250 часа може да преминава за разликата над 2000 kWh до 2300 kWh в следващата тарифна група, то тя
винаги би била по печеливша от централа поначало работеща над 2250 часа,
предвид значителната разлика в цената за първите 2000 kWh. Наред с това този
подход за определяне на изкупната цена би обезсмисли наличието на две тарифни
групи, доколкото ако се следва довода, за преминаване при достигане на
съответния праг, в следващата тарифна група, то не би следвало да има различни
изкупни цени за вятърните централи, независимо от възможността им за определена
ефективна годишна часова работа или НСП, а следва да е налице еднаква начална
цена за всички, като тези от тях които преминат прага от 2250 часа и 2000 kWh
да получават заплащане по другата тарифа. В тази връзка следва да се има в
предвид, че както се посочи по-горе въвеждането на преференциални изкупни цени и НСП, целят осигуряване на
изкупуването на количествата ел.енергия, които да осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост, с оглед приоритетното развитие на този вид производство на
енергия.
В заключение съдът
намира, че в полза на ищеца е дължима преференциална цена за
произведена от ВяЕЦ ел.енергия до достигане на нетното специфично производство от 2000 КWh, а произведеното над това
количество-за разликата над 2000 kWh до 2300 kWh, се дължи цена за излишък на балансиращия пазар. Ето защо извършеното на
27.10.2015г. плащане от ответника на сумата от 91971.66лв. по издадено от ищеца
Дебитно известие №********** от 30.09.2015г., съставляваща преференциална цена
на 439.190 МВтч ел.енергия от ВтЕЦ “Тригорци“, която е произведена през
м.08.2015г. над 2000 кВтч нетно специфично производство /до 2250 часа/, е без
основание по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД, т.е. недължимо платено. Тук е
мястото да се посочи, че в хипотезата на неоснователното обогатяване, срокът за
връщане на полученото без основание, започва да тече от момента на
получаването, тъй като не може да има разместване на материални блага без
правно основание.
С оглед изложеното доводите на ищеца за правилност на въпросното
плащане, тъй като същото е извършено доброволно, са неоснователни, тъй като
начина на извършване на плащането, е ирелевантен за наличието, респективно за липсата на основание
за получаване на сумата.
Предвид горното, съдържащите се в Уведомления с
изх.№№ EPRS-2072/10.09.2019г., EPRS-2239/27.09.2019г. и
№EPRS-2554/28.10.2019г., изявления на ответника за прихващане със неоснователно
платената сумата от 91971.66лв. по Дебитно известие №********** от
30.09.2015г., със еквивалентният общ сбор от дължимата на ищеца цена на
електрическа енергия произведена през месеците юли, август и септември на
2019г. по Фактури №№ ********** от
31.07.2019г., ********** от 31.08.2019г. и ********** от 30.09.2019г., са породили своя
правопогасителен ефект. Това е така защото правният ефект на материалноправното изявление за прихващане
на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания /извънсъдебно прихващане/ настъпва с факта на
отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл.104, ал.1, пр.1 от ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат
погасени.
Неоснователни се
явяват възраженията на ищецът, че въпросните изявления за прихващане са
невалидни, защото процесното вземане като произтичащо от договор за изкупуване
на електрическа енергия, се е погасило с изтичането на тригодишна давност, тъй
като има характер на периодично плащане. Както се посочи по-горе вземането на
ответника, е с произход неоснователно обогатяване, като по отношение на него е
приложима общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД. В случая е безспорно, че
плащането на сумата от 91971.66лв. по Дебитно известие №**********/30.09.2015г.
е извършено на 27.10.2015г., в резултат от което давностният срок за връщането
ѝ изтича на 27.10.2020г., т.е. след настъпване на правният ефект на изявленията за
прихващане.
Воден от горното
съдът приема, че претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца
преференциална цена на електрическа енергия произведена през месеците юли, август
и месец и 2019г. от вятърна електроцентрала в общ размер на 91971.66лв., се
явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид
неоснователността на главният иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът се дължат
деловодни разноски, които според доказателствата за извършени такива, възлизат
на сумата от 3948лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Виндферм Балчик 4“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Твърдишки проход“
№23, ет.З, ап.10-11, представлявано от управителите Р.П. и М.Р.Х., за осъждане на “Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К., да заплати сумата от 91971.66лв.,
представляваща преференциална цена на електрическа енергия произведена от
вятърна електроцентрала, от която 59533.68лв- цена на ел.енергия месец юли
2019г. по Фактура №********** от 31.07.2019г., 24038.16лв.-цена на ел.енергия за месец август 2019г. по
Фактура №********** от 31.08.2019г. и
8399.82лв.-част от цена на ел.енергия за месец септември 2019г. по Фактура
№********** от 30.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “Виндферм Балчик 4“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Твърдишки проход“
№23, ет.З, ап.10-11, представлявано от управителите Р.П. и М.Р.Х., да заплати на “Енерго Про Продажби“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К., сумата от 3948лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ответника-“Национална Електрическа Компания”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Триадица” №8, представлявана от Петър Асенов Илиев.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: