Решение по дело №2847/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260234
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20191720102847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260234 / 2.10.2020г.

гр. ******, 02.10.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02847 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Б.А.Й., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 126,94 лева,  представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „**** *******“, бл., вх. , ап. , от които: главница в размер на 1 024,09 лева за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 102,85 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 05.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК  до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01181/2019г. по описа на Районен съд – гр. ****** е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират се и разноски.

             В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез пълномощника си, оспорва предявените искови претенции както по основание, така и по размер. Оспорва наличиието на облигационна връзка между страните, както и правилността на воденото от ищеца счетоводство.

            В съдебно заседание, ищеца поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им, намирайки ги за доказани по основание и размер. Ответната страна, в съдебно заседание, проведено на 27.02.2020г. ,пледира за решение, с което предявените установителни претенции бъдат отхвърлени, като неоснователни.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1181 от 20.02.2019г. по ч. гр. д. № 01181 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.

            По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Ищецът “Топлофикация-******”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г.),  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

            За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетото по делото заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 19.12.1990г. се установява, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото заверено копие на Декларация по чл. 14 ЗМДТ, която съдът цени като извънсъдебно признание на факти. От представеното и прието по делото Удостоверение с изх. № 19/СЛУ-9917 от 16.01.2020г. се установява идентичността на процесния недвижим имот, предвид наложена във времето промяна на административния адрес на имота. С оглед установяването на тези обстоятелства, съдът намира, че ответницата е собственик на процесния имот в пълен обем, поради което същата се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege - по силата на закона,  от момента, в който за лицето е възникнало качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

            За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок.

От изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява се, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Доказва се, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалния период. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС, като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановения срок.

    От обсъдената по-горе експертиза се установява и обстоятелството, че между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията между тях, чието действие не е прекратено към исковия период.

            От изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника, досежно процесния имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за исковия период е в размер на 1024,09 лева. С оглед тези обстоятелства, в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на ответника, предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

            Както беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

            От обсъдената съдебно-икономическа експертиза се установява още, че на ищцовото дружество се дължи и сумата от 102,85 лева, представляваща размера на обезщетението за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 05.02.2019г. С оглед на това обстоятелство и предвид уважаването на главния иск, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като основателен

            На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху главницата от 1024,09 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.02.2019г. до окончателното й плащане.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.  общо за заповедното и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното производство.

С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на 455.00 лв, от които: 50,00 лв. за държавна такса в двете производства (исково и заповедно), 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 250.00 лева – възнаграждение на вещи лица и 5.00 лева – държавна такса за издаване на 1 бр. съдебно удостоверение. С оглед изхода на делото, същите следва да му бъдат присъдени.

Предвид уважаването на предявените установителни искове, ответникът няма право на разноски.

            Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- ******”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Б.А.Й., с адрес: ***, че Б.А.Й. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 1 024,09 лева,  представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „**** *******”, бл., вх. , ап.  за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 102,85 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 05.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.02.2019г.  до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01181/2019г. по описа на Районен съд – гр. ****** е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.А.Й., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- ******”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 455,00 лева, представляваща направените по делото и по частно гражданско дело № 01181/2019г. по описа на ПРС, разноски.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 01881/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.                

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: