О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ / .01.2021 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 790 по описа за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
подадена искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД срещу Й.В.Д., с която по реда
на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове за установяване на вземания за
незаплатена топлинна енергия, суми за дялово разпределение и обезщетения за
забава, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2949/2020 г. на
СРС.
Видно от извършената от заповедния съд служебна справка в
НБД „Население“ /л. 11 от ч.гр.д № 2949/2020 г. на СРС/ по отношение на
регистрираните постоянен и настоящ адреси на длъжника Й.В.Д., се установява, че
същите са в гр. Шумен.
В противоречие с разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК по
отношение на местната подсъдност при заявления срещу потребители (какъвто се
явява и настоящият длъжник – физическо лице потребител на топлинна енергия) Софийски
районен съд е издал заповед за изпълнение по делото, срещу която е подадено
възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. След даване на указания от заповедния
съд заявителят е предявил установителни искове по чл. 422 ГПК пред Софийски
районен съд, по които е образувано гр.д. № 47613/2020 г. на 01.10.2020 г.
След служебна справка по това дело в НБД „Население“ /л.
47 от гр.д. № 47613/2020 г. на СРС/, и съобразно твърденията на ответника в
отговора на исковата молба, се установява, че същият е сменил постоянния и
настоящия си адрес, съответно на 06.11.2020 г. и на 15.04.2020 г., с адреси в
гр. Варна.
Настоящият
състав на Варненски районен съд счита, че делото не му е подсъдно, поради
следното:
Съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК заявление срещу потребител се
подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно,
той го изпраща незабавно на надлежния съд.
Съгласно чл. 422 ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
В мотивите към т. 9 от ТР № 4/2013 г., ОСГКТ на ВКС по
отношение на въпросите за заповедното производство се прие, че с разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 ГПК е създадено изключение от общото правило, че искът се
счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл. 125 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ГПК настъпилите след
подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи
местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.
В настоящия случай към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /22.01.2020 г./ длъжникът е имал настоящ
адрес в гр. Шумен. Той е променил настоящия си адрес в гр. Варна /15.04.2020
г./ след издаване на заповедта за изпълнение, но преди подаването на исковата
молба по чл. 422 ГПК /01.10.2020 г./
Доколкото разпоредбата на чл. 422 ГПК и указанията на ВКС
в цитираното тълкувателно решение водят до извода, че искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението. Към този
момент следва да се преценява местната подсъдност. В тази връзка разпоредбата
на чл. 120 ГПК се явява приложима към момента на подаване на заявлението, а не
към момента на иска, съответно исковата молба, по чл. 422 ГПК.
Това е така, защото разпоредбата е създадена с цел да не
може ответникът да си избира подсъдност по всяко време на делото, което да води
до препращането му на друг съд, а същата да се стабилизира към момента на
сезирането. Да се приеме обратното би означавало, че длъжникът може да си
избере пред кой съд да бъде предявен иска по чл. 422 ГПК, не само при
потребителските спорове, а и по отношение на всички видове спорове. Целта на
идентичното изменение на разпоредбите за подсъдността по отношение на
потребителите е била заповедното и исковото производства да се гледат от един и
същ местно компетентен съд, затова и тази подсъдност е задължителна за съда.
Такова законодателно изменение не е предвидено за другите видове подсъдности. Чрез смяната в хода на процеса на настоящия
адрес страната заобикаля законовите разпоредби, което е злоупотреба с права от
страна на потребителя и не следва да се допуска.
В настоящата хипотеза се е получило именно това, защото в
хода на заповедното производство (след издаване на заповедта за изпълнение)
длъжникът е сменил настоящия си адрес. Доколкото всички последици свързани със
сезирането на съда се преценяват към един по-ранен момент от подаването на
исковата молба, а именно подаването на заявлението, то и не следва да е налице
и изключение по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 120 ГПК.
Настоящият състав счита, че местно компетентния съд да
разгледа спора е Районен съд – гр. Шумен, доколкото към датата на подаване на
заявлението длъжникът е бил с настоящ адрес *** този съд.
По изложените съображения делото следва да се изпрати на
Районен съд – гр. Шумен за разглеждане на предявените искове.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 790/2021 г. по описа на Варненски районен съд, 17-ти
състав.
ИЗПРАЩА делото
на местно компетентния съд – Шуменски
районен съд за разглеждане и произнасяне по предявените искове по чл. 422 ГПК, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните
Делото да се изпрати на местно компетентния съд след
влизане в сила на определението по подсъдността.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД
: