гр. Силистра, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седми май, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА С.
КРЕМЕНА КРАЕВА
при
секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Д. С.
гр. дело № 92 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 170/09.11.2018г. и
допълнително решение № 41/25.02.19г., постановени по гр.д. № 254/18г. по описа
на ДРС, е прекратен бракът между А.А.А. и А.Т.А. поради дълбоко и непоправимо
разстройство, настъпило по вина на двамата съпрузи; предоставил е упражняването
на родителските права над малолетната А.А.А. на нейната майка А.Т.А. и е
определил режим на лични отношения с бащата А.А.А., както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 8.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя по местоживеенето на
бащата, по два дни от всяка учебна ваканция, различни от месечния график за
виждането, и по един ден от религиозните празници по местоживеенето на бащата,
като бащата взема детето от местоживеенето му и го връща пак там, и един месец
през лятото, когато майката не е в полагаем отпуск, а детето е във ваканция, по
местоживеенето на бащата; осъдил е А.А.А. да заплаща месечна издръжка на детето
в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, ведно със законната лихва за всяка
просрочка, с падеж всяко 5 -то число на месеца, считано от датата на
произнасяне-09.11.2018 г. до настъпване на обстоятелства, изключващи плащането й
; възстановил е предбрачното
фамилно име на А. А.А., което за в бъдеще да се счита А.; определил е местоживеенето
на детето при майка му А.Т.А.;
осъдил е А.А. заплати по сметка на ДРС ДТ върху присъдената издръжка в размер
на 216 лв. ; осъдил е А.Т.А.
и А.А.А. да заплатят по сметка на ДРС допълнителна ДТ за развода в размер по 20
лв. всеки от тях.
Недоволен от решението в частта
относно предоставеното упражняване на родителските права над малолетната А.А.А.,
определения режим на лични отношения между бащата и детето и определената месечна
издръжка за детето, е останал А.А.А., който го обжалва в тези части в
законоустановения срок. Счита, че решението е неправилно в обжалваните части, поради
което моли съда да го отмени в тези части и да постанови друго, с което да предостави
упражняването на родителските права на него с присъждане на съответна издръжка,
а ако това не бъде направено – да се определи разширен режим на лични отношения
между него и детето и да се намали присъдената издръжка до размера на 130 лв.
Въззиваемата А.Т.А. депозира писмен
отговор на въззивната жалба, в който излага становище, че същата е
неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваната част. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба
от А.Т.А., с която се оспорва решението на районния съд в частта относно
произнасянето по вината за разстройството на брака, като са наведени твърдения,
че тя е изцяло на А.А.А., поради което следва да бъде постановено въззивно
решение в този смисъл.
В подадения отговор на насрещната
жалба въззиваемият А.А.А. поддържа, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част, касаеща произнасянето по вината за
разстройството на брака.
Съдът, след като съобрази становищата
на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Не се спори по делото, а и от
представените доказателства се установява, че страните са сключили граждански
брак на 12.09.09г., от който брак на 23.07.2010г. е родено детето А.
Не се спори също относно настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, а се спори относно вината за
разстройството на брака, като всяка от страните твърди, че другата страна има
вина за неговото разстройство.
Спори се и по въпроса за предоставяне на
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие дете Айча и
произтичащите от това последици, като всяка от страните твърди, че тя има
по-добри качества и условия за нейното отглеждане и възпитание.
Първоинстанционният съд е приел, че
вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като не са намерили
компромисни варианти за сплотяване на семейството.
Жалбоподателката по насрещната жалба
твърди, че ДРС не е съобразил доказателствата по делото и не е отчел
обстоятелството, че не съществуват доказателства, установяващи нейно виновно
поведение за разстройството на брачната връзка, а са ангажирани единствено
доказателства, сочещи виновно поведение на ответника за разстройството на
брака.
Твърди, че в началото на брачният им
живот отношенията в семейството са се
развивали нормално, по след известно време поради различни разбирания и
цели и поради ненамирането на общ език по редица семейни въпроси, по които имат
противоположни схващания за семейните задължения, конфликтите между тях са
зачестили, като се е стигнало и до нанасяне на побои от ответника без повод от
страна на жалбоподателката. За последният такъв побой представя
съдебномедицинско удостоверение №2239/2018г., издадено от специалист по Съдебна
медицина и Заповед от 10.05.2018г. по гр.д.№ 248/18г. по описа на на Районен
съд -Дулово. Жалбоподателката твърди, че вследствие грубото отношение на
съпруга й е била принудена да се върне при родителите си в с.Сокол, които я
прибрали заедно с детето.
Според жалбоподателката първоинстанционният
съд, при определяне на вината за прекратяване на брака, неправилно е анализирал
показанията на водените от нея свидетели, в които подробно е отразено
насилието, многократно осъществявано от ответника над нея, както и неговата вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
В отговора на насрещната жалба
ответникът по нея твърди, че страните са били в конфликтни отношения далеч
преди тяхната фактическа раздяла. В семейството е имало неразбиране по редица
въпроси, касаещи общите им задължения, като никой от двамата съпрузи не е
направил опит за подобряване отношенията помежду им близо от около две години
преди фактическата им раздяла, поради което правилно съдът е извел своите
изводи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, че е настъпило по вина
и на двамата съпрузи, които не са намерили компромисни варианти за сплотяване
на семейството.
По отношение на останалите изложения
в насрещната въззивна жалба, които се преповтарят и от исковата молба, твърди
че са абсолютно голословни, неотговарящи на истината, а и са опровергани със
събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства.
Пред ДРС са ангажирани свидетелски
показания на водените от ищцата св. А.Б.С. и С.Х.Х., както и водените от
ответника свидетели С. А. и Г. М.
От показанията на св. А. Б. С. се
установява, че още след сватбата ответникът е започнал да проявява грубо
отношение към съпругата си като кулминацията била на 9.05.18г., когато побоят
над нея оставил трайни следи и тя е взела категоричното решение да се прибере
при родителите си.
Св. С. Х.Х., която е била колега на
ищцата, също заявява, че последната неведнъж й е споделяла за побои от страна
на съпруга й над нея, както и за страха да се прибере вкъщи. Свидетелката
заявява също, че се е налагало да заема пари на А. и тя да поема сметките за
храна на обяд, тъй като ищцата е нямала достатъчно пари в себе си, а и
дебитната карта, по която е превеждана заплатата й, не е била на нейно
разположение. Споменава и за случай, когато е дошла на работа с отпечатъци от
пръсти по кожата й, но се срамувала да каже истината от какво са, като отговаряла,
че се е ударила, а по-късно се е разбрало, че е малтретирана от съпруга си.
Съдът кредитира напълно показанията
на двете водени от ищцата свидетелки, тъй като са непосредствено възприети от
тях, непротиворечащи и в синхрон с представените писмени доказателства – съдебномедицинско
удостоверение №2239/2018г., издадено от специалист по Съдебна медицина,
протокол за предупреждение на А.А.А. по чл. 65 ЗМВР, с който последният се
предупреждава да не осъществява обиди и заплахи за саморазправа, физическо и
психическо насилие, както и опити за такива, принудително ограничаване на
личната свобода и личния живот на неговата съпруга А.А., и Заповед от
10.05.2018г. , постановена по гр.д.№ 248/18г. по описа на ДРС, с която
ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над
ищцата.
Всички тези доказателства, преценени
в съвкупност, установяват наличието на укоримо поведение у ответника спрямо
неговата съпруга, изразяващо се в неуважение, грубо отношение, физическа
саморазправа, финансови ограничения, които безспорно са довели до тежко и
непоправимо разстройство на брачната им връзка. При такова укоримо поведение от
страна на съпруга, погазвайки отношенията на разбирателство и взаимно уважение,
осъществявайки насилие над съпругата, е почти невъзможно да се намерят в
семейството компромисни варианти за сплотяването му.
От разпита на водените от А.А.А. свидетели не се установи
укоримо поведение на съпругата му, за което той твърди. Св. Сурай А. заявява,
че тя е била тихичка, но е забелязал, че при съвместните им събирания
употребява алкохол малко повече за жена, без да конкретизира какво разбира под
израза „малко повече за жена“. Пояснява обаче, че тя не е била пияна, а е
ставало весело. Свидетелят заявява също, че А. е започнала да носи по-късичко
облекло, но от това изявление също не може да се направи извод, че облеклото й
е било неприлично, провокативно или вулгарно.
Свидетелката Г. А. заявява, че за нея
А. е идеалният съпруг и баща на детето, защото много често са обсъждали
неговото поведение и тя знае, че по два пъти на година е пращал съпругата си и
детето на почивка /като остава открит въпросът защо поне единият от тези два
пъти и той не е придружил семейството си на почивката/, купувал е дрешки за детето,
всяка сутрин го е водил на градина и училище, ходил е на родителските му срещи.
Заявява, че почти през ден се е отбивал през нея и може би не е минавал трети
ден без да се срещнат, като винаги е ползвал консултациите й, купувайки дрешка
на детето или подарък на съпругата си. Безспорно отношенията на свидетелката с
ответника са били много близки, дори оставят впечатлението, че той повече е
обсъждал и споделял с нея, отколкото със съпругата си, но от свидетелските й
показания също не може да се направи извод за укоримо брачно поведение на
съпругата А.. По-скоро свидетелката
заявява, че той нито веднъж не й е споделял да има някакви проблеми с жена си.
Съобразявайки всичко изложено до тук,
съдът счита че вина за разстройството на брака има съпругът. Ето защо,
решението на ДРС следва да се отмени в частта, в която разводът е допуснат по
вина на двамата съпрузи и вместо това да се постанови друго, с което разводът
се допуска по вина на съпруга А..
След допускане на развода, ДРС се е произнесъл
по иска за родителските права, като е предоставил е упражняването на
родителските права над малолетната А.А.А. на нейната майка А.Т.А..
Жалбоподателят А. счита, че при определяне
на кого от двамата родители следва да бъде предоставено упражняването на
родителските права над детето Айча решаващият състав не е съобразил задължителната съдебна практика - ППВС №
1/1974 г., която го задължава да извърши цялостна преценка на интереса на
малолетното дете въз основа на съвкупността от множество обстоятелства /възпитателските
качества и морала на родителите; грижи и отношение към детето; изявената готовност за неговото отглеждане и
възпитание; привързаност на детето към родителите, материалните условия на живот,
финансовата и имуществена възможност на родителите/, а е възпроизвел изцяло
заключението на вещото лице - психолог по отношение изложените в СПЕ качества
на майката и е приел, че точно тези качества дават основание да се предостави
упражняване на родителските права на нея.
От събраните по делото доказателства
се установява, че и двамата родители имат желание с помощта на близките си да
отглеждат и възпитават детето. От заключението по назначената СПЕ става ясно,
че детето има установена силна емоционална връзка и с двамата родители и всеки
от тях по свой начин дава своето положително влияние върху развитието на
детето.
При изслушване обясненията на
родителите пред СОС, както и съобразявайки в съвкупност всички ангажирани
доказателства по делото, възпитателските качества и морала на родителите,
грижи и отношение към детето,
съдът счита че следва да се предостави упражняването на родителските права над
малолетната А. А.А. на нейната майка А.Т.А..
Разводът е допуснат по вина на
бащата, който е демонстрирал грубо поведение, съчетано и с физическа
саморазправа спрямо майката, като става ясно от психологическото изследване, че
и детето е ставало свидетел на това.
Безспорно, съгласно Постановление № 1
от 12.XI.1974 г. на Пленума на ВС, вината за дълбокото разстройване на брака
поначало е без правно значение за предоставяне упражняването на родителските
права, но когато поведението, от което е направен извод за вината, както е в
случая, се отразява върху правилното отглеждане и възпитание на детето, то следва
да се има предвид и да се включи в обстоятелствата, които са от значение за спора.
От направеното изявление на бащата
пред СОС, че един от представените по делото призове на Айча е за боядисване на
яйца, а в Университета няма да я питат колко яйца е боядисала, прозира неговото
подценяване на успехите на детето.
Отделен е въпросът, че в приза е посочено, че е за успешно представяне
на детето в Общинския конкурс „Пиша вярно и красиво“ /стр. 26 от въззивното
дело/. Освен това става ясно в с.з. на 7.05.19г., че в няколкочасовия режим за
лични отношения на бащата с детето той е предпочел да го води на психолог в гр.
Добрич, без да има сериозна причина за спешна консултация с такъв, и без да
обсъди това и с майката, вместо да прекара времето с дъщеря си по един по-приятен
и забавен начин за нея, а и за него.
Що се касае до преценката на материалните
условия на живот, финансовата и имуществена възможност на родителите, то от
социалните доклади се установява, че и двамата родители имат добри материални
условия за отглеждане на детето. Освен това и двамата работят и реализират
доходи от трудовата си дейност. Съдът не възприема довода на процесуалния
представител на жалбоподателя, че представеният от ищцата трудов договор не е
надлежно доказателство, че майката получава трудов доход. Обстоятелството, че в
представената от ответника справка от НАП за трудовия договор на ищцата /стр.88
от първоинстанционното дело/ пише, че договорът е със срок до 22.08.18г., само
по себе си не означава, че към настоящия момент тя не продължава да изпълнява
тази работа и да получава трудово възнаграждение за нея, в какъвто смисъл са и
изявленията й в съдебното заседание пред СОС. От справката от НАП е видно, че в
графа „дата на прекратяване на трудовия договор“ не е отразена такава дата, а и
в трудовия договор е посочено, че е срочен за извършване на определена работа.
Евентуалната неприцизност на работодателя при оформянето на документацията и
подаването на справката към НАП не следва да се тълкува във вреда на работника.
Освен това, съдът счита за уместно да
посочи, че съществува противоречие в доводите на жалбоподателя, тъй като от
една страна той сочи, че реализира добри трудови доходи, за разлика от бившата
си съпруга, и има по – добри финансови и имуществени възможности за отглеждане
на детето, а от друга страна оспорва размера на присъдената месечна издръжка за
детето в размер на 150 лв., заявявайки че желае да бъде намалена до минималния
размер от 130 лв.
Не на последно място следва да се
отчете и обстоятелствата, че Айча е все още на ниска възраст – навършени 8
години, и е момиче в предпубертетна възраст, а съгласно т.II, б.“е“ и „ж“ от ППВС № 1/1974 г. на
Пленума на ВС тези обстоятелства също са сред по-съществените при определяне на
мерките по упражняване на родителските права при развод.
Предвид изложеното до тук относно
предоставянето на родителските права по отношение на детето Айча, съдът счита
че ДРС е постановил правилно решение, предоставяйки родителските права на
майката, и като такова то следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят А.А. в условията на
евентуалност обжалва и определения режим на лични отношения с детето. Счита, че следва да се определи
разширен режим на лични контакти между него и детето, както следва:
•
Всеки първи, трети и четвърти уикенд от месеца за времето от 17.00 часа в
петък, или след приключване на училище на детето, в случай, че е втора смяна до
16.00 часа в неделя, когато бащата ще го върне на майката;
•
За ваканциите на детето - Коледна, Новогодишни, Великденска и Пролетна, и за
Рамазан Байрям, да бъде при бащата в първата половина от времето на съответната
ваканция или мюсюлмански празник на нечетна година, а при майката в първата
половина от времето на съответната ваканция или мюсюлмански празник на четна
година.
•
За лятната ваканция на детето, да бъде при бащата 30 дена, когато майката не е
в платен годишен отпуск.
ДРС е определил режим на лични
отношения с бащата А.А.А., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 8.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя по местоживеенето на
бащата, по два дни от всяка учебна ваканция, различни от месечния график за
виждането, и по един ден от религиозните празници по местоживеенето на бащата,
като бащата взема детето от местоживеенето му и го връща пак там, и един месец
през лятото, когато майката не е в полагаем отпуск, а детето е във ваканция, по
местоживеенето на бащата
Съдът, съобразявайки че детето е
еднакво привързано и към двамата си родители и има нужда да поддържа и запази емоционалната
връзка и пълноценен контакт с бащата, счита че с оглед интересите на детето, е
основателно искането за определяне на разширен режим на лични контакти между детето
и бащата. Това ще се постигне като вместо определения от ДРС режим „по два дни
от всяка учебна ваканция, различни от месечния график за виждането, и по един
ден от религиозните празници по местоживеенето на бащата“ се постанови: „за ваканциите
на детето - Коледна, Новогодишни, Великденска и Пролетна, и за Рамазан Байрям, през
които да бъде при бащата в първата половина от времето на съответната ваканция
на нечетна година, а при майката - в първата половина от времето на съответната
ваканция на четна година“. В останалата част режимът следва да се запази, както
е определен от ДРС.
Жалбоподателят А.А. е недоволен
и от решението на ДРС в частта му относно присъдената издръжка за
детето, считайки че по размер тя е неоснователно и немотивирано присъдена. Твърди,
че липсват данни по делото за по-голямата нужда на детето от средства, за да
бъде определена издръжка в размер над минималния.
Съгласно чл. 142 СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. По силата на
ПМС № 320/20.12.2018 г. минималната работна заплата за страната, считано от
1.01.19г., е 560 лв. Следователно размерът на минималната издръжка за едно дете
е 140 лв. /560 лв.: 4= 140 лв./.
Безспорно, освен възрастта на детето
и неговите потребности, при определяне размера на издръжката му също така
следва да се съобразят и възможностите на лицето, което я дължи, както и
материалното състояние на другия задължен за издръжка родител – майката.
По делото не са ангажирани
доказателства за наличие на по-големи от необходимите разходи по отглеждането
на дете на осемгодишна тази възраст, свързани с развитието на някакви негови
дарби или влошено здравословно състояние.
От представеното удостоверение за
доходите на бащата /стр. 51 от първоинстанционното дело/ се установява, че брутното
му месечно възнаграждение е в размер на 870 лв. Майката реализира месечно
възнаграждение в размер на 600 лв., видно от представения трудов договор, като
тя поема и непосредствените ежедневни грижи и издръжка на детето. Липсват
изявления и доказателства от страните за плащане на наеми, кредити, задължения
към трети лица и други подобни.
При това положение съдът счита, че
определеният размер издръжка от ДРС, който е с 10 лв. повече от
законовоопределения минимален такъв, не би могъл да се коментира като завишен.
От една страна бащата получава с около 300 лв. повече от минималната работна
заплата за страната, а майката почти минимална такава, като тя поема и
непосредствените ежедневни грижи по отглеждането на детето, а от друга страна –
детето е ученичка и е нормално разходите около него да са по-високи от
минимално предвидените за едно дете, което не е в училищна възраст. Нещо
повече, при положение че бащата държи на качествено образование и развитие на
детето, както заявява в с.з. пред СОС, то безспорно минималният размер издръжка
е недостатъчен за получаване от детето на повече знания и умения, тъй като
всички извънкласни форми и занимания са свързани с допълнителни такси, а и за
закупуване на качествени и добри учебни помагала и пособия са необходими повече
средства от определената почти минимална месечна издръжка за детето.
Предвид гореизложеното съдът счита,
че следва да бъде потвърдено решението на ДРС в частта относно определената
издръжка за детето.
Съобразно изхода на процеса пред СОС
и предвид направеното от процесуалния представител на насрещната жалбоподателка
искане за присъждане на разноски, на същата следва да се присъдят направените
пред въззивната инстанция разноски, възлизащи на 412,50 лв. /заплатен адвокатски
хонорар и ДТ за въззивно обжалване/.
МОТИВИРАН от гореизложеното,
Силистренският окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
№ 170/09.11.2018г., постановено по гр.д. № 254/18г. по описа на ДРС, в частта в
която е постановено, че вина
за разстройството на брака носят двамата съпрузи, както и в частта, в която е определен
режим на лични отношения между детето Айча А.А. и бащата А.А.А., включващ и
по два дни от всяка учебна
ваканция, различни от месечния график за виждането, и по един ден от
религиозните празници, по местоживеенето на бащата, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ВИНА за разстройството на брака носи
съпругът А.А.А..
ОПРЕДЕЛЯ в режима на лични отношения
между детето А. А.А. и бащата А.А.А., включващ всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 8.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, по
местоживеенето на бащата, и един месец през лятото, когато майката не е в
полагаем отпуск, а детето е във ваканция, по местоживеенето на бащата, и
следния режим: през ваканциите на детето - Коледна, Новогодишни,
Великденска, Пролетна и за Рамазан Байрям, то да бъде при бащата в първата
половина от времето на съответната ваканция на нечетна година, а при майката -
в първата половина от времето на съответната ваканция на четна година.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
170/09.11.2018г., постановено по гр.д. № 254/18г. по описа на ДРС, в частта в
която е предоставено упражняването на родителските права над малолетната А. А.А.
на нейната майка А.Т.А. и в частта, в която е осъден бащата А.А.А. да заплаща
месечна издръжка за детето А. А.А. в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, ведно
със законната лихва за всяка просрочка, с падеж всяко 5 -то число на месеца,
считано от датата на произнасяне-09.11.2018 г. до настъпване на обстоятелства,
изключващи плащането й.
В останалата част решението е влязло
в сила.
ОСЪЖДА А.А.А. да заплати на А.Т.А. сумата
от 412,50 /четиристотин и дванадесет лева и 50 ст./, направени от последната
разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС в частта относно
родителските права, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.