Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 28 май, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 28.04.2021 г. /двадесет и осми април, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря К.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 286 по описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от Н.С.К. с ЕГН **********,
с адрес: *** чрез пълномощника си, адв. Р.Б. от МАК срещу „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „ Княз Ал.Дондуков“
№ 19, ет. 2, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 355,00
лв., получена на отпаднало основание през периода от 25.02.2013г. до
18.06.2018г. по наложен запор върху трудовото възнаграждение на Н.С.К. по изп. дело
№ 26/2007г. по описа на ЧСИ Ани Василева с рег. № 747 от КЧСИ, което вземане е
признато за недължимо като погасено по давност с Решение по в.гр.д. № 70/2019
год. на ОС - Монтана, ведно със законната лихва върху главницата от 2 355 лв.,
начиная от датата на исковата молба до окончателното издължаване.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
на 18.01.2007 год., по гр.д. № 31/2007 год. на РС-Лом е издаден изпълнителен
лист срещу ищцата, солидарно с още три лица да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД
посочените в изпълнителния титул суми.
Изп. дело № 31/2007 год. на ЧСИ А В с рег. № 747 в КЧСИ е образувано на
02.02.2007 год. На 10.05.2012 год. е поискан и наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата. С договор за цесия от 13.02.2013 год. задължението е
прехвърлено от първоначалния кредитор на ответника. За периода 25.02.2013г. –
18.06.2018 год. от трудовото възнаграждение на ищцата чрез ежемесечни удръжки
са преведени по изпълнителното дело общо 4172 лв. С влязло в сила на 03.05.2019
год. решение по в.гр.д. № 70/2019 год. на МОС е признато за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 3492,38 лв., от които
3219,17 лв. – главница, 200,83 лв. лихви и 72,38 лв. – разноски по изп.д. №
31/2007 год. на ЧСИ А В поради погасяване по давност. На 17.02.2020 год.
ответникът превел на ищцата сумата от 1817 лв., като отказал да заплати
останалата част от неоснователно полученото, което поради това е предмет на
настоящото производство. Претендират се и направените по делото разноски.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си ю.к. С.З.
оспорва изцяло претенцията на ищцата като неоснователна. Признава, че за процесния период 25.02.2013г.
– 18.06.2018 год. по изпълнителното дело са постъпили от ищцата общо 4192 лв.,
от които на ответника са преведени 4078 лв. Не се спори, че на 14.02.2020 год.
на ищцата е преведена сумата 1817 лв., представляваща общ размер на удържаните
й суми за периода 20.02.2015 г. – 18.06.2018 год. За тази сума се прави
възражение за погасяване чрез плащане.
На следващо място се въвежда възражение по чл. 110 вр. чл. 120 ЗЗД за
изтекла погасителна давност на претенцията на ищцата за периода 25.02.2013г. –
09.02.2015 год., като счита, че давността не е прекъсната с предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК по гр.д. № 1278/2018 год. на ЛРС,
нито е спряна давността за предявяване на претенцията по чл. 55 ЗЗД, предмет на
настоящото производство (25.02.2020 год.) Възразява се за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от ищцата. Претендират се разноски.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от пълномощника си – адв. Р.Б., който поддържа иска.
Ответникът в
съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител юрисконсулт С.З., която моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установено по делото е, че на 12.11.2004
г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ ЕАД като
кредитор и Лилия Г.Т. като кредитополучател, обезпечен с поръчителството на А М
М, М Ц Г. и на ищцата Н.С.К.. „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист
от 18.01.2007г. по ч.гр.д. № 31/2007 г. по описа на PC-Лом на основание чл. 237
от ГПК, с който кредитополучателят и поръчителите са осъдени да заплатят
солидарно в полза на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 3 219,17 лв. главница, 200,83
лв. лихва, ведно със законната лихва от
17.01.2007 г. до окончателно издължаване и 72,38 лв. разноски. Въз основа на издадения изпълнителен
лист от 18.01.2007г. по молба на „Банка ДСК" ЕАД от 02.02.2007г. е образувано изпълнително дело
№ 26/2007 г. при ЧСИ А В с per. № 747 на КЧСИ, с район на действие ОС- Монтана,
срещу кредитополучателя и поръчителите. С молба с вх. № 1647 от 10.05.2012г.
взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано
от поръчителя - ищцата К., като съдебният изпълнител е наложил запор и отправил
запорно съобщение до работодателя на същата
с изх. № 1733/10.05.2012г. По силата на Договор за покупко-продажба на
вземания от 13.02.2013 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг
България" ЕАД, последното е придобило вземането срещу кредитополучателя
Лилия Г.Т. и поръчителите А. М. М., М. Ц. Г. и Н.С.К., произтичащо от Договора
за кредит за текущо потребление от 12.11.2004 г. С молба с вх. №
22307/17.10.2013г. до съдебния изпълнител цесионерът „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД е поискал конституирането му като взискател по образуваното
ИД № 26/2007г. и същият е конституиран като такъв. Обстоятелството, че ищцата е уведомена за
прехвърляне на вземането срещу нея от „Банка ДСК" ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД не се оспорва от ищцата, нито е предмет на настоящия спор.
Изпълнителното производство е било спряно
вследствие на подадена молба с вх. № 2792/27.06.2018г. от длъжника Н.К.,
основаваща се на издадена обезпечителна заповед по гр. дело № 1276/2018г. на
РС-Лом. Цитираното гр. дело № 1276/2018г. на РС- Лом е образувано въз основа на
искова молба от Н.С.К. от 25.06.2018г. с правно основание чл. 124 вр. чл. 439 ГПК за признаване по отношение на ответника по същото дело - „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че ищцата не му дължи вземането по изпълнителния лист от
18.01.2007г., издаден по ч.гр. дело № 31/2007г. на РС-Лом, за сумата от 3492,38
лв., от които 3219,17 лв. главница, 200,83 лв. лихви и 72,38 лв. разноски. С решение № 36/28.01.2019г. по
същото гражданско дело искът е отхвърлен като неоснователен. С въззивно
решение от 03.05.2019г. по в.гр.дело № 70/2019г. на ОС- Монтана, влязло в
законна сила на 03.05.2019г., решението
на първата инстанция е отменено и отрицателният установителен иск е уважен,
като е признато за установено в
отношенията между страните, че посоченото
вземане на „ОТП ФАКОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не съществува като погасено по
давност.
По изпълнително дело № 26/2007г. на ЧСИ А
В по наложения запор на трудовото възнаграждение на ищцата са удържани суми
през периода от 25.06.2012 г. до 18.06.2018 г. в размер на общо 4 890 лв. видно
от приложено на л.38-л.39 от делото Удостоверение с изх. № 3399/27.06.2019г. на
ЧСИ А В с per. № 747 на КЧСИ за постъпили суми по изп. дело № 20077470400026. От тази сума една част от общо 130,00 лева
съставляват удържани такси за междубанковите преводи от сметката на ЧСИ към
взискателя, по 2 лева за всеки банков превод, като общо преведената чиста сума
на взискателя е в размер на 4760 лева. Съгласно
посоченото удостоверение на съдебния изпълнител за процесния период - от
25.02.2013 г. до 18.06.2018 г., от ищеца К. са постъпили общо 4 192 лв., от
които в полза на взискателя "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД са преведени общо
4 076 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят, че ответникът, в
качеството си на цесионер, е придобил вземане към ищеца, както и че то е било в
размерите съгласно изпълнителния лист, издаден по ч. гр. дело № 31/2007
г. по описа на Районен съд – Лом, въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 26/2007г. на ЧСИ А В с рег. № 747 от КЧСИ и район на
действие ОС - Монтана. От страна на ищеца не се оспорва нито възникването в
един минал момент на задължението да заплати на праводателя на ответника –
цедентът „Банка ДСК“ ЕАД, суми по
договор за поръчителство към датата на издаване на изпълнителния лист, нито
тяхната стойност, т.е. не се оспорва съществуването на вземанията, посочени в издадения
изпълнителен лист. Оспорването на същестуването на вземането поради погасяването му по давност е било предмет на
друго дело - гр.дело № 1276/2018г. по
описа на РС- Лом, като с въззивното решение но ОС-Враца вземането, обективирано
в издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 31/2007г. на РС- Лом, е признато
за недължимо. Претенцията на ищеца в настоящия спор е за връщане от страна на
ответника на сума, получена от същия, въз основа на отпаднало основание.
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Решението по чл.124, ал.1 ГПК отрича със
сила на присъдено нещо правото на принудително изпълнение на вземането по
издадения на извънсъдебно основание изпълнителен лист, какъвто е този по
ч.гр.д. № 31/2007г. на ЛРС, поради което съдът, разглеждащ иска по чл.55, ал.1 ЗЗД
е длъжен да приеме, че сумите, които са принудително събрани от длъжника,
взискателят е получил без основание. В този смисъл е и
трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 26/18.04.2012 г. по
т.д. № 150/2011 г., решение №139/28.08.2013 г. по т.д. № 98/2012 г. на ТК, в
които са разгледани искове по чл.55, ал.1 ЗЗД, предявени от длъжника срещу
взискателя, след влязло в сила решение по успешно проведен от длъжника
отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за връщане на принудително
събраните суми въз основа на изпълняемо право, чието съществуване е отречено. Правото на връщане на принудително събраните от
ищците суми в изпълнителния процес, които са признати по реда на чл.124, ал.1 ГПК за недължими с влязло в сила решение, изисква провеждането на състезателен
исков процес, тъй като в тази хипотеза, не е предвиден облекчен ред за длъжника
за снабдяване с обратен изпълнителен лист. В този смисъл е Решение
№ 45/19.03.2021г. по гр. дело № 1281/2020г. на 4 г.о., по което ВКС се е произнесъл по въпроса допустим
ли е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, предявен от длъжника
срещу взискателя за връщане на сумите, събрани принудително в изпълнително
производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
извънсъдебно основание по чл.237 ГПК /отм./, след успешно проведен от длъжника
срещу взискателя отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, решението по
който е влязло в сила след приключване на принудителното изпълнение.
Ответникът твърди, че претенцията на ищеца
за периода от 25.02.2013г. до 09.02.2015г. е погасена по давност, а претенцията
за удържаните суми в изпълнителното производство от ищцата за периода от
20.02.2015г. до 18.06.2018г. е погасена чрез плащане от ответника с платежно
нареждане от 14.02.2020г. В платежното
нареждане, приложено на л. 53 по делото, е посочено като основание
„възстановени удръжки по ИД 26/2007г. от 20.02.15г. – 18.06.2018г.“
ТР
5/2017г на ОСГТК на ВКС, на което ответникът се позовава, сочи, че задължението
за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно,
може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване
на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС №
1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
но автоматично не
води до забава на длъжника. Като обобщение в това тълкувателно решение се
приема, че при връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на
разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо. Затова ответникът
счита, че вземането на К. за възстановяване на удържаните й суми за периода
25.02.2013г. до 09.02.2015г. вкл. е погасено по давност.
ВКС
в Решение №93/24.09.2019 по дело №3221/2018 на ВКС, ГК, III г.о. се е произнесъл
по материалноправния въпрос „Предявеният отрицателен установителен иск по чл.
254 ГПК /отм./ прекъсва ли течението на срока на погасителната давност по
вземането за връщане на сумите, събрани от длъжника и платени на взискателя по
изпълнителното дело, и тече ли срок на погасителната давност по вземането за
връщане на тези суми, докато трае процеса по иска по чл. 254 ГПК /отм./, уважен
с влязло в сила решение?“ В
цитираното решение Върховния касационен съд по повдигнатия въпрос намира, че
когато с влязло в сила решение е уважен отрицателният установителен иск,
предвиден в чл. 254 ГПК /отм./, докато е траел процесът по иска, не тече
5-годишният срок на погасителната давност по вземането за връщане на сумите или
вещите, събрани от длъжника и получени от взискателя по изпълнителния лист.
Основанието по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е осъществено. Предявеният иск,
предвиден в чл. 254 ГПК /отм./, не
осъществява основанието по чл. 116, ал. 1, б. „б“ ЗЗД за прекъсване на
5-годишния срок на погасителната давност по вземането за връщане на сумите
или вещите, събрани от длъжника и получени от взискателя по изпълнителния лист,
дори когато искът по чл. 254 ГПК е бил уважен с влязло в сила решение.
Следователно съдебният процес по чл. 254 ГПК /отм./ е „относно вземането“ за
неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и осъществява основание за спиране на
давностния срок по вземанията на длъжника срещу взискателя по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, когато искът по чл. 254 ГПК /отм./ е бил уважен. Предявеният иск,
предвиден в чл. 254 ГПК /отм./, респ. в чл. 124, ал. 1 ГПК, не осъществява
основанието по чл. 116, ал. 1, б. „б“ ЗЗД за прекъсване на 5-годишния срок на
погасителната давност за вземанията на длъжника за връщане на сумите или
вещите, които съдебният изпълнител принудително е събрал и предал на
взискателя, дори когато искът по чл. 254 ГПК отм. е уважен с влязло в сила
решение. В това решение на касационната инстанция се посочва още, че вземането на взискателя не
е установено със сила на пресъдено нещо. Съдът по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е длъжен да зачетете задължителното действие на влязло в сила решение по
чл. 252 ГПК /отм./ или по чл. 254 ГПК /отм./, или по чл. 124, ал. 1 ГПК –
аргумент от чл. 297, вр. чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК. Ако обаче такова решение няма, съдът по иска по чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД е длъжен сам да изследва материално-правните характеристики на вземането.
Следователно не е и вярно, че докато изпълнителният лист не е бил обезсилен
(чл. 252, изр. 2 ГПК /отм./ или отрицателният установителен иск, предвиден в
чл. 254 ГПК /отм./, респ. чл. 124, ал. 1 ГПК – уважен, длъжникът не може да
инициира производство по снабдяване с изпълнително основание за своето вземане
за връщане на сумите или вещите, които са били принудително предадени на
взискателя.
Поради изложеното възприето разбиране на
ВКС, влязлото в сила решение, с което е бил уважен искът, предвиден в чл. 124 ГПК, задължава настоящата инстанция да приеме, че тези суми
взискателят-ответник е получил без основание по изпълнителното дело, а на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ги дължи на ищеца (чл. 297 ГПК и чл. 298,
ал. 2 ГПК). При зачитане на материалната доказателствена сила на издаденото от
съдебния изпълнител удостоверение за събраното от длъжника, настоящият състав
намира, че всяка от горепосочените суми формира сборът на предаденото на
взискателя по изпълнителното дело в периода 25.06.2012 г. – 18.06.2018 г.
По направеното възражение за погасителна
давност, настоящата инстанция намира, че вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
се ползват с общия 5-годишен срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД. По
вземанията, предявени с иска, той има за начало датата, на която съдебният изпълнител
е превеждал на взискателя всяка сума, събрана от длъжника по изпълнителното
дело (т. 7 от ППлВС № 1/ 28.05.1979 г.). Докато е траел процесът по чл. 124 ГПК, този
срок е спрял да тече по вземанията за връщане на онези суми, които съдебният
изпълнител е превел на взискателя до 25.06.2018 г. и които до тази дата не са
били погасени по давност. Това е датата,
на която е била подадена исковата молба по чл. 124 ГПК по гр.дело №1276 на ЛРС, а аргументът следва
от обстоятелството, че този иск, предявен от ищеца срещу ответника по
настоящото дело, е бил и уважен. За част
от онези вземания, възниквали до 25.06.2018 г., срокът на погасителната давност
е започнал да тече отново на 03.05.2019 г. Тогава решението по чл. 124 ГПК е влязло в сила с
постановеното въззивно решение на МОС по в.г.д. № 70/2019г. Исковата молба по
настоящото дело е подадена на 25.02.2020 г., т.е. 9 месеца и 22 дни след
решението по иска по чл. 124 ГПК. Следователно погасени по давност са
вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на всички онези суми, които
взискателят е получил по изпълнителното дело в периода 25.02.2013 г. -
17.10.2013 г. вкл. Това са преведените суми в полза на взискателя на следните
дати: 25.02.2013г. – 88 лв., 19.03.2013г. – 88,00 лв., 12.04.2013г. – 85,00
лв., 22.05.2013г. – 94 лв. 25.06.2013г. – 87,00 лв., 02.08.2013г. – 110,00 лв.,
13.08.2013г. – 92 лв., 17.10.2013г. – 87,00 лв. и 17.10.2013г. – 105 лв. Те
възлизат на общата сума 854,00 лв. /836 лв. преведени на взискателя и 9 броя
банкови такси по 2 лева - 18 лева/,
събрани от длъжника по изпълнителния лист. За всички останали вземания по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, възниквали на и след 22.08.2014 г., възражението за
погасителна давност на ответника е неоснователно. За тях не е изтекъл общият
5-годишен срок по чл. 110 ЗЗД. Давностният срок например за
преведената сума от съдебния изпълнител на 22.08.2014г. е започнал да тече на
посочената дата и до предявяване на иска по чл. 124 ГПК /25.06.2018г./ са
изтекли 3 години, 10 месеца и 3 дни. Подадената искова молба по гр. дело №
1276/2018г. на ЛРС е спряла течението на погасителната давност за вземането от 22.08.2014г. до влизане в
сила на въззивното решение на 03.05.2019г. От последната дата – влизане в сила
на решението по иска по чл. 124 ГПК /03.05.2019г./ до предявяване на настоящата
ИМ /25.02.2020г./ са изтекли 9 месеца и 22 дни, които следва да се прибавят към
изтеклата погасителна давност, която е била спряна с предявяване на иска по чл.
124 ГПК /3 години, 10 м. и 3 дни/, или
общо – 4 години, 7 месеца и 25 дни. Аналогично е положението и с останалите
преведени суми от съдебния изпълнител на взискателя по изпълнителното дело на
дати, следващи 22.08.2014г. до последния превод на 18.06.2018г. С подадената
искова молба по настоящото дело е прекъснат този срок (чл. 116, ал. 1, б. „б“ ЗЗД), а в рамките на висящия настоящ процес този срок не тече (чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ ЗЗД). От приложеното удостоверение за сметка по дълга по ИД № 26/2007г.
на ЧСИ А В /л.38-39/, както и от експертното заключение на вещото лице В. Т.,
може без особено затруднение да бъде направено следното изчисление от съда: удържаните от длъжника, настоящ ищец, суми за
периода от 22.08.2014г. – 09.02.2015г., които не са погасени по давност, е общо
1521 лева /1495 лв. преведени на взискателя и 26 лева за 13 броя банкови
превода/. За периода от 20.02.2015г. до
18.06.2018г. сумата е погасена чрез плащане от ответника с платежно нареждане
от 14.02.2020г. на стойност 1817 лв, включваща 1747 лева преведени от ЧСИ на взискателя и 70 лева за 35 бр. банкови
преводи по 2 лева. В платежното
нареждане, приложено на л. 53 по делото, изрично е посочено като основание
„възстановени удръжки по ИД 26/2007г. от 20.02.15г. – 18.06.2018г.“
Следователно искът се явява основателен за
сумата от 1521,00 лева за периода от 22.08.2014г. до 09.02.2015г., като следва на основание чл. 86 ЗЗД да се присъди законна
лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Над
посочения размер – 1521,00 лв. до предявения – 2258,58 лв., след направеното изменение
по реда на чл. 214 ГПК, искът се явява неоснователен.
По отношение искането на ищеца за допускане
на предварително изпълнение на решението съдът счита, че същото не следва да
бъде уважено поради липса на предпоставките на чл. 242, ал. 2, т. 3 - от закъснението на изпълнението да е възможно
да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение да
стане невъзможно, или значително да се затрудни.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски, както следва: платената
държавна такса в размер на 95.00 лева, депозит
за вещо лице 250,00 лева и адвокатско възнаграждение 500 лева, или общо 845,00
лева.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовия пълномощник. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес
минималният размер на възнаграждението в случая се определя на 394.85 лева,
предвид материалния интерес по делото в първоначалния предявен с иска размер -
2355 лева. Съдът взема предвид първоначално предявения размер на иска при
определяне на разноските, а не този след изменението по чл. 214 ГПК, тъй като
ответникът е ангажирал защитата си при първоначално заявения размер на иска. С
оглед уважаване на иска на степен от 64,5 %, на ищеца се следват разноски 254,68
лева за адвокатско възнаграждение, 61,28 лева за държавна такса и 161,25 лв. за
работата на вещото лице, или общо 477, 21 лева.
Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от
ответника, е в размер на 300,00 лева,
като същото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК може да бъде намалено поради
прекомерност и без възражение на ищеца, тъй като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, препращащ към НЗПП. Съгласно чл. 25. (1) (Предишен текст на
чл. 25 - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г.) от НЗПП за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С
оглед на материалния интерес и невисоката фактическа и правна сложност на
делото, каквото становище заявява и самият процесуален представител на
ответника в отговора на ИМ, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
около средното в размер на 150,00 лева, като същото, след определянето му по
НЗПП, следва да се редуцира съобразно отхвърлената част на иска /35,5 %/, или 53,25 лева се дължат за юрисконсултско
възнаграждение на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от изложените правни съображения, Ломският районен
съд, пети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз
Ал.Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от И.Г.Д. – М. – Изпълнителен
директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1521,00 лева /хиляда петстотин
двадесет и един лева/, получена без основание през периода от 22.08.2014г. до
09.02.2015г. по наложен запор върху трудовото възнаграждение на Н.С.К. по изп.
дело № 26/2007г. по описа на ЧСИ А В. с рег. № 747 от КЧСИ, което вземане е
признато за недължимо като погасено по давност с Решение по в.гр.д. № 70/2019
год. на ОС- Монтана, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 25.02.2020г. до окончателното изплащане,
като за размера над 1521,00 лева /хиляда петстотин двадесет и един лева/ до предявения размер от 2258,50 лева /две хиляди
двеста петдесет и осем лева и петдесет стотинки/ ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „ Княз
Ал.Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано
от И.Г.Д. – М. – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.С.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, деловодни разноски в общ размер от 477, 21 лева
/четиристотин седемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК Н.С.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“,
бул. „ Княз Ал.Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от И.Г.Д.
– М. – Изпълнителен директор, деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 53,25 лева /петдесет и три лева и двадесет и пет стотники/.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
връчването на страните на
преписи.
Районен съдия: