№ 364
гр. Сливен , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
Секретар:Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20202230201079 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод жалба от „А. - К. 1” ООД – гр. Смолян,
представлявано от управителя Д. И. Л., против НП № 504630-F530112/29.05.2020 год.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00
лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с §8, ал. 1, изр. първо от ПР към
наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 год. и § 22, ал. 2 от
ПЗР към наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 год. във вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя, който
поддържа жалбата, моли да бъде отменено НП и претендира разноските по делото. По
делото е постъпило становище и защита от процесуалния представител на
жалбоподателя, в които се изразява становище по съществото на делото и се
претендират направените разноски по делото.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено НП, като
правилно и законосъобразно, моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
1
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.12.2019 год. бил съставен АУАН № F530112 от същата дата срещу
жалбоподателя за това, че на 13.11.2019 год. била извършена проверка на търговски
обект - газстанция, находящ се в *****, стопанисван от жалбоподателя, като в хода на
проверката било установено, че в обекта се използва фискално устройство – ЕСФП
модел „Тенакс 2007 - КL”, индивидуален номер IS007623, номер на фискалната памет
12017554, регистрирано в НАП с № 3642265, одобрено със свидетелство на БИМ №
141FS, което не отговаря на функционалните и технически изисквания на Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В акта било посочено още, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си към 31 юли 2019 год. да има документ за
придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от
одобрен след 31 март 2019 год. тип, както и изготвен график за въвеждане в
експлоатация на ЕСФП в стопанисвания обект, и те да са подадени по електронен път в
компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран
електронен подпис и да приведе дейността си в съответствие с изискванията на тази
наредба в срок до 30 септември 2019 год. В акта било посечено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с §8,
ал. 1, изр. първо от ПР към наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
2006 год. и § 22, ал. 2 от ПЗР към наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-
18 от 2006 год. във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил връчен на представляващ
дружеството на 09.12.2019 год. (л. 9 - 11 от делото).
Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП № 504630-
F530112/29.05.2020 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас
в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр.
ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ
във връзка с §8, ал. 1, изр. първо от ПР към наредба за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 2006 год. и § 22, ал. 2 от ПЗР към наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 год. във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. НП било
връчено на 25.06.2020 год. (л. 7 – 8 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
2
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите
разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се
подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има
единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено
и законните разпоредби, които са били нарушени. В АУАН следва съгласно
разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да
се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай
нито в акта, нито в издаденото НП е посочена дата и мястото на извършване на
нарушението, а само е отразено, че административното нарушение е констатирано на
13.11.2019 год. при извършена проверка на търговски обект - газстанция, находящ се в
гр. Сливен. В обстоятелствената част на НП е посочено, че жалбоподателят не е
изпълнил задълженията си по Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, за които са
посочени различни срокове: 1) към 31 юли 2019 год. да има документ за
придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП и 2)
да приведе дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30
септември 2019 год., т.е. отново не става ясно на коя дата е извършено нарушението.
Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на
извършване на административното нарушение е определящо както за приложимия към
момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл.
34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на посочена дата на
извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В конкретния случай в акта и в НП е посочено, че нарушението се изразява в
това, че в обекта се използва фискално устройство, което не отговаря на
функционалните и технически изисквания на Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ,
което е квалифицирано, като нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ. Съгласно цитираната разпоредба, фискално устройство от
одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните
изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в
регистъра по чл. 10, ал. 9. Следователно тази разпоредба е бланкетна и същата
препраща към други разпоредби на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год., които обаче не
3
са посочени нито в акта, нито в НП. Ето защо съдът намира, че дадената квалификация
на нарушението в акта и в НП е непълна, доколкото не са посочени конкретните
нарушени от жалбоподателя разпоредби на посочената наредба, което води до
неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Липсата
на посочване на конкретната правна норма нарушена от жалбоподателя, води до
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на
жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира
спрямо това адекватно своята защита.
Освен това в обстоятелствената част на акта и на НП са отразени още две
нарушения, изразяващи се в това, че жалбоподателят не е спазил различни срокове
предвидени в Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като е посочено, че са нарушени
разпоредбите на §8, ал. 1, изр. първо от ПР към наредба за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 2006 год. и § 22, ал. 2 от ПЗР към наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 год. Същевременно на жалбоподателя е
наложено едно административно наказание, като не става ясно за кое от тези
нарушения описани в НП е наложено същото.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво
нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото. Констатираното
от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от
ЗАНН, а именно не посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Разпоредбата на чл.
57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото
му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем.
Освен това неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН,
прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по
реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно –
съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със
съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно
нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното
административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите
на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това
4
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото
следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда
спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да
се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по
- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнаграждението е в размер на 300,00 лева, при интерес до 1000,00
лева. В настоящия случай се претендират разноски в размер на 300,00 лева, поради
което съдът намира, че възражението на процесуалния представител на въззиваемата
страна срещу размера на разноските е неоснователно. Ето защо съдът следва да
присъди разноските в пълен размер от 300,00 лева, съгласно представения по делото
Договор за правна защита и съдействие (л. 53 от делото).
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 504630-F530112/29.05.2020 год.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на
„А. - К. 1” ООД – гр. Смолян, представлявано от управителя Д. И. Л., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с §8, ал. 1, изр. първо от ПР към
наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 год. и § 22, ал. 2 от
ПЗР към наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 год. във вр.
5
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „А. - К. 1”
ООД – гр. Смолян, с ЕИК *****, представлявано от управителя Д. И. Л. разноски в
размер на 300,00 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6