Р Е Ш Е Н И Е
№ 81 / 16.4.2019г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....563....по описа за............2018…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.
Бургас с която същото дружество чрез неговия
процесуален представител е предявило
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу Г.М.Ш. .Със
същият иск горепосочения ищец моли Водоснабдяване
и канализация ЕАД гр. Бургас съда да
постанови решение с което да приеме за установено по отношение на горепосочения
ответник Г.Ш. *** , че същият му дължи паричната сума в размер на 67, 32 лв. , което задължение произтича от потребени
ВиК услуги за доставена , отведена и пречистена вода през отчетен период от 09.07.2015 г. до 04.12.
2015 г. , за което задължение са издадени фактури в периода от 25.08.2015 г. до
24.12.2015 г., както и обезщетение за
забава – мораторна лихва върху горепосочената главница в размер на сумата от 14, 77 лв. дължима се за периода от 26.09.2015 г. до
21.11.2017 г. , както и законовата лихва
върху главницата , начиная от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 974 от 28.11.2017 г. по ч.
гр.д. № 1440 / 2017 година по описа на
Районен съд Карнобат до окончателното изплащане на горепосочената главница .
Със същата искова молба ищцовото
дружество моли съда да осъди ответника
да му заплати и сумата представляваща
всички направени от него по настоящото
съдебно производство съдебни разноски на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК,както и направените от дружеството съдебни разноски присъдени му по заповедното производство по
ч.гр.д. № 1440 / 2017 г. по описа на Районен съд Карнобат.
В съдебно
заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано се явява лично неговия
процесуален представител който поддържа
така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички законни
последици от това.
Ответникът Г.Ш. в
преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез специално назначения й
процесуален представител е подал отговор по исковата молба с която е предявен горепосочения установителен иск срещу
него и по този начин е взел становище по същия иск в същия отговор като
счита същият за допустим за разглеждане , но за изцяло неоснователен и моли
съда да го отхвърли изцяло .
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , като се явява неговия особен процесуален представител който пак заявява по повод на предявения срещу него иск ,
че не дължи сумата претендирана за установяване с него респ. претендираните
суми с исковете и по този начин моли те да бъдат отхвърлени изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.Бургас иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.Ш. съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване
и канализация ЕАД гр. Бургас на твърдяното
от него вземане за посочената от
него сума. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът
намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко
императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият
от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения твърдения от страните договор с предмет доставка на ВиК услуги , ищецът като страна по това валидно
правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил
твърдяните от него ВиК услуги по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в
това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания по получаваните по договора ВиК услуги и
затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за
тези предоставени ВиК услуги в
претендирания за установяване размер и
период и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
В исковата си
молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас твърди, че
за процесния отчетен период от 09.7.2015 г. до 04.12.2015 г. между него и ответницата Г.Ш. , която е обитавала водоснабден от
дружеството обект с административен
адрес в село Грозден , Община Сунгурларе е било налице
правоотношение по доставяне на ВиК услуги и същото лице е било техен потребител .Същото
дружество твърди , че това лице е
потребител на тези ВиК услуги и като такова е имало задължението да ги
заплаща , като за това респ. тези негови
задължения ищцовото дружество е
издало и съответните фактури в периода
от 25.08.2015 г. до 24.12.2015 г. които
са 5 на брой от които суми за потребени ВиК на ответницата Г.Ш. се явявала за плащане сумата от 67, 32 лв. . Ищцовото дружество твърди , че предвид
допуснатото неизпълнение на същия
договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна
на дължимите се по договора за предоставяне на ВиК услуги
възнаграждения за получените такива услуги,
затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги
, с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 1440 / 2017 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 974 от 28.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил
ответника Г.Ш. , явяващ се длъжник по потребени ВиК услуги за
процесния период от 9.7. 2015 г. до 24.12.2015 г. , да
заплати на кредиторът – ищецът по делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас дължимите се от нея , горепосочена сума посочена в диспозитива
на исковата молба, а именно: парична
сума в размер на 67, 32 лв., както и
мораторна лихва в размер на сумата от 14, 77 лв. дължима се за периода от
26.09.2015 г. до 21.11.2017 г. ,
както и законната лихва върху главницата , считано от датата 24.11.2017 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане
, както и сумата от 75 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.
С оглед на това съдът намира, че спрямо
ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни
предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано
заповедно производство за процесната сума дължаща се от ответника, която е и
предмет на настоящото производство.
Тъй като ответника не е
намерен за да изрази становище против
така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение и тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла
в сила , съдът с нарочно разпореждане № 417
от 13.4.2018 г. по същото ч.гр.д. № 1440
/ 2017 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия
установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което
с настоящата си искова молба сегашния ищецът
е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се
спорят от страните по делото.
Ответникът по
делото чрез специално назначеният си особен представител оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на които е получавал съответните
услуги за посочения в процесния договор период
от време който факт се потвърждава, тъй
като по делото липсват приложени по същото
писмени доказателства за процесния
период . По настоящото дело не се приложиха писмени или каквито и да е други
доказателства опровергаващи твърденията на ответника в тази им част , а тяхната липса удостоверяват
по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че
страните по делото през процесния период
не са били в правоотношения уредени по
силата на получени от ответника В и К услуги . Това е така тъй като вещото лице К. Д. посочва в
заключението си , че отчитането на
потребените от ответницата ВиК услуги за
процесния период е чрез служителите на ВиК и то визуално , като отчетите се записват
на хартиен карнет , но за процесния отчетен период няма положени от него – от
ответника или от упълномощено от него друго лице подписи на същия. Затова съдът намира, че не е налице в случая и другата предпоставка за уважаването на иска.
Тука е спорен
факта ,дали ответника е потребил съответните
ВиК услуги за които са му били
издадени съответните фактури , както твърди ищцовото дружество , което твърди ,
че щом фактурите са налице и същите са
осчетоводени редовно за
потреблението на начислените услуги и че
същите са издадени по откритата партида
на оператора – ищцовото дружество с абонатен номер 838197 отнасяща се до адреса на жилищната
сграда и виртуалния номер на измервателното устройство който е **********, както и факта, че понеже
ответникът не ги е оспорил то те се явяват доказани изцяло. Тука съдът намира ,
че ищеца трябва да докаже дължимостта и неплащането
на процесната сума по процесния договор
, която да се явява наистина дължима преди инициирането на заповедното производство
пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция, установителна такава която е
обвързана от тази дължимост на плащанията на длъжника по процесния договор . Ищцовото
дружество не доказа по никакъв начин, че ответника е ползвал твърдяните от него
услуги , за да дължи последния заплащане на същите и това е така тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.1 от Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи ,услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора ,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение , като
отчитането се извършва от длъжностни
лица на оператора или лица на които е
възложено с договор с оператора , като съгласно чл. 35 ал.1 от същия нормативен
акт отчитането се извършва периодично
съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца.Вещото лице Д.
по назначената по делото съдебно техническа експертиза ,в заключението си което
като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно
доказателство посочва, че при направения оглед е констатирало , че имота е
необитаем, че в двора в построения гараж се намира водомерна шахта и евентуално в нея и водомера
– измервателното устройство , като през процесния период отчитането е извършено
служебно при условията на чл. 39 ал.5
т.1 от горепосочената наредба. По този начин съдът намира, че ищецът не е
доказал по никакъв начин твърдяното си вземане за процесния период, вкл. и не
доказа и предпоставките за служебно начисляване
от него служебно на В и К услуги тъй като съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.4 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор
гр. Бургас е че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител ,
като при неосигуряване на представител ,
отчетът се подписва от свидетел , който
може да бъде и длъжностното лице на ВиК оператор , а съгласно чл. 22 ал.4 от
същите общи условия , е че ако потребителят
не изпълни задълженията си по ал. 3 от чл. 22 се счита , че е налице отказ за осигуряване
на достъп , като това се удостоверява с
протокол който се подписва от
длъжностното лице на ВиК оператора и
поне още един свидетел и начисляването на изразходеното количество питейна вода
става по реда на чл. 46 от същите Общи условия. Като не е направил това респ. не е изпълнил тези негови
задължения , съдът счита , че ВиК операторът – в случая ищецът е начислил
произволни количества потребена вода , тъй като няма съставен такъв протокол и
тези произволни количества са записани
незаконосъобразно в карнета и са представени за плащане от потребителя-
ответника . Затова съдът намира, че не са посочени реалните количества вода
потребени от ответника по делото , за да се иска заплащането от негова страна
на същите вече остойностени. Съдът
намира в тази връзка, че макар вещото лице А. да доказа правилността на воденето на счетоводството в дружеството ищец
и респ. осчетоводяването на процесните фактури , с тях не може да се
докаже наличието на предпоставките въз основа на които е възникнало
задължението и е определено точно
количеството потребени ВиК услуги от ответника . Освен това следва да се
спомене от съда , че настоящата заповед за изпълнение не е издадена въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи
на изпълнение вземания по чл. 418
ал.2 от ГПК , които документи са посочени в чл. 417 т. 1 до т. 9 от ГПК .
Затова съдът намира, че ищцовото дружество е следвало да посочи писмени
доказателства в тази насока тъй като върху него пада тази доказателствена
тежест. .В тази връзка следва да бъде посочено
това че ищцовото дружество по делото не е ангажирало никакви доказателства в подкрепа на претенцията си за посоченито от
него вземане и дали същото се дължи от ответника и поради това съдът
намира , че претенцията на ищцовата
страна се явява абсолютно недоказана – претенцията за установяване на главница
и претенцията за установяване на мораторна лихва и следва същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни изцяло, ведно с претендираното искане за присъждане на съдебни разноски по заповедното производство.По този
начин следва да бъде отхвърлено и искането на ищцовото дружество да му бъдат
заплатени и направените от него съдебни разноски по настоящото дело . Ответната
страна не е поискала също присъждане на разноски по настоящото дело , като
понеже и не е представила доказателства
за тях, то съдът намира, че същите не следва да й бъдат присъждани респ.съдът
не следва да се произнася по същите .
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от Водоснабдяване и канализация ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас кв. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3 срещу Г.М.Ш. с ЕГН ********** с адрес *** и с иск
който Водоснабдяване и канализация ЕАД моли съда да постанови решение с което да приеме
за установено по отношение на Г.М.Ш. , че
същата в качеството й на
длъжник по договор за ползване на ВиК услуги дължи сумата от 67, 32 лв. което
задължение е по издадени фактури в
периода от 25.08.2015 г. до 24.12.2015 г.
като същите произтичат от
потребени ВиК услуги- доставена ,
отведена и пречистена вода през периода
9.7.2015 г. до 04.12.2015 г. , както и че дължи сумата от 14, 77 лв.представляваща мораторна лихва
върху горепосочената главница дължима се
за периода от 26.09.2015 г. до 21.11.2017 г. , както
и че дължи законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 974
от 28.11.2017 г. по ч. гр.д. № 1440 / 2017 година по описа на Районен съд Карнобат- 24.11.2017 г. до окончателното им изплащане като
неоснователен и недоказан изцяло , като отхвърля и искането за присъждане на
разноски по заповедното производство в размер на 75 лв.
представляваща всички направени
по заповедното производство съдебни разноски, както и отхвърля и искането за присъждането на съдебни
разноски направени от ищцовото дружество по настоящото дело в размер от 575 лв.
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: