РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. гр.Мадан, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100191 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против
Неткредит ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1
от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
168 лева - платена без правно основание по нищожен договор за кредит от
14.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответника договор за
кредит от 14.02.2023 г., по силата на който му били предоставени в заем сума в
размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 41,05% и ГПР
49,72 % със срок за погасяване на заема от 24 месеца. Ищецът бил усвоил
заемния ресурс и бил заплатил до момента сумата в размер на 1168 лева.
Договорът за кредит бил нищожен като противоречащ на имепративните
изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит, противоречащ на принципа на добрите нрави - чл. 26, ал. 1 пр. 2 ЗЗД,
заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ
предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл.
21, ал. 1 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските
договори. Ищецът сочи, че предвид нищожността на договора за кредит
разликата над главницата по договора и заплатената от ищеца сума от 168 лева
подлежала на връщане. С оглед изложеното моли за уважаване на предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, чрез законния му представител, с който признава
1
исковата претенция по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като прилага
платежно нареждане за заплатена сума в размер на 222,11 лева, от които 168
лева - недължима платена по договор за кредит № **, 4.11 лева - обезщетение
за забава, начислено върху претендираната сума за периода от депозиране на
исковата молба до окончателното плащане на вземането и 50 лева за държавна
такса. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като моли същото да бъде определено по справедливост.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:
За основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи
наличието на правоотношение по договор за потребителски кредит с
ответника, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са
налице пороци, водещи до нищожност на договора за кредит, като докаже
всичките елементи на фактически състави на отделните основания за това,
както и да установи, че е заплатил в полза на ответника сумата от 1168 лева.
Ответникът признава предявения иск по основание и размер. Представя
доказателства – платежно нареждане от 16.07.2024 г. за заплатена сума в
размер на 222.11 лева в полза на ищцата, включваща сумата от 168 –
недължимо платена по договор за кредит № **, 4.11 лева – обезщетение за
забава, начислена върху претендираната сума за периода от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането от 14.05.2024 г. до
16.07.2024 г. и 50 лева за държавна такса.
Като писмени доказателства по делото са приети приложените
документи към исковата молба и отговора, като е изискано и прието за
послужване гр.д. № 366/2023 г. по описа на РС Мадан.
С оглед признанието на иска и становището на страните в тази връзка,
по делото не са събирани допълнителни доказателства, като предвид
изявлението им е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до
съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в
някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона
изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда от снабден с представителна власт по чл. 34, ал. 3
ГПК пълномощник. С оглед направеното признание на иска с отговора на
исковата молба и реципрочното искане на ищеца, съдът не обсъжда
приложените доказателства поотделно и приема, че претендираното вземане
от ищеца в размер на 168 лева - платена без правно основание по нищожен
договор за кредит от 14.02.2023 г. е било дължимо от ответника към датата на
депозиране на исковата молба. С оглед на извършеното плащане в хода на
процеса от ответника, като страните не спорят относно датата и размера му,
съдът намира, че предявеният иск за главницата, вкл. и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата са неоснователни поради
погасяването им. Искът следва да бъде отхвърлен с аргумент чл.235, ал.3
2
ГПК.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, дължимостта
на вземането към датата на депозиране на исковата молба и извършеното
плащане в хода на процеса, разноски се дължат в полза на ищеца, като същите
се констатираха от съда в размер на 50 лева – платена държавна такса.
Доколкото обаче сумата е погасена от ответника в хода на делото, разноски за
държавна такса не следва да се присъждат в полза на ищеца.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от ЕАД Е. И. на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. От извършена справка в РС Мадан се установява, че между
същите страни са образувани 3 бр. производства – настоящото гр.д. 191/2024,
както и гр.д. 391/2024, гр.д. 336/2023 г. по описа на РС Мадан, като ищецът е
бил представляван от един и същ пълномощник. Предмет на гр.д. №
336/2023г. по описа на РС Мадан е бил Договор за потребителски кредит от
14.02.2023 г., който е предмет и на настоящото дело. По гр.д. № 336/2023г. по
описа на РС Мадан е прогласен за нищожен, сключеният между страните
Договор за потребителски кредит от 14.02.2023г. на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със
закона, като НЕТКРЕДИТ ООД е осъдено да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е. И. сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет
лева) с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че
този подход за претендиране на разноски за адвокатски хонорар по всяко едно
от делата с предмет едно и също правоотношение е в нарушение на принципа
по чл. 3 от ГПК за добросъвестно и съобразено с добрите нрави упражняване
на процесуалните права от участниците в съдебните производства и техните
процесуални представители. По този начин посредством законово установени
средства се цели постигане на противоправен резултат - неоснователно
обогатяване чрез калкулиране в тежест на ответника на неоправдано висок
размер на разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на образувани две
дела с предмет едно и също правоотношение. Поради това съдът
съобразявайки, че законът не допуска упражняването на права за постигане на
противоправен резултат, счита, че не следва да присъжда адвокатско
възнаграждение по настоящото дело по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, тъй като по
предходното производство касаещо същото правоотношение вече е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС. При определяне
на размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от
минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет
при определяне на възнаграждението в полза на пълномощника на ищцата, а е
свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в
зависимост от правната и фактическата сложност на делото (по аргумент от
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 г.). Касае се за искове за
недействителност на договор за потребителски кредит и неоснователно
обогатяване, по които има установена обилна съдебна практика и които са с
ниска фактическа и правна сложност, поради което адвокатско
възнаграждение в размер от 480 лева с вкл. ДДС, което вече е присъдено по
3
предходното водено между страните производство съответства на критериите
за разумност и пропорционалност съгласно Решение по дело С-57/15 на СЕС.
Ето защо искането на ищцовата страна за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в настоящото производство
следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес:
********** против НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за
осъждането на НЕТКРЕДИТ ООД да заплати на Ф. А. Б. сумата в размер на
168 лева - платена без правно основание по нищожен договор за кредит от
14.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба 14.05.2024 г. до окончателното плащане КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА за адвокатско
възнаграждение в полза на ЕАД Е. И. като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4