№ 7631
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20241110104832
по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ за
заплащане на сумата от 3 300 лв., представляваща неплатена продажна цена по неформален
договор за търговска продажба на климатик марка ..., модел ..., обективиран във фактура №
**********/24.11.2020 г., с падеж: 01.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът „... твърди, че между него и ответника „Алимар Клима“ ЕООД е сключен
неформален договор за продажба на климатик марка ..., модел ..., обективиран във фактура
№ **********/24.11.2020 г., с падеж: 01.12.2020 г., както и, че надлежно е изпълнил
задълженията си по него, доставяйки стоката, предмет на същия, но въпреки това
продажната цена в размер на 3 300 лв. е останала незаплатена независимо от отправената до
него покана по електронна поща. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.... не е депозирал отговор на исковата молба
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 25.04.2024 г. процесуалният представител на ищеца –
адв. В., е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът „.... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
1
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения
иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ за
заплащане на посочената по-горе сума бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 26.01.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 888 лв., от които: 132 лв. – платена държавна такса и 756 лв. – адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените
фактура от 31.01.2024 г. и платежно нареждане от 06.02.2024 г. (л. 29-30 от делото).
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление.... да заплати на „..., ЕИК
... със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ, сумата
от 3 300 лв., представляваща неплатена продажна цена по неформален договор за търговска
продажба на климатик марка ..., модел ..., обективиран във фактура №
**********/24.11.2020 г., с падеж: 01.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.01.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление.... да заплати на „..., ЕИК
... със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 888
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2