Решение по дело №560/2022 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ: /неразделна част от Решение № 250/12.05.2022 година,
постановено по НАХД № 560/2022 година, по описа на Районен съд –
Благоевград/

Производството по делото е образувано с предложение на Районна
прокуратура – Благоевград, с което се иска обвиняемият Д. Д.,с
ЕГН**********, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК за това, че на 16.08.2017
година, в Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР
гр.Благоевград, находяща се на ул.“Димитър Солунски“ №83 е потвърдил
неистина в писмена декларация по чл.151, ал.5 и 7 от Закона за движение по
пътищата вр.чл.13, ал.1 т.6 от Наредба №I- 157/2002година, за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от МВР, пред
орган на властта – А. С. К.- системен оператор в сектор «Пътна полиция» при
ОДМВР гр.Благоевград, за удостоверяване истинността на обстоятелството,
че е установил обичайното си пребиваване в Р България по смисъла на §6
т.46 от ДР на ЗДвП на адрес . при положение, че никога не е живял на този
адрес - престъпление по чл.313, ал.1 предл.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият не се явява. Представлява от адвокат,
който пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и му се наложи
административно наказание в минимален размер.
Районна прокуратура – Благоевград чрез прокурор Л. поддържа
внесеното предложение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършеното престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност
и му се наложи административно наказание „Глоба“ в предвидения в закона
минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. Д. е регистриран на адрес в ., но той не е пребивавал на
този адрес, а живеел в Германия.
На 16.08.2017година, макар, че обвиняемият Д. не е установил обичайно
пребиваване в Република България, същият пристигнал в Република
България, за да депозира документи за издаване на българско свидетелство за
управление на МПС.
Въпреки, че не отговарял на изискванията за придобиване на СУМПС,
тъй като не е установил обичайното си пребиваване в страната на 16.08.2017г.
Д. посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ Благоевград, находяща се в
същия град на бул.“Димитър Солунски“ № 83.
Същият ден на работа там като системен оператор е А. К. и съгласно
заеманата длъжност приема документи за издаване на свидетелства за
1

управление на МПС.
Пред К., обвиняемият Д. подписал заявление за издаване на документ за
самоличност с вх.№ 7626/16.08.2017година. Към заявлението за издаване на
документ за самоличност на български гражданин, наред с другите документи
пред К., обвиняемият Д. представил и подписана от него Декларация,
изискуема по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, в която декларирал, че е установил
обичайното си пребиваване в Р България - в , макар, че знаел, че обичайното
му пребиваване е в Република Германия. Това обвиняемият Д. направил,
осъзнавайки, че попълването и подписването на такава декларация се изисква
по силата на чл. 151, ал. 5 и ал.7 от ЗДвП, съгласно които “Свидетелство за
управление на МПС се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват
декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище
по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за
предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в
страната не по малко от 6 месеца“ и „Едно и също лице може да притежава
само едно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава- членка
на ЕС.“ и “Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за
управление на МПС, издадено от държава- членка на ЕС“.
По повод на постъпилото уведомление на 15.01.2018 година в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Благоевград с писмо рег.№3286р-
1689/11.01.2019година на ГДНП гр.София, относно това, че обвиняемият Д.
Д. не е установил обичайното си пребиваване в Република България по
смисъла на параграф 6, т.46 от ДР на ЗДвП А. е извършил проверка, която е
установено, че обвиняемото лице не пребивава на адреса си в град . В хода на
проверката е направена проверка за влизанията и излизанията на обвиняемия,
както и обстоятелството, че не е криминално регистриран.
С писмо на ОДМВР гр.Благоевград са изпратени копия от документи,
послужили за издаване на лични документи на Д. Д., ЕГН**********, ведно с
решение №71/2022 на Община Петрич, съгласно което с Решение
УП1№12.1.9-1012/1-21 от 21.10.2021година на МВР на Република Северна
Македония, отдел „Граждански дела“, „Сектор за адм.надзор“, Дирекция по
адм.въпроси – Струмица е извършена промяна на фамилното име на Д. М. в Д.
Д.. Решението не обжалвано и е влязло в сила на 16.11.2021година.
С писмо рег.№1116р- 2005/26.03.2019година на Сектор „ПП“ при
ОДМВР Благоевград са изпратени всички документи, приложени към
Заявление №7626/16.08.2017година и послужили пред Сектор „ПП“ при
ОДМВР гр.Благоевград за издаване на СУМПС №28336857.
От събраните в хода на съдебното следствие и досъдебната фаза
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, се установява по
безспорен начин описаното в постановлението на Районна прокуратура -
Благоевград престъпление и авторството на обвиняемия. Изложената в
постановлението фактическа обстановка се подкрепя от показанията на
2

разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А. К. и А. А.,
които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно
допълващи се и напълно подкрепящи се с приложените към ДП № 7852 ЗМ-
126/2019 година, по описа на 02 РУ Благоевград писмени документи, както и
тези приложени по настоящото дело.
Свидетелката К. сочи, че не си спомня обвиняемия, който е подал
декларацията, в която е посочил, че обичайното му пребиваване не е в друга
държава членка на ЕС. Същият е подал и заявление за издаване на СУМПС,
от които документи става ясно, че са подадени лично от обвиняемия.
Обработила е документите.
Свидетелят А. заявява, че след постъпила преписка и получено
уведомление от ГДНП – МВР, че М. е с постоянен адрес . извършил проверка
и установил, че лицето М. не пребивава на въпросния адрес. Направена е и
справка АИС ГК, от която става ясно ,че последното регистрирано влизане и
излизане на М. е от 16.08.2017 година, като е излязъл от България през ГКПП
Златарево с лек автомобил Мерцедес.
От представената справка за съдимост е видно, че обвиняемият не е
осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от
административни наказания по реда на чл. 78а НК.
Гласните и писмени доказателства събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство са безпротиворечиви относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични и се подкрепят от направените в
хода на съдебното следствие самопризнания от страна на обвиняемия.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира за доказано, че
Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 313, ал. 1, предл.1 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата – 16.08.2017 година в
град Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР
гр.Благоевград, находяща се на ул.“Димитър Солунски“ №83 е потвърдил
неистина в писмена декларация по чл.151, ал.5 и 7 от Закона за движение по
пътищата вр.чл.13, ал.1 т.6 от Наредба №I- 157/2002година за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от МВР, пред
орган на властта – А. С. К.- системен оператор в сектор «Пътна полиция» при
ОДМВР гр.Благоевград за удостоверяване истинността на обстоятелството,
че е установил обичайното си пребиваване в Р България по смисъла на §6
т.46 от ДР на ЗДвП на адрес при положение, че никога не е живял на този
адрес.
Обект на посегателство от страна на обвиняемия са обществените
отношения, чрез които държавата е установила правилата за издаване на
български лични документи (СУМПС) на своите граждани и доверието, което
3

държавата оказва на своите граждани във връзка с установяването на факти
от съществено значение за административното обслужване на гражданите.
По безспорен начин се установи, че обвиняемият Д. не еустановил
обичайно пребиваване в Република България, като на 16.08.2017 година
пристигнал в Р. България, за да депозира документи за издаване на българско
свидетелство за управление на МПС.
Съгласно чл.151, ал.5 от ЗДвП: “Свидетелство за управление на МПС се
издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация или представят
доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за
висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по малко
от 6 месеца“. Разпоредбата на чл.151, ал.7 от ЗДвП гласи, че “Едно и също
лице може да притежава само едно свидетелство за управление на МПС,
издадено от държава- членка на ЕС.“.
Предпоставката “обичайно пребиваване“ е посочена в §. 1, т.46 от ДР на
ЗДвП: “Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където
дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето
няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на
лицето с мястото, където то живее“.
Обвиняемият Д. Д. бил наясно, че неговото обичайно пребиваване за
периода от 12 месеца преди 16.08.2017г. се е намирало на територията на
Република Германия и не е пребивавал повече от изискуемите 185 дни в Р
България на твърдения от него адрес.Въпреки, че не отговарял на
изискванията за придобиване на СУМПС, тъй като не е установил
обичайното си пребиваване в страната на 16.08.2017г. Д. посетил сградата на
сектор „Пътна полиция“ Благоевград, находяща се в същия град на
бул.“Димитър Солунски“ № 83.
Установи се, че същият пред служителя на КАТ подал подписана от
него Декларация, изискуема по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, в която
декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Р България - в
макар, че знаел, че обичайното му пребиваване е било в Р Германия.
От приложеното по делото писмо рег.№3286р-1689/11.01.2019година
на ГДНП гр.София, става ясно, че А. е извършил проверка, която е
установила, че лицето не пребивава на адреса си в град , както и в хода на
проверката е била направена проверка за влизанията и излизанията на
обвиняемия.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е на просто извършване, тъй
като е без съставомерни вредни последици. Ето защо за съставомерността от
обективна страна на състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което
обвиняемият е извършил, е достатъчно само да се осъществят двете
4

изпълнителни деяния. Няма никакво значение, дали органът на властта е
повярвал, или не е повярвал на потвърдените неистини от страна на
обвиняемия. Поради това не следва да се изследва и причинната връзка, тъй
като тя е обективен елемент от състава на резултатните, но не и на
формалните престъпления.
От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на
пряк умисъл като форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В
интелектуалния момент на своя умисъл обвиняемият Д. е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, тъй като - по отношение на
писмена декларация по чл.151, ал.5 и 7 от Закона за движение по пътищата
вр.чл.13, ал.1 т.6 от Наредба №I- 157/2002година за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от МВР е знаел, че има
обичайно пребиваване по смисъла на §.6, т. 46 от ДР на ЗДвП в Р. Германия и
поради това знаел, че потвърждава неистина, което е укоримо от обществото
и се преследва от държавата като престъпление от общ характер по чл. 313,
ал. 1 от НК. В интелектуалния момент на своя умисъл обвиняемият Д. е
предвиждал и настъпването на общественоопасните последици, изразяващи
се в това, че държавният орган, който му е гласувал доверие за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, ще узнае
потвърдената от него неистина и така ще настъпят общественоопасните
последици на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е на просто
извършване, тъй като органът на властта би могъл да му издаде искания
документ за самоличност (СУМПС), без да са налице предпоставките за това,
което е и сторено. Във волевия момент на своя пряк умисъл обвиняемият е
искал настъпването именно на предвижданите от него общественооопасни
последици, от което следва, че изпълва изцяло прекия умисъл по чл. 11, ал. 2
НК не само в интелектуалния, но и във волевия негов момент.
При преценката си за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание, съдът съобрази, че в
конкретният казус са налице всички предвидени за това предпоставки по
чл.78а от НК. Подсъдимият е пълнолетен към момента на извършване на
деянието. За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до
триста лева; не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по този ред; не са причинени
имуществени вреди от престъплението.
По отношение на размера на административното наказание, съдът взе
предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи съдът отчете младата му възраст, чистото съдебно минало,
трудовата му ангажираност. Като отегчаващи – не намери такива. При превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че най –
справедливият размер за наказанието глоба в конкретния случай,
съответстващ на личността на дееца, неговата обществена опасност и
5

обществената опасност на самото престъпление е „Глоба” в минимален
размер, а именно 1000 лева.
Съдът намира, че така наложеното наказание и в този размер ще
изпълни целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК,
както по отношение на индивидуалната, така и по отношение на генералната
превенция.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	250
Дата:	12 май 2022 г. (в сила от 28 май 2022 г.)
Съдия:	Георги Богомилов Янев

Дело:	20221210200560
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 април 2022 г.

Решение по дело №560/2022 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите