РЕШЕНИЕ № 142
гр.
Плевен, 9 март 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен
– първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар Венера Мушакова, изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 729/2017 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/, вр. чл.198 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба
на Н.А.Г. *** срещу Заповед № 87/03.07.2017 г. на Началника на затвора Плевен,
с която му е наложено дисциплинарно наказание - „порицание за срок от една
година“.
Жалбоподателят иска
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че не е извършил
виновно посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина и на Етичния
кодекс на държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/
и Главна дирекция „Охрана“ към министерство на правосъдието /ГДО към МП/. Не е
извършил посочените нарушения, тъй като разпореждането на командира на
отделението за заемането от него на пост на 08.05.2017 г. за охрана на лишен от
свобода в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен е издадено в нарушение на
правилата в чл. 16б и чл. 16в от ЗИНЗС, както и на правилата в Глава Х на
ППЗИНЗС за организацията на постовата и конвойната служба. Посочва, че както на
26.04.2017 г., на 27.04.2017 г., когато отново е имало същите случаи, в които е
бил назначен на такъв външен пост в болнично заведение, така и на 08.05.2017 г.
не е бил запознат със заповед за разкриване на временния пост, на който го
назначават наряд, не му е бил направен инструктаж съобразно изискванията и не
му е била предоставена възможност за комуникационна връзка с дежурния главен
надзирател в затвора Плевен. Сочи, че въпреки изричните задължения вменени
съобразно разпоредбите на чл. 16б и чл. 16в от ЗИНЗС за издаване на нарочна
заповед за организация и разпределение на работното време и почивките, в която
да се определи времето за хранене, отдих и физиологични почивки по време на
наряд или дежурство на поста, на който е било разпоредено да застъпи. Посочва,
че до знанието му не е сведена такава заповед, нито му е било осигурено време
за хранене и физиологична почивка, като по тази причина счита, че отказът му да
застъпи на временния пост е законосъобразен и в съответствие с правилата на чл.
47, чл. 48 и чл. 49 от Етичния кодекс на държавния служител в ГДИН и ГДО на МП
/по-долу ЕК/, тъй като разпореждането на прекия му ръководител – командира на
отделението М. И. е нарушаване, както императивните правила на ЗИНЗС относно
организацията и разпределението на работното време и почивките по време на
наряд или дежурство, така и на правилата регламентиращи организацията на постовата
и конвойна служба в местата за лишаване от свобода, а също засяга и негови
нормативно установени права като служител. Посочва още, че охраната на лишения
от свобода в лечебното заведение не е била ситуация, възникнала извънредно на
08.05.2017 г., лишеният от свобода се е намирал в лечебното заведение още от
02.05.2017 г. и към 08.05.2017 г. е следвало да е била издадена от Директора на
затвора Плевен писмена заповед за разкриването на временния пост в УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, да е създадена организация за носене на
наряда със съответен график, отчитащ организацията и разпределение на работното
време и почивките, както и на особеностите на поста и начина за комуникация с
дежурната част, като ангажираните с охраната служители да бъдат запознати с
нея. Сочи, че тъй като преди отказът му да застъпи в наряд на 08.05.2017 г. не
му е било доведено до знание заповед за разкриване на временния пост в външното
лечебно заведение, както и съответен график за наряда и обстоятелствата
свързани с инструктажа за носене на службата на този пост се е надявал при
запознаването му с материалите свързани с дисциплинарната проверка срещу него
да се запознае с тези конкретни писмени документи, като отказът да му бъдат
предоставени за запознаване доказателствата събрани в хода на дисциплинарната
проверка съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Счита,
че отказът се явява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на
правото му на защита, поради което е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Моли оспорената заповед да
бъде отменена като незаконосъобразна, както и да му бъдат присъдени направените
съдебни разноски.
Жалбоподателят е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява
се от адв. Д.Д. с пълномощно на л. 4 от делото. Представлява се и от А.Г. -
негов баща, с пълномощно на л. 110 от делото. Поддържа подадената жалба срещу
Заповед № 87/03.07.2017 г. на Началника на затвора Плевен, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от една година“. Счита, че
заповедта е незаконосъобразна поради допуснато нарушение на закона, издадена
при допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснована. Счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че на 08.05.2017
година жалбоподателят е следвало да застъпи като надзирател на пост в затвора
Плевен, като непосредствено преди започване на инструктажа от страна на Главния
надзирател, който е бил на служба този ден, Командирът на отделението /КО/, в
което служи жалбоподателят е разпоредил да тръгне за гр. Плевен и да се яви в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ за да застъпи на пост - охрана на лишен от свобода,
който е бил в болничното заведение. Сочи, че безспорно от гласните
доказателства по делото е установено, че жалбоподателят след като е попитал
дали ще има втори човек с него на този пост и след като му е било отговорено,
че ще бъде сам е отказал да изпълни разпореждането на Командира на отделение,
като в последствие е застъпил на поста, на който е бил определен да извършва
охрана с месечния график на дежурствата. Сочи, че от събраните по делото
писмени доказателства се изяснява и това, че на 10.05.2017 година след
постъпване на докладна записка и рапорт от страна на ръководните служители до
Началника на затвора Плевен, Началникът на затвора със своя заповед е образувал
дисциплинарна проверка срещу жалбоподателя, съставил е комисия, която да
извърши проверката като в последствие на 11.05.2017 година е бил извикан от
свидетеля Р. за да му бъде връчена заповедта, а на 14.06.2017 година е бил
извикан от същия свидетел и пред комисията му е дадена възможност да се
запознае с обобщената справка, за което е бил съставен и протокол, приложен към
тази обобщена справка. Подробно описва фактическата обстановка и посочва, че тази
заповед жалбоподателят е отказал да изпълни, защото вече е бил назначаван на
този пост и е бил изпълнил задължението си, е била в нарушение на правилата на
чл. 16б и 16в от ЗИНЗС, както и на правилата посочени в Глава Х на Правилника
за приложение на същия закон за организацията на постовата и конвойната служба.
Сочи, че в Етичния кодекс на държавния служител в ГДИН не се съдържат
единствено и само задължения, там се съдържат и права и именно тази заповед или
това разпореждане е нарушило правата на жалбоподателя като служител в тази
Главна дирекция, които са посочени в чл. 47, чл. 48 и чл. 49 от Етичния кодекс.
Счита, че в действителност поведението на жалбоподателя не би могло да бъде
прието, че е отказ от изпълнение на законово разпореждане на прекия
ръководител, виновно при това, а е отказ от изпълнение на разпореждане, което
противоречи на закона. По тази причина, счита, че от фактическа страна не е
налице извършено нарушение на посочените разпореди на Закона за МВР и свързани
с ЗИНЗС и Правилника за неговото приложение, както и на Етичния кодекс, който
действа в ГДИН, поради което и наложеното наказание се явява незаконосъобразно.
Счита, че са налице нарушения на процесуалните правила по извършване на
дисциплинарната проверка, конкретно свързани с правото на защита на
дисциплинарно разследвания служител. Посочва, че комисията в нарушение на
закона е отказала да предостави възможност на жалбоподателя да се запознае със
събраните материали, които са дали основание да бъде съставена тази обобщена
справка във вида, в който тя е съставена, като това нарушение само по себе си е
достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
Поддържа и всички останали изложени оплаквания в жалбата срещу издадената
заповед за наказание така, както са описани в нея. Моли съда да уважи
направеното от жалбоподателя искане и да бъде отменена оспорената заповед със
законовите от това последици, както и да бъдат присъдени направените разноски
за адвокатска защита. Постъпило е писмено становище от другия защитник на Г. -
неговия баща А.Г., в което допълнително се сочи, че в предходните дежурства на
пост № 28 не му е осигурявано време за почивка, хранене и физиологични нужди.
Сочи, че пост № 28 не се разкрива със заповед, а със служебна бележка, в
нарушение на чл.135, ал.2 от ЗИНЗС и чл.20 ,
ал.2 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към МП.
Заповед № 54 е антидатирана. Жалбоподателят не е канен с покана, а по телефона
при проверката и за запознаване с обобщената справка.
Ответникът – Началникът
на затвора Плевен, редовно призован, не се явява. Представлява се от Главен
инспектор Д.В. - служител с юридическа правоспособност. Счита, че от събраните
по делото както писмени, така и гласни доказателства става ясно, че издадената
от Началника на затвора Плевен заповед е законосъобразна и са спазени всички
законови изисквания, както е и правилна от фактическа гледна точка, поради
което моли същата да бъде потвърдена, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка със Закона за правната помощта и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правна помощ жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на затвора Плевен
сумата от 200 лева. В писмени бележки допълнително твърди, че съгласно чл.207,
ал.8, т.3 от ЗМВР може да се правят извлечения от материалите в производството,
но липсва задължение да се предоставят копия от материалите. Имал е възможност
на основание чл.48 от ЕК да поиска писмено разпореждане за изпращането му на
пост №28, но не е поискал такова.
Процесната заповед е връчена на 04.07.2017 г., видно от
отбелязването и подписа на самата нея (л.7 от делото). Същата е оспорена по
административен ред, като горестоящият административен орган се е произнесъл със
заповед №Л-3634/28.07.2017 г. /л.л.8-11/, постановена в законоустановения срок,
като е отхвърлил жалбата. Заповедта, с която се отхвърля жалбата, е съобщена на
14.08.2017 г. /л.11/. Жалбата пред съда е постъпила на 25.08.2017 г., видно от
поставения вх.№ на органа /л.2/. Следователно същата е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.
Административен съд
Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената
жалба за неоснователна.
От доказателствата по делото съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Н.А.Г. е държавен служител, младши инспектор,
надзирател II
степен в затвор гр.Плевен, назначен със заповед /л.113 от делото/. Същият е
запознат с длъжностната си характеристика като надзирател /л.л.70-72/, видно от
поставения подпис на приобщения по делото екземпляр. Съгласно същата е пряко
подчинен на КО, който му възлага работата. Съгласно месечния наряд /л.л.73-77/ Г.
следва да носи службата 8-20 часа на 08.05.2017 г. на първи и петнадесети пост.
С процесната заповед
е прието, че на 08.05.2017 г. жалбоподателят е отказал да изпълни разпореждане
на пряк ръководител, което е в противоречие с разпоредбите на чл.291, т.1 и
чл.293, т.6 от ППЗИНЗС, както и на чл.46 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от ГДИН и ГДО към МП. Налице е препращане към обобщена
справка /приобщена на л.л.32-35 от делото/. Съгласно последната, от 02.05.2017
г. в затвора гр.Плевен е открит временен пост №28 в УМБАЛ гр.Плевен, за охрана
на л.св. М. С. И.. Поста на охраната се
поддържа 24 часа в денонощието при 12 часов режим на дежурство на смените.
Л.св., настанени във външно болнично заведение, охраната им се осъществява от
дежурни в наряда надзиратели при 12 часов график. НОД и ЗНРНОД решават колко
надзиратели на смяна да осъществяват постовата служба, като е преценено, че
един служител е достатъчен. На 08.05.2017 г. Г. е отказал да застъпи на пост
№28, като така е отказал да изпълни разпореждане на прекия си ръководител.
Видно от приобщените докладни записки, разпореждането е издадено от КО М.И..
При обжалването в
заповедта, с която се отхвърля жалбата по административен ред, са изложени
допълнителни мотиви, съгласно които с оглед на факта, че л.св. е с поставени
белезници на ръцете и краката, като последните са фиксирани към леглото, няма
пречка постовият да удовлетворява физиологичните си нужди, да ползва време за
хранене, физиологични почивки и време за отдих, така както са разписани в
заповед № 27/23.02.2015 г. на началника на Затвора-Плевен.
По делото е приобщена
заповед № Л-6720/3 от 09.12.2015 г. на главния директор на ГДИН, съгласно която
/т.11/ последният осъществява правомощия по чл.15, ал.1, т.3 ЗИНЗС във вр. с
чл.197, ал.1, т.1-3 ЗМВР /л.л.12-14/.
Дисциплинарното производство
е започнало с постъпване на докладни записки /л.л.18,22/, като във връзка със
същите е била издадена заповед /л.л.19-20/, с която е назначена комисия за изясняване
на постъпилите данни за извършено нарушение на служебната дисциплина. На
10.05.2017 г. Г. е подал „жалба“ до Началника на затвора /л.21/, като в същата
сочи, че е отказал да застъпи на пост в болницата, защото режимът на носене на
постовата служба е 12 часа, и твърди тенденциозност. Подаден е рапорт /л.23/ от
КО И., в който се сочи, че след като е заявил на Г., че ще бъде сам на пост, Г.
е заявил „отказвам да застъпя на пост“, поради което е отпаднала необходимостта
да бъде инструктиран, и на пост №28 е изпратен друг служител. Видно от докладна
записка на началник гр. НОД /л.л.24,25/, Г. от 2014 г. до 28.04.2017 г. е бил
на пост №28 девет пъти, като от тях осем пъти е бил самостоятелно.
Приобщени са рапорти
от другите дежурни служители /л.л.26-31/, които потвърждават направения отказ
от страна на Г.. В обобщената справка, след излагането на фактите, е посочено,
че неизпълнението на разпореждане от страна на Г. представлява нарушение на
чл.291, т.1 и чл.293, т.6 от ППЗИНЗС, както и на чл.46 от ЕК. Предложено е да
се накаже с „порицание“ за срок от една година /неправилно посочено месеца/. С
обобщената справка Г. е запознат на 14.06.2016 г., видно от поставения подпис, като
в опредения в нея срок не е представил допълнителни обяснения и възражения /констативен
протокол на л.36/. На Г. е връчена покана за даване на писмени обяснения от
началника на затвора Плевен /л.39/. В посочения в нея срок е представен рапорт
/л.л.40,41/, в който се сочи, че не е изпълнил разпореждането, тъй като същото
е неправомерно. Същото не е потвърдено с писмена заповед. Издадено е в
нарушение на правилата чл.16б, чл.16в и чл.16е от ЗИНЗС, както и на правилата
на глава десета от ППЗИНЗС. Твърди, че е указвано на служителите да не посочват,
че е питал за втори човек на поста.
По делото е приобщен
доклад от извършена проверка от инспектората по чл.46 от Закона за
администрацията, от 09.06.2017 г. /л.л.51-58/, като проверката е извършена по
сигнал на Г.. В този доклад се сочи, че твърденията за тенденциозност спрямо Г.
не се потвърждават. Потвърждават се твърденията относно нарушение на правилата
за деловодната дейност в затвора, като се повтарят номерата на заповеди, една
от които е заповед №54/03.05.2017 г., с която се открива пост в УМБАЛ /втора
клинична база/. Същата заповед е приобщена на л.79 от делото.
Г. е запознат с ЕК,
видно от декларация на л.60. Приобщени са заповедта за утвърждаването на
последния и самият ЕК /л.л.61-69/.
По делото е приобщена
инструкция, утвърдена от началника на затвора - Плевен /л.л.81-84/, в която подробно
се описват задълженията на постовия надзирател на пост №28. Освен другото, със
същата е забранено на постовия надзирател /който може да е един/ да спи, да се
храни, да чете, да употребява алкохол или други упойващи вещества, да пуши, да
отклонява вниманието си от въпроси, несвързани със службата, и да понижава
бдителността си по какъвто и да е начин; да напуска поста си и да се отклонява
от него без разрешение на началника, дежурния главен надзирател, дежурния КО.
Приобщена е заповед №
27/23.02.2015 г. на началника на затвора Плевен за разпределяне на работното
време /л.л.87-90/, съгласно която работното време на служителите на 12 часови
смени, първа смяна 08.00-20.00 часа, включва време за хранене 30 минути, две
физиологични почивки по 10 минути, време за отдих - на два пъти общо 60 минути,
независимо от структурата на затвора, като в отделните структурни звена на
затвора има разлики по отношение на началните часове и разпределението на части
на тези периоди от време.
По искане на съда е
представено писмо от началника на затвора /л.л.136,137/, съгласно което пост
№28 е временен, трисменен и при необходимост. Не може да се предположи при
изготвяне на графика в кой момент ще се наложи охраняване на л.св., поради
което на него се назначава служител от наряда, който дава дежурства този ден.
По делото са
разпитани четирима свидетели. Св. М.И.И. е КО, в което служи жалбоподателят.
Издадена е заповед №54/03.05.2017 г. за пост №28, като на поста се изпраща
човек, като се сваля от друг пост от КО или главния надзирател. Постът е с
продължителност до 12 часа, като се изпраща смяна да смени дежурния. На въпрос
дава ли се възможност за почивка, време за хранене, на време за физиологични
нужди отговаря, че дежурният може да се обади и да каже от какво има нужда, и
се изпраща човек с техен транспорт - дали ще го смени, дали ще остане известно
време с него. Г. го е питал сам ли ще бъде на поста и му е отговорено, че ще е
сам. Св. Й.Р.Р. твърди, че се определя на пост №28 един постови, който ще бъде
от 08.00 до 20.00 часа, като в 19.30 часа ще бъде изпратен човек, който да го
смени. На всички служители се осигурява почивка, но е имало и случаи, когато не
можи да се осигури. Постът се сменя на 12 часа, като се поддържа 24 часа. Г. се
е запознал със обобщената справка и с материалите към нея. Св. И.В.В. заявява,
че Г. е отказал да застъпи на болничния пост. Бил е изпратен друг човек.
Служителите на пост имат право на почивки, определени с правилника за постовата
служба. Св.К.Й.Г. заявява, че пост №28 е денонощен на две смени от 12 часа. Г.
е запознат с всички материали по преписката, не само с обобщената справка.
Поискал е копие, но не му е предоставено, защото не е длъжен св.не длъжен да му
представи такова съгласно ЗМВР.
Така установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, Началникът на
затвора организира,
ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава
отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по
чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197,
ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188,
т. 1 и 2 от Кодекса на труда; Г. ***, като е наказан с наказание по чл.197,
ал.1, т.3 от ЗМВР. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Във връзка с горното съдът отбелязва, че компетентността на началника на
затвора произтича от ЗИНЗС, с оглед на което представената по делото заповед
№Л-6720/3 от 09.12.2015 г. на главния директор на ГДИН няма упълномощителен
характер. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ЗИНЗС се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, доколкото в същия закон не е предвидено друго.
Заповедта, предмет на
делото, е писмена съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР, като относно спазването на
процесуалните правила, материалния закон и наличието на мотиви съдът намира:
Съдът намира, че
дисциплинарният орган е спазил давностните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, доколкото
датата на получаване на писмената справка е 14.06.2017 г., а заповедта е
издадена на 03.07.2017 г. Наред с това в случая не е изминал и период по-голям
от една година измежду датата на извършване на нарушението и датата на налагане
на дисциплинарното наказание.
Въпреки
че съгласно чл.208 от ЗМВР не е задължително, е издадена писмена заповед, като
са спазени изискванията относно назначаването на дисциплинарно - разследващ
орган, който е събрал необходимите по случая доказателства.
Не се констатират
пороци при спазване на задълженията за запознаване на разследвания служител със
заповедта за образуване на дисциплинарно производство, по отношение
запознаването с изготвената по случая обобщена справка, както се установява
също, че правото на същия да бъде изслушан и да бъдат приети писмените му
обяснения, както пред дисциплинарно - разследващия орган, така и пред
наказващия такъв, е било осигурено. Видно от представените доказателства,
същият е запознат с обобщената справка, като видно от св. показания му е дадена
възможност да се запознае и с материалите към нея, но не и да ги копира изцяло.
Липсва задължение да се представят копия от материалите, а правото му да прави
извлечения съгласно чл.207, ал.8, т.3 от ЗМВР не било нарушено.
Съгласно чл.291, т.1 от ППЗИНЗС, „Надзорно-охранителният
състав в местата за лишаване от свобода има следните основни задачи: 1.
осъществява постовата служба в местата за лишаване от свобода и работните
обекти;“ Съгласно чл.293, т.6 от ППЗИНЗС, „за успешното изпълнение на задачите
от надзорно-охранителния състав се изисква: стриктно изпълнение на заповедите и
разпорежданията на ръководителите“. Съгласно чл.48 от ЕК, „служителят изпълнява
добросъвестно всички законни заповеди на своите ръководители“. Същите
разпоредби са посочени като нарушени с отказа на Г. да застъпи на пост №28 на
08.05.2017 г. Самият факт на отказа не е и спорен между страните, спорно е бил
ли е длъжен Г. да изпълни разпореждането да застъпи на този пост.
По отношение твърдението на жалбоподателя, че не е изпълнил
разпореждането да застъпи на пост №28, тъй като последното е незаконосъобразно,
съдът счита: Възможността за издаване на разпореждания е част от длъжността
характеристика на КО, с оглед и на факта, че пряко са му подчинени
надзирателите /л.л.187-188/. Следователно жалбоподателят е длъжен да изпълнява
дадените му от КО заповеди или разпореждания.
Твърди се, че разпореждането е незаконосъобразно, като
издадено в противоречие с нормите на ППЗИНЗС, които уреждат възможностите за
почивка включително за хранене, задоволяване на физиологични нужди и пр. Смята
се, че същите норми няма как да се спазят, доколкото на поста ще е налице само
един служител. Във връзка с това възражение съдът отбелязва, че издаденото
разпореждане не е своевременно оспорено. Видно от св.показания, единственият
постови има възможност да поиска идването на друг служител, за да може да
ползва законоустановените почивки време за хранене. Във връзка с това съдът
счита, че неосигуряването на такива почивки и време за хранене би
представлявало дисциплинарно нарушение от страна на ръководния служител, който
не ги осигури. Ако бъде извършено такова нарушение, може да бъде сезиран
горестоящ административен орган или инспекторатът. Съдът намира, че
твърденията, изложени при обжалването по административен ред, че няма пречка
постовият да удовлетворява физиологичните си нужди, да ползва време за хранене,
физиологични почивки и време за отдих, така както са разписани в заповед №
27/23.02.2015 г. на началника на Затвора-Плевен, е неоснователно. Върху
постовия, когато е на пост, тежат задълженията по чл.313, ал.1, т.1 и т.2 от
ППЗИНЗС, а именно: „На постовия надзирател се забранява да: 1. (изм. и доп. –
ДВ, бр. 14 от 2017 г. )
спи, да се храни извън регламентираното за това време, да чете, да употребява
алкохол и други упойващи вещества, да отклонява вниманието си по въпроси,
несвързани със службата, и да понижава бдителността си по какъвто и да е начин;
2. напуска поста и да се отклонява от него без разрешение на началника,
дежурния главен надзирател, командира на отделение, младши инструктора по
охрана или дежурния по арест;“. Тези задължения са възложени с нормативен акт.
Следователно постовият не може - ако не бъде сменен, макар и за кратко време,
да удовлетворява физиологичните си нужди, да ползва време за хранене,
физиологични почивки и време за отдих, като същите почивки могат да бъдат
ползвани само ако бъде сменен от друг служител, или постът бъде закрит поради
извеждане на л.св. от лечебното заведение. Доколкото разпитаните по делото св.
заявяват, че постовият има правото на почивки, съдът отбелязва, че
неосигуряването на такива почивки в други, предходни случаи не е основание да
се откаже застъпването на пост. За това неосигуряване на нормативно предвидени
почивки е следвало да се уведомят компетентният дисциплинарно наказващ орган
или инспекторатът, за да се разследват и накажат виновните ръководни длъжностни
лица, които не са ги осигурили, и за да не се допускат такива нарушения в
бъдеще.
По отношение на
останалите твърдения на жалбоподателя съдът намира:
Разпореждането не е издадено в нарушение на правилата в чл.
16б, чл. 16в и 16е от ППЗИНЗС /а не ЗИНЗС, както се сочи - ЗИНЗС няма
разпоредби с такива номера/, както и на правилата в Глава Х на ППЗИНЗС за
организацията на постовата и конвойната служба. Посочените разпоредби в ППЗИНЗС
уреждат продължителността и разпределението на работното време. Както е
отбелязано по-горе, не разпореждането, а евентуалната липса на осигуряване на
време за хранене, физиологични почивки и време за отдих на постовия, който е на
пост № 28 ще бъде незаконосъобразно. За предходни случаи с такива нарушения Г.
е имал възможност да уведоми компетентния дисциплинарно наказващ орган или
инспектората.
Не е било необходимо
да бъде запознат със заповедта за разкриване на временния пост, на който го
назначават наряд, като съдът отбелязва, че приобщената по делото заповед №
54/03.05.2017 г. не е била оспорена по реда на ГПК по отношение на нейната
дата, не може да бъде изключена от доказателствата по делото и съдът следва да
основа своето решение и на нея. Липсата на инструктаж е във връзка с неговия
отказ да поеме поста, поради което няма как да бъде инструктиран. Евентуалната
липса на възможност за комуникационна връзка с дежурния главен надзирател в
затвора Плевен може да бъде обсъждана само ако е поел пост №28, поради което в
случая е неотносима по делото. Налице е заповед съобразно разпоредбите на ППЗИНЗС
за организация и разпределение на работното време и почивките, в която са
определени времето за хранене, отдих и физиологични почивки по време на наряд
или дежурство - това е заповедта на л.л.87-90 от делото, като в нея конкретните
постове не са посочени, но е посочено във всяка структура на затвора, какво е
разпределението на времето. Пост №28 следва да има разпределение с оглед на структурата,
към която принадлежат служителите, даващи пост на него.
Ако на предходните
дежурства на пост № 28 на жалбоподателя не му е осигурявано време за почивка,
хранене и физиологични нужди, то това е дисциплинарно нарушение на КО, за което
е могъл да уведоми съответните органи. Пост № 28 е разкрит със заповед - това е
приобщената заповед №54/03.05.2017 г., и липсват каквито и да са служебни
бележки за разкриване на този пост. Но дори да е налице документ със
наименование „служебна бележка“ вместо заповед, важно е неговото съдържание и
издател, а не наименованието му.
Посочените разпоредби
на чл.135, ал.2 от ЗИНЗС и на чл.20, ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на лечебните заведения към МП касаят друг въпрос - издаването на
заповед за изпращане на лечение на л.св. в лечебно заведение извън местата за
лишаване от свобода, и са неотносими към делото.
Липсва задължение Г. да бъде канен с писмена покана
пред комисията. Поканата по телефона е допустима, като с оглед на факта, че се
е явил и подписал представените му документи, е доказано, че такава покана е
била отправена и получена.
С оглед на
изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при спазване на материалния закон и административно производствените
правила и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Въпреки този изход на
делото искането за присъждане на направените в производството разноски в полза
на затвора Плевен са неоснователни, тъй като последната структура не е
юридическо лице по смисъла на ЗИНЗС.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен,
първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Г. *** срещу
Заповед № 87/03.07.2017 г. на Началника на затвора Плевен, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от една година“.
ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски в полза на Затвора - Плевен.
Решението подлежи на
оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/