№ 3587
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110212203 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-015901 от 29.07.2021г.,
издадено от Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП – СДВР), с
което на М. М. С. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.37, ал.2 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200
(двеста) лева.
Недоволен от това НП е останал М. М. С., който го обжалва в срок. В подадената
жалба С. заявява, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и посочената в него
фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност. Жалбоподателят иска
съдът да отмени процесното Наказателно постановление.
В становище с вх. № 83296 от 08.11.2021г. М. С. заявява, че на местопроизшествието
не е имало пешеходец, който той да не е пропуснал и да е настъпило ПТП. Жалбоподателят
твърди, че не е наясно дали е санкциониран за това, че е реализирал ПТП с лек автомобил
„........“ с рег. № .......... или за това, че не е пропуснал пешеходец. С. посочва, че е управлявал
МПС по бул. „Сливница“ с посока от бул. „Константин Величков“ към бул. „Димитър
Петков“, т.е бил е на пътя с предимство, а лек автомобил „........“ с рег. № .......... се появил от
второстепенната улица – ул. „Цар Иван Александър“ и му отнел предимството като го
ударил от дясно. Ако съдът приеме, че произшествието е станало на кръстовището на ул.
„Сливница“ и ул. „Царибродска“, то следва да се приеме, че излизащите от тази улица
1
отново следва да пропуснат движещите се по пътя с предимство при знак Б1.
Жалбоподателят твърди, че по пътя, който е напуснал, не е имало нито пешеходец, нито
превозно средство, което е следвало да пропусне при извършване на М.рата. С. отрича лек
автомобил „........“ с рег. № .......... да се е движил в паралелната на неговата лента, за да
трябва да бъде пропуснат от водача на автомобила, който се движел в най-дясната лента по
пътя с предимство. Според жалбоподателя „конфликтният автомобил“ е излязъл от
второстепенен път без предимство, без да съобрази поведението си със знаковата уредба. В
становището на С. се посочва още, че административно – наказващият орган не е доказал, че
пътят, по който пешеходецът и превозното средство се движат е пътят, който е напуснал
жалбоподателят, тъй като на процесното кръстовище всяка пряка била второстепенна на
бул. „Сливница“ и не жалбоподателят, а на него следвало да се осигури предимство от
превозното средство, излизащо от улица без предимство. С тези аргументи се иска от съда
да отмени обжалваното Наказателно постановление като незаконосъобразно. Същите
съображения М. М. С. излага и в молба с вх. № 12842/25.01.2022г., становище с вх. №
80638/20.04.2022г. и молба с вх. № 132606/27.06.2022г.
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не се явява лично в нито едно
от проведените открити съдебни заседания и не взема участие по време на съдебните прения
пред СРС на 29.06.2022г.
Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП – СДВР също не изпраща
представител пред СРС и не взема становище по казуса.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя, както и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 20.07.2021г. около 15.50 часа свидетелят Н. И. управлявал лек /таксиметров/
автомобил „........” с рег. № .......... в гр. София по бул. „Сливница“ с посока на движение от
бул. „Константин Величков“ към ул. „Димитър Петков“ – в района на кръстовището с ул.
„Царибродска“. Автомобилът се престроил от средната в дясната пътна лента. По същото
време и на същото място, в лявата за св. И. пътна лента се намирал управляваният от М. М.
С. лек автомобил „.........“ с рег. № ........... С. подал сигнал за престрояване в дясно. И. го
пропуснал пред себе си, но вместо автомобилът на С. да продължи движението си в дясната
лента, той застанал напречно, за да навлезе в крайпътна територия – сервиз. В този момент
св. И. натиснал спирачките на автомобила си, завил на дясно, ударил се в бордюра, върнал
се обратно и настъпил удар между двете превозни средства. Между участниците в ПТП
имало разногласия относно вината на участниците в ПТП-то. За случая били уведомени
органите на КАТ. На място пристигнали служители на ОПП – СДВР (свидетелите К. и Г.).
Те изслушали С. и И. относно причините за ПТП-то, констатирали щетите по двете
превозни средства и свидетелят М. К. съставил Протокол за ПТП № 1782904 от 20.07.2021г.,
скица на ПТП към Протокол № 1782904 и АУАН. Щетите по лек автомобил „.........” с рег. №
.......... били в областта на десните врати, а по лек /таксиметров/ автомобил „........“ с рег. №
.......... – в областта на предна броня, ляв калник, дясна гума и джанта.
За случая свидетелят К., в присъствието на свидетеля Г., съставил срещу М. М. С.
2
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 043707 от
20.07.2021г. за това, че на 20.07.2021г. в 15.50 часа, в гр. София, на бул. „Сливница“, от бул.
„К. Величков“ с посока ул. „Д. Петков“, М. М. С. управлявал лек автомобил „.........” с рег.
№ .......... и на кръстовището с ул. „Царибродска“, при М.ра за влизане в крайпътна
територия /сервиз/ реализира ПТП с попътния от дясно лек автомобил „........” с рег. №
........... В Акта е посочено, че М. М. С. е нарушил чл.37, ал.2 от ЗДвП. Екземпляр от Акта е
връчен на С. срещу подпис на дата 20.07.2021г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като посочената в
него срещу М. М. С. е издадено атакуваното Наказателно постановление № 21-4332-015901
от 29.07.2021г., с което ........... – Началник Сектор към ОПП – СДВР е наложила на М. М. С.
на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение по чл.37, ал.2 от ЗДвП
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
Наказателното постановление е връчено на М. М. С. на 18.08.2021г. и е обжалвано с
жалба, подадена в ОПП – СДВР на 18.08.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите Г., И. и К.; АУАН с бланков
№ 043707 от 20.07.2021г.; Протокол за ПТП № 1782904 от 20.07.2021г. и скица към
Протокола за ПТП; справка картон на водача; Заповед № 8121К-13318 от 23.10.2019г. и
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените на лист 4 и лист 5 от делото писмени декларации от Н. И. и М. С., тъй като по
своето естество тези документи съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени
устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива не представляват нито
гласно, нито писмено доказателство по смисъла на закона.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и приложените на лист 28-29 от
делото снимки на улици, тъй като не е ясен авторът на тези документи, нито времето на
създаването им спрямо процесната случка. Освен това тези документи не са събрани по
предвидения в закона ред и заради това не носят белезите на писмени доказателства.
Показанията на свидетелите Г. и И. са еднопосочни, непредубедени и достоверни. Те
намират опора и в приложените по делото писмени доказателства (Протокол за ПТП и скица
към него). Показанията на Н. И. (дадени пред СРС в съдебно заседание на 19.04.2022г.) са
преки, информативни и подробни. Разказът на св. И. намира опора не само в посочените по-
горе писмени доказателства, но и в показанията на св. Г.. Този съдебен състав не споделя
становището на жалбоподателя, че показанията на св. И. са нелогични. Напротив –
описаният от този свидетел механизъм на ПТП напълно кореспондира с показанията на св.
Г., както и с механизма на ПТП, установим от Протокола за ПТП и скицата към него.
Поради това СРС кредитира показанията на свидетелите Г. и И., както и приложените по
делото Протокол за ПТП и скица към него. Доколкото констатациите в тези два документа
относно местоположението на двата автомобила, щетите по тях, механизма на ПТП-то,
3
датата, часа и мястото на случката намират подкрепа в кредитираните по-горе свидетелски
показания, съдът се доверява и на Протокола за ПТП, и на скицата към него.
Свидетелят К. (разпитан от СРС в съдебно заседание на 29.06.2022г.) няма съхранен
спомен за процесния казус. Поради това показанията му за конкретното деяние се явяват
неинформативни и не следва да се поставят в основата на фактическите и правни изводи на
съда касателно самото деяние. Същевременно показанията на св. К., че работи като младши
автоконтрольор в ОПП – СДВР и че е съставил АУАН, скицата на ПТП-то и Протокола за
ПТП, доколкото звучат житейски достоверно и намират опора в АУАН, Протокола за ПТП и
скицата към него - се явяват информативни и достоверни за посочените тук обстоятелства и
в тази им част следва да се кредитират от съда.
Приложените по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи, както и
справката картон на водача представляват официални документи, издадени от държавен
орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
СРС ги кредитира. От справка картон на водача се установява, че М. М. С. има и други /не
много на брой/ предишни нарушения по ЗДвП. От Заповед № 8121К-13318 от 23.10.2019г.
на Министъра на вътрешните работи и точка 2.6. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че лицето, подписало атакуваното
Наказателно постановление ........... е заемала длъжността Началник на 03 Сектор
„Административно обслужване” към ОПП – СДВР и като такава е имала правото да издава
Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. Въпреки Разпореждане на съдията –
докладчик с № 5042/07.10.2021г. (изпратено на ОПП – СДВР по факс на 14.10.2021г. –
видно от лист 14 и 15 от делото), по делото не са представени доказателства за длъжността
на М. К. към 20.07.2021г. Въпреки това, доколкото от показанията на св. К. се установява, че
той е заемал длъжността младши автоконтрольор в ОПП – СДВР от 1986г., съдът приема, че
са налице гласни, достоверни доказателства за длъжността на актосъставителя, от които и с
оглед точка 1.2. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи може да се направи извод, че М. като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал
правото да издава Актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, вкл. и
процесния АУАН. Това означава, че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени от
оправомощени за това лица.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи :
Жалбата на М. М. С. е насочена срещу обжалваем пред съда административен акт.
Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса. Поради това тя се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и Наказателното
постановление са издадени от компетентни за това лица – с оглед приложените по делото
Заповеди на Министъра на вътрешните работи, показанията на св. К. и направения по-горе
анализ на тези доказателства.
4
В случая АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел на
установяване на нарушението. Изрично в АУАН е посочено, че А. е свидетел на
установяване на нарушението. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
срещу подпис. Съдът счита, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1, чл.43, ал.1 и ал.5 и
чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Актът е съставен в деня на извършване и установяване на процесното нарушение
/20.07.2021г./, а НП е издадено след 9 дни след съставянето на АУАН. Поради това съдът
приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, обаче, счита, че в Акта и в НП е допуснато
несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението, тъй като с думи в
Акта и в НП е описана предприетата от М. М. С. М.ра „за влизане в крайпътна територия
/сервиз/“, след което е посочено, че той е реализирал ПТП с попътния от дясно лек
автомобил „........“. Същевременно нормата на чл.37, ал.2 от ЗДвП гласи : „Водачът на
нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който
той напуска.“. От тук следва, че елемент от фактическия състав на деянието по чл.37, ал.2 от
ЗДвП е водачът на МПС да завива наляво или надясно, както и да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Видно от АУАН
и НП такива факти не са посочени при описание на нарушението и обстоятелствата, при
които то е реализирано. Не е ясно дали М. М. С. е завил наляво или надясно. Още по неясно
е дали С. е пропуснал пътните превозни средства и в частност лек автомобил „........“, както
и дали този автомобил се е движел по пътя, който С. е напуснал. В Акта е записано, че лек
автомобил „........“ е бил попътно от дясно на лек автомобил „.........“, докато в НП изобщо не
е посочено къде се е намирал лек автомобил „........“ спрямо автомобила, управляван от С..
Освен това, от описанието в АУАН не става ясно от коя лента е започнал М.рата С. и дали
лек автомобил „........“ е бил в същата лента, която жалбоподателят е напуснал, когато е
започнал М.рата „за влизане в крайпътна територия /сервиз/“. Доколкото тези съставомерни
факти не са посочени в АУАН и НП при описание на нарушението и обстоятелствата, при
които то е реализирано, СРС приема, че са нарушени чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН.
Явно е, щом е настъпило ПТП, че някой не е спазил правилата за движение по
пътищата. Но от самото реализиране на удара между двете МПС-та автоматично не следва,
че това е станало защото М. М. С. е нарушил чл.37, ал.2 от ЗДвП. За да е извършено
нарушение на тази норма от закона не е достатъчно лицето да навлиза в крайпътна
територия, а е необходимо и да завива наляво или на дясно и съответно да не пропуска
пешеходци или превозни средства, които са се движили по пътя, който той напуска. От
показанията на св. И., скицата и Протокола за ПТП се вижда, че преди да предприеме М.рата
по навлизане в крайпътна територия /сервиз/, С. е извършил престрояване от лява в дясна
пътна лента, в която вече се е движил лек автомобил „........“ и съответно като не го е
5
пропуснал - водачът на лек автомобил „.........“ е нарушил първо чл.25, ал.2 от ЗДвП, а чак
след това, когато е в лентата на лек автомобил „........“ – и нормата на чл.37, ал.2 от ЗДвП.
Доколкото тези факти изобщо не са описани в АУАН и НП - съдът счита, че е допусната
неяснота на административно – наказателното обвинение в контекста на изведеното по-горе
нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Доколкото в АУАН и НП не са посочени съставомерни факти от нормата на чл.37,
ал.2 от ЗДвП (дали наляво или надясно е завивал лек автомобил „.........“, дали този
автомобил е бил в същата лента, в която е бил лек автомобил „........“ и дали водачът на лек
автомобил „.........“ е пропуснал или не лек автомобил „........“), този съдебен състав приема,
че в Акта и Наказателното постановление няма съответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението, т.е. че е допуснато и нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ.
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В този смисъл напълно основателно е възражението на С. за
неяснота на вмененото му административно – наказателно обвинение и за това защото в НП
е посочено /без да фигурира в Акта/, че нарушението се състои в непропускане на
пешеходец, за което твърдение няма никакви факти при описанието на нарушението в Акта
и Наказателното постановление, но доколкото е възможна хипотеза в светлината на чл.37,
ал.2 от ЗДвП, то това твърдение в НП внася допълнителна неяснота в какво конкретно се
състои вмененото на С. административно нарушение.
Гореизложеното винаги се приема за съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере срещу кои точно факти и за
какво точно нарушение да се защитава. В тази връзка следва да се посочи, че причиняването
на ПТП не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.37, ал.2 от ЗДвП, но е
въздигнат в такъв в приложената санкционна норма /чл.179, ал.2 от ЗДвП/. Поради това
съдът приема, че в случая административно – наказващият орган е приложил санкционна
норма, която не съответства на правната квалификация на деянието и в крайна сметка в
Наказателното постановление се е стигнало до неяснота дали се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за това, че е реализирал ПТП или само за
това, че e извършил М.ра „навлизане в крайпътна територия“ без да пропусне превозното
средство, което се е движело по пътя, който е напуснал автомобилът на жалбоподателя
преди да завие наляво или надясно.
Посочените по-горе нарушения са от категорията на съществените и винаги
ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да
разбере в какво го обвинява административно – наказващият орган и да организира по
адекватен начин защитата си. Това е недопустимо, доколкото с АУАН и с Наказателното
постановление се очертават пределите на административното обвинение и последното
следва да бъде ясно, конкретно и да съдържа всички признаци от обективната страна на
вмененото нарушение. Визираните по-горе неясноти и несъответствие между словесното,
цифровото описание на нарушението и приложената санкционна норма представляват
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и
винаги обуславя извод за отмяна на Наказателното постановление на формално основание -
6
без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
Въпреки това, в случая съдът ще вземе становище и по съществото на спора, за да е
налице пълнота на изложението. Доколкото от скицата и Протокола за ПТП, както и от
показанията на свидетелите Г. и И. се доказа, че лек автомобил „........” се е движил в дясната
пътна лента по бул. „Сливница“ в гр. София, с посока на движение от бул. „Константин
Величков“ към ул. „Димитър Петков“ и в района на кръстовището с ул. „Царибродска“ в
лявата за лек автомобил „........” пътна лента се е движил лек автомобил „.........“, който се е
престроил в дясната лента пред лек автомобил „........” (т.е. не го е пропуснал) и след това е
завил на дясно, за да навлезе в крайпътна територия /сервиз/, при което също не е пропуснал
останалия зад него в същата лента лек автомобил „........”, то следва, че от обективна страна
водачът на лек автомобил „.........“ (жалбоподателят С.) е нарушил последователно и нормата
на чл.25, ал.2 от ЗДвП, и нормата на чл.37, ал.2 от ЗДвП, като за първата няма съответно
повдигнато административно обвинение срещу жалбоподателя и не може да му се ангажира
за първи път с този съдебен акт административна отговорност за нарушение на чл.25, ал.2 от
ЗДвП. По отношение на нарушението по чл.37, ал.2 от ЗДвП - доколкото то се доказа да е
реализирано от обективна страна, а от мястото и посоката на движение на лек автомобил
„.........“ следва, че водачът му е съзнавал обществено-опасния характер на поведението си,
разбирал е и е целял настъпването на обществено – опасните последици, че като не
пропусне МПС-то, което е зад него може да настъпи удар между двата автомобила, съдът
приема, че от субективна страна С. е действал виновно. Това означава, че ако не бяха
допуснати посочените по-горе съществени процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, С. щеше да бъде признат за виновен за
извършване на нарушение по чл.37, ал.2 от ЗДвП и за реализираното от него ПТП във връзка
с нарушението на чл.37, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4 от
ЗДвП жалбоподателят щеше да бъде наказан с отнапред определеното в закона
административно наказание, което е в твърд размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева.
Гореизложеното означава, че ако не бяха допуснати съществените процесуални
нарушения в хода на административното производство (подробно посочени по-горе) – НП
щеше да се потвърди, но поради наличието на множество съществени процесуални
нарушения, отразяващи се и на правото на защита на жалбоподателя да разбере срещу какво
точно нарушение следва да организира защитата си – на формално основание следва да се
отмени процесното Наказателно постановление.
По делото не са ангажирани доказателства за направени разноски от която и да било
от страните в процеса. Съдебният състав не е и сезиран с искане за присъждане на разноски
по делото. Поради това СРС не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-015901 от 29.07.2021г., издадено
7
от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на М. М. С. за нарушение по чл.37, ал.2 от
ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер
на 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8