МОТИВИ по ПРИСЪДА № 42/30.05.2018 год. постановена по
НОХД № 228/2017 год. по описа на Районен съд Нова Загора.
/08.06.2018 год./
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт, с който Районна прокуратура Нова Загора, е повдигнала
обвинение срещу Д.К.Д. с ЕГН ********** *** за това, че на 20.10.2016 год. в
центъра на с. Млекарево, общ. Нова Загора е причинил на Д.И. *** телесна
повреда изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето – престъпление по чл.129, ал.2, предл.3, вр. ал.1 НК.
До даване ход на съдебното
следствие, пострадалият от престъплението Д.И.Д. прави искане пред съда да бъде
конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец като предявява
против подсъдимия граждански иск за сумата от 10 600 лева, представляваща
обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди.
С протоколно определение от
10.07.2017 год. съдът е уважил исканията на пострадалия от престъплението Д.И.Д.,
като го е конституирал в качеството му на частен обвинител и граждански ищец, и
е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от
него против подсъдимия граждански за сумата от 10 600 лева, представляваща
обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди.
Участващия в съдебно
заседание прокурор, в хода на делото по същество поддържа обвинението, като счита,
че същото е доказано. Пледира обвиняемият да бъде признат за извършено от него
престъпление по чл.129, ал.2, предл.3, вр. ал.1 НК, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което да
бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 НК. Пледира
още подсъдимия да бъде осъден да заплати разноските по делото, а предявения
граждански иск да бъде уважен, като по отношение размера не взема становище,
предоставяйки това на съда.
Частния обвинител и
граждански ищеца участва в съдебно заседание лично и с упълномощен от него
повереник – адвокат от АК Сливен, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
обвинението, като счита, че същото е безспорно установено, и се присъединява
към държавното обвинение досежно наказанието като съответно на извършеното
престъпно деяние. Пледира да бъде уважен гражданския иск в размера, в който е
бил предявен, сочейки че зъбите на пострадалия още не са възстановени, че това
влияе на храносмилателната система и върху общото здравословно състояние на
пострадалия. Пледира още и присъждане на направените разноски за адвокатски
хонорар.
Подсъдимият участва в
съдебно заседание лично и с упълномощен от него защитник – адвокат от АК
Сливен, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че обвинението е недоказано
като в тази връзка защитата пледира подсъдимия да бъде оправдан, респ. да бъде
оправдан като съда приеме, че е подсъдимия се е намирал в условията на
неизбежна отбрана.
При даденото му право на
лична защита и последна дума, подсъдимия сочи, че не е излязъл да се бие, че е
бил нападнат, и пледира да бъде оправдан.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият и пострадалото лице - св. Д.И. ***. Двамата
се познавали добре, но имали противоречия относно тяхна обща земеделска техника
– „торачка”, както и във връзка взаимоотношенията им със св. С. Т.Г.. Последното
обстоятелство влошило личностните отношения между подс. Д. и пострадалия Д.. На
20.10.2016 год. в центъра на с. Млекарево, сутринта, около 08.00 часа, двамата
се видели, при което св. Д. поискал от подсъдимия да излезе от мястото където
пие кафе /”ямболския” хранителен магазин/ за да говорят за „торачката”. Подсъдимия,
след като си изпил кафето излязъл, и се приближил към управлявания от него
личен автомобил, при което св. Д. започнал да му отправя закани – че ще го
убие, че ще го излежи, че ще го сложи в инвалидна количка. Подсъдимият влязъл в
автомобила си и се опитал да го запали, когато в същия момент от другата страна
влязъл св. Д., при което още с влизането си нанесъл на подс. Д. няколко удара с
ръце, които попаднали в областта на главата и ребрата на подсъдимия. Ключът с
който подсъдимия се опитвал да запали автомобил излязъл от стартера и паднал.
Подсъдимият решил да слиза за да си търси ключа, като в този момент св. Д. го
приближил от външната страна на автомобила с думите – мама ти ще еба, посегнал отново
да го удря и го ударил във врата. Тогава подсъдимият взел намиращия се в
автомобила от по-рано сап, дървена дръжка от тесла, който държал там за мостра,
тъй като възнамерявал да сменя дръжката на теслата си, и на свой ред започнал
да нанася удари на св. Д., в това число и с дървеният сап. Двамата започнали
взаимно да си нанасят удари, както с ръце, така и с дървения сап от страна на
подсъдимия, част от които удари попаднали в областта на лицето на пострадалия Д.,
и който сап в един момент сам св. Д. успял да издърпа от ръцете на подс. Д., но
не нанесъл с него удар на последния.
След намеса на свидетелите Д.М.И.
и В.Д.П. боя между подс. Д. и св. Д. бил преустановен, като при тяхната намеса
св. И. взел дървения сап и го дал на свидетеля П., който от своя страна го
изхвърлил в тревата /градинката/.
В резултат на нанесените от подсъдимия на св. Д. удари,
на последния били причинени: контузия на главата с наличие в лявата половина на
челната област, на границата с окосмената част на главата разкъсно контузна
рана с неправилна форма, размер 3
см, с неравни и кръвонаседнали ръбове; мораво
кръвонасядане с размери 5х2.5 см. и болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта на брадата;
разкъсно-контузна рана по външната повърхност на лявата предмишница с неравни
кръвонаседнали ръбове и размер 1
см.; контузия на гръдния кош с болезненост по предната
му повърхност без видими изменения; повърхностно охлузване на кожата по
предната повърхност на подбедрицата на левия крак с размери 1 см. в диаметър; контузия в
областта на устата с кръвонасядане на лигавицата и венците по хода на лявата половина на долната
челюст с травматична експулсия /избиване/ на 31 и 34 зъби /централен резец и
предкътник от лвявата половина на зъбната редица на долната челюст/ и контузия
с луксация на 32 и 33 зъби.
В резултат от нанесените от
св. Д. на подс. Д. удари, на последния били причинени: контузия
на главата с наличие на повърхностно охлузване, кръвонасядане и болезнен
травматичен оток на меките тъкани в дясната половина на челото с овална форма и
размери около 3-4 см.
и контузия на дясната ръка с наличие на повърхностно охлузване на кожата,
кръвонасядане и болезнен травматичен оток на меките тъкани в областтта над
гривнената става /китката/ в долния край на лъчевата кост.
Първоначално по
случая била образувана проверка в РП Нова Загора с постановление на прокурор от
същата от дата 21.10.2016 год. по тъжба на подсъдимия Д.К.Д., която приключила
с постановление на РП Нова Загора за отказ да се образува досъдебно
производство от 02.12.2016 год., на осн. чл.24, ал.4 НПК, тъй като данните
сочели, че е осъществен състав на престъпление от частен характер – чл.130,
ал.1 и ал.2 НК.
По-късно по повод
докладна записка от мл. ПИ И.И. *** и въз основа данни съдържащи се в преписка
№ 306 зм-828/2016 год. на РУ Нова Загора, с постановление от 01.02.2017 год. на
РП Нова Загора е било образувано ДП срещу Д.К.Д. за извършено от него престъпление
по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.
В хода на досъдебното производство е била назначена
колективна съдебно медицинска експертиза, видно от заключението на вещите лица
по която: В резултат на нанесения му на 20.10.2016 г. побой в центъра на с.
Млекарево, общ. Нова Загора пострадалия Д.И.Д. е получил следните телесни
увреждания: Контузия на главата с наличие в лявата половина на челната област,
на границата с окосмената част на главата разкъсно контузна рана с неправилна
форма, размер 3 см,
с неравни и кръвонаседнали ръбове; Мораво кръвонасядане с размери 5х2.5 см. и
болезнен травматичен оток на меките
тъкани в областта на брадата; Разкъсно-контузна рана по външната повърхност на
лявата предмишница с неравни кръвонаседнали ръбове и размер 1 см.; Контузия на гръдния кош
с болезненост по предната му повърхност без видими изменения; Повърхностно
охлузване на кожата по предната повърхност на подбедрицата на левия крак с
размери 1 см.
в диаметър; Контузия в областта на устата с кръвонасядане на лигавицата и венците по хода на ляватаполовина на долната
челюст с травматична експулсия /избиване/ на 31 и 34 зъби /централен резец и
предкътник от лвявата половина на зъбната редица на долната челюст/ и контузия
с луксация на 32 и 33 зъби. Описаните увреждания се дължат на действието /удар,
притискане, протриване/ на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят
да са получени по време и начин, описани от пострадалия и някои от свидетелите,
а именно чрез нанесени удари с дървен сап и с
ръце. Следва да се отбележи, че в момент на нанасяне на удари с ръце и
крака същите придобиват характеристиките на твърди тъпи и тъпоръбести предмети.
Съдейки по локализацитяа и характеристиките на уврежданията може да се направи
заключението, че на пострадалия са били нанесени не по-малко от 4-5 удара като
тяхната последователност не може да бъде определена по медицински път. При
положение на телата на пострадалия и неговия нападател едно срещу друго, лице
срещу лице ударите добре отговарят да са нанесени с дясната ръка на нападателя.
Разкъсно-контузните наранявания в лявата половина на челната област на главата
и по външната повърхност на предмишницата на лявата ръка по своя характер
представляват нарушаване на анатомичната цялост на меките тъкани в засегнатите
области. По този начин тези увреждания са
осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия Д.И.Д.
/разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/.
Травматичното избиване на централния резец от лявата половина на зъбната редица
на долната челюст при наличие на запазен негов антагонист /зъб 21/ е довело до
затрудняване на храненето във фазата на отхапване и говоренето, изразяващо се в затруднения при
изговарянето на т.нар. шипящи звуци и
заедно с избиването на четвъртия зъб от същата страна е осъществило смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Останалите увреждания са причинили на пострадалия Д. в своята съвкупност са
временно разстройство на здравето, неопасно за живота му причинили на
пострадалия Д. /разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/.
В хода на съдебното
следствие е назначена съдебно медицинска експертиза по писмени данни, видно от
заключението на вещото лице по която: В резултат на
настъпилият на 20.10.2016 г., около 08.00 часа инцидент в центъра на с.
Млекарево, общ. Нова Загора пред “ямболския” магазин подсъдимия Д.К.Д. е
получил следните телесни увреждания: контузия на главата с наличие на
повърхностно охлузване, кръвонасядане и болезнен травматичен оток на меките
тъкани в дясната половина на челото с овална форма и размери около 3-4 см. и контузия на дясната
ръка с наличие на повърхностно охлузване на кожата, кръвонасядане и болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областтта над гривнената става /китката/ в
долния край на лъчевата кост. Описаните увреждания се дължат на десйтвието
/удар, протриване/ на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отогарят да са
получени по времи начин, описани от подсъдимия в неговите показания, дадени по
досъдебното производство, а именно чрез нанесени удари отстрани от дясно на
пострадалия. Локализацията на уврежданията потвърждава посочения от него
механизъм за нанесени удари при положение на нападателя отстрани отдясно на
пострадалия. Локализацията на уврежданията и техните характеристики
свидетелстват за това, че на подсъдимия са били нанесени не по-малко от два удара, като тяхната
последователност не може да бъде определена по медицински път. Характеристиките
на увреждането в дясната половина на челната област свидетелстват за това, че
посоката на травмиращата сила е била отпред назад и отстрани отдясно на подсъдимия.
Поради това тангенциално до известна степен действие на травмиращата сила се е
получило и повърхностното охлузване на кожата, описано в съдебно-медицинското
удостоверение. Описаните в съдебно-медицинско удостоверение № 619/20.10.2016 г.
увреждания, получени от подсъдимия Д.К.Д. по време на инцидента от 20.10.2016
г. станал в центъра на с. Млекарево са осъществили смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак болки и стрнадалия. Увреждания от
такъв характер отз-вучават за срок от около 7-10 дни при нормален ход на
оздравителните процеси.
В хода на съдебното
следствие бе назначена по искане на страните и допълнителна колективна
съдебномедицинска експертиза /по писмени данни/ видно от заключението на вещите
лица по която: Отокът представлява повишено натрупване на течности в
междуклетъчните пространства и меките тъкани. Травматичният оток на меките
тъкани се дължи на локално нарушаване на микроциркулацията в малките кръвоносни
и лимфни съдове, както и до промени в пропускливостта на техните стени. Тези
процеси зависят от множество фактори и са индивидуални за отделните индивиди.
Реактивността на организма е твърде индивидуална и варира в доста широки
граници. Понякога оток се явява минути след травмата, а понякога едва на
следващия ден, след около 24 часа. Имайки предвид това е възможно по време на
прегледа от д-р Б. отокът в лявата половина на долната челюст да не е бил достатъчно изразен и ясно
видим. Времетраенето на един травматичен оток във времето зависи от множество
фактори, като степен на отока, тъканите, които са засегнати, количеството
течност в интерстициума или рехавата съединителна тъкан, възрастта на
пострадалия, неговия пол и др. Възможно е отокът да отзвучи бързо, когато е леко изразен и повърхностен,
но може и да се запази дори до 10 дни след травмата. Няма ясно изразена
зависимост – оток, който се появява бързо може да се запази дълго време, а
късните отоци могат да отзвучат бързо, но е възможна и обратната комбинация.
Реактивността на отделния организъм е твърде индивидуална и варира в широки
граници. Понякога оток се появява минути след травмата, а понякога едва на
следващия ден, след около 24 часа. Видимите признаци на разкъсно-контузна рана
в челната област са описани подробно в Съдебно-медицинско удостоверение №
338/20.10.2016 г., издадено от д-р Б.. Става въпрос за нарушена анатомична
цялост на меките черепни обвивки в лявата половина на челната област, на
границата между окосмена и неокосмена кожа описана като „рана” с неправилна
форма и размер 3 см.,
с неравни и кръвонаседнали ръбове”. Обикновено раните в областта на главата
кървят сравнително обилно, поради особеностите на кръвоснабдяването в тази
област. Появата, прогресията и обратното развитие на травматичния оток зависи
от множество фактори и зависи до голяма степен от реактивните способности на
пострадалия. Това обуславя и множество варианти. Обичайно отокът се явява
интра- и екстраорално в период от 30-60 минути след травмата и прогресивно
нараства. Темповете на това нарастване са индивидуални и зависят от множество фактори. Най-силно изразен е
отокът след около 48 часа след травмата, след което започва постепенно да отзвучава. През този период
пострадалият изпитва спонтанна, палпаторна и функционална болезненост, чийто
интензитет също се променя с времето. В резултат на полученото от пострадалия Д.
увреждане в областта на устната кухина е възможно да е довело до известни
затруднения в дъвченето и говоренето, но те най-вероятно са били с
продължителност не повече от 7-10 дни след нанасянето на травмата. Получената
от пострадалия Д. травма не е от такъв характер, че да доведе до съществено
ограничаване на приема на храна и течности, в следствие на което да се появят
заболявания от какъвто и да е друг характер.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост към датата на инкриминираното с обвинителния акт
деяние подс. Д.Д. не е бил осъждан. Подсъдимият Д.К.Д. с ЕГН ********** е роден
на *** ***, ***, с основно образование, живущ ***.
Съдът установи изложената
фактическа обстановка, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства: отчасти от обясненията на подс. Д.К.Д.; отчасти от
показанията на свидетеля, частен обвинител и граждански ищец – Д.И.Д.
/л.36-37/; св. В.Д. В. /л.38-39/; св. А.Д.А. /39-39 гръб/; св. Н.М.Н. /л.39
гръб/; св. С.Т.Г. /л.40/; св. В.Д.П. /л.40/; отчасти на св. Д.М.И. /л.40, 40
гръб/; св. Ж.С.Т. – дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им в хода на съдебното
следствие по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК /л.61 ДП/ и отчасти тези
дадени в хода на съдебното следствие /л.40гръб - 41/; св. Д.И.Т. /л.41 –
41гръб/; св. Я.П.М. /л.41гръб/; св. Е.Н.Б. /л.58гръб – 59/; св. С. П.Х. /л.59 –
59 гръб/; св. И.Г.И. /л.60/; св. Д. Д. Д. /л.60гръб/; св. Д. А. З. /л.83 гръб/
и св. Ж.В.Г. /л.83гръб – л.84/; съдебномедицинско удостоверение № 338-2016 /л.22 от ДП/; допълнение към съдебномедицинско
удостоверение № 338-2016 / л. 23 от ДП/; медицинско
удостоверение № 001 / л.24 от ДП/; мед удостоверение / л. 39 от ДП/;
съдебномедицинско удостоверение №
619/2016 г. /л. 42 от ДП/; справка за съдимост на
лицето Д.К.Д. с рег № 101 от 06.02.2017 г /л.76 от ДП/;
Характеристична справка за подс.Д.К.Д. /л. 78 от ДП/, декларация
за семейно и материално положение и
имотно състояние /л. 79 от ДП/; писмени материали по
пр.вх.№ 1605/2016 год. по описа на РП Нова Загора /л.119 - 1378; план за
лечение на св. Д.И.Д. /л.138/; заключенията на вещите лица по назначените и
изслушани по делото колективна съдебно медицинска, съдебно медицинска и допълнителна
колективна съдебномедицинска експертизи.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в частта им в която по същество твърди, че е нанесъл
удари с дървения сап от тесла единствено по ръцете на пострадалия, свидетеля Д.Д..
Обясненията на подсъдимия в тази им част се опровергават от показанията на св. Ж.С.Т.
дадени в хода на досъдебното производство /л.61/ и приобщени към
доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им в хода на съдебното
следствие по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК, от дата 09.02.2017 год. В
тях свидетеля заявява: „...Д. държеше
един дървен сап и удари Д. с него по главата...”. Тук съдът следва да
посочи, че кредитира тия показания на свидетеля за сметка на тези дадени в хода
на съдебното следствие, тъй като от една страна същите са дадени във времето
много по-близко до инкриминираното деяние сравнение с тези дадени на съдебното
следствие, когато спомените на свидетеля са били много ясни, от друга страна
дадените пред съда показания не се характеризират с достатъчна категоричност.
Така например в съдебно заседание свидетеля заявява: „...За сапа не съм сигурен...Пред полицая съм се объркал, не съм
сигурен дали е имало сап....” . Всъщност „наличието” на сап се потвърждава
от обясненията на самия обвиняем, както и от показанията на свидетелите В.Д.П. и Д.М.И.. За да не кредитира
обясненията на подсъдимия в посочената по-горе част съдът съобрази още, че
същите се опровергават и от заключението на вещите лица по изслушаната по
делото колективна съдебно медицинска експертиза, заключението по която е, че
описаните в заключението увреждания се дължат на действието /удар, притискане,
протриване/ на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
получени по време и начин, описани от пострадалия и някои от свидетелите, а
именно чрез нанасяне на удари с дървен сап и ръце, което заключение от своя
страна съда кредитира като обективно и компетентно, кореспондиращо си с
останалата доказателствена съвкупност като цяло.
За да не кредитира обясненията
на обвиняемия в тази им част, на следващо място съдът намери, че те не
кореспондират и с показанията на свидетелите С. П. Х. и Ж.В.Г., и двамата със
съответните познания в областта на денталната медицина. Видно от показанията на
св. Х., същия е извършил преглед на пострадалия – св. Д. на 24.102016 год.,
т.е. само няколко дни след деянието, при който преглед е установил травматично
увреждане в областта на долната челюст на брадата. Установил следи от скорошни травми,
кръвонасядане на лигавицата, като зъбите в зоната били разклатени и болезнени
при допир, а 31 и 34 зъби липсвали. Установил още, че в областта на липсващите
зъби имало пресни прани, съответстващи на местонахождението на зъбите. Разклатените
зъби били с отток под основата на зъбодържащия апарат. Свидетелят, който бил и
зъболекар на пострадалия от дълго време не установил заболявания. Показанията
на св. Х. от своя страна се подкрепят от показанията на св. Г., която от своя
страна извършила преглед на св. Д. на 15.11.2016 год., в качеството и на
експерт стоматолог. Същата установила това, което установил по-рано св. Х.,
липса на 31 и 34 зъби и разклатени 41 и 32 зъби. Свидетелката в съдебно
заседание е категорична, позовавайки се на качеството си на вещо лице в
съдебномедицинските експертизи, че зъбите са били избити не в периода в който
извършва прегледа, а по разказа на пострадалия на 20.10.2016 год. Свидетелката
е категорична, че липсващите зъби имат отношение към дъвченето и говорната
функция.
В останалата част съда дава
вяра обясненията на подсъдимият досежно обстоятелствата предхождащи извършеното
от него деяние, доколкото в тази им част същите не само не се опровергават от
събраните по делото доказателства, но и се подкрепят донякъде от показанията на
св. Д. Д.Д., видно от които, макар и да не сигурен и категоричен в
първоначалното си твърдение, а именно че св. Д. е удрял подсъдимият в неговия
автомобил, е видял че св. Д. се качва в автомобила на подс. Д., при което св. Д.
започнал да размахва ръце. За даде вяра обясненията на подсъдимия в тази им
част, както и на св. Д. Д., съдът съобрази че обясненията на подсъдимия, респ.
показанията на този свидетел кореспондират със заключението на вещото лице по
изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза, според което, в резултат на настъпилият на 20.10.2016 г., около 08.00 часа инцидент в
центъра на с. Млекарево, общ. Нова Загора пред “ямболския” магазин подсъдимия Д.К.Д.
е получил следните телесни увреждания: контузия на главата с наличие на
повърхностно охлузване, кръвонасядане и болезнен травматичен оток на меките
тъкани в дясната половина на челото с овална форма и размери около 3-4 см. и контузия на дясната
ръка с наличие на повърхностно охлузване на кожата, кръвонасядане и болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областтта над гривнената става /китката/ в
долния край на лъчевата кост. Описаните увреждания се дължат на десйтвието
/удар, протриване/ на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отогарят да са
получени по времи начин, описани от подсъдимия в неговите показания, дадени по
досъдебното производство, а именно чрез нанесени удари отстрани от дясно на
пострадалия.
Ето защо съда вяра на
обясненията на обвиняемия в тази им част за сметка показанията на св. Д.Д.,
който твърди, че не е нанасял удари на подсъдимия в автомобила, доколкото
посоченото по-горе сочи на противното, като следва да се отчете и евентуална
възможно заинтересуваност на свидетеля от изхода на делото в конкретния случай,
тъй като освен качеството на свидетел същия има и такова на частен обвинител и
граждански ищец по делото.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Д.М.И. в частта им в която твърди, че е видял как св. Д.
удря със сапа подс. Д., тъй като в тази им част показанията на свидетеля от
една страна не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност събрана по
делото, а от друга се опровергават от обясненията на самия подсъдими, който в
хода на съдебното следствие категорично заяви, че: „....Не, Д. не ме е удрял със сапа. Рита ме в мадете, не ме е ударил
със сапа.......Д.И. взе сапа при второто хващане, не ме е удрял....”.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите С. П. Х. и Ж.В.Г., досежно обстоятелството, какво е било
здравословното състояние на пострадалия – св. Д. след инцидента, тъй като
намира същите за обективни, събрани от лица, които не са заинтересувани от хода
на делото, и които освен това имат и специални знания в областта на денталната
медицина.
Показанията на останалите
свидетели съдът кредитира вземайки предвид това, че в по-голямата си част,
касаят факти и обстоятелства станали им известни, след приключване на
инцидента, отнасящи се за обстоятелства преди него, или пресъздаващи такива
разказани им от подсъдимия, св. Д., други свидетели или трети лица.
Съдът кредитира събраните
по делото писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица, които намира
за обективни, компетентни и обосновани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От така събраните по делото
доказателства се установява, че подс. Д.К.Д. посредством нанасяне на удари с
ръце и дървен сап /дървена дръжка на тесла/ в областта на главата, лицето на
пострадалия – св. Д.Д. му е причинил средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 НК, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говореното.
На следващо място от доказателствата
по делото се установява, че при причиняване на средната телесна повреда на
пострадалия, подс. Д. е действал при превишаване пределите на неизбежната
отбрана по смисъла на чл.12, ал.2 НК. Това е така защото сбиването е било
предизвикано от пострадалия Д., който нападнал подс. Д. първоначално в
автомобила му, нанасяйки му удари с ръце, като след кратковременно прекъсване,
колкото да излезе от автомобила, което не може да се приеме за прекратяване на
нападението, отново го е нападнал нанасяйки на подсъдимия удар по врата. Съзнавайки
именно това, че нападението срещу него не е преустановено, а продължава вече
извън автомобила и заплахата за неговия телесен интегритет е реална и
непосредствена, подсъдимият е взел решение и е започнал да се отбранява
вземайки намиращия се в автомобила му дървен сап /дръжка от тесла/ посредством който,
както и с ръце на свой ред започнал да нанася удари на пострадалия Д.. Действителността
на нападението е била очевидна за подсъдимия, което от своя страна изключва
възможността за фактическа грешка, довела до т.нар. мнима неизбежна отбрана. Защитата
на подс. Д. обаче не съответства не е съответствала по своя интензитет, на
характера и опасността на нападението, а го е превишавала, което се установява
от броя на насените от подсъдимия на пострадалия удари, не по-малко от 4-5
видно от заключението на вещото лице, силата и средствата с които са нанесени,
освен с ръце и с дървен сап/дървена дръжка от тесла, областта в която са
нанесени /главата/ и причиненото телесно увреждане избиване на два зъба и
разклащане на други два, разкъсно контузна рана на главата и кръвонасядания.
Деянието е извършено от
подсъдимият при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е извършил деянието
с цел да се защити от едно непосредствено и противоправно нападение, но е
предвиждал, че като предприема защита, която не съответства на характера и
интензитета на нападението е възможно настъпване увреждане здравето на
пострадалото лице, към който възможен резултат подсъдимия се отнесъл с
безразличие.
Предвид изложеното
решаващия съд намери, че подсъдимия Д.К.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна при условията на евентуален умисъл престъпление по чл.132, ал.2, вр. ал.1, т.2 НК, във
вр.чл.129, ал.2, предл.3, вр. с ал.1 НК, което е по-леко наказуемо от
повдигнатото му обвинение, като го призна за виновен в това, че на 20.10.2016 г. в центъра на село Млекарево,
общ. Нова Загора при превишаване пределите на неизбежната отбрана е причинил на
Д.И. *** телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето.
По наказанието:
Доколкото
в случая са налице задължителните предпоставки на чл.78а НК – за
престъплението, за което съдът призна подсъдимия за виновен, е предвидено
наказание лишаване от свобода до една година, подсъдимия Д. не е осъждан или
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, не са налице
законовите пречки предвидени в нормата на чл.78а, ал.7 НК, съдът го освободи на
основание чл.78а, ал.1 НК от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1 500 лева, малко над минимума
по чл.78а, ал.1 НК, което определи при превес на смекчаващите вината му
обстоятелства, за каквито прие добрите характеристични данни, липсата на
криминални регистрации и насоченост, възраст, трудова ангажираност, изтеклия
период на висящност на делото, това че е бил провокиран от пострадалия - св. Д.,
а като отегчаващо вината му обстоятелство, отчете тежестта на причиненото
телесно увреждане на пострадалото лице.
По гражданският иск:
Макар
и телесното увреждане да е причинено от подсъдимия при превишаване пределите на
неизбежната отбрана, това не изключва вината му
и деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД като гражданския иск е
основателен. Обезщетението при неимуществените вреди се определя по реда на
чл.52 ЗЗД по справедливост. В случая в резултат на причинената му телесна
повреда, пострадалия е претърпял физически болки и страдания, нарушени са били
едновременно дъвкателната и говорната функция, като от своя страна процеса на
възстановяване венеца, след избиване на зъбите, е продължителен, зависи от
възрастта на човека и може да продължи, 2,3 или 6 месеца, в която насока са
показанията на св.Ж.В.Г., която освен друго има качеството на експерт
стоматолог. Следва обаче да се отчете и поведението на самия пострадал, който е
предизвикал конфликта с подсъдимия, като съдът намери, че справедливото
обезщетение достатъчно да овъзмезди пострадалия за пертърпените от деянието
неимуществени вреди, е в размер на 3 000 лева и до този размер уважи
предявения граждански иск, а за разликата до пълния предявен размер от
10 600 лева го отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С
оглед постановената присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 НПК осъди
подсъдимия да заплати на пострадалия и направените разноски за повереник в
наказателното производство в размер на 850 лева, по сметка на ОДМВР Сливен
разноски от досъдебното производство в размер на 338 лева, а по сметка на
Районен съд Нова Загора сумата от 120 лева представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и сумата от 716 лева представляваща
възнаграждения на вещи лица и заплатени от съда разноски на свидетели.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: