№ 1671
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно
гражданско дело № 20211100509697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАД ОЗК З.“ АД с ЕИК **** – длъжник по изпълнително
дело № 20218510401607 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие –
Софийски градски съд, с която е обжалвано Постановление за разноските от 07.06.2021г.
/обективирано в Покана за доброволно изпълнение/ и Постановление изх. №
35759/15.06.2021г., с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя и определения размер на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
Наведени са доводи, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, а
пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата е изчислена неправилно, като размерът и е
определен и върху вземане за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е над
законоустановения минимум.
Иска се намаляване на претендираните разноски по изпълнителното дело.
В законовия срок ответникът по жалбата – ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК **** не е взел
становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл.436, ал.3 ГПК за
неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.
Жалбата е допустима, като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.1 ГПК от
връчване на уведомлението, против подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Изпълнително дело № 20218510401607 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд е образувано по молба от 07.06.2021г. на ЗД „Б.И.“ АД с
ЕИК **** против „ЗАД ОЗК З.“ АД с ЕИК **** въз основа на издаден изпълнителен лист по
гр.д.№ 875/2019г. по описа на Софийски районен съд, по силата на който длъжникът „ЗАД
ОЗК З.“ АД с ЕИК **** е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК **** сумата от 422.31
лв. главница, ведно със законната лихва за периода 07.01.2019г. до изплащане на вземането
и сумата от 360.56 лв. разноски по делото.
Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2021г., по
1
силата на който взискателят е упълномощил адв. М.И.Г. от САК да го представлява във
връзка с образуване и водене на изпълнително производство и процесуално
представителство. Договореното възнаграждение е в размер на 300 лв. с ДДС за образуване
на изпълнително дело и процесуално представителство, което е платено в брой при
сключване на договора.
С молбата си взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши проучване на
имущественото състояние на длъжника и да наложи запор на банковите му сметки, както и
да събере разноските по изпълнението и платения адвокатски хонорар.
Установява се, че с Покана за доброволно изпълнение от 07.06.2021г. длъжникът е
поканен да заплати дължимите суми по изпълнителния лист в размер на 422.31лв. главница,
ведно със законна лихва в размер на 105.23 лв. за периода 07.01.2019г.-22.06.2021г., 360.56
лв. присъдени разноски, 300 лв. адвокатско възнаграждение и 222.05 лв. такси по Тарифата
към ЗЧСИ. Поканата е получена от длъжника на 10.06.2021г.
От Сметка № **********/07.06.2021г. се установява, че на взискателя са начислени
такса по т.1 от 20 лв. за образуване на изпълнително дело, такса по т.5 от 20 лв. за изготвяне
и връчване на покана и такса по т.9 от 15 лв. за налагане на запор, или общо 55 лв. без ДДС
– 66 лв. с ДДС, платени от взискателя авансово.
На 15.06.2021г. е постъпило Възражение от длъжника за прекомерност на платеното
от взискателя адвокатско възнаграждение и неправилно изчисляване размера на
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата.
С Постановление за разноски изх. № 35759/15.06.2021г. ЧСИ М.П. е отказал да
намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
На 23.06.2021г., видно от платежно нареждане от същата дата, длъжникът е превел
по сметката на ЧСИ сумата от 1 422.27 лв.
На 24.06.2021г. ЧСИ е изготвил Сметка № **********, видно от която на длъжника
са начислени такса по т.3 от 5 лв. за извършване на справка за длъжника и неговото
имущество, такса по т.31 в размер на 10 лв. за допълнителни разноски и такса по т.26 в
размер на 86.01 лв. без ДДС – общо 121.21 лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено
в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за
разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява
изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността
за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Взискателят е заплатил авансово таски по изпълнението в размер на 66 лв. Както се
приема в т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако
взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от
длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. С поканата за
доброволно изпълнение са посочени общо такси по Тарифата в размер на 222.05 лв., без да е
диференциран техния размер и без да е изготвена и връчена на длъжника съответната
2
сметка за разноските. След извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане, на
длъжника за начислени и по сметката от 24.06.2021г. допълнителни обикновени такси в
размер на 15 лв. без ДДС и пропорционална такса по чл. 26 в размер на 86.01 лв. без ДДС
или 103.21 лв. с ДДС.
По отношение възраженията за прекомерност на заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение:
С оглед представения в изпълнителното производство Договор за правна защита и
съдействие от 10.05.2021г. съдът приема, че между взискателя и адвоката му е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платено в брой в деня на сключване на
договора. Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на
базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са
били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.7 от 22.01.2019г./, размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2.
В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на
изпълнително дело от процесуалният представител на взискателя не са извършвани други
изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се
отличава с фактическа и правна сложност. В настоящия случай процесуалният представител
на взискателя е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за
образуването му. Същата е нередовна, тъй като не е посочен начинът на изпълнението -
елемент от редовността на молбата. Посочването в молбата за образуване на
изпълнителното производство съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК на начинът на изпълнението е
елемент от редовността й, а не представлява друго действие по изпълнението, различно от
това по образуването му.
На това основание настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи
разноските за адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10. Ето защо жалбата се явява
основателна в тази и част и дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение ще следва
да бъде намалено до минималния установен в Наредба № 1/2004г. размер от 200 лв.
По следващото възражение в частната жалба, касаещо пропорционалната такса по
т.26 от Тарифата:
За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която
съгласно т.26, б. „в“ от Тарифата възлиза на: при сума от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на
сто за горницата над 1000 лв. Съгласно Забележка 4 към т.26, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от
него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 ал.1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват както в
понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от
взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на
практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо) в този
смисъл е решение № 278 от 25.06.2012 година по гр.дело № 414/2012 година на ВКС, ІV ГО.
Поради тези съображения пропорционалната такса по т.26 от Тарифата следва да се начисли
върху сбора от сумите 422.31 лв. главница, 105.33 лв. законна лихва, начислена за периода
3
07.01.2019г. до датата на плащането – 22.06.2021г., 360.56 лв. разноски по изпълнителния
лист, 200 лв. адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, или общо базата
за начисляване на пропорционалната такса е в размер на 1 088.20 лв., като максималния
размер на пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането. В случая
възлиза на 107.56 лв. без ДДС, но подлежи на събиране от ЧСИ до 1/10 от вземането – т.27а
от Тарифата, или сумата от 88.82 лв. без ДДС или 106.58 лв. с ДДС.
Общият размер на дължимите от длъжника такси в изпълнителното производство е:
66 лв. с ДДС авансово събрана такса, 18 лв. с ДДС допълнително начислени обикновени
такси и 106.58 лв. с ДДС пропорционална такса по т.26 от Тарифата – общо 190.58 лв. с
ДДС, а не посочените в ПДИ такси в размер на 222.05 лв.
Размерът на пропорционална такса дължима в изпълнителното производство не е
посочен от ЧСИ в Поканата за доброволно изпълнение, а само е посочен общият размер на
таксите от 222.05 лева. Същият надхвърля сбора на дължимите такси – обикновени в размер
на 84 лв. и пропорционална от 106.58 лв. Ето защо съдът намира, че следва изрично да
намали размерът на таксата по 26 ТТРЗЧСИ в размер на 106.58 лева.
По изложените съображения жалбата на „ЗАД ОЗК З.“ АД с ЕИК **** длъжник по
изпълнително дело № 20218510401607 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд против Постановление изх. № 35759/15.06.2021г., с което
е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и
определения размер на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е основателна, като разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 300 лв. на 200 лв., а таксата по т.26
– на 106.58 лв.
По разноските:
Частният жалбоподател претендира разноски в настоящото производство.
Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК,
претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях
вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител.
Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноските от 07.06.2021г. /обективирано в Покана за
доброволно изпълнение/ и Постановление изх. № 35759/15.06.2021г. по изпълнително дело
№ 20218510401607 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – Софийски
градски съд, с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя над сумата от 200 лв. до сумата от 300 лв. и на таксата по т.26 от Тарифата над
сумата от 106.58 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК дължимите от длъжника „ЗАД ОЗК З.“
4
АД с ЕИК **** по изпълнително дело № 20218510401607 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на
КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК **** от 300 лв. на 200 лв. и дължимата на ЧСИ такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ на сумата от 106.58 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗАД ОЗК З.“ АД с ЕИК **** за
присъждане на разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5