Р Е Ш Е Н И Е
№838
гр. Хасково,03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Хасково в открито
съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря
Гергана Мазгалова и прокурор Антон Стоянов от Окръжна прокуратура - Хасково,
постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №873/2020 г. по
описа на Административен съд - Хасково и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, предявена от ПК „А.“, представлявана от Председателя А.С. чрез
адв. М.Х. от ХАК срещу Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“ гр.
София, с която на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 800.00 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер
на 300.00 лева по АНД № 284/2019 г. по описа на Районен съд Димитровград, в
което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 26-000563/17.06.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, с което за извършено
нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр.
с чл.414, ал.3 от КТ на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева, и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
лева по КАНД №78/2020г., по описа на Административен съд Хасково, приключило с
Решение № 247/24.06.2020 г., с което е оставено в сила Решение №241/18.11.2019г.
по АНД № 284/2019 г. на Районен съд Димитровград, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението на
Административен съд Хасково – 24.06.2020 г. до датата на нейното окончателно
плащане. В исковата молба се сочи, че по повод обжалването на посоченото наказателно
постановление ищеца е ползвал адвокатска защита, за която има сключен Договор
за правна защита и съдействие от 24.09.2019г., по който е уговорил и заплатил
сумата в размер на 300 лв. Впоследствие във връзка с подадена касационна жалба
е сключен договор за правна защита и съдействие от 17.03.2020г., по който е
уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 500 лева. Ищецът счита, че
доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, то е претърпял
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения
незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 800 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на Административен съд
Хасково, с което е оставено в сила решението на Районен съд Димитровград до
окончателното и изплащане, както и направените по настоящото дело разноски. В
съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен процесуален
представител адв. Х., който от името на своя доверител заявява, че поддържа
изцяло исковата претенция.
Ответната
страна – Изпълнителна агенция „ Главна
инспекция по труда“ гр. София в съдебно заседание чрез процесуален представител
юрг. Г. признава иска в пълния му размер. Прави възражение единство по
присъждане на разноските в настоящото производство, като моли на основание
чл.78, ал.2 от ГПК същите да бъдат присъдени в тежест на ищеца.
Заключението на прокурора е, че исковата
претенция е частично основателна само до размера на претендираното обезщетение
за разноски в размер на 300 лева, направени в производството пред Районен съд
Димитровград. По отношение на сумата от 500 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция
представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за недопустима,
тъй като към момента, към който е била заплатена сумата вече е действала
разпоредбата на чл.63, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, даваща възможност за търсене
на разноски в съдебно административнонаказателното производство, а не по реда
на ЗОДОВ.
Административен съд Хасково,
като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От
материалите, съдържащи се по АНД № 284/2019 г. по описа на Районен съд –
Димитровград, приобщено към настоящото дело се установява, че с Наказателно
постановление № 26-000563/17.06.2019г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Хасково на ПК „А.“, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, Източна индустриална зона, представлявано от Председателя А.С.С.
за извършено нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ и на основание
чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лев. Председателят на производствената кооперация е
обжалвал пред Районен съд Димитровград наказателното постановление като по този
повод е ангажирал правна помощ и упълномощил адвокат за процесуално представителство
в образуваното пред Районен съд Димитровград АНД № 284/2019 г. по описа на съда.
С Решение № 241/18.11.2019 г., постановено по АНД №284/2019 г. състав на
Районен съд Димитровград е отменил наказателното постановление. Недоволен от
така постановения съдебен акт останал административно наказващият орган, поради
което го обжалвал с касационна жалба пред Административен съд Хасково. По
касационната жалба на 22.01.2020г. в Административен съд Хасково е образувано
КАНД № 78/2020г. по описа на съда. Делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 27.05.2020г. С Решение № 247/24.06.2020 г., постановено по
КАНД №78/2020 г. по описа на Административен съд Хасково, касационният състав е
оставил в сила решението на въззивната съдебна инстанция.
Пред
двете съдебни инстанции ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат М.Х. от ХАК, съгласно сключени договор за правна защита
и съдействие от 24.09.2019г., по който е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и договор за правна защита и съдействие от
17.03.2020 г., по който е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева. Така направените разноски са предмет на исковата претенция
по настоящото съдебно производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не
се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е
предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища,
съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. на ОС на
ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация; насочена е
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация – Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“ гр.
София в качеството и на
юридическо лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния
административен акт; отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я
прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана
по същество, исковата молба е частично
основателна досежно претенцията за заплащане на имуществени вреди,
претърпени по повод издаденото наказателно постановление, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно
чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на глава XI от АПК. За неуредените въпроси за
имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ,
който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е
само към материално правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на
нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно
регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на отговорността
на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Доказателствената
тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се
носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинените му вреди.
Съдът
намира, че посоченото в исковата молба наказателно постановление, издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково (орган в структурата на ответника
в настоящото производство), отменено с влязло в сила съдебно решение,
съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице
на ответника, по следните съображения: Дейността по административно наказване
по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща
управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност -
правотворческа, правоприлагаща и договорно правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
(изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.
Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по
административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен
акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като
приложното и поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на
АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За
квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 от АПК, а властнически акт с
наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК.
Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод, на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1
от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014
г. на ВКС и ВАС. Въз основа на изложените съображения съдът приема, че в случая
е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на
държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен
по съответния ред.
Налице
са и втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка
между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха
представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното постановление,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската
защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна,
не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой
процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна
връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между наказателното
постановление и потърсената от санкционираното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие - лицето не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
След
като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу
него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея,
което съгласно Закона за адвокатурата следва да се уговори в договор,
както и след като е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно, за
да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно
постановление. Ако не е съществувало НП, което той счита за незаконосъобразно,
то нямаше да съществува и съдебното му оспорване, в което производство лицето
може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита,
включително като наеме адвокат, на когото дължи възнаграждение. Разходът за
адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото
наказателно постановление и е обусловен от него. В същия смисъл е и съдебната
практика при отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди,
съставляващи платено възнаграждение за адвокат – защитник, на лице, което е
обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или
образуваното наказателно производство е прекратено. Правото на защита,
включващо и правото на адвокатска такава, е основно конституционно право, което
не може да бъде ограничавано по никакъв начин, в т. ч. и поради липсата на
възможност за възстановяване на платения адвокатски хонорар към момента на
приключване на производството пред въззвината инстанция. Липсата на процесуална
възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на
Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ВАС, към 15.10.2019 г., на която дата е приключено
съдебното дирене по АНД №248/2019 г. по описа на Районен съд Димитровград,
обуславя извод, че направените от него разходи в хода на производството,
приключило с отмяна на НП, представляват имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален
способ за обезщетяването му към този момент, общият ред по ЗОДОВ се явява
единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от
отменено като незаконосъобразно НП.
Горните
изводи са изцяло в съобразени с мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017
г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане
на Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС
приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване
по ЗОДОВ.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.09.2019
г. е доказан по основание. Същият се преценява като доказан и по претендирания
размер от 300 лева, доколкото от приложените по делото доказателства е видно,
че ищецът е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева.
В
тази връзка основателна се явява и
претенцията на ищеца обезщетението в размер на 300 лева да се присъди ведно със
законната лихва, считано от 24.06.2020 г. - датата на влизане в сила на решението
на Административен съд Хасково, с което е оставено в сила решението на Районен
съд Димитровград.
В
останалата част исковата претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер
на 500 лева, представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.03.2020 г., за процесуално
представително по КАНД № 78/2020г. на Административен съд Хасково, настоящия
състав на съда намира за недопустима, поради следните съображения:
Основен
аргумент в цитираната по-горе съдебна практика, указваща възможността да се
репарират претърпените имуществени вреди за платен адвокатски хонорар в
административно наказателните производства по реди на ЗОДОВ, е липсата на друг
процесуален способ за обезщетяване, поради което общият ред по ЗОДОВ се е
явявал единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от
отменено като незаконосъобразно НП. С § 9 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди
законодателят създаде нови алинеи 3, 4 и 5 в чл. 63 от ЗАНН. Съгласно новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в сила от 03.12.2019г. в съдебното
производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата е била част
от действащото право към момента на приключване на съдебното дирене по КАНД
№78/2020г. на Административен съд Хасково, както и към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие пред касационната инстанция. Видно от
доказателствата по делото от адв. Х. в качеството му на пълномощник на ПК „ А.“
е депозирано становище по касационната жалба с вх. № 2385/20.05.2020г. по описа
на Административен съд Хасково. В становището от адв. Х. са изразени единствено
съображения относно неоснователността на касационната жалба, но от същия не е
направено искане за присъждане на направените пред касационната инстанция
деловодни разноски в размер на 500 лева съгласно приложено към становището
пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Такива не са заявени и в
проведеното на 27.05.2020г. открито съдебно заседание по КАНД № 78/2020г. Пропускът
да стори това не може да бъде преодолян с производство по реда на ЗОДОВ.
Законодателят е разписал възможността претенцията за разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение да бъде заявена в административно
наказателното производство по обжалване на наказателното постановление.
Отговорността за разноски по конкретно дело е правото на едната страна да иска
и задължението на другата страна да плати направените разходи от страната, в
чиято полза е постановен съдебният акт. Тази отговорност произтича от
процесуалния закон и е уредена от него, като фактическият състав, от който се
поражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски причинени от
водене на делото по повод този спор и съдебно решение в полза на претендиращия
разноските субект. Тя е обективна, безвиновна отговорност, но не е отговорност
за вреди, защото обхваща само доказаните в текущия процес разходи на страната.
Затова отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, в
който страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, но не и
с отделен иск. Отговорността за разноски по правило е санкция за неоснователно
предизвикания правен спор. След като от 03.12.2019 г. е налице новото процесуално
правило на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, регламентиращо наличието на
специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в
процеса, същото изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ и обосновава извода за недопустимост
на исковата молба в тази и част, което налага същата да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото в тази му част – прекратено/ в този
смисъл е установената практика на ВАС виж. адм. дело № 11011/2020г.; адм.дело
№4167/2020г.; адм. дело № 10225/2020г. на Трето отделение на ВАС/.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че са установени и доказани
предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в резултат от издаването на
незаконосъобразното наказателно постановление, отменено по съответния ред с
влязло в сила решение, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 300 лева за причинени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 284/2019 г.
на Районен съд Димитровград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 24.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
В
останалата ѝ част претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер
на 500.00 лева, представляващи направените разноски за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.03.2020 г.
за процесуално представително по КАНД № 78/2020г. на Административен съд
Хасково, както и законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2020 г., се
явява недопустима и производството в тази му част следва да бъде прекратено.
С
исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото
разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Изхождайки от това правило и съобразно уважената част
от иска, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за
заплатена държавна такса от 50 лв., както и сумата от 150.00 лева, съставляваща
половината от договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат по договор
за правна защита и съдействие от 18.09.2020г., или общо разноски в размер на
200 лева.
Водим от горното и на основание чл. 204,
ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд Хасково
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“ гр.
София да заплати на ПК „А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, Източна индустриална зона, представлявано от Председателя А.С.С.
сумата от 300.00 / триста / лева,
представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение
по договор за права защита и съдействие от 24.09.2019г за осъществено процесуално
представителство по АНД №284/2019г. по описа на Районен съд Димитровград, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на ПК „А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, Източна индустриална зона, представлявано от Председателя А.С.С.
срещу Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“ гр. София за присъждане на обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 500.00 (петстотин) лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, представляща платено адвокатско възнаграждение
по договор за права защита и съдействие от 17.03.2020г. за осъществено
процесуално представителство по КАНД №78/2020г. по описа на Административен съд
Хасково и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „ Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на ПК „А.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Хасково, Източна индустриална зона,
представлявано от Председателя А.С.С. сумата от 200.00 / двеста / лева разноски
по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, а в частта, с която
производството е прекратено (имаща характер на определение) – подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ, подадена в 7-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: