Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4079 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Л.Й.Д. срещу
Административен съд София-град за осъждането му да й заплати сумата от 72 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи
се в преживени негативни емоции, стрес, унижение, разклащане на доверието в
съдебната система (уточнени с молба от 31.08.2020 г.) от забавено правосъдие по
адм.д. № 6632/2015 г.
Ищцата твърди, че разглеждането на адм.д. № 6632/2015 г.
по описа на АССГ умишлено се бавело, а могло да приключи в две заседания преди
постановяване не решение по съществото на спора.
Заявява, че правото й на справедлив съдебен процес било
нарушено.
След назначаване на служебен адвокат на ищцата, с молба
от 31.08.2020 г. адв. О. е направила уточнение в цената и основанието на
предявения иск – 72 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени негативни емоции, стрес, унижение и разклащане
доверието в съдебната система поради продължило неразумно дълго във времето
съдебно производство. Адм.д. № 6632/2015 г. по описа на АССГ не се отличавало
нито с фактическа, нито с правна сложност, оправдаващи петгодишна
продължителност на първа инстанция.
Процедура по глава ІІІ „а“ от ЗСВ не била проведена, тъй
като към датата на подаването на исковата молба, а и на уточнителната молба от
31.08.2020 г. производството по адм.д. № 6632/2015 г. не било приключило.
Ответникът Административен съд София - град счита
предявения иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за неоснователен. Забавяне на делото
по вина на съдии в АССГ не било допускано, а се дължало на поведението на
ищцата.
Контролиращата страна СГП изразява становище за
неоснователност на иска.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Адм.д. № 6632/2015
г. е образувано на 07.07.2015 г., след отделянето му от адм.д. № 1565/2015 г.
С определение от 28.07.2015
г. съдията докладчик на І отделение, 8 състав е спрял производството по адм.д.
№ 6632/2015 г. до приключване на адм.д. № 1565/2015 г. с влязъл в сила съдебен
акт. Приел, че изходът на спора по адм.д. № 1565/2015 г. – законосъобразността
на заповед № 66 от 25.11.2014 г. на дирекция „Социално подпомагане“ – Младост е
от значение за допустимостта на претенцията за обезщетяване на неимуществени
вреди от обжалвания административен акт.
Л.Д. е обжалвала
определението от 28.07.2015 г. пред ВАС и с определение от 08.10.2015 г. по
адм.д. № 10328/2015 г. състав на ВАС е отменил обжалвания съдебен акт. Прието
е, че претенцията на Л.Д. не се основавала на незаконосъобразен административен
акт. При това Д. поискала предоставяне на правна помощ, по което искане съдът
следвало първо да се произнесе преди предприемане на други процесуални
действия.
С разпореждане от
12.10.2015 г. съдът е изследвал подробно исканията и изявленията на Л.Д. по
адм.д. № 1565/2015 г. и адм.д. № 6632/2015 г. и е дал подробни указания за
отстраняване на противоречията между изложеното от жалбоподателя и назначения й
по адм.д. № 1565/2015 г. адв. Н. В., както и да представи доказателства за
наличие на предпоставките да й бъде допусната правна помощ.
От съдържание на
определение от 04.04.2016 г. на докладчика по адм.д. № 6632/2015 г. се
установява, че с определение от 12.01.2016 г. на ищцата е назначен служебен
адвокат – К.Б., и според направените уточнения и допълнения, съдията е констатирал
безспорна връзка на преюдициалност на адм.д. № 1565/2015 г. за адм.д. №
6632/2015 г. Поради това е постановил спиране на адм.д. № 6632/2015 г. до
приключване на адм.д. № 1565/2015 г.
Четири месеца по
късно, на 08.08.2016 г. адм.д. № 6632/2015 г. е възобновено, тъй като адм.д. №
1565/2015 г. приключило с влязъл в сила на 31.05.2016 г. съдебен акт – жалбата
на Л.Д. е била оставена без разглеждане. Според докладчика, след като
обжалваният административен акт, от който се твърди да са произтекли вредите,
не е отменен, молбата за присъждане на обезщетение от постановяване на
процесния административен акт, е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
С определение №
10246/04.10.2016 г. по адм.д. № 10717/2016 г. на ВАС и това определение е
отменено, като е отчетено, че основанието на претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е и твърдяно бездействие на длъжностни лица
на дирекция „Социално подпомагане“.
Поради поискан от Л.Д.
в частната жалба срещу определението от 08.08.2015 г. отвод на съдията на 8
състав, след връщане на делото от ВАС, с определение от 06.10.2016 г.
докладчикът се е отвел.
Два месеца след
определяне на нов съдия докладчик, делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 12.12.2016 г. Събрани са писмени и гласни доказателства.
След проведени още две съдебни заседания - на 13.03.2017 г. и на 22.05.2017 г.,
адм.д. № 6632/20156 г. е обявено за решаване. В съдебното заседание съдът е
отхвърлил искането за отвод на докладчика, поради липса на заинтересованост на
съдията от изхода на делото или пристрастност към някоя от страните по него.
На следващия ден,
23.05.2017 г., съдията на 11 състав е постановил определение за отвод с мотиви,
че след съдебното заседание на 22.05.2017 г., в присъствието на прокурора и
секретаря ищцата Л.Д. по недопустим и агресивен начин нарушила добрите нрави за
поведение в съдебна зала и почтително отношение към съдията. Докладчикът на 11
състав е приел, че не следва у страните да се поражда съмнение в
безпристрастността на титуляря при решаване на делото и поради това се е
отстранил от разглеждане на адм.д. № 6632/2015 г.
На 29.05.2017 г.
за докладчик по делото е определен съдията на 21 състав. Проведени са открити съдебни
заседания на 07.12.2017 г., 01.03.2018 г., 10.05.2018 г., 05.07.2018 г.,
25.10.2018 г. и 06.12.2018 г. Събирани са писмени доказателства, а отлагането е
обосновано с трудности да бъдат назначени вещи лица, компетентни да изготвят
заключение по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Поради настоятелни
молби от 23.01.2019 г., 30.01.2019 г., 11.02.2019 г. и 14.02.2019 г. на ищцата
за възникнали у нея трайни съмнения в безпристрастността и компетентността на
съдията на 21 състав, с определение от 22.02.2019 г. докладчикът се е отвел от
разглеждане на адм.д. № 6632/2015 г.
Следващият съдия
докладчик е провел открито съдебно заседание по делото на 03.06.2019 г., в
което е указал на страните да посочат вещи лица, компетентни в областта на
денталната медицина и психологията, които да изготвят комплексната експертиза.
Видно от
съдържанието на протокол от 16.09.2019 г., съдията на 6 състав е намерил
основание да се отстрани от разглеждане на делото: ищцата предприела действия
за предявяване на иск срещу съдията, като изискала нейни данни от Председателя
на АССГ.
На 25.09.2019 г.
за докладчик е определен председателя на 9 състав, който е провел две съдебни
заседания – на 11.10.2019 г. и на 17.12.2019 г., в което е събрал всички
относими по делото доказателства, изслушал е заключението на комплексната
съдебно-медицинска експертиза и на 06.01.2020 г. е постановил решението си.
Други
доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Нормата
вменява отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Основателността
на претенцията е обусловена от установяване на необосновано забавяне на решаване
на правен спор от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона.
В чл.
2б, ал. 2 от ЗОДОВ са посочени критериите, от които съдът изхожда, за да
определи спазен ли е разумният срок за разглеждане на делото: общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както
и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Установява
се, че адм.д. № 6632/2015 г. е образувано на 07.07.2015 г. и е приключило с
постановяване на решение на 06.01.2020 г. На първа инстанция разглеждането му е
продължило четири години и шест месеца, през който период то е било спирано,
прекратявано и разглеждано в открити съдебни заседания. В продължение на година
и половина – от 07.07.2015 г. до 12.12.2016 г. се е уточнявала налична връзка
на преюдициалност между предмета на адм.д. № 1565/2015 г. и адм.д. № 6632/2015
г. От съдържанието на разпореждане от 12.10.2015 г., след отмяна на
определението за спиране от 28.07.2015 г. от състав на ВАС става ясно, че Л.Д. и
назначеният й служебен адвокат Н.В. са подавали молби и заявления, които са
съдържали разнопосочни искания и съответно са допринасяли не само за неясния
предмет на адм.д. № 6632/2015 г., но и са препятствали проверката на
допустимостта и законосъобразното развитие на производството.
След
като делото е било разгледано в три открити съдебни заседания в периода
декември 2016 г. - май 2017 г. и делото е обявено за решаване, докладчикът на
11 състав е счел, че следва да се отведе.
Последвалото
забавяне на делото в продължение на повече от година се дължи на поведението на
самата ищца, която тепърва е правила доказателствени искания; на поведението на
вещи лица, които са заявявали своята некомпетентност да дадат отговор на
поставените от Л.Д. задачи; на трудности по назначаване на подходящи вещи лица,
които да изготвят заключение по допуснатата от съда експертиза.
След
поредния отвод на 22.02.2019 г. делото е разгледано от съдия, който е счел, че
трудностите по намиране на вещи лица могат да бъдат преодолени като страните
посочат специалисти. Тук следва да се отбележи, че неправилно ищцата Л.Д. е
схванала указанието на съда като нейно задължение да се снабдява с лични данни
на вещи лица. Публична е информацията, публикувана на сайта на АССГ,
представляваща списъци с вещи лица, специалисти в съответните области. Съдията
на 6 състав е допуснал посочване на лекари и от институти, факултети и болници.
Действително, съдът назначава вещите лица, но в случая съдията докладчик е
преценил, че за процесуална икономия или поради възможност да съдействат за
финализиране на състава на експертизата, страните могат да предложат нужните
специалисти, които да бъдат назначени. Това обаче по никакъв начин не
предполага събиране на лични данни на лекарите, а посочване на имената им.
Техни телефони и адреси се съдържат в одобрените списъци, а в случай, че са
извън тях, липсва пречка да се посочи адрес по местоработата на специалиста.
Делото е
приключило при петия по реда съдия докладчик, който в рамките на три месеца е
успял да назначи вещи лица, дали заключение по въпросите за комплексната
експертиза; да събере всички писмени доказателства по делото; да постанови
решение по същество на спора.
Безспорно
се установява, че принос за продължителната висящност на делото в АССГ имат
четирите отвода на докладчици по делото. Определението по чл. 23 от ГПК не
подлежи на самостоятелно обжалване, поради което не може да се преценява от
гледна точка на неговата законосъобразност. Когато обаче постановяването му
води до накърняване на основни права на гражданите и техните организации, то
следва да се преценява неговото значение за интензитета и последиците от
нарушението.
Съдията
на 8-ми състав е намерил, че е налице основание за отвод поради обвинение от страна
на ищцата Л.Д., че докладчикът неоснователно забавя делото. Действително,
такова забавяне е налице, но то не се дължи на съдията, а на неясните и
разнопосочни искания на ищцата и назначения й служебен адвокат Н. В.. Страната,
на която е допусната правна помощ, има задължението да съгласува защитата си с
определения й адвокат. Явно в случая това не се е случило, след като в първоначалната
искова молба, по която е образувано делото, не е било ясно дали търсеното
обезщетение има връзка с незаконосъобразен административен акт или произтича от
бездействие на длъжностни лица.
Въпреки
това, след като определението за оставяне на молбата за присъждане на
обезщетение без разглеждане е отменено от състав на ВАС, съдията на 8-ми състав
е уважил искането на Л.Д. за отвод. Мотивите са насочени към елиминиране на
каквито и да било съмнения у ищцата за умишлено забавяне на делото.
В
съдебното заседание на 22.05.2017 г. следващият докладчик по делото – съдията
на 11 състав е приел, че адм.д. № 6632/2015 г. е изяснено от фактическа страна
и го е обявил за решаване. Мотивите на определението за отвод от 23.05.2017 г.
се базират на непротоколирани изявления на ищцата, която „по недопустим и
агресивен начин наруши добрите нрави за поведение в съдебна зала и почтително
отношение към съдията“. За да не се породи съмнение у Л.Д. в безпристрастността
на съдията, докладчикът се е отвел.
Непристойното
поведение на страна в съдебна зала и демонстрирано неуважение към съдията са
основание за налагане на глоба. Явно поведението на ищцата е повлияло на
докладчика до степен да се счете за пристрастен и поради това да се отведе от
решаване на спора, с който е сезиран.
Това
обаче е довело до ново забавяне на делото. Следващият докладчик е преценил, че
са налице основания да допусне повторен разпит на вече разпитания в съдебното
заседание на 12.12.2016 г. свидетел, задължил е ответника да представи
ведомости за периода декември 2012 г. – юни 2015 г. и е дал възможност на
ищцата да конкретизира състава на комплексната съдебно-медицинска експертиза.
Последвалите
съдебни заседания са отлагани поради недоведен от ищцата свидетел (чийто
повторен разпит в крайна сметка не се е състоял), за запознаване на ищцата с
представените от ответника ведомости и за намиране на вещи лица, които да
изготвят допуснатата експертиза.
След
повече от една година провеждани съдебни заседания, на 06.12.2018 г. съдията е
дал указания на ищцата да уточни исканията си в молба от 28.11.2018 г. и дали
има искане за отстраняване на докладчика от разглеждане на адм.д. № 6632/2015
г.
От
развитието на производството пред АССГ се установява, че намиране на вещи лица,
които своевременно да изготвят заключение, е било възможно. За по-малко от три
месеца съдията на 9 състав е успял да използва всички процесуални средства, за
да мотивира страните да изчерпят доказателствените си искания и да представят
всички писмени доказателства. Предупреждението за санкцията по чл. 89 от ГПК е
било достатъчно, за да дисциплинира страните и те да позволят своевременно
приключване на делото.
Право на
съдията е да се отведе, когато почувства, че не може да реши спора
безпристрастно. В случая многобройните отводи, които са неконтролируеми относно
законосъобразност актове, са довели до забавяне поради различните изводи на
всеки от докладчиците кога делото е изяснено от фактическа страна. Според
съдията на 11 състав то е могло да бъде решено още на 22.05.2017 г. До тази
дата процесуалното поведение на ищцата и несъгласуваната със служебния адвокат
защита са основни причини за забавянето, а две години е разумен срок, в който
делото да бъде разгледано на една инстанция.
Последвалите
действия по събиране на нови доказателства (които са могли да бъдат събрани в
рамките на проведените три открити съдебни заседания) и назначаване на
експертиза, която се е оказала и неотносима (видно от мотивите на решение № 33
от 06.01.2020 г. и на потвърдителното решение на ВАС по адм.д. № 5281/2020 г.)
са забавили неоснователно производството по делото.
Следва
да се отбележи, че не всяко искане за отвод на докладчика следва да бъде
уважавано. Съмнението на страната в пристрастност на съда не води задължително
до отвод. Независимостта на съдията и неговата безпристрастност са основа за
постановяване на решение по вътрешно убеждение и в съответствие със закона.
Процесуалните норми съдържат достатъчно средства за дисциплиниране на страните,
а професионалното поведение на съдията предполага повишено чувство на търпимост
към участниците в производството и особено към онези, които предявяват неоснователни
искания.
Въпреки
това, всеки от докладчиците по делото го е насрочвал и се е произнасял по
направените искания своевременно, включително в закрити съдебни заседания. Оказва
се обаче, че е било възможно, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
то да се разгледа в рамките на година и половина, включително след определения
за спиране и прекратяване на делото, които са отменени и след проведени две
съдебни заседания.
Същевременно,
неоснователното му забавяне е било провокирано от ищцата и това не може да не
бъде отчетено при определяне на размера на обезщетението. Както в хода на
устните състезания в настоящото производство, така и по адм.д. № 6632/2015 г. Л.Д.
е апелирала към своевременно получаване на правосъдие. Независимо от изхода на
спора и неоснователността на претенцията й в административното производство,
ищцата е имала право да получи своевременно решение по иска си за обезщетяване
на неимуществени вреди срещу Агенция за социално подпомагане – гр. София.
Предметът на делото не предполага провеждане на многобройни съдебни заседания,
а фактическа и правна сложност на делото липсва. До този извод съдът стигна
след служебна справка за сходни дела, образувани през 2015 г. и 2016 г. в АССГ.
Съдът
приема, че продължителността на производството по адм.д. № 6632/2015 г. е
двойно по-дълга от необходимото. Това обаче не се дължи само на разнородните
процесуални действия на докладчиците по делото, но и на поведението на
страните, които не са ангажирали своевременно доказателствата си. Не без
значение е неоснователното забавяне с назначаване на неподходящи вещи лица (чието
определяне е задължение на съда).
Размерът
на обезщетението съдът следва да определи в приложение на § 1 от ДР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД.
В
настоящото производство ищцата не се е възползвала от правото да ангажира
гласни доказателства за търпените от нея неимуществени вреди. Само по себе си
обаче нарушаването на правото на страната да получи правосъдие, своевременно и
без излишно забавяне, е в причинна връзка с обичайните в тези случаи вреди. На
първо място, това е разклащането на доверието на ищцата в съдебната система. Л.Д.
е присъствала лично на всяко от проведените открити съдебни заседания и в
продължение на три години е хранила надежди, че делото ще приключи с решение.
През този период тя е изпитвала напрежение и стрес, които неминуемо са се
отразили на качеството й на живот и са й донесли негативни емоции. При отчитане
на собствения принос на ищцата и на този на участниците в процеса, съдът намира,
че справедливият размер на обезщетението е 800 лева. При определянето му съдът
съобразява обстоятелството, че подадената от Л.Д. жалба срещу крайния съдебен
акт по адм.д. № 6632/2015 г. е разгледана от състав на ВАС в едно съдебно
заседание и е постановено решение на 23.11.2020 г., потвърждаващо решението от
06.01.2020 г. на АССГ. За горницата до 72 000 лева искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Ищцата е била
освободена от заплащане на държавна такса, поради което ответникът дължи да
внесе по сметка на СГС сумата от 10 лева.
Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, на юридическите лица възнаграждение се присъжда, ако са били
представлявани от юрисконсулт. В случая упълномощените от председателя на АССГ
лица не заемат юрисконсултска длъжност, поради което това искане е
неоснователно.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – София град, с адрес гр.
София, ул. „*********да заплати на Л.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й
вследствие разглеждане на молбата й по адм.д. № 6632/2015 г. в срок, надхвърлящ
разумния – от 07.07.2015 г. до 06.01.2020 г., като отхвърля иска за горницата
до 72 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 77 от ГПК, Административен съд – София
град, с адрес гр. София, ул. „*********да заплати по сметка на СГС сумата от 10
лева, представляваща държавна такса.
Решението е постановено с участието на контролиращата
страна - Софийска Градска прокуратура.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: