ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 364
гр. Пазарджик, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20245200900060 по описа за 2024 година
Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК
съгласно чл.365, т.1 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба на Д. Й. П., ЕГН,
**********, c постоянен адрес гр. П., ул. „П.“ № **, ет.**, ап.**, чрез
пълномощника му адв.Ж. К. против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Стефан
Караджа“ № 2.
В обстоятелствена част на ИМ са изложени следните факти и
обстоятелства:
Твърди се, че на *** г. Н. В. А. е управлявал л.а „Б.“, рег. № ****,
собственост на „Л. Л.“ ЕООД, ЕИК ***. На задната седалка се намирал Д. Г.
З., който бил управител на цитираното дружество. Малко след полунощ, вече
на *** г., автомобилът се движел по главен път **, км. *, в лентата ***за
движение от с. З. за гр. П.. Посоченото МПС било оборудвано с лазерни
фарове, които предлагали по- добра видимост, с обхват около 100 м., при
движение на къси светлини и над 300 м., при движение на дълги светлини. В
момент, когато водачът се разминавал с насрещно движещ се автомобил,
усетил силен удар по управлявания от него автомобил. Твърди се, че преди
удара А. бил заслепен от фаровете на насрещно движещия се автомобил и това
ограничило зоната му на видимост, като в момента на удара, скоростта му
движение била около 90 км/час. А. помислил, че е спукал гума или е ударил
1
животно, намалил плавно и спрял на осветен участък близо до
местопроизшествието. Когато слязъл видял, че колата е ударена отпред и
встрани отдясно и забелязал в ударената част на автомобила следи от
полиетилен. Така разбрал, че най-вероятно е ударил човек. Сочи се, че ударът
бил в тялото на пострадалия Й. Д. П., който в това време се намирал в лентата
за движение на автомобила, прав, с предната част на тялото си към
насрещното МПС, леко обърнат с лице надясно към предницата на същото.
Вследствие на удара пострадалият бил отхвърлен напред, вдясно и странично
от автомобила извън асфалта, върху затревената площ. Водачът А. не се
върнал назад, за да проверява коя всъщност е била причината за конфликтната
ситуация и се обадил на тел.112, откъдето му казали да изчака патрула на
полицията. Местопроизшествието било посетено от патрул на МВР и от
следствено-оперативна група.
Описано е, че по случая било образувано ДП, като с присъда № ** от
*** г на ОС-П. по НОХД № *** г., влязла в сила от **** г., водачът Н. В. А.,
ЕГН **********, бил признат за виновен в това, че на **** г. на главен
път***, км. ***, посока с.З. - гр.П., при управление на л.а. „Б.“, с рег. № ****,
собственост на „Л. Л.“ ЕООД, е нарушил правила за движение по пътищата -
чл.77 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия Й. П. -
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.77 ЗДвП.
Изложени са твърдения, че причината за смъртта били несъвместимите
с живота травматични увреждания, получени от Й. Д. П., които в детайли са
описани от ищеца. Описва се, че уврежданията са били резултат от действието
на твърд, тъп предмет, с висока кинетична енергия, чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма -
пострадал пешеходец, блъснат от л.а., в изправено положение на тялото. Сочи
се, че смъртта на пострадалия е настъпила бързо, за минута и в конкретния
случай е била непредотвратима. Описано е подробно, че по време на първия
контакт между л.а. и пострадалия, той е бил прав и обърнат с лице или леко
надясно към предницата на МПС. Твърди се, че пострадалият е носил в ръка,
една бяла и две жълти найлонови чанти, намерени на местопроизшествието
здрави, без разкъсване, което според становището на ищеца е давало
възможност на водача А. да го забележи, като опасност за движението от 100
м, ако в този момент се е движел на къси светлини, и на 300 м, ако се е движел
2
на дълги светлини. Твърди се, че водачът не забелязал намиращия се в
неговата лента за движение П., не намалил скоростта на движение, като
ударът бил без наличие на спирачни следи, със скорост от около 90 км/ч. и.
Твърди се, че отговорността на водача на увреждащия автомобил била
застрахована в ответното дружество съгласно полица № ***** за сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г.
Ищецът уведомил писмено ответното дружество за настъпването на
застрахователното събитие, за деликвента и воденото срещу него наказателно
производство, което било получено от него на 20.06.2022 г. Писмената
застрахователна претенция до застрахователя била изпратена с куриерска
служба и получена от ответника на 20.03.2024 г., като от дружеството
последвал писмен отговор, с който се отказвало изплащането на обезщетение
поради липса на основание за това.
Изложени са твърдения, че ищецът е баща на починалия Й. П. и между
тях е съществувала особено силна, емоционална и духовна връзка. След
смъртта на сина си, ищецът изпитвал интензивни, трайни, дълбоки и
продължителни болки и страдания, които продължавали и към настоящия
момент. Описва се, че двамата имали изградени отношения на грижовност,
взаимопомощ и доверие, живеели в един блок, в един и същи вход, като били
съседи по апартаменти, общували ежедневно и били привързани един към
друг. Изтъква се, че през **** г. починала майката на пострадалия Й., след
което връзката между бащата и сина станала още по-силна и особено близка.
С оглед на изложеното са изведени подробни правни аргументи, че в
случая са налице всички предпоставки по реда на чл.432 КЗ, ангажиращи
отговорността на ответника да заплати обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат от смъртта на неговия
син Й. П., които той оценява в размер на 150 000 лв. Цитира се и практика на
ВКС във връзка така определения размер на иска.
Изложени са съображения, че след като застрахователното събитие е
настъпило на *** г., то при условията на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл. 429, ал.2, т.2,и
чл.429, ал.2, изр.2, предл.1-во КЗ, в случая върху претендираното обезщетение
от датата 11.12.2019 г. следва да тече и законна лихва.
Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца,
3
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, причинени от смъртта на неговия син Й. Д. П., ЕГН
**********, при станало ПТП на **** г., причинено виновно от Н. В. А., на
главен път ***, км. ***, посока с. З. - гр. П., при управление на л.а. „Б.“, с рег.
№ ****, собственост на „Л. Л.“ ЕООД, като нарушил правилата за движение
по пътищата - чл.77 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д.
П. от гр. П., признат за виновен и осъден с влязла на 20.02.2024 г. присъда №
** от *** г., на ОС-П. по НОХД № *** г., чиято деликтна отговорност е била
застрахована от ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, със застрахователна полица № *****, валидна от 25.06.2019 г.
до 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.12.2019 г. - уведомяване от застрахования деликвент, евентуално
20.06.2022 г. - уведомяване от ищеца, евентуално 20.03.2024 г. - предявяване
на застрахователната претенция, до окончателното й изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото.
Сочат се писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания: по реда на чл. 186 ГПК - да се
изиска и приложи по настоящото дело НОХД № *** г. по описа на ОС-П..; по
реда на чл.190 ГПК – да се задължи ответника да представи уведомяването от
застрахования деликвент за настъпилото ПТП, евентуално уведомяването от
представител на собственика на увреждащия л.а „Л. Л.“ ЕООД, ЕИК ***; за
допускане на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с
вещи лица психиатър и психолог, които след запознаване с доказателствения
материал по делото, както и след преглед, съответно изследване на ищеца, да
изготвят отговор на посочените задачи.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответния
застраховател, чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Р. Л., в който
се оспорва основателността, както и размера на претенциите.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
Изразено е становище, че в случая не са налице елементите от
фактическия състав на непозволено увреждане, независимо от приложението
на чл.300 ГПК. Възразява се, че отговорност за настъпване на инцидента не
следва да носи водачът А., като се изтъква, че същият не е реализирал виновно
и противоправно деяние, в резултат на което да е причинено процесното ПТП
4
с описания вредоносен резултат. Твърди се, че А. не е нарушил виновно
правилата за движение, за него деянието е случайно, по смисъла на чл.15 от
НК и същият, като водач на застрахования л.а., не е имал техническа и
професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП. Сочат се
съображения.
Оспорва се механизма на настъпване на въпросното ПТП, както и
твърденията за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка
на настъпилите увреждания на пострадалия с механизма на ПТП. Оспорва се и
да е налице противоправност на поведението и вината на водача за
настъпването на инцидента и вредите, като се излагат съображения в подкрепа
на тезата, че събитието е случайно.Поддържа се, че водачът А. управлявал
правомерно л.а., като се движил в рамките на допустимата за съответния
пътен участък скорост, която се явявала съобразена и с конкретните пътни
условия.
Излагат се съображения, че причина за настъпване на процесното ПТП
било поведението на пешеходеца, който е нарушил разпоредбите на чл. 108,
ал. 1, чл. 108, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, чл. 113, ал. 2, както и чл.
114 т. 1 и т. 2 ЗДвП. Сочи се, че водачът не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди наличието на пешеходец на пътното платно в тъмната част на
денонощието и извън населено място.Пострадалият се озовал в опасната зона
на автомобила, поради което без водачът да е имал видимост към него, не е
могъл да спре преди настъпването на удара. Пешеходецът внезапно се
навлязъл на пътното платно и е представлявал непредвидимо препятствие на
място непозволено за пресичане и движение на пешеходци. Твърди се, че
пострадалият не се съобразил с приближаващото ППС и не предприел
необходимите действия да се предпази от удара - могъл да възприеме
автомобила и да съобрази поведението си, като не предприема
пресичане/навлизане и/или движение по пътното платно. Освен това, се
намирал върху платното за движение, като навлязъл внезапно, без да спре, без
да се огледа. Пострадалия не се придвижвал възможно най-близо до лявата
граница на банкета, а по пътното платно в посоката на движение на лекия
автомобил, поради което и ударът настъпил около средата на лентата на
движение на автомобила.
Оспорва се настъпването на описаните в ИМ вреди като факт от
5
обективната действителност, в т.ч. основанието и размера им, като при
условията на евентуалност се възразява да са с твърдения интензитет.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно завишено
съобразно претърпените вреди. Развити са подробни съображения относно
начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При условията на евентуалност, ако се приемело, че вина за настъпване
на събитието има водачът, е направено възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който със своето
поведение сам поставил здравето си в опасност и допринесъл за увеличаване
на вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на
правилата за движение по пътищата, описа и по-горе в нарушение на чл.113,
ал.1, т.1, т.2, т.4, чл.113 и ал.2 ЗДвП, както и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП.
Отделно от това се излагат твърдения, че предвид обстоятелството, че
починалият пешеходец самоволно прекъснал предписаната му терапия за
лекуване на заболяването, с което бил диагностициран - *******, сам се е
поставил в невъзможност да преценява адекватно своето поведение, като така
застрашил собствените си живот и здраве. Ето защо се твърди, че ако
пострадалият е съобразил поведението си с повелителните норми на ЗДвП,
обществено опасните последици е нямало да настъпят, поради което се
твърди, че същият в значителна степен е допринесъл (в размер на 90 %) за
настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.
Възразява се при ответника да е постъпвало уведомление за процесното
събитие от застрахования, делинквента или от трето лице, в т.ч от ищеца преди
22.03.2024 г., като изрично се твърди, че дружеството е било уведомено за
инцидента от ищеца на 22.03.2024 г. Затова и евентуално, ако се претендира
законна лихва, от по-ранна дата, на основание чл.497, ал.1 от КЗ, е направено
възражение по чл.111, б. „в“ ЗЗД за изтекла погасителна давност на
претенцията за законна лихва.
Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адв.
възнаграждение, като са изложени подробни съображения.
В обобщение се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни.
Претендират се разноските. Не се сочат доказателства.
Възразява се по отношение направените доказателствени искания за
6
допускане на съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, доколкото
липсвали данни ищецът да страда от такова заболяване; както и по искането
по реда на чл.190 ГПК да се изиска уведомление за застрахователното
събитие, предвид липсата на оспорване за наличието на застрахователно
правоотношение за увреждащия автомобил.
Отделно са направени доказателствени искания по чл.195 ГПК
допускане на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с
конкретно поставени задачи; както и по чл.186 ГПК да се изиска от
Регионалната Здравна Инспекция - П. цялото медицинско досие на
пострадалия Й. Д. П., ЕГН **********, в т.ч. и данни относно това кой е
личният му лекуващ лекар; както и от Националната Здравно-осигурителна
каса, удостоверение относно Й. Д. П., която да съдържа информация за
извършвани прегледи, поставени диагнози, назначено и проведено лечение,
хоспитализации и др., за периода 01.12.2009г. - ***г. вкл.; направено е искане
след представяна на посочените документи да се допусне изслушването на
съдебно-психиатрична експертиза, която, след запознаване с посочените
писмени доказателства, да отговори на поставените задачи; направено е
искане за събиране на гласни доказателства посредством разпита на двама
свидетели, в режим на призоваване, а именно: посочения водач Н. В. А., с
адрес: гр. П., ул. Р. Д. ** и Д. А. Б., с адрес: с. Ч., обл.П., ул. ** *, с оглед
установяване проведения разговор с пострадалия пешеходец и отправеното му
предупреждение, непосредствено преди настъпване на събитието.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, в
която същият оспорва изцяло обстоятелствата и всички възражения,
направени с писмения отговор.
Изтъква се, че възраженията за изключителна вина на пострадалия за
настъпването на процесното ПТП, за липсата на вина на деликвента и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
неимуществените вреди, както и относно наличието на случайно деяние, са в
противоречие с обвързващото действие на влязлата в сила присъда на
наказателния съд и разпоредбата на чл.300 ГПК.
Сочи се, че размерът на претенцията за неимуществени вреди е разумен
и справедлив, като се твърди, че присъжданите обезщетения от съдилищата за
сходни случаи към датата на деянието, при сходни икономически условия, са в
7
диапазона между 120 000 лв. и 200 000 лв.
Оспорва се възражението за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия. В случая било безспорно установено, че пострадалият се движел
в лявата част на лентата на пътното платно срещу МПС управлявано от
деликвента А., като се намирал в изправено положение на тялото в
съответствие с разпоредбата на чл.108, ал.2 ЗДвП. Ето защо не била налице
обективна причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
пострадалия и настъпилите увреждания, т.е. липсва елемент от фактическия
състав на съпричиняването.
Липсвали данни в случая пострадалият да е нарушил и цитираните от
ответника разпоредби на чл.113, ал.1, т.1,2,4; чл.113, ал.2, както и чл.114, т.1 и
т.2 от ЗДвП. Изтъква се освен това, че деянието е станало в пътен участък
извън населените места. Сочат се съображения.
Не се възразява по направените с отговора доказателствени искания.
Във връзка с поисканата от ответника комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, се моли съдът да допълни задачите към
експертите с още допълнително посочени такива от ищеца в ДИМ.
Поддържа се искането за допускане на комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответното дружество е депозиран и
допълнителен отговор на ДИМ, с който се поддържат всички твърдения,
възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени с
първоначалния отговор на ИМ. Твърди се, че по делото не било посочено,
къде точно по ширината на пътното платно се е придвижвал пешеходецът.
Освен това без значение за приложението на чл.113 и чл.114 ЗДвП било дали
пешеходците се придвижват в населено място или не.
Не възразява по направените с ДИМ доказателствени искания.
Моли съдът да допълни с един допълнителен въпрос задачите към
поисканата КСМАТЕ.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при
условията на чл.374 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата:
На първо място настоящият състав приема, че предявеният иск подлежи
8
на разглеждане по реда на ХХХІІ от ГПК с оглед предмета на спора, а
правното му основание е разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ.
Предвид петитума така, както е заявен, съдът намира, че следва да укаже
на ищеца в първото по делото о.с.з. да уточни предмета на акцесорната
претенция за присъждане на лихви за забава, а именно в частта относно
началния й момент.
На основание чл.377 от ГПК във връзка с чл.146, ал.2 от ГПК съдът
указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като
разпределя доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК, а именно:
ищцовата страна следва да докаже наличието на правопораждащите факти-
настъпило застрахователно събитие- ПТП, вината на водача на МПС-то,
регистрацията и собствеността на МПС-то на водача или друго лице,
причинната връзка между ПТП-то и причинените на ищците неимуществени
вреди, както и размера им, а ответника - правопогасяващите факти с оглед
направените от него възражения, включително и за съпричиняване.
Отделяйки спорното от безспорното, съдът приема за безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване правопораждащият факт, от който
ищецът черпи правата си, а именно наличието на валидно застрахователно
правоотношение за сочения л.а. „Б.“, рег. № **** съгласно полица № *****,
сключена с ответното дружество, валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г.
Останалите наведени от страните факти и обстоятелства са спорни,
поради което и подлежат на доказване.
По доказателствените искания направени от страните:
Представените от ищеца писмени доказателства са относими към
предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им,
както и необходими досежно правно релевантните факти, които следва да бъде
установени в настоящия процес. С оглед на това съдът приема за основателни
направените от ищеца доказателствени искания, а именно да се приемат
представените писмени доказателства.
Ще следва да бъде изискано и приложено по настоящото дело цялото
производство по НОХД № *** г., по описа на ОС-П..
Ще следва да се допусне разпита на поисканите от ответника свидетели,
в режим на призоваване - посочения водач Н. В. А., с адрес: гр. П., ул. Р. Д. **
и Д. А. Б., с адрес: с. Ч., обл. П., ул. ** № ** с оглед доказване на въведените
9
възражения за съпричиняване.
По искането на страните за допускане на комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза съдът ще се произнесе след
изслушването им в процеса с оглед уточняване на предмета й, както и
писмените доказателства установяващи здравословното състояние на
пострадалия Й. Д. П..В тази връзка ще следва да се издаде съдебно
удостоверение на ответника, което да му послужи пред РЗИ-П. и НЗОК за
снабдяване със сочените от него в т.2 и т.3 от доказателствените искания
документи.
По исканията ответника за допускане на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, с допълнителни задачи, поставени от ищеца в
ДИМ и въпроса на ответника, допълнен с отговора на ДИМ съдът ще се
произнесе след приобщаване на материалите от НОХД № *** г. и разпита на
свидетелите.
На основание чл.374, ал.2 ГПК съдът указва на страните, че могат да
пристъпят към процедура по медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
Съобразно изложеното и на основание чл.374 ал.1 и 2 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в първото по делото о.с.з. да уточни предмета на
акцесорната претенция за присъждане на лихви за забава, а именно в
частта относно началния й момент.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЕМА за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване
правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си, а именно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а.
л.а. „Б.“, рег. № **** съгласно полица № *****, сключена с ответното
дружество, валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ по настоящото дело цялото
производство по НОХД № *** г., по описа на ОС-П.
ДОПУСКА до разпит на двама свидетели, поискани от ответника, в
10
режим на призоваване, а именно посочения водач Н. В. А., с адрес: гр. П., ул.
Р. Д. ** и Д. А. Б., с адрес: с. Ч., обл. П., ул. ** № **, с оглед доказване на
въведените възражения за съпричиняване.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество в 1-седмичен срок от датата на
връчване на настоящето определение да внесе по сметка на ПзОС сумата 60
лева за извършване призоваването на исканите свидетели. Едва след
внасянето на депозита и представяне на доказателства за това свидетеля да
бъде призован.
По искането на страните за допускане на комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза съдът ще се произнесе
след изслушването им в процеса с оглед уточняване на предмета й, както
и писмените доказателства установяващи здравословното състояние на
пострадалия Й. Д. П..В тази връзка ще следва да се издаде съдебно
удостоверение на ответника, което да му послужи пред РЗИ-П. и НЗОК за
снабдяване със сочените от него в т.2 и т.3 от доказателствените искания
документи.
По исканията ответника за допускане на комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с допълнителни задачи,
поставени от ищеца в ДИМ и въпроса на ответника, допълнен с отговора
на ДИМ съдът ще се произнесе след приобщаване на материалите от
НОХД № *** г. и разпита на свидетелите.
УКАЗВА на страните, че следва да докажат правопораждащите и
правопогасяващите факти, на които основават своите искания и възражения.
УКАЗВА на страните, че могат да пристъпят към процедура по
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като за целта
могат да се обърнат за съдействие към „Център по медиация при
Пазарджишкия окръжен съд и Пазарджишкия районен съд“, находящ се в
Съдебната палата гр.П., ул.Хан Крум №3, ет.2, ст.№51, телефон за
информация и контакти: 034/409 608 - К. Б. - кооординатор, ст.№6.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.11.2024 г. от 11,30 часа, за която дата да се призоват страните и
11
свидетелите след внасяне на депозита за това.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните .
Препис от допълнителния отговор на ответното дружество да се връчи на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12