Решение по дело №419/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1016
Дата: 18 юни 2020 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180700419
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1016/18.6.2020г.

Град Пловдив, 18. 06. 2020 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на 21,05,2020 година  в състав:

                                                  Председател: Анелия Харитева

                                                            Членове: Стоил Ботев

                                                                            Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Ботев к.н.а.д. № 419  по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 192 от  30.12.2019 г. по НАХД № 57/2019 г. по описа на Асеновградския районен съд - 2-ри нак. състав е ПОТВЪРДИЛ Наказателно постановление № Пд-3-ЮЦР-19/03.12.2018г., издадено от инж. М.Д.Д.– Началник на  РДНСК -  Южен централен  район,  с което на арх. К. А. А., в качеството му на Главен архитект на Община Асеновград , на основание  чл. 232 ал.1 т.2  от  Закона за устройство на територията е наложено административно наказание - ГЛОБА  в размер на 1 000  лв. за нарушение по чл. 12 ал.1 , чл.20 ал.2 и чл. 37 ал.1   от Закона за устройство на територията.

Касационният жалбоподател – К. А. А. , чрез адв. Н.  оспорва СР и иска отмяната му , ведно с  оспореното НП по съображения изложени в КЖ.

Ответникът –  РДНСК -  Южен централен  район , чрез юк. А. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът - счита  жалбата за неоснователна.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

РС е приел за установено, че  архитект  К.А.  – в качеството си на длъжностно лице – Главен архитект  на Община Асеновград на 26.03.2018 г. е издал  Разрешение за строеж № 79  отнасящо се за строеж : „ Къщи за гости – три броя“ , находящи се в поземлен имот с кадастрален идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралния регистър на село Врата , Община Асеновград , Област Пловдив на заявителя С.Р.С.. Със Заповед на Началника на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК-ЮЦР , на основание чл. 156 ал.3, вр. с ал.1 от ЗУТ  горното разрешение за строеж е било отменено ведно с одобрения инвестиционен проект към него. Била извършена проверка на основание чл. 156 ал.1 ат ЗУТ при която било установено , че по отношение по ПИ с КИ ***** по КК и КР на село Врата не е налице действащ Подробен устройствен план. Не е наличен  и Общ устройствен план за територията на Община Аеновград и ОУП с териториален обхват по чл. 105 ал.3 от ЗУТ , в който да попада и процесния ПИ. В тази връзка в рамките на проверката се установило , че не е налице съответствие на издаденото разрешение за строеж с предвижданията на ПУП, тъй като по принцип няма одобрен и влязъл в сила такъв и ПИ е неурегулиран по смисъла на ЗУТ. Констатирало се и че Разрешението за строеж, според вида на разрешеното строителство, не съответства на предназначението  на ПИ , каквото по принцип и  няма  определено по силата на ПУП. При това положение и на базата на констатациите от проверката актосъставителят е приел, че е налице виновно извършено административно нарушение от страна на  арх. К.А., тъй като издаденото от него Разрешение за стоеж е в нарушение на разпоредбите на чл. 12 ал.2 , чл. 20 ал.2 и чл. 37 ал.1 от ЗУТ, поради което за констатираното нарушение на 06.06.2018 г. бил съставен АУАН  в негово присъствие , същият  го подписал без възражения и му бил връчен екземпляр от акта. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Възраженията били преценени като неоснователни и въз основа  на АУАН от Началника на  РДНСК – ЮЦР било издадено и процесното наказателно постановление, с което на нарушителя  била наложена глоба в размер на 1 000 лв.

      РС е изложил мотиви , че НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, постановено е от компетентния за това  орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма .

РС е приел за безспорно  установено , че за ПИ за който е издадено Разрешението за строеж ,  касаещо строеж – „Къщи за гости – три броя“  няма влязъл в сила Подробен устройствен план, че е нарушено  и изискването на чл. 37 ал.1 от ЗУТ ,  че предвидените в разрешението сгради да се изграждат съобразно  предназначението на урегулираните поземлени имоти , което да е определено в Подробен устройствен план , какъвто  в случая  не е налице.  Прието е че процесния поземлен имот не е може да се приеме , че е урегулиран по смисъла на ЗУТ , тъй като териториите се урбанизират на базата на устройствени планове по смисъла на ЗУТ.

РС е изложил мотиви  и че процесното нарушение правилно е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 232 ал.1 т.2  от ЗУТ както и че  правилно административно-наказващият орган е оразмерил  глобата  в минималния  размер на предвидения в закона диапазон  от  1000  лева, който е съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението.

РС е приел и че случая не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен  на обществена опасност от типичната за този вид нарушения, поради което жалбата е отхвърлена.

В касационното производство  А. не ангажира каквито и да са доказателства , а твърди основно неправилно приложение на материалния закон и липса на мотиви в съдебното решение.

Решението е правилно.

 Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Водим от изложеното, съдът намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 192 от  30.12.2019 г. по НАХД № 57/2019 г. по описа на Асеновградски районен съд - 2-ри нак. състав.

Решението е окончателно.

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: