№ 9999
гр. С, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110149404 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба А. А. Н., чрез пълномощника адв. С. Г.,
срещу Д, представлявана от М ррб, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 3074,36 лева, с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца,
представляваща платени от ищеца суми на „Т С“ ЕАД за топлинна енергия и
дялово разпределение по аб. №ххх за периода от 12.09.2017г. до 19.11.2018г. за
недвижим имот, находящ се в гр. ххх, собственост на ответника, ведно със
законната лихва, считано от 09.09.2022г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е титуляр на партида с аб. №ххх за доставка на топлинна
енергия за имот в гр. ххх, като за периода от 12.09.2017г. до 19.11.2018г. заплатил
на „Т С“ ЕАД сумата в общ размер на 3074,36 лева за доставена топлинна енергия
и дялово разпределение. Посоченият недвижим имот бил закупен от ищеца с
договор за покупко-продажба, по НА №ххх, том І, рег. хххг. по описа на нотариус
А Б от продавачите Б И Щ и М Г Щ, но не получил владението на имота и не го
обитавал като жилище или по друг начин, нито ползвал комунални услуги за
имота. Преди за ищеца да стане ясно, че продавачите не са действителните
собственици на имота към момента на сключване на договора, същият заплатил
суми за ползвана топлинна енергия за имота, тъй като считал, че е негов
собственик и дължи заплащането им. По този начин ответникът като собственик
1
на имота се обогатил неоснователно за сметка на ищеца чрез спестяване на
разходи за заплащане на доставената топлинна енергия за имота. Поради това
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 3074,36 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2022г.
до окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока
на чл.131, ал.1 от ГПК.
С определение от 30.03.2023г. е конституирана О а на Област С,
представлявана от областния управител на Област С като трето лице – помагач на
страната на ответника. Третото лице – помагач оспорва изцяло предявения иск,
като поддържа, че през процесния период имотът не е ползван от ответника или
третото лице - помагач. Ищецът имал възможност да търси платените от него
суми от „Т С“ ЕАД и за него липсвал правен интерес да ги търси от ответника. Не
било налице обогатяване, тъй като имотът не бил ползван. Не били налице
никакви правоотношения между страните. Не било установено ответникът да е
ползвал имота, респективно да си е спестил разходи за сметка на ищеца. Поради
изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
формулирания петитум, съдът приема, че правното основание на предявения иск е
по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно
лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за
ищеца. Обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго
лице. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари
и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в
намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. При последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска по чл.59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от
собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното
връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е
2
нормативно или договорно обусловена.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му,
което може да се изрази в следните основни форми: 1/намаляване на актива
(изгубване или ограничаване на права); 2/увеличаване на пасива - възникване или
увеличаване на задължения и 3/извършване на разходи (включително и в труд).
Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване,
като например: увеличаване на актива - придобиване или запазване на права;
намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на
разходи.
В случая се твърди хипотеза на увеличаване на пасива на ищеца, чрез
плащане вместо ответника на парично задължение, което той има към трето за
спора лице, като ищецът твърди, че е платил задълженията за ползваната
топлинна енергия за имота по грешка, считайки, че е негов собственик, а
впоследствие се установило, че собственик е ответникът.
Съобразно нормата на чл.59, ал.2 от ЗЗД, разясненията, дадени с
Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, както и
трайната съдебна практика, с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само този, който
въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск. Искът по чл. 59
от ЗЗД е субсидиарен спрямо исковете по чл. 55, ал.1 от ЗЗД и другите хипотези
на неоснователно обогатяване по чл. 56 - 58 от ЗЗД и спрямо всички други искове
за защита на конкретното право. Субсидиарността на иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД
предпоставя разглеждане на възможността ищецът да реализира правата си
посредством друг път на защита. Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче
до недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Преценката дали ищецът може
да се позовава на цитираната норма за защита на своите права представлява
въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост, тъй като изисква
произнасяне на съда по отношение съществуването на самото материално право и
юридическия факт, от който то е породено – в този смисъл Решение № 148 от
28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 703/2005 г., ТК, II т. о.
В случая с оглед изложените в исковата молба твърдения следва да се
приеме, че ищецът разполага с възможността да защити правото си по реда на
чл.56 от ЗЗД, доколкото същият твърди, че е платил чуждо задължение поради
грешка, поради което може да иска връщане от кредитора, освен ако последният
се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В
последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на
3
кредитора. Именно по този ред ищецът е следвало да защити правата си, но в
случая не са изложени в исковата молба твърдения, че ищецът се е суброгирал в
правата на кредитора поради лишаването на последния добросъвестно от
документа или обезпечението на задължението, поради което правното основание
на предявената в настоящото производство претенция е по чл.59 от ЗЗД и с оглед
субсидиарния ѝ характер същата се явява неоснователна.
На следващо място следва да се отбележи, че ищецът в настоящото
производство не е доказал и фактите от състава на чл.59 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, при
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна
част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В случая с оглед изложените от самия ищец
твърдения в исковата молба, че същият е титуляр на партидата за доставка на
топлинна енергия за процесния имот, аб. №ххх, което е видно и от представените
към исковата молба документи за извършени плащания, следва да се приеме, че
именно ищецът се явява задължено лице за заплащане на дължимите суми за
ползваната топлинна енергия за имота по силата на сключен договор с
топлопреносното предприятие. Отделно от изложеното ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи, че имотът и респективно
доставяната в същия топлинна енергия, са ползвани именно от ответника, за да е
налице обогатяване чрез спестяване на разходите за заплащането на нейната цена,
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и
4
следва да бъде отхвърлен.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.
ххх, чрез пълномощника адв. С. Г., срещу Д, представлявана от М ррб, с адрес гр.
С, ул. ххх, осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на
сумата от 3074,36 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на обедняването на ищеца, представляваща платени от ищеца суми на „Т С“ ЕАД
за топлинна енергия и дялово разпределение по аб. №ххх за периода от
12.09.2017г. до 19.11.2018г. за недвижим имот, находящ се в гр. ххх, собственост
на ответника, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2022г. до изплащане на
вземането.
Решението е постановено при участието на О а на Област С, представлявана
от областния управител на Област С като трето лице – помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5